Р E Ш Е Н И Е
№ 22
гр.Плевен, 17.01.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 853 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 472 от 11.10.2021
год., постановено по НАХД № 20214430201204 от 2021 год., Районен съд – гр. Плевен
потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 566915-F593603/23.03.2021 год., издадено от
директора на ТД на НАП – В.Търново, с което на „НИКМАР СПРИНТ“ ЕООД – с.
Брестовец, обл. Плевенска, представлявано от Н.Д.Й. с ЕГН **********, на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 280, 16
лв., за извършено нарушение на чл.38, ал.1 от ЗСч.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от „НИКМАР СПРИНТ“ ЕООД – с. Брестовец, обл. Плевенска,
представлявано от Н.Д.Й., подадена чрез пълномощника адв. И.М. ***, в която се
излагат съображения, че първостепенният съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен и постановен в противоречие със закона. Излагат се доводи,че
безспорно е установено осъществвяване на описанното в НП административно
нарушение, но първостепенният съд не е съобразил, че преди започване на
административнонаказателното производство дружеството е подало декларация по
чл.92, ал.1 ЗКПО за финансовата 2019 год. Сочи се, че пред АНО са представени
доказателства, установяващи, че неизпълнението на законовото задължение се
дължи на недоглеждане и създалата се пандемична обстановка през 2020 год.,
както и че по делото е приложен документ от 09.08.2021 год., доказващ заплатена
такса за публикуване на ГФО, от което може да се направи извода, че управителят
е предприел изискуемите от закона действия в срок, с оглед което са налице предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се и прекомерност на наложеното
наказание.
В заключение е направено искане да бъде
отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени
оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. И.М. ***, който
поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът се представлява от гл. юрк. Маргарита Жиянова, която оспорва
касационната жалба. Излага доводи, че не са налице предпоставките за приложение
на чл.28 от ЗАНН, тъй като таксата е заплатена едва след започване на
административнонаказателното производство и АНО е наложил минималната санкция
за нарушението, съобразявайки, че е първо такова. По тези съображения прави
искане да бъде оставено в сила решението на РС – Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което решението на РС –
Плевен следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С процесното НП ответникът по касационната жалба е
наказан за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, във
връзка с което и на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е
наложена имуществена санкция в размер на 280, 16 лв.
Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството вменява в задължение на
търговците
по смисъла на Търговския закон да заявят за вписване и да представят за обявяване в
търговския регистър финансовите си отчети в срок до 30 септември на следващата
година.
В конкретния случай не е налице спор между страните,
че касаторът не е изпълнил задължението си в указания от закона срок. В
оспореното решение са обсъдени събраните по делото доказателства и съдът е
достигнал до правилния извод, че жалбоподателят е осъществил състава на горното
нарушение. Съдът е изследвал и наличието на процесуални нарушения при издаване
на АУАН и оспореното НП като е приел, че такива не са допуснати. Настоящият
съдебен състав е съгласен с така изложените мотиви, тъй като те кореспондират
със събраните доказателства. От същите е видно, че дружеството „НИКМАРТ СПРИНТ“
ЕООД, представлявано от Н.Й., не е изпълнило задължението си да заяви за
публикуване ГФО на дружеството за 2019 год.
до 30.09.2020 год., а е сторило това със Заявление № 20210213103901 от
13.02.2021 год.
Единствените оплаквания на касатора са свързани с
приложимостта на чл.28 от ЗАНН и несъразмерност на наложената имуществена
санкция. Първостепенният съд, макар и лаконично, се е произесъл по оплакването,
свързано с маловажността на нарушението. Настоящият съдебен състав е съгласен с така изложените мотиви. Нарушението,
за което е наложено административното наказание е формално и за
съставомерността му не се изисква настъпването на вредни
последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените
отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи, (изключителни или
многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска
степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по- ниска степен защитените
обществени отношения, в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид.
Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по
въпроса, че обстоятелствата, визирани от
състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно
деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.
Неоснователни са и оплакванията на касатора за
несъразмерност на наложеното наказание. С оспореното НП е наложена имуществена
санкция в размер на 280, 16 лв. Съобразно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. От писмените
доказателства по делото е видно, че дружеството е декларирало нетен приход от
извършените продажби за 2019 год. в размер на 280162, 03 лв., поради което
наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден от закона.
Съдът намира, че АУАН и НП, които са предмет на съдебното
производство, са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им.
При съставянето им не са допуснати нарушение на правилата на ЗАНН. Нарушението
е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в обратната насока.
Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна, приложена е
относимата санкционна норма.
При тези
съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
472 от 11.10.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201204 от 2021 год. по
описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.