№ 497
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509411 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника пред СРС- „Т.Д.У.“
ЕООД. Със същата се обжалва решение № 20111779/10.05.2021 г. по гр. д. №
63802/2020 г. на СРС, 74 състав, с което решение са уважени предявените
срещу ответника въззивник искове по чл. 344, ал. 1, точки от 1 до 3 от КТ. В
тежест на ответника са възложени разноските. Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното решение, като се сочи, че
първоинстанционния съд не бил взел под внимание и не съобразил подробно
изложените от ответника фактически обстоятелства, свързани с процесното
уволнение, което довело до грешни правни изводи. Цитира се съдебна
практика. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което претенциите на ищцата да бъдат отхвърлени.
Разноски се претендират.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- Б.М.
1
Х., в който се изразява в становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното решение. Същото било съобразено със
съдебната практика на ВКС, която се цитира. Не били допуснати сочените от
въззивника нарушения. Разноски се претендират.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 13.07.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 25.05.2021 г. Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес /по отношение на иска по чл.225, ал.1 КТ този въпрос ще бъде
обсъден в мотивите по –долу/.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
1-по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Страните били обвързани от трудов договор, сключен със срок за
изпитване от 6-месеца, който бил уговорен в полза на работодателя.
Трудовото правоотношение /ТПО/ било прекратено със заповед №
2/26.10.2020 г., в която като основание за прекратяване била посочена
разпоредбата на чл.325, ал.1,т.3 КТ. Същата разпоредба освен, че била
възпроизведена в цифрово изражение така и било посочено „Прекратяване на
трудовия договор с изтичане на уговорения срок“. СРС е приел, че договора
за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68, ал.1 КТ. Налице били
различни основания при прекратяване на договор за изпитване и срочен
трудов договор. ТПО със срок за изпитване можело да се прекрати от
страната, в чийто интерес е уговорен срокът, по всяко време на изпълнението
2
му, до изтичането на срока, с нарочен писмен акт. В тази хипотеза
работодателят не разполагал с възможност да прекрати договора със срок за
изпитване н основание чл.325, ал.1,т.3 КТ дори в случаите, когато не е
изтекъл срока на изпитване, тъй като договорът не бил срочен. При тези си
мотиви СРС е достигнал до извода, че уволнението е незаконно и е отменил
същото.
2-по иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ:
С оглед основателността на претенцията по чл.344, ал.1,т.1 КТ, то
основателна била и тази по т.2 КТ поради което ищцата е била възстановена
на длъжността „планински водач/гид“.
3-по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ:
Обезщетението за оставане на ищцата без работа поради незаконното
уволнение се следвало с оглед изхода на спора по исковете по чл.344, ал.1,т.1
и т.2 КТ, както и във връзка с извършената от съда констатация върху
трудовата книжка на ищцата, от която се установило, че последната не е
започнала работа при друг работодател. Същото е определено на основание
чл.162 ГПК в размер на 3658 лв. за периода от 26.10.2020 г. до 20.04.2021 г.
Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 17.12.2020 г. до окончателното плащане.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищцата твърди да е
била в трудово правоотношение с ответника по трудов договор №
2/22.05.2020 г., със срок за изпитване – 6 месеца, считано от началната дата на
договора –22.05.2020 г. Това се установява и от съдържанието на самия
трудов договор представен с исковата молба, а и не се оспорва от ответника,
че страните са били обвързани от трудов договор със срок за изпитване.
В конкретния случай като основание за сключване на трудов договор №
2 от 22.05.2020 г. е посочено : чл.67, ал.1,т.1 вр. с чл.70 КТ.
Видно от самият договор срокът за изпитване е бил уговорен в полза на
3
работодателя.
Законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата:
Със заповед № 2/26.10.2020 г. ТПО е било прекратено, а като основание
е посочена разпоредбата на чл.325, ал.1,т.3 КТ с цифрово изражение, както и
словом „ „Прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения срок“.
Съгласно лл. 68. (1) КТ срочен трудов договор се сключва:
1. за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години,
доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;
Ето защо настоящата инстанция приема, че е неоснователно
възражението на ответника /работодател/, въззивник пред настоящата
инстанция, че в заповедта за прекратяване била допусната грешка относно
основанието за прекратяване на ТПО. „Грешка“ би била налице, ако беше
допуснато „разминаване“ между цифровото изписване на основанието и това
посочено с думи като в тези случаи съдебната практика на ВКС приема, че е
меродавно изписаното с думи. В случая, обаче, е налице пълен идентитет на
посоченото с цифри и това словом.
Неоснователен е довода на въззивника, че е налице „техническа
грешка“ в заповедта за прекратяване на ТПО с ищцата относно посоченото
основание, която била допусната от счетоводителя на дружеството -
работодател. Противно на твърдяното от въззивника, съдът в производството
по чл.344, ал.1,т.1 КТ не следва служебно да опредяла правната квалификация
на която може законно да бъде прекратено едно валидно възникнало ТПО. В
производството по чл.344, ал.1 КТ съдът е задължен да извърши проверка за
законност на вписаното като основание за прекратяване на ТПО и
допустимото от закона /в случая КТ/.
Трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работодателя
само при наличие на определени основания. Под основания следва да се
разбират установени от закона юридически факти, възникнали след
сключването на трудовия договор, при наличието на които уволнението може
да бъде извършено. Основанията за прекратяване на трудовия договор са
установени по нормативен ред и са изчерпателно изброени. Всяко от тях
4
съдържа фактически състав, който не се припокрива с никой друг.
Затова и правилно СРС е приел, че основанието на което е прекратено
ТПО с ищцата е несъвместимо със допустимия от закона начин на
прекратяване на конкретния тип трудов договор, а именно: сключен със срок
за изпитване.
Ирелевантно по спора е дали работодателят може да си позволи „екип
от специалисти в управлението на човешките ресурси“ или „консултанти“,
както и дали счетоводителят на предприятието е „юридически“ компетентен
или не. Обстоятелството, че работодателят се е „доверил“ на счетоводителя
си за изготвяне на документите по прекратяване на ТПО с ищцата не може да
се тълкува в ущърб на последната.
Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че в последните две години е
налице епидемична обстановка в страната.
В случая не е въпрос на „справедливост“, в който смисъл са доводите на
въззивника, а въпрос на спазване на трудовото законодателство. Последното
не прави разлика по отношение на правната форма на предприятието-
работодател, поради което доводи на въззивника в този смисъл са
неоснователни.
Налага се извод, че прекратяването на ТПО правилно е признато от
първоинстанционния съд за незаконосъобразно и като такова отменено.
Следователно искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен;
обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова ще следва
да бъде потвърдено.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Правото на възстановяване на заеманата преди прекратяването на ТПО
длъжност при предявен иск по чл.344, ал.1,т.2 КТ е налице само, ако е
сключено безсрочно ТПО.
Съгласно разясненията, дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело №
2/2012 г. на ОСГК на ВКС искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е
важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че
искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо
5
право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между
работника или служителя и работодателя. Според същото тълкувателно
решение това право на работника или служителя възниква от незаконното
уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна,
но също така и съществуването към момента на постановяване на решението
на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване.
Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на
предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно
решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена
последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е
било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на
пресъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение,
възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните
преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение,
условия на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение търпи
изключение в практиката на съда в една специална хипотеза - при предявени
искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор.
Според тълкувателното решение в тези случаи, когато уволнението е
признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и
преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл,
искът за възстановяване на работа се отхвърля. Прието е, че материалното
потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно
уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на
работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не
беше незаконното уволнение.
В конкретния случай ТПО не е възникнало по срочен трудов договор
поради което правото на възстановяване възниква за ищцата. Последната не е
оттеглила претенцията си за възстановяване на заеманата преди прекратяване
на ТПО, длъжност поради което правилно СРС е възстановил същата.
При това положение искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ е основателен;
обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
По иска по чл.344, ал.1,т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ:
6
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ при незаконно
уволнение: / 1./ работникът или служителят има право на обезщетение /2/ от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа /3./поради уволнението, но не повече от 6
месеца.
С оглед изхода на спора по иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ, обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ се дължи- по делото е установено, че ищцата е останала без
работа, поради уволнението си от ответника, което уволнение беше прието за
незаконосъобразно.
При това положение искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ е основателен за
сумата в размер на 3538 лв., за която е предявен; за тази сума
обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Тъй като СРС е присъдил сумата в размер на 3658 лв. при положение,
че с влязло в сила определение е прекратено производството по иска по
чл.225, ал.1 КТ за разликата над 3538 лв. до сумата в размер на 3660
лв./първоначално претендирана/, то решението на СРС в тази му част се
явява недопустимо и като такова ще бъде обезсилено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Действително, пълномощникът на ищцата е заявил, че не претендира
разноски. В случая, обаче, такива са присъдени в полза на адв.М.Х., който
представлява ищцата безплатно на основание чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата затова неговия труд като процесуален представител не може да
остане неовъзмезден.
Поради което обжалваното решение в частта за разноските присъдени
в полза на адв.М.Х. не следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивника разноски не се присъждат.
На пълномощника на въззиваемата – адв. М.Х. се следва
7
адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл.38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20111779/10.05.2021 г. по гр. д. № 63802/2020 г. на
СРС, 74 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Д. М. Х. срещу
„Т.Д.У.“ ЕООД, иск по чл.344, ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за
сумата в размер над 3538 лв. до присъдения размер от 3658 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа на ищцата за периода от
26.10.2020 г. до 20.04.2021 г. поради незаконното й уволнение от
работодателя, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111779/10.05.2021 г. по гр. д. №
63802/2020 г. на СРС, 74 състав, в частта, в която са уважени предявените от
Д. М. Х. срещу „Т.Д.У.“ ЕООД, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, както и
в частта по иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата
в размер на 3538 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на
ищцата за периода от 26.10.2020 г. до 20.04.2021 г. поради незаконното й
уволнение от работодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба -17.12.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.Д.У.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“******* съдебен адрес: гр.София, ул.“Проф.
********* адв. А. и адв.С., да заплати на адв.М.П.Х., САК, личен №
*******, ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 300 лв.-
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9