Р Е Ш
Е Н И Е
Град Д., 29.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Д.,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря И.И.........
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 05082 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А1 Б.” ЕАД със седалище и адрес на
управление: град С., район „И.”, ул.”К.” № **, ЕИК **, представлявано от А.В.Д.и
М.М., срещу „В.” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Д., ул.”Д.” № **,
вх.**, ет.**, ап.**, ЕИК **, представлявано от управителя С.Г.Ж., за установено
по отношение на ищеца, че ответникът дължи на ищеца по заповед № 2319 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.10.2018г., издадена по
ч.гр.дело № 04159/2018г. по описа на ДРС, сумите:
430,28 лева, представляваща неплатени задължения по договор за
използване на мобилни услуги ** от 23.07.2012г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 16.10.2018г., до окончателното изплащане, за което са
издадени следните фактури:
Фактура Дата Падеж Стойност
** 25.04.2017 15.05.2017 146,63
лева
** 25.05.2017 14.06.2017 108,59
лева
** 23.06.2017 13.07.2017 50,99 лева
** 24.07.2017 13.08.2017 50,99 лева
** 24.08.2017 13.09.2017 50,99 лева
** 25.09.2017 15.10.2017 22,09 лева;
380,00 лева, представляваща неплатени задължения по договор за лизинг /договор
за закупуване на изплащане/ от 11.03.2016г. във връзка с договор за мобилни
услуги ** от 23.07.2012г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 16.10.2018г., до окончателното изплащане, за което са издадени следните
фактури:
Фактура Дата Падеж Стойност
** 25.04.2017 15.05.2017 38 лева
** 25.05.2017 14.06.2017 38 лева
** 23.06.2017 13.07.2017 38 лева
** 24.07.2017 13.08.2017 38 лева
** 24.08.2017 13.09.2017 38 лева
** 25.09.2017 15.10.2017 38 лева
** 24.10.2017 13.11.2017
152 лева;
322,45 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по
договор ** от 23.07.2012г., представляваща стандартните месечни такси за мобилните
планове без отстъпки, дължими от абоната, за съответните SIM карти, до изтичане
на посочения в договора срок ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 16.10.2018г., до окончателното изплащане, за което са издадени
следните фактури:
Фактура Дата
Падеж Стойност
** 04.10.2017 04.10.2017 142,45 лева
** 04.10.2017 04.10.2017 140,00 лева
** 04.10.2017 04.10.2017 40,00
лева.
Претендират се разноските в производството.
След оставяне исковата молба без движение е направено изявление, че
договорът с ответника е бил прекратен по силата на ОУ – т.54.12.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните са били
сключени договори за ползване на мобилни услуги и за лизинг, които са били
прекратени поради неизпълнение от ищеца, начислена е и неустойка. По подаденото
заявление по чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено
възражение, обуславящо правен интерес от настоящото дело.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба.
Счита, че искът е допустим и основателен. Предлага сключване на споразумение за
изплащане на претендираното на 6 равни вноски.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 4159/2018г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 2319 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.10.2018г. длъжникът „В.” ЕООД, е осъден да заплати на кредитора „А1 Б.” ЕАД следните суми:
430,28 лева, представляваща неплатени задължения по договор за
използване на мобилни услуги ** от 23.07.2012г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 16.10.2018г., до окончателното изплащане, за което са
издадени следните фактури:
Фактура Дата Падеж Стойност
** 25.04.2017 15.05.2017 146,63
лева
** 25.05.2017 14.06.2017 108,59
лева
** 23.06.2017 13.07.2017 50,99 лева
** 24.07.2017 13.08.2017 50,99 лева
** 24.08.2017 13.09.2017 50,99 лева
** 25.09.2017 15.10.2017 22,09 лева;
380,00 лева, представляваща неплатени задължения по договор за лизинг /договор
за закупуване на изплащане/ от 11.03.2016г. във връзка с договор за мобилни
услуги ** от 23.07.2012г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 16.10.2018г., до окончателното изплащане, за което са издадени следните
фактури:
Фактура Дата Падеж Стойност
** 25.04.2017 15.05.2017 38 лева
** 25.05.2017 14.06.2017 38 лева
** 23.06.2017 13.07.2017 38 лева
** 24.07.2017 13.08.2017 38 лева
** 24.08.2017 13.09.2017 38 лева
** 25.09.2017 15.10.2017 38 лева
** 24.10.2017 13.11.2017
152 лева;
322,45 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по
договор ** от 23.07.2012г., представляваща стандартните месечни такси за мобилните
планове без отстъпки, дължими от абоната, за съответните SIM карти, до изтичане
на посочения в договора срок ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 16.10.2018г., до окончателното изплащане, за което са издадени
следните фактури:
Фактура Дата
Падеж Стойност
** 04.10.2017 04.10.2017 142,45 лева
** 04.10.2017 04.10.2017 140,00 лева
** 04.10.2017 04.10.2017 40,00
лева;
325 лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 04159/2018г. по
описа на ДРС.
С възражение вх.№ 20990 от 05.11.2018г.
длъжникът е оспорил вземането. С
разпореждане от 06.11.2018г. е указано на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. С искова молба с вх.№ 23991 от 13.12.2018г., по което е образувано гр.дело № 5082/2018г. по описа на ДРС,
кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.
С оглед доказателствата по делото
съдът намира, че между страните е бил сключен договор за далекосъобщителни
услуги № ** от 23.07.2012г., като към него са подписвани различни приложения –
тарифни планове за телефонни номера **, **, ** и
**, условия за ползване на тарифни планове. Приложени са ОУ на ищцовото
дружество с абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи.
Не се спори, че между страните е
бил сключен и договор за продажба на изплащане № ** от 11.03.2016г. за апарат *** с приложен погасителен план на 23
месечни вноски.
По делото са представени фактури,
в които са начислени претендираните суми.
В хода на делото, по предложение
на ответника, с което е признато наличие на задължение, производството е спряно
с оглед извънсъдебно разрешаване на спора. Впоследствие ищецът е поискал производството
да се възобнови само по отношение на сумата от 93,83 лева, представляваща
начислена неустойка. За останалата част от вземането е направен отказ от иска
по чл.233 ГПК, което съдът е уважил с определение № 2776 от 11.10.2019г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед доказателствата по делото
съдът намира за безспорно, че страните са били такива по договор за мобилни
услуги от 23.07.2012г. и договор за лизинг от 11.03.2016г. Не се спори от
ответника, че същият не е заплатил претендираните суми, включващи ползвани
далекосъобщителни услуги, договор за лизинг и начислена неустойка. Безспорно е
и че в хода на производството ответното дружество е погасило частично
задължението, като след частичното прекратяване на исковете, се претендира
неустойка в размер на 93,83 лева. Спорно между страните е основанието и
дължимостта на претендираната сума по издадените фактури за процесния период, с
оглед задължение на съда да изследва и служебно наличие на неравноправни клаузи
по сключените договори.
Между страните е възникнало облигационно
правоотношение, чийто източник е сключен помежду им договор. По силата на договора в правната
сфера на всяка от страните са възникнали редица права и задължения, в това
число задължения на ищеца да предостави на възложителя
уговореното, а за ответника да заплати стойността му.
Съгласно
разпоредбите на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката представлява
предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите, които
изправната страна би претърпяла от неизпълнението на договора. Фактическият
състав на претенцията за неустойка по чл.92 ЗЗД включва кумулативното наличие
на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно
задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение.
Неустойката може да бъде договаряна за различни форми на неизпълнение и да се
кумулира само ако различните форми на неизпълнение не се поглъщат. С други думи
– не може да се претендира неустойка за забава, ако е налице пълно
неизпълнение. Без значение е с какви думи страните означават неустойката, но тя
трябва да е определена или определяема по размер, както и кое задължение се
обезпечава с неустойка.
С оглед изложеното в тежест на
ищцовото дружество е да докаже наличието на претенция за заплащане на
претендираната сума. В тази връзка, следва да се докажат уговорките между
страните, поради което представените писмени доказателства от страната, са
допустими, относими и необходими.
Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен
принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от
основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за
защита на потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и
в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските
договори и Директива 98/27/ЕО на ЕП и Съвета за исковете за защита на
потребителите.
Клаузите на общите
условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране
на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е
необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите
условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна
процесната клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде
неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.143
ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена
във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 от т.1 до т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на
неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в
потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като поставя
изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да
изпълни свое задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите
задължения /т. 14/.
Задължение на съда е да изследва
наличие на неравноправни клаузи при потребителските договори, и при наличие на
нищожност да я прогласи със съответните последици.
От приложените по делото приложения към договора за ползване на далекосъобщителни услуги се установява, че при нарушаване на задължение от страна на абоната при прекратяване на договора по негова вина или желание, операторът има право да прекрати договора и да начисли неустойка в размер на 100 лева при договор със срок за 1 година и на 200 лева при договор със срок за 2 години за всяка една SIM карта. В хода на производството не е представена покана за доброволно изпълнение, респективно за прекратяване на договора. От това следва, че не е спазена процедурата по чл.87, ал.1 ЗЗД, т.е. не е налице законосъобразно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, въпреки твърденията на ищцовото дружество за това, че прекратяването следвало от уговореното между страните. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая по делото не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора за мобилни услуги, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето на процесните фактури № ** от 04.10.2017г. и № ** от 04.10.2017г., включващи и претендираната неустойка в размер на 93,83 лева, като същевременно е изтекъл и срокът на действие на процесния договор.
От друга страна, както вече бе
посочено, основни принципи на договорното право при условията на пазарна
икономика са свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по
договорното правоотношение. Съдът е длъжен служебно да преценява наличие на
подобни клаузи и да се произнася в тази връзка.
Предвиждане на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 23.07.2012г. във
връзка с приложенията, подписвани впоследствие, в размер на 100 лева при
договор със срок за 1 година и на 200 лева при договор със срок за 2 години за
всяка една SIM карта, следва да бъде квалифицирано като неравноправна клауза, с
оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл.143, т.5 ЗЗП.
В процесния случай ответникът
притежава качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДП на ЗЗП, а според чл.143 ЗЗП „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната
страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите
договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена. Мобилният оператор по прекратения
договор би получил имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя по посочения по-горе начин. Следователно, уговорена така, неустойката
за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните й функции, създава
условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост.
Предвид изложеното, съдът счита,
че клаузата в подписания от страните договор за мобилни услуги от 23.07.2012г.
и приложенията впоследствие, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при
предсрочно прекратяване в размер на 100 лева при договор със срок за 1 година и
на 200 лева при договор със срок за 2 години за всяка една SIM карта, е нищожна
поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и не
поражда задължения за ответника /вж. т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС/. В този смисъл е константната
практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016г. по т.д. дело № 1226/2015г. на ВКС,
I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о.,
Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.
Предвид така изложеното,
предявеният иск за установяване на дължимост на сумата от 93,83 лева в частта,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
от 23.07.2012г., се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на процеса отговорността за
разноски следва да бъде възложена на ответната страна, тъй като тя е станала причина
за образуване на делото. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество дължи
сумата от 114,65 лева - за частично заплатеното в хода на производството вземане,
включващо неплатени мобилни услуги, лизингови вноски и неустойка и с оглед
отхвърлената част от иска за неустойка в размер на 93,83 лева. Ответникът има
право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно на отхвърлената част
от иска за неустойка, но предвид липсата на искане и доказателства за
извършването им, съдът не дължи произнасяне по въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4
от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 4159/2018г. по описа на ДРС в размер на
298,08 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване
за установено в отношенията между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че „В.” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Д., ул.”Д.” № **,
вх.**, ет.**, ап.**, ЕИК **, представлявано от управителя С.Г.Ж., дължи
на „А 1 Б.”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град С., район „И.”, ул.”К.” № **, ЕИК **, представлявано от
изпълнителните директори А.В.Д.и М.М. – заедно, по заповед № 2319 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.10.2018г., издадена по ч.гр.дело № 4159/2018г. по описа на ДРС, сумата 93,83 лева (деветдесет и три лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договор № **
от 23.07.2012г., за което са издадени ф-ра № ** от 04.10.2017г. и ф-ра № ** от
04.10.2017г.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Д.,
ул.”Д.” № **, вх.**, ет.**, ап.**, ЕИК **, представлявано от управителя С.Г.Ж.,
да заплати на „А 1 Б.”ЕАД със седалище и адрес на управление: град С., район „И.”,
ул.”К.” № **, ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М. –
заедно, сумата от 114,65 лева /сто и
четиринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноските по
гр.дело № 05082/2018г. по описа на ДРС съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Д.,
ул.”Д.” № **, вх.**, ет.**, ап.**, ЕИК **, представлявано от управителя С.Г.Ж.,
да заплати на „А 1 Б.”ЕАД със седалище и адрес на управление: град С., район „И.”,
ул.”К.” № **, ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М. –
заедно, сумата от 298,08 лева /двеста
деветдесет и осем лева и осем стотинки/,
представляваща разноските по ч.гр.дело № 04159/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия :