П Р И С Ъ Д А №
14
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският районен съд IV-наказателен състав в публично съдебно заседание
на 22.02.2016 год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.И.И.
2.М.С.
при секретаря Ц.Ц. и в присъствието на Прокурора И.И., като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА НОХД
№1267/2014 год. по описа на ВРС, въз основа на Закона и доказателствата:
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата С.Е.С., родена на ***г. в гр.Б.С.,
живуща ***, българка, български гражданин, начално образование, неомъжена,
безработна, осъждана с ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ
На 13.05.2014г. в гр.В. в магазин
„ДМ” находящ се на ул. „***” е отнела чужди движими вещи - дамско портмоне със
сумата от 420 лв. от владението на С.Е.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен -
престъпление по чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което и
На основание чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК, НАЛАГА на подсъдимата С.Е.С. наказание
ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от Свобода, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор на основание чл.61 т. 2 от ЗИНЗС.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.304 НПК ПРИЗНАВА подсъдимата С.Е.С., ЗА НЕВИННА В ТОВА, да е извършила
деянието чрез специален начин /с ловкост да е бръкнала в дамска чанта/ -
престъпление по чл.195, ал.1 т.4 от НК, съгласно първоначалното
обвинение.
НА ОСНОВАНИЕ чл.68 ал.1 от НК ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието наложено по Споразумение №4/24.01.2012г. на ВОС влязло
в законна сила на 24.01.2012г. по НОХД №514/2011г., по описа
на ВОС, с което на подсъдимата С.Е.С. е определено едно общо наказание в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като същото следва да се изтърпи при първоначален
„СТРОГ” режим в затвор на основание чл.61 т. 2 от ЗИНЗС.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.112,
ал.4 от НПК вещественото доказателство:
- 1бр. СД с видео-запис от магазин на
бул. "***” приложен в ДП №560/2014 г. РУП-В. стр.45 - ДА ОСТАНЕ по
делото.
Разноските по делото в размер на 103.43
лева са за сметка на подсъдимата С.Е.С., вносими по сметка на ОД-МВР-В..
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или
протест в 15 дневен срок, пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. ________________
2. ________________
Мотиви към Присъда №14 по НОХД №1267/2014 год. на ВРС
Врачанска районна прокуратура е предявила обвинение против С.Е.С. ***, за това, че
На 13.05.2014г. в гр.В. в магазин „ДМ” находящ се на ул.„***” е отнела чужди
движими вещи - дамско портмоне със сумата от 420 лв. от владението на С.Е.С.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Производството е започнато по общия ред предвиден от НПК, като в хода му е продължило като
задочно, тъй като подсъдимата е напуснала територията на страната.
Прокурорът,
представляващ Врачанска районна прокуратура поддържа обвинението така, както е
предявено, като в пледоарията си по същество предлага да отпадне от първаночалното
обвинение - това касаещо деянието да е извършено по специален начин.
Подсъдимата С.Е.С. в хода на досъдебното производство се признава за виновна по повдигнатото
обвинение, като дори е заявила, че желае сключване на споразумение по делото и
е възстановила по голямата част от отнетото от пострадалата имущество, а вече в
хода на съдебното производство, чрез определеният служебен защитник адв.Д. се пледира за оправдателна присъда.
По делото е конституирана в качеството на частен обвинител пострадалата
свидетелка С.Е.С.,
която подържа обвинението наред с прокурора.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата С.Е.С. *** заедно със семейството си. Детето на подсъдимата имало заболяване
което изисквало, както повече грижи, така и повече средства, като периодично се
налагало и престой в болнично заведение.Подсъдимата обаче била безработна
и и било
трудно да подсигурява необходимите средства за лечение на детето.
Пострадалата свидетелка С.Е. *** и през 2014г. същата била ученичка в
дванадесети клас и в края на месец май и предстоял бал. Заедно със съучениците
си били събрали пари по случай завършването си за закупуване на подарък на
класният им ръководител, които се съхранявали именно от св.С.. Парите св.С.
била поставила в портмонето си, което било голямо и червено на цвят с два ципа.Освен
парите на класа в портмонето си С.С. държала и
лични пари, като всичките общо надвишаващи стойността 420.00 лв., както и личната
си карта, банкова карта и други лични документи, като самото портмоне държала
или в ръката си или в дамската си чанта, която носела незатворена. Така на
13.05.2014г., преди обед и след като си тръгнала от училище тя решила пътьом да
се отбие в магазин „ДМ” находящ се в гр.В. на ул.„***”, за да си закупи
козметични продукти необходими и за предстоящия бал. В магазина св.С. влязла
около 11.29 часа, като първо поговорила със приятелката си св.Т.Р.Я., която работела,
като касиер в същият магазин, за да я насочи към конкретни продукти, които и
били необходими. Тъй като в магазина по това време имало и други клиенти, които
трябвало да обслужи на касова зона св.Я., само я
упътила, след което св.С.С. се отправила
към посочените и стелажи находящи се навътре в магазина. По същото време в магазина вече се намирала и
подсъдимата С.Е.С., която влязла в него в 11.19 часа, тя била с дълга пусната свободно коса и
облечена в светли дрехи и тъмни обувки с преметната през рамо тъмна дамска
чанта, като в ръцете си държала цветна найлонова торбичка.Още при влизането си подсъдимата
взела шарена книжка, от тези, които се продавали в магазина, след което
започнала да се разхожда из магазина, като се насочила към вътрешността където
забелязала струпване на повечето клиенти.
Когато наближила свидетелката С.С.
- подсъдимата забелязала овесената на рамото и дамска чанта, която висяла на
нивото на коленете и`. Тогава виждайки отворената чанта на С., подсъдимата С. уж случайно се сблъскала с
пострадалата, като междувременно бръкнала незабелязано в отворената и чанта, прикривайки
действието си с книжката, която държала и взела портмонето и`. Веднага след
това подсъдимата бързо се оттеглила от местопрестъплението, като захвърлила в
близост до изхода взетата при влизането и книжка и напуснала магазина, без да
се бави. Видно от приложените по делото записи от камерите находящи се в
магазин „ДМ” подсъдимата е престояла в обекта едва 14 минути в диапазона от 11.19
до 11.33 часа, когато е напуснала същия без да пазарува.
Когато Св.С.С. стигнала на касата,
за да заплати напазаруваните от нея продукти, констатирала, че портмонето и`,
което оставила в чантата при влизането
си в магазина, за да са свободни ръцете и липсва. Веднага споделила този факт
със приятелката си касиер на магазина св.Я. и помолила да върнат камерите в
магазина, за да проверят дали е заснет от камерите. С разрешение на управителя
на магазина, св.И.И.В., записа от камерите бил прегледан и на него трите
свидетелки видели извършителката на деянието, в която пострадалата С. разпознала
жената, с която малко преди това се били сблъскали в магазина и на която дори
се извинила за това, мислейки че е виновна за сблъсъка. Веднага били
сигнализирани органите на полицията, като пострадалата подала жалба за
случилото се.
С Протокол за доброволно
предаване от 15.05.2014г. св.И.И.В., в качеството си на управител на магазина
предала записа от камерите на разследващите органи, като в рамките на
започналото досъдебно производство и въз основа на записите от камерите било
установено лицето извършило процесното деяние. С Протокол за доброволно
предаване от 19.05.2014г. подсъдимата предала на служител от ОД на МВР В., при РУ-М. отнетите вещи – 1 бр.портмоне червено на цвят с два
ципа и 1 бр.лична карта. Като собственоръчно в протокола вписала: „Вещите които предавам съм ги зела от едно момиче в един магазин от В. на 13.05.14г.”
В последствие с Протокол за
доброволно предаване от 10.07.2014г. подсъдимата предала на служител от ОД на
МВР В., част от отнетата паричната сума, а именно 350 лв., който били в копюри 3 от по 100.00лв.
и една от 50.00лв, като собственоръчно в протокола вписала: „Това са парите който взех от едно момиче от магазин ДМ. Това е точната сума, но не са
същите банкноти.”
С разписка от 22.07.2014г. предадените
от подсъдимата вещи били върнати на пострадалата св.С.С..
На същата дата 22.07.2014г. св.С.С.
в протокол за разпит дава описание на
подсъдимата, като сочи: „Ще я разпозная по изпитото лице, косата, скулите и
въобще по физиономията. Тя беше циганка малко по възрастна от мен. Огледах я
добре”. Непосредствено след този разпит е било извършено разпознаване на лица обективирано в Протокол за разпознаване на лица и предмети
за което е приложен и изготвения фотоалбум при което св.С. е разпознала
подсъдимата между три други лица, като е посочила, че извършителката е лицето под
номер 1, което е разпознала по цвета на косата и по лицето.На това процесуално
действие присъствали в качеството на поемни лица
свидетелите: Ц.П.П. и С.П.С., които потвърждават положените от тях подписи в
протокола и сочат, че са присъствали на същото макар да нямат реален спомен за
него.
Видно от изготвената по делото СЪДЕБНА
ВИДЕО - ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА протокол №167/14.07.2014г. заснетите при видео наблюдението в магазин
„ДМ“ записи, са с качество което не позволява отграничаване на общи и частни
признаци характеризиращи заснетите лица поради ниска разделителна способност на
записващото устройство, недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект,
неподходящо положение на камерата поставена високо над човешки ръст.
Различният ъгъл на заснемане между
изображенията на лицата заснети на видеозаписа и на предоставения снимков
материал непозволяват извършване на сравнително
лицево идентификационно изследване, независимо от това становището на вещото
лице е, че същите са годни за ползване от служителите на полицията за
различаване на лица познати на службите от криминогенния контингент и за
извършване на оперативно издирвателни мероприятия.
Изложената фактическа обстановка отразена в обвинителният акт безспорно се
доказва от показанията
на свидетелите разпитаните в хода на съдебното следствие Т.Р.Я. и И.И.В., Ц.П.П.,
С.П.С., както и от самопризнанията на подсъдимата, дадени в досъдебното
производство, в които заявява, че е виновна по повдигнатото и обвинение, както
и от останалите доказателства приложени в ДП №560/2014г. по описа на РУП-В., а именно:протокол за приемане на устно
съобщение за извършено престъпление; докладна записка; 2 бр. доклад за
установени факти и предприети действия; Служебна бележка; протоколи за разпит
на свидетели С.Е.С., С.Е.С., 3 бр. протоколи за доброволно предаване; писмо;
постановление за връщане на вещи; разписка; Протокол за разпознаване на лица и
предмети, ведно с фотоалбум към него; постановление за назначаване на
експертиза; видео-техническа експертиза протокол №167/14.07.2014г.;
характеристика; справка за съдимост; 2 бр. постановление за привличане на
обвиняем; 2 бр. протокол за разпит на обвиняем, както и събраните в хода на
съдебното следствие: 2 бр. молби от
подсъдимата и 2 бр. служебни бележки от СБДПЛРДЦП „Св.София” ЕООД; епикриза;
удостоверение за раждане; експертно решение №3047/28.08.2012г. на МБАЛ АД гр.В.;
писмо до и от СБДПЛРДЦП „Св.София” ЕООД; молба от С.С.; 2 бр. молби, ведно със
служебни бележки от МБАЛ-М. ЕООД; пълномощно; молба, ведно със справка от
управителя на м-н „ДМ” филиал В.; справка за съдимост; 2 бр. документи
постъпили по факс на немски език без превод и легализиран превод на същите;
писмо и докладна записка от ОЗ „Охрана”-В.; писмо от РУ-В.; 2 бр. писма до РУ-В.
и ОД-МВР-В. и отговори; писмо от РУ-М., с приложен
доклад за установяване на факти, както и от останалите писмени доказателства по
делото приобщени по реда на чл.283, от НПК, а също и приобщеното на основание
чл.284 от НПК вещественото доказателство: 1бр. СД с видео-запис
от магазин на бул. "***” приложен в ДП на стр.45 от същото.
Съдът
кредитира напълно както показанията на свидетелите разпитаните в хода на
съдебното следствие С.Е.С., Т.Р.Я., И.И.В., Ц.П.П. и С.П.С., така и
заключението на вещото лице по изготвената Съдебно видео-техническа експертиза Протокол
№167/14.07.2014г, която макар и да не е отговорила на поставените въпроси
поради посочените от вещото лице причини изрично посочени по горе в
изложението, без съмнение е допринесла за изясняване на съществени обстоятелства,
по делото. Заключението по експертизата и допълненията по нея направени от
експерта в съдебно заседание не е оспорено от страните и се цени от съда. Нещо повече
прави впечатление, че в обстоятелствената част на експертизата с наименование
т.8 ИЗСЛЕДВАНЕ достатъчно точно е посочено
заснетото от камерите, като са описани часът на влизане и излизане на всяко
едно от лица посочени подсъдимата като лице №1 и пострадалата свидетелка като лице
№2 и външният вид на всяка от тях/ с какви дрехи и аксесоари са облечени и
обути и как точно са изглеждали, какво са носели, както и действията, които са
извършили от момента на влизането им до напускането на магазина./
Съдът
въпреки изложените в обратната посока от защитата на подсъдимата доводи – изцяло
кредитира и извършените ПСД – изготвеният в хода на производството Протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум към него, като намира, че
действията по разследването са извършени съобразно изискванията на закона вменени
с чл.170 и чл.171 от НПК. Извършен е разпит на пострадалата преди самото
разпознаване, в който макар и доста лаконично св.С. е дала показания относно особеностите, по които би могла да
разпознае лицето извършител на деянието, в които е посочила „Ще я
разпозная по изпитото лице, косата, скулите и въобще по физиономията. Тя беше
циганка малко по възрастна от мен. Огледах я добре” - това описание е съответно на изискванията
заложени в чл.170 от НПК.
Съдът несподеля и твърдението, че действията по разпознаване на
лицето извършител е опорочено с оглед съществени различия във визията на лицата
участващите в същото, като видно от приложения фотоалбум разпоредбата на чл.171
ал.2 от НПК е изпълнена правилно.Съгласно същата се изисква, следното: „Лицето
се представя за разпознаване заедно с три или повече сходни с него по
външност…..“ видно, е че
участвалите в това процесуално действие лица са на близка възраст, с кестенява
коса и светли очи, почти близки и по ръст като единствено лицето под №3 е малко
по високо, но следва да се посочи, че от приложените снимки не може да се
прецени дали някое от момичетата не е с по високи обувки от останалите и именно
това да е причината за малко по високия ръст, наблюдаващ се при фотосите от
фотоалбума. За прецизност следва да се посочи, че и четирите лица са със сходна външност освен, че си приличат по
възраст, височина и пол, са и със сходен тен и форма на лицето. Изпълнени са и
останалите изисквания на закона и макар поемните лица
да нямат съществен спомен от извършените действия, това по никакъв начин не
означава, че те са извършени в нарушение на процесуалните изисквания, като
следва да се отчете и факта, че тези действия са извършени преди една година и
седем месеца, поради което и нормално е да нямат спомен за тях.
Изяснените
чрез разпитите на свидетелите, обстоятелства са такива, че недвусмислено сочат
на присъствието и участието на подсъдимата в инкриминираните събития, факта че
тя лично е предала част от вещите, като саморъчно е написала, в Протокола за
доброволно предаване от 19.05.2014г. че: „Вещите
които предавам съм ги зела от едно момиче в един
магазин от В. на 13.05.14г.”, а в Протокол за доброволно предаване от
10.07.2014г., вписала: „Това са парите
който взех от едно момиче от магазин ДМ.
Това е точната сума, но не са същите банкноти.” - безспорно я определя като
извършител на процесното деяние, който извод кореспондира и с останалите
доказателства приложени по делото, въз основа на които, съдът счете авторството
на процесното деяние за безспорно доказано и направи следните правни изводи:
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост на пострадалият свидетел, върху
притежаваните от него движими вещи, и по-конкретно - тези отношения, които
осигуряват нормалното използване на
вещите по предназначението им.
Предмет на кражбата, съгласно обвинителния акт, по който е образувано и приключило съдебното
производство пред настоящата инстанция, са реално съществуваща чужди движими
вещи - на обща стойност 420.00 лв., до която
сума има обвинение по делото.
Кражбата по чл.194, респективно по чл.195
от НК е имуществено престъпление, насочено против собствеността, и в завършения
си вид винаги има за последица имотна вреда в случая за увреденото физическо
лице пострадало от престъплението, като е необходимо движимите вещи, за да
бъдат годен предмет на престъплението да имат определена стойност изчислима в
пари към момента на извършване на деянието от подсъдимият. Безспорно е
установен и начина на отнемане на вещите на пострадалата, което се установява,
от показанията на свидетелите, и останалите събрани по делото доказателства.
На лице
са всички съставомерни елементи, квалифициращи
деянието на подсъдимата от обективна страна като “кражба” по смисъла на чл.195
ал.1 от НК. Налице е годен предмет на престъплението – инкриминираните вещи са движими.
На второ
място вещите са чужди – собственост са на пострадалата свидетелка С.Е. *** и към момента на деянието са се
намирали в нейно владение, на следващо място инкриминираните вещи, по аргумента
на чл.110 от Закона за собствеността са с определена стойност.
Подсъдимата С.Е.С. е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението, като по този начин е прекъснала фактическата власт на
пострадалото лице, върху процесните вещи и е установила такава в своя полза. С
това си действие тя е обективирала и намерението си да свои, като е създала
необходимите предпоставки за по-нататъшно разпореждане с вещите по своя воля.
Довършила е категорично деянието, като се е разпоредила с вещите, което и
реално е сторила, като част от тях е
ползвала за свой лични нужди.
Съдът приема, че Кражбата
е квалифицирана по чл.195
ал.1 т.7 от НК, тъй като е осъществена
при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК, и не е изтекъл срока по чл.30 от НК.
Извършеното от подсъдимата на инкриминираната дата,
представлява отнемане по смисъла на закона, което е осъществено без съгласието
на собственика на вещите, какъвто извод може да се изведе от събраните доказателства
по делото.
С оглед на събраните в съдебната фаза на
процеса доказателства изложеното от св.Т.Р.Я. в насока, че пострадалата
винаги носи своята чанта отворена, както и потвърждението в тази насока на
самата пострадала свидетелка Сидни Е., съдът прие за недоказана посочената в
обвинителният акт правна квалификация касаеща осъществяването на деянието чрез
специален начин, а именно че подсъдимата С.
е осъществила деянието, като с ловкост е бръкнала в чантата и`, поради което и
настоящият съдебен състав на основание чл.304
от НПК ПРИЗНА подсъдимата С.Е.С., ЗА
НЕВИННА В ТОВА, да е извършила деянието чрез специален начин /с ловкост да
е бръкнала в дамска чанта/ - престъпление по чл.195, ал.1 т.4 от НК, съгласно
първоначално повдигнатото и` обвинение.
Извършеното от подсъдимата С.Е.С. на посочената дата и
място представлява отнемане по смисъла на закона, което е осъществено без
съгласието на собственика, какъвто извод може да се изведе от събраните
доказателства по делото.
От субективна страна - деянието е
извършено от подсъдимата С.Е.С. с пряк умисъл, виновно, като е разбирала
свойството и значението на извършеното и ясно е съзнавала, своето участие в
престъпното деяние. Също така е съзнавала признаците на престъплението и
неговите общественоопасни последици и е искала те да
настъпят. Мотивите за извършване на деянието са користни. Целта на отнемането
на вещите е била лично облагодетелстване.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока, предвид нарасналите престъпни
посегателства от този вид, като до приключване на делото част от вещите предмет
на престъплението са възстановени на собственика.
Обществената опасност на подсъдимата е висока предвид наличието на предишни осъждания и
изключително лошите характеристични данни. Както вече беше посочено по горе
подсъдимата в досъдебната фаза прави самопризнания, изразява съжаление за
извършеното деяние, което се явява посегателство спрямо обществените отношения,
които осигуряват нормални условия за упражняване на правото на собственост.
Предвид изложеното, Подсъдимата С.Е.С. е осъществила с
поведението си по несъмнен начин от обективна и субективна страна състава на
престъплението, визирано в престъпление по чл.195
ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК, като на 13.05.2014г. в гр.В. в магазин „ДМ” находящ се на ул. „***” е
отнела чужди движими вещи - дамско портмоне със сумата от 420 лв. от владението
на С.Е.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен.
Подсъдимата С.Е.С. е родена на ***г. в гр.Б.С., живуща ***,
българка, български гражданин с начално образование, неомъжена /живееща на семейни начала/,
безработна, осъждана с ЕГН **********, не съдейства на производството и не
признава вината си.
За деянието по чл.195 ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание в диапазон от 1 до 10 години лишаване от свобода, като
настоящият съдебен състав е съобразил, че следва да наложи наказание в размер,
което да не се явява занижено, нито несправедливо с оглед обществената опасност
на деянието и личната такава на дееца.
На основание изложеното съдът
призна с присъдата си подсъдимия Подсъдимата
С.Е.С. за виновна в извършване на престъплението по чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК я ОСЪДИ на наказание ЕДНА
ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл.61 т.2 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВИ подсъдимата С.Е.С.
да изтърпи определеното наказание при първоначален "СТРОГ" режим при настаняване в
затвор.
За определяне на това наказание, съдът отчете смекчаващите обстоятелства
/ниският размер на предмета на посегателство малко над размера на минимална
работна заплата за страната тогава 310.00лв. и възстановяване на по-голямата
част от причинените щети, социалния и имуществен статус на подсъдимата –
безработна, без данни за налично имущество и доходи, пред отегчаващи /лошите
характеристични данни и предходните осъждания/
Съдът отчете и че с така
определеното наказание, в пълна степен ще бъдат реализирани целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК, както на личната, така и на генералната
превенция.
Отделно от изложеното подсъдимата С.Е.С. е извършила настоящето деяние на 13.05.2013г.,
тоест в три годишния изпитателен срок по осъждането и по НОХД №514/2011г., по описа на ВОС, влязло в законна сила на 24.01.2012г., поради което и следва това
условно осъждане да се приведе в изпълнение.
Затова и на основание чл.68 ал.1 от НК
съдът ПРИВЕДЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието
наложено по Споразумение №4/24.01.2012г. на ВОС влязло в законна сила на
24.01.2012г. по НОХД №514/2011г., по описа на ВОС, с което на подсъдимата С.Е.С. е определено едно общо
наказание в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание подсъдимата следва
също да изтърпи на основание чл.61 т.2, от ЗИНЗС
при първоначален „СТРОГ” режим
в затвор на основание чл.61 т. 2 от ЗИНЗС.
Съдът
също така ПОСТАНОВИ, на основание чл.112, ал.4 от НПК,
вещественото доказателство:
- 1бр. СД с видео-запис от магазин на
бул. "***” приложен в ДП №560/2014г. РУП-В. находящо се на стр.45 - ДА
ОСТАНЕ по делото.
Съдът с оглед постановената осъдителна
присъда постанови също така подсъдимата С.Е.С. да заплати
разноските по делото в размер на 103.43 лева, вносими по сметка на ОД-МВР-В..
Причина за извършеното
престъпление се явява трайният престъпен стереотип на поведение, и желанието на
подсъдимата да се облагодетелства по лесен начин, ниското и правно и обществено
съзнание, и незачитането на неприкосновеността на чуждата собственост.
При изложените съображения съдът постанови присъдата си.
29.02.2016г.
Гр.В.
Районен съдия: