Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
11.06.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: Росен Димитров
при участието на секретаря Красимира Б. Г., като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 5233 по описа за 2014 год.
Производството
е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр.
с § 6 и § 7 от ЗМСМА, евентуално
съединен с иск по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗС.
ИЩЕЦЪТ СТОЛИЧНА ОБЩИНА в исковата молба твърди, че е
собственик и владее недвижим имот представляващ апартамент с площ 183,59 кв.
м., разположен на четвърти (трети жилищен над магазини) етаж на ул. „******(единствен
апартамент на етажа). Вписаният през 2008 г. акт за частна общинска собственост
бил издаден 1999 г. въз основа на предхождащ акт за държавна собственост от
1985 г.
След отчуждения в сградата, в която се намира апартаментът и
делба през 1965 г. се формирала съсобственост между СГНС с 40,68% ид. ч., М.Ч.с 29,08% и Л.Ч.с 30,24%. През 1985 г. СГНС
изплатил дяловете на останалите съсобственици и описаният апартамент станал изцяло държавна собственост. С
промените от 1991 г. в ЗС, въведени с § 6 и § 7 от ЗМСМА имотът преминал в
собственост на Столична община. До 1999 г. апартаментът бил стопанисван от „РСП
БКС Благоевски район“ с правоприемник общинска фирма
„Средец“ (впоследствие „БКС Средец“ ЕООД). През 1999 г. апартаментът бил
изключен от капитала на БКС „Средец“ ЕООД и бил предоставен за стопанисване и
управление на район „Средец“ СО. По
отношение процесния апартамент не са били предявявани
претенции от трети лица по реда на реституционните закони.
От 1985 г., първоначално от Държавата, а след това от
Столична община били настанявали като еднолични собственици в продължение на 28
г., без прекъсване, граждани в апартамента при условията за настаняване в държавно,
респ. общинско жилище, въз основа на договори за наем. След 1999 г. били
сключени договори за наем с Л.П., М. Г.и И.И.за
съвместно обитаване на апартамента, които до момента безпрепятствено обитавали
жилището.
На 12.08.2013 г. ЧСИ С. Я.направил опит за влизане в
жилището като една от наемателките била уведомена, че на 21.08.2013 г.
предстояло да се извърши въвод. Район „Средец“ – СО
депозирал възражение пред ЧСИ. Изпълнителният лист, въз основа на който бил
насрочен въводът бил издаден на основание заповед за
изпълнение в полза на С.С.Т., легитимирал се като
собственик на апартамента с нотариален акт за собственост на наследодателя М. Ч.от
1934 г. Заповедта била издадена въз основа на договор за наем сключен между С.Т.
като наемодател и Н.А.П. *** – СО подал жалба по чл. 435 и сл. От ГПК за
обжалване действия на ЧСИ и спиране на изпълнението като жалбата била оставена
без разглеждане като недопустима, тъй като в случая не били налице
предпоставките по тчл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК. Била
подадена и жалба по реда на чл. 523, ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението на
въвода във владение, въз основа на която делото било
прекратено като процесуално недопустимо.
Излага се, че в различни документи, касаещи апартамента,
същият е посочван като находящ се на трети или
четвърти етаж, тъй като сградата се състои от 5 етажа и в една част от
документите броенето на етажите включвало партерния етаж, на който се намират
магазини, а в други броенето започвало над партерния етаж.
Поради така изчерпаните способи за защита по чл. 435 и чл.
523 ал. 2 от ГПК ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се признае
за установено спрямо С.С.Т.,*** единствен собственик
на недвижим имот, представляващ апартамент с площ 183,59 кв. м., находящ се на четвърти (трети жилищен над магазини) етаж на
ул. ******с идентификатор № 68134.103.125.1.3., за който е съставен АЧОС №
417/17.02.1999 г. на район „Средец“ – Столична община. Първоначално исковете са
били предявени спрямо двама ответника, но поради липса на правен интерес по
отношение на Н.А.П. производството спрямо него е прекратено.
ОТВЕТНИКЪТ С.С.Т. оспорва
редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на предявените
искове. Твърди, че бил собственик на идеални части от него по наследство от
майка му М.А.Ч.(починала 09.10.1995 г.), въз основа на нотариален акт на нейно
име от 1942 г. Отрича изцяло правата на Общината, тъй като останалите части от
апартамента се притежавали в съсобственост с още 5 физически лица, съсобственици
и сродници на ответника, чиято собственост била
възстановена по силата на ЗВСВОНИ.
Излага, че процедурата по гл. 2 от ЗСГ по отношение на апартамента не е
била довършена поради липса на плащане на продажната цена. Твърди, че не са
получавани суми по платежни нареждания от физическите лица - тогавашни собственици
на ид. ч. от апартамента. Липсвало предложение за
продажба по чл. 18, ал. 2 от ЗСГ от М.Ч., процедура по чл. 23, ал. 3 ЗСГ,
писмено съгласие по чл. 26 от ЗСГ за продажбата от СНГС и заповед за
назначаване на комисия по чл. 34 ППЗСГ. Липсвало и решение на Председателя на
Изпълкома на СГНС по чл. 72 от НДИ, както и договор за продажба, сключен с М.Ч.или
отчуждителен акт за нейната част.
Допълва, че вписаното основание за издаване на акта за частна общинска
собственост не било приложимо в случая. Сочи още подробно описани твърдени
процедурни нарушения и такива, свързани със съдържанието на някои документи относно
придобиването на собствеността от общината. Излага доводи, че представения с
исковата молба АЧОС №417 от 17.02.1999 г. е дописан в графа „забележка“. Счита,
че собствеността на имота се възстановява по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ,
тъй като бил отнет без законово основание.
Излага възражения срещу придобиването по давност на апартамента от
общината. Оспорва на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК девет документа (л. 105),
представени от ищцовата страна.
И двете страни претендират присъждане на разноски. Ищецът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на делото, на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия
ответник С.С.Т. са конституирани неговите
наследници О.Г.М. – Т., В.С.Т. И А.С.Т.,
които поддържат оспорването, направено от първоначалния ответник, неговите
възражения и доводи. Въвеждат твърдение за притежаване на 1/3 ид. ч. от апартамента въз основа на представения от ищеца
по делото окончателен разпределителен протокол № 233/08.04.1981 г.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт №47, том XXIV, регистър 4647, дело № 4237/1942 г. на нотариус Д.С.(л. 223) на
26.11.1942 г. арх. М.С.Т., родена А. Ч.и Л.А. Ч.били надарени с по 3/48 ид. ч. от притежаваните от дарителката О.Д.Р.½ ид. ч. от дворно урегулирано място, находящо
се в гр. София, ул. „******, съставляващо парцел IV-a от квартал 417, местност „Центъра“, състоящо се
от 625 кв. м. по нотариален акт, а по скица на СГО – 613,75 кв. м., заедно с
построените върху него две постройки, едната с лице към улицата, състояща се от
партер с магазини и четири етажа, застроена на 246 кв. м., а другата застроена
в дъното на двора, на един етаж, на 80 кв. м.
От представенo решение от 10.12.1962 г. на СНС Ленински р., 2 участък по гр. д. № 6639
по описа за 1961 г. (л. 301) и препис-извлечение от окончателен разделителен
протокол от 12.6.1964 г. по гр. дело 2351/1963 г. (представян както от ищцовата, така и от ответната страна, съответно на л. 68,
л. 194 и л. 422) е видно, че за имота, предмет на гореописаното дарение, е била
допусната делба. В посочения окончателен протокол (без отбелязване дали е
влязъл в сила) третият етаж от 5-етажната лицева сграда е разпределен в общ дял
на М. А.Ч., Л.А.Ч.и СГНС-София. Участието им в идеалните части било съответно
29,08% за М. Ч., 30,24% за Л.Ч.и 40,68% за СГНС-София.
Съгласно Удостоверение на Столична община – район „Средец“ с изх. № АО
9400-48/28.05.2012 г. имената М.А.Ч., М. А.Чакърова и М. А.Ч.са имена на едно и
също лице с ЕГН **********.
С Решение № 887 от 19.03.1979 г. (л. 227) на председателя на
Изпълнителния комитет на РНС по предложение на комисията е постановено да се
продаде недвижимият имот, собственост на арх. М.А.Ч., представляващ 29,08% ид. ч. от четиристаен апартамент на трети етаж на ул. ******23
с отбелязване, че апартаментът е съсобствен с
държавата. Мотивите са „посочен в срока по чл. 8 от ЗСГ за продажба. Втори имот
неликвидиран в срока по ЗСГ“.
С молба от 12.02.1981 г. по преписка ДИЧ-12/12.02.81 г. (л. 248) от арх. М.
А.Ч.до председателя на ИК на Благоевски РНС същата е
помолила за извършване на оценка на 29,08% ид. ч. от
апартамента на трети етаж от сградата на ул. ******.
Видно от писмо от Благоевски РНС от 7.07.1981
г. (л. 242) до М. А.Ч.на основание чл. 18 от ЗСГ, същата е получила решение на
председателя на ИК на РНС, оценителен протокол и техническо описание и план на
сградата по ДИЧ-12/81 г. Същите са приложени на л. 243-246.
С Решение от 1.09.1981 г. по гр. дело № 11138 по описа за 1981 г. на СРС,
29 състав е изменена оценката на имота собственост на М. А.Ч., определена от
председателя на ИК на Благоевски РНС по пр. ДИЧ 12/81
г., находящ се в гр. София, ул. „******, въз основа
на проведена техническа експертиза по делото (л. 240).
На 3.11.1981 г. било съставено пълномощно (л. 73), с което Л.А.Ч.упълномощила
Ц.М.М. да я представлява във връзка с притежаваните
от упълномощителката недвижими имоти, включително и
за тяхната продажба.
На 23.03.1982 г. на Л.А.Ч.(собственик на 30,24% ид.
ч. от имота) било връчено съобщение за предложение на основание чл. 19, ал. 1
от ЗСГ на М.А.Ч.за продажба на идеалната й част от имота (л. 238). В документа
е отбелязан отказ за изкупуване от страна на пълномощника на Л..
Съгласно Разрешение от 10.08.1982 г. (л. 67) по повод молбата на
пълномощника на Л.се разрешава да бъде извършена продажба на 30,24% ид. ч. от апартамента, находящ се
на трети етаж на ул. ******24 на РНС.
Видно от молба от 16.12.1982 г. (л. 64) от пълномощника на Л.Ч.до
Председателя на ИК на Благоевски РНС, същата е
помолила за оценка на притежаваните от нея 30,24% ид.
ч. в апартамента на трети етаж, с оглед предлагането им за продажба по реда на
гл. 2 ЗСГ.
Съгласно Решение № 332 от 21.06.1983 г. на СРС, 33 състав (л. 173) отново
било постановено завишаване на оценката на имота по отношение на Л.Ч.и М. Ч..
В съобщение от 28.06.1984 г. (л. 174) от Благоевски
РНС, адресирано до пълномощника на Л.Ч.е известено за предходното решение и
решение на председателя на ИК на РНС № ДИЧ-12/81 от 8.11.1982 г., в което е направено
отбелязване „Съгласна съм с оценката“, датирано от 28.06.1984 г. и подписано от
пълномощника.
Видно от молба от 28.06.1984 г. (л. 184) от пълномощника на Л.Ч.до
председателя на ИК на Благоевски РНС, е направено
предложение за продажба на частта от апартамента на същата за цена от 6387 лв.
Съгласно молба Вх. № ДИ-07-Г-6/23.07.1984 г. (л. 188) от Благоевски РНС на основание Решение на МС е била изпратена
преписка вх. № ДИЧ-12/81 г. за продажба по реда на гл. 2 ЗСГ с молба Министерството
на финансите да разреши на Благоевски РНС да изкупи
частта от имота на Л.Ч.по определената с влязло в сила решение на СРС цена на
имота в размер на 6387 лв.
С молба от 11.04.1985 г. от М.А.Ч.до председателя на ИК на Благоевски РНС с приложените изискуеми декларации и
удостоверения (л. 211-220) притежаваните от същата 29,08% ид.
ч. са били предложени за продажба по реда на ЗСГ на цена от 6060 лв.
В писмо от председателя на ИК на Благоевски РНС
от 18.04.1985 г. (л. 205) на основание чл. 72 от НДИ до СНС У-ние „Финанси“ е
отразено изпращане на преписка за продажба № ДИЧ-12/81 г. на предложените по
реда на гл. 2 от ЗСГ дялове на Л.А.Ч.и М. А.Ч., равняващи се съответно на
30,24% ид. ч. и 29,08% от апартамент на третия етаж в
сградата на ул. ******№ 24, състоящ се от 4 стаи, кухня и други сервизни
помещения, заедно със съответните им ид. ч. от зимнично помещение, общи части на сградата и мястото,
съставляващо парцел IVa, кв. 417, м. „Центъра“. Отправена е молба
председателят на ИК на СНС да разреши на Благоевски
РНС да изкупи описаните ид. ч. при определената с
влязло в сила решение № 332 от 21.06/83 г. на СРС, 33 състав и решение на Благоевски РНС от 8.11.1982 г. цена на имота в размер на
6387 лв. за дела на Л.Ч.и 6060 лв. за дела на М. Ч.. Сумите е посочено да бъдат
преведени в ДСК по сметка „местни лева“ за дела на „иностранното лице“ и по
сметката на продавача „214“ за дела на М. Ч..
Видно от Решение № ДИ-07-Г-6/84 от 05.08.1985 г. на председателя на ИК на
СНС (л. 189) по пр. вх. №ДИЧ-12/81 г. и ДИ-10-12/81 г. на „Държавни имоти“ при Благоевски РНС били предложени за продажба по реда на гл. 2
от ЗСГ дяловете на Л.Ч., равняващ се на 30,24% ид. ч.
и на М. Ч., равняващ се на 29,08% ид. ч. от
гореописания апартамент. На основание чл. 72 от НДИ, във вр.
с чл. 33 от ЗС с решението е постановено да се изкупят от държавата 59,32% ид. ч. от апартамента, собственост на Л.Ч.и М. Ч., при
цена, определена с решение на СРС по гр. д. № 8642/83 г. – 6387 лв. за дела на Л.Ч.и
6060 лв. за М. Ч.. Постановено е превеждането на сумите за двете лица,
сключване на договор с тях и актуване на имота за държавен.
В кредитен превод 1210/18.10.1985 г. (л. 172) за 6060 лв. е отразено
нареждане на сметка 180011 СНС У-ние Финанси за одобряване на сметка на името
на М.А.Ч.за изкупуване на 29,08% ид. ч. от апартамент
– III етаж, ул. „******по преписка ДИ-12/81 г. на IV РНС.
В кредитен превод 1211/18.10.1985 г. (л. 172) за 6387 лв. е отразено
нареждане на сметка 180011 СНС У-ние Финанси за одобряване на сметка „11/нова“
за чуждестранен гражданин на името на Л.А.Ч.за изкупуване на 30,24% ид. ч. от апартамент – III етаж, ул. „******по преписка ДИ-12/81 г. на IV РНС.
В документ, издаден от СНС Упр-ние „Финанси“
№409-04-74 от 21.11.1985 г. по ДИЧ-12/21.11.85 г. до Благоевски
РНС е отразено връщането на преписка № ДИ-П-12/81 г. за изкупуване на недвижим
имот на ул. „******, изплащането на сумата от 12 447 лв
на собствениците на 18.10.1985 г. и е
отправена молба за актуване на имота като държавен.
Съгласно акт № 9560 за държавна собственост на недвижим имот от
27.11.1985 г. (л. 202) на основание чл. 72 от НДИ и платежни нареждания от
18.10.1985 г. на У-ние „Финанси“ – СНС от тази дата са станали държавни 59,32% ид. ч. от недвижимия имот, представляващ апартамент, находящ се на III етаж в сградата на ул. „******, гр. София, състоящ се от 4 стаи, кухня и
други обслужващи помещения, заедно със съответните на тези ид.
ч. от мазе и принадлежащи ид. ч. от сградата и
мястото, които за целия апатамент са 19,38% и 20,67% /от
сграда/ /от място/ парцел IVa, кв. 417, м. „Центъра“ като е вписана цена на
имота 12 447 лева и е отбелязано, че е предоставен за оперативно управление на
държавната организация РСП-БКС-Благоевски район.
В писмо на БРНС от 29.11.1985 г. по ДИ-09-00-102 до РСП-БКС-Благоевски
район е отразено изпращането на препис от акт № 9560 за държавна собственост на
ид. ч. от апартамент на 3 етаж в сградата на ул. „******за
заприходяване в основните средства на предприятието.
От Заповед №73/26.03.1986 г. на Столичен Благоевски
РНС (л. 10) се установява настаняване на основание чл. 12 от ЗНО и чл. 16 от
НРПЖ в апартамента, намиращ се на IV етаж на ул. ******24, собственост на държавата. Видно от договори за наем
на общински жилищен имот в периода от 1999 г. до 2008 г. са сключвани договори
с различни лица за отдаване под наем на части от апартамента, намиращ се на
четвърти етаж в лицевата сграда на посочения адрес.
Съгласно справка от „БКС-СРЕДЕЦ“ ЕООД София, приложена към документ, адресиран до кмета на СО Район
„Средец“ с изх. № 305/07.08.1998 г. за недвижимите имоти, предоставени за
стопанисване и управление на БКС „Средец“ ЕООД към 01.08.1998 г. и включени в
уставния му капитал сред тях било и жилище, намиращо се на етаж 4 на ул. „******с
площ 183,59 кв. м. (л. 259 и 265).
С издадения АЧОС № 417 от 17.02.1999 г. (л. 117) се констатира, че недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. ******24,
представляващ апартамент с площ 183,59
кв. м. на четвърти етаж е станал частна общинска собственост на основание § 7,
т. 6 от ЗМСМА/91 г. и чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС. Отбелязано е, че предишен
собственик била държавата, имотът се стопанисвал и управлявал от БКС „СРЕДЕЦ“
ЕООД и е включен в капитала на същото търговско дружество с прот.
№ 43/91 г. на ВИК.
С Решение № 46 от 29.03.1999 г. на СОС (л. 275) на основание чл. 21, ал.
1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 137, ал. 1, т. 4 от ТЗ е постановено отписване от
баланса, съответно капитала на „БКС-Средец“ ЕООД на недвижимите имоти по приложение № 1, сред които е и гореописаното
жилище.
От съобщение на ЧСИ С. Я.с изх. №16952/27.03.2014 по изп.
дело № 20138440402812 се установява, че на 28.03.2014 г. същото е било връчено
в Столична община район „Средец“ и с него общината е била уведомена за насрочен
въвод във владение на недвижим имот апартамент с площ
183,59 кв. м., състоящ се от 4 стаи, кухня, вестибюл, килер, баня, клозет,
черно антре и зимнично помещение №3, с адрес гр.
София, ул. „******, на целия трети етаж в лицевата сграда с длъжник С.С.Т. и взискател Н.А.П. на дата
14.04.2014 г. от 10.00 ч.
Видно от Решение № 130737/24.06.2020 г. по гр. дело № 41965 по описа за
2013 г. на СРС, 178 състав (л. 361), Решение № 261761/26.05.2022 г. по в. гр.
дело № 11269 по описа за 2020 г. на СГС, II Б въззивен състав (л.
364) и Определение № 266150/02.09.2022 г. по в. гр. д. № 11269 по описа за 2020
г. на СГС, II Б въззивен състав С.С.Т. е предявил иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу
Държавата по отношение на 3/48 ид. ч. от процесния апартамент, от който иск ищцовата
и впоследствие въззиваема страна (наследниците на
починалия С.Т.) се е отказала преди влизане в сила решението на въззивната инстанция.
Оспорваният АДС (л. 9, впоследствие представен отново – л. 202) е издаден
от компетентния орган по чл. 79 от НДИ и в предписаната от закона форма.
Липсата на име, дата, печат и подпис на одобряващия председател на ИК на Благоевски РНС не опорочава формата на акта и не води до
извода да е налице неистинност на документа.
Оспорването на АЧОС, представен по делото от ищеца (л. 7) е по отношение
на твърдяна машинописна добавка в поле „забележка“, извършена след вписването
му, тъй като представеният от ответника заверен от Служба по вписванията препис
(л. 107) не съдържа това отбелязване. В останалото съдържание, документите са
напълно идентични. Отбелязването в акта, представен от ищеца, е подписано и
подпечатано от актосъставителя и наличието му не опорочава
истинността на документа.
Оспорваното данъчно удостоверение № 010214/31.12.1985 г. (л. 55) е неотносимо по делото, тъй като се отнася за друг имот.
Относно оспорваната като частен документ, несъдържащ подписа на
оспорващата страна ръкописна справка на Благоевски
РНС (л. 61) с твърдение, че същата е подписана от неизвестно лице, следва да се
посочи, че тя отразява завишението на цената на частите на всяка една от
съсобственичките на имота, което е постановено с Решение № 332/21.06.1983 г. по
гр. дело № 8642 по описа за 1983 г. на СРС, 33 състав (л. 173). Констатираният
факт в справката относно завишението отговаря на постановеното от съда и относимото по делото обстоятелство се извлича именно от
решението.
Твърдението, с което е оспорвано представеното от ищеца решение на Зам.
председателя на ИК на Благоевски РНС от 08.11.1982 г.
(между л. 62 и л. 63), а именно – изготвено без да е определена комисия със
съответна заповед на кмета, не води до неистинност на документа.
Оспорваният от първоначалния ответник и наследодател на конституираните
на негово място настоящи ответници окончателен
разпределителен протокол от 12.06.1964 г. с твърдение, че не е влязъл в сила, е
представен като доказателство от последните, на което те се позовават. Освен
това отразеното в документите от продажбената преписка отговаря на направеното
разпределение с посочения протокол, а именно 29,08% ид.
ч. за М. Ч.и 30,24% ид. ч. за Л.Ч..
Относно оспорваните кредитни преводи, представени впоследствие в четливи
копия и оригинали от ищеца и схема № 70868/27.11.2013 ответната страна не е
представила доказателства, които да обосноват неистинността на сочените
документи.
Относно оспорваното съдържание на приложение № 1 към решение № 46 по
Протокол № 56 от 29.03.1999 г., ищцовата страна
представи доказателства, които потвърждават истинността на документите (л. 259
и нататък) и се установи, че представените от ответника в тази връзка са с
непълно съдържание (л. 119-122).
Не е без значение и че ищецът е представил съответните оригинали и е
констатирано съответствие между тях и първоначално представените документи.
С оглед изложеното, следва да се признае за недоказано на основание чл.
194, ал. 3 във вр. с чл. 193, ал. 2 оспорването на
посочените документи.
Не се спори по твърденията на ищеца за търсената защита от Столична
община срещу принудителното изпълнение по изп. дело №
20138440402812/2013 г. по реда на чл. 524 от ГПК и по реда на чл. 435 от ГПК.
От експертно заключение вх. № 131644/19.10.2016 г. (л. 329) по
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че жилищната
сграда на ул. ******24 се състои от партерен етаж, на който са разположени
магазини и 4 жилищни етажа: етаж 1 – надпартер, етаж
2 – надпартер, етаж 3 – надпартер
и етаж 4 – надпартер. На етаж 3 – надпартер
се намира апартамент, чиято площ е около 183 кв. м. Установява се, че процесният апартамент се намира на четвърти етаж, респ. трети
етаж – надпартер.
Според заключението апартаментът „се състои от две стаи /юг/, стая
/запад/, стая /север/, вестибюл и стая /север/, кухня, килер, тоалетна и
тоалетна и кухненски бокс“. Вещото лице е констатирало несъответствие между
това разпределение и етажността и съответните описани
в АДС № 9560 от 27.11.1985 г. (л. 202) и на базата на него е счело, че липсва
идентичност между процесния имот и описания в
посочения акт. В акта имотът е описан с придобитите ид.
ч. от него, както и разпределението и етажа, без да е указана площта. От документите
по продажбената преписка ДИЧ-12/1981 г. е видно, че апартаментът е със
застроена площ 210,87 кв. м. (напр. л. 230 и л. 234), в която принципно се
включват и съответните дебелини на стените. С оглед това и установеното от
свидетелските показания, констатацията в заключението, че процесния
апартамент се намира на етаж четвърти, респ. трети - надпартер
и пълното съвпадение на описаните ид. ч. в АДС и
сочената преписка, настоящият съдебен състав счита, че въпреки констатацията на
вещото лице, е налице идентичност между процесния
имот и имота, описан в АДС № 9560 от 27.11.1985 г.
Вещото лице установява, че процесният имот е
идентичен с имота, предмет на АЧОС № 417/17.02.1999 г.
От показанията на свид. М. Н.Г.се установява,
че същата живее в четиристаен апартамент под наем, намиращ се на четвърти етаж
от процесната сграда, респ. трети жилищен, състоящ се
от 4 стаи и сервизни помещения, като тя обитава една стая от апартамента, а
сервизните помещения ползва общо с останалите наематели. Живяла там от 2001 г. до
момента като наемател на район „Средец“ като наема плащала на Община Средец, а
договорът й с общината за наема бил безсрочен. Не е присъствала на опита за въвод във владение, но е разбрала по-късно от съседите й. Над
етажа, на който живее имало още един жилищен, който е последен.
От показанията на свид. Ц.Б.И.се установява, че
тя и съпругът й, дъщеря им и свекърва й живеят под наем в останалите 3 стаи на
същия апартамент. Преди години бил направен опит за влизане в апартамента от
трети лица, които предупредили, че щял да идва частен съдебен изпълнител, на
което свидетел бил нейният съпруг. Сигнализирали за това на общината, след
което дошли общински служители и полиция. По-рано съпругът й бил намерил
залепено съобщение от ЧСИ. Описва сградата като 4-етажна, а етажа, на който се
намира апартаментът, който ползват под наем – трети. Излага, че апартаментът се
състоял от 4 стаи, а над техния етаж имало още 1 жилищен етаж.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал, 1 от ГПК във вр. с § 6 и § 7 от
ЗМСМА за установяване право на собственост върху апартамент с идентификатор
68134.103.125.1.3, с площ 183,59 кв., намиращ се на четвърти етаж, респ. трети
над партер в 5-етажна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.103.125 с адрес гр. София, ул. ******24.
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на положителния установителен иск, тъй
като ищецът претендира, че е собственик на посоченото основание, оспорвано от ответниците, които твърдят че фактическият му състав не е осъществен,
поради което притежават 1/3 ид. ч. от описания
апартамент по наследство. Воденото изпълнително дело за същия имот от страна на
починалия първоначален ответник и пълното отричане на правата на ищеца от него
също обосновават правния интерес на ищеца от предявяването на иска, поради
което искът се явява допустим.
По основателността на иска:
От представената продажбена преписка за частта на наследодателя на
първоначалния ответник по делото М. Ч.се установява, че се касае за хипотеза по
придобиване на собственост от държавата (впоследствие от общината по силата на
§ 6 и § 7 от ЗМСМА), въз основа на процедура за изкупуване по чл. 72 от НДИ,
във вр. чл. 33 от ЗС, при условията на гл. 2 от ЗСГ.
Продажбата е била инициирана на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7 от ЗСГ, в която хипотеза гражданинът собственик
на повече от 1 жилищен или вилен имот е бил длъжен да го прехвърли, а както е в
случая, ако не го направи в указания срок, народният съвет извършва продажбата,
определяйки кой от притежаваните имоти следва да бъде продаден, видно от Решение
№ 887/19.03.1979 На СГНС – Ленински РНС – София ИК (л. 227), Удостоверение на
РНС – Ленински район – София (л. 220) и декларациите за имотно състояние на М. Ч..
Тъй като апартаментът е бил притежаван в съсобственост към онзи момент, е
следвало частта на М. Ч.да се предложи на останалите съсобственици - Л.Ч.и Държавата
в лицето на СГНС. Л.Ч.отказала изкупуването (л. 238), а с Решение № ДИ-07-Г-6/84
от 08.08.1985 г. (л. 189) на Председателя на ИК на
СНС, на основание чл. 72 от НДИ, вр. чл. 33 е
постановено изкупуването на частта на М. Ч.от Държавата.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че цената за изкупуване
на частта на М. Ч.не е била платена, тъй като представеният от ищеца кредитен
превод не удостоверявал плащането. В оспорения документ (л. 172) се съдържат
необходимите реквизити за установяване нареждането на плащането по сметка на М.
Ч., основанието на плащането и пълна идентичност на основанието и цената с тези
посочени в гореописаното решение на председателя на ИК на СНС. При връщане на
преписката за изкупуване на недвижимия имот от СНС У-ние „Финанси“ на Благоевски РНС Направление „Държавни имоти“ с молба за
актуване на имота за държавен (л. 209) е потвърдено пред последното изплащането
на сумата (общо за ид. ч. на Л.и М.). Също така, наследодателката на починалия първоначален ответник е
починала около 10 г. по-късно (на 09.10.1995 г.), през който период вече е бил
настанен да ползва на основание чл. 12 от ЗНО и чл. 16 от НРПЖ гражданин, видно
от Заповед №73/26.03.86 (л. 10) и същата е могла да оспори, че не е получила
продажната сума. Всичко това дава основание да се приеме, че плащането е било
извършено в действителност и с него Държавата е станала собственик на
изкупената от М. Ч.ид. ч. от процесния
апартамент.
Аналогични са фактическата обстановка и правните изводи по отношение на
продажбата по реда на гл. 2 от ЗСГ на ид. ч.
притежавани от Л.Ч., с изключението, че в случая не се касае за хипотеза по чл.
8, ал. 1 във вр. с чл. 7 от ЗСГ. В този случай е било
направено предложение за продажба от пълномощника на собственичката Л.Ч., съгл.
чл. 16, ал. 1, изреч. 2, предл.
1 от ЗСГ.
Относно възражението на ответника за липса на акт за отчуждаване или
договор за продажба за частта на М. Ч.:
В случая не се касае за производство по отчуждаване, а за изкупуване на съсобствен недвижим имот от Държавата на основание чл. 72
НДИ, вр. чл. 33 от ЗС, при условията на гл. 2 от ЗСГ.
Затова липсата на отчуждителен акт е ирелевантен факт.
Неоснователни са и доводите за незавършеност на процедурата по
изкупуване, тъй като липсвал договор за продажба. Съгласно константната
практика на ВКС относно процедурата по гл. 2 ЗСГ не е задължително
волеизявленията на страните по сделката да са изразени в 1 документ. След като
е налице съвпадение на насрещните волеизявления на продавача и купувача,
изразени в предвидената от закона форма и последователност, макар и в различни
документи, следва да се приеме, че необходимата за действителност на сделката
писмена форма е спазена (Решение № 55 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6116/2007 г., I г. о., ГК). Правният ред към онзи момент изисква продажбата на
недвижими имоти да се извършва чрез общинския (районния) народен съвет по
местонахождението на имота (чл. 16, ал. 1, изреч. 1
ЗСГ) като по този начин е изключено прякото договаряне между продавача и
купувача. Съгласуването на волеизявленията им в писмена форма се извършва от
съответния народен съвет, както е станало и в настоящия случай. Собственичките
са направили писмени искания за определяне цената на припадащите им се части по
чл. 32, ал. 1 ППЗСГ, която е била определена с решение на председателя на ИК на
Благоевски РНС. Решението им е било съобщено писмено
и те са обжалвали определената им цена, след което тя е била завишена и по
отношение на двете. Тъй като е налице хипотеза на съсобственост, е било
направено и предложение за изкупуване като в крайна сметка СГНС като трети
съсобственик е предприел изкупуването по определените цени, което изключва
необходимостта от публично обявление за продажба. Съгл. чл. 18 от ЗС за
придобиването на недвижим имот от държавата е достатъчна обикновена писмена
форма. В представената преписка ДИЧ-12/12.02.81 г по делото са налице
достатъчно писмени доказателства, които установяват съвпадението на волите на
двете страни, което заедно с плащането на сумата за изкупуване на ид. ч. на М. Ч.и Л.Ч.напълно
завършва фактическия състав на продажбата и поражда вещно-прехвърлителен
ефект.
Относно искането на ответната страна по чл. 17, ал. 2 от ГПК срещу АДС №
9560 от 27.11.1985 г. (л. 202) следва да се посочи, че оспореният акт няма
обуславящо значение за решаването на спора. Той не поражда вещно-прехвърлителен
ефект и не въз основа на него се установява придобиването на правото на
собственост от държавата и завършване на фактическия състав на продажбата.
Затова съдът не следва да се произнася по неговата валидност.
С влизане в сила на § 6 и
§ 7 от ЗМСМА (1991 г.), по силата на закона процесния
апартамент е преминал от държавна в общинска собственост като обект на общинска
инфраструктура с местно значение, предназначен за битово обслужване, на
основание § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, във вр. с
чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗС (1991 г.). Основанието на преминаването на
собствеността е законово, а издаденият в тази връзка АЧОС № 417 от 17.02.1999 г.
само констатира настъпилата промяна. Обстоятелството, че към датата на влизане
в сила на законовото основание имотът бил стопанисван и управляван от БКС
„Средец“ ЕООД и е бил включен в уставния му капитал първоначално като държавно предприятие
не влияе на вещно-прехвърлителния ефект, настъпил ex lege. Впоследствие с Решение № 46 от 29.03.1999 г. на СОС (л. 275) на основание
чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 137, ал. 1, т. 4 от ТЗ е постановено
отписване на имота от капитала на дружеството.
С оглед
гореизложеното, установителният иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК във вр. с § 6 и § 7 от ЗМСМА следва да бъде
уважен.
При това положение съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.
124, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
При този изход на делото ответниците следва да
заплатят на ищеца пълния размер на направените по делото разноски в общ размер
на 1185 лв., от които 285 лв. държавна такса, 500 лв. възнаграждение за СТЕ и
сумата от 400 за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на О.Г.М.-Т. с
ЕГН **********, В.С.Т. с ЕГН ********** и А.С.Т. С ЕГН ********** чрез адв. Д.С. от САК и адв. Ц.М. (за О.Г.М.-Т.)***,
Булстат ******, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, е собственик на
основание изкупуване на съсобствени дялове от Държавата
и преминаване на собствеността в общинска с влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 6
от ПЗР на ЗМСМА на недвижим имот- АПАРТАМЕНТ, с площ 183,59 кв.м., състоящ се от четири
стаи, кухня, вестибюл, килер, баня, клозет, черно антре и зимнично
помещение № 3, находящ се на четвърти
/трети жилищен над магазини/ етаж в
лицевата, жилищна сграда на ул. ******№ 24, град София, заедно с 19,38 ид.ч. от общите части на сградата и 20,67 ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 619 кв.м., който
имот е с идентификатор 68134.103.125.1.3, съгласно одобрената ККР за район
„Средец“, със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК и за който е съставен
АЧОС № 417/17.02.1999 г., на район „Средец” - Столична община.
ОСЪЖДА поотделно всеки от ответниците
О.Г.М.-Т. с ЕГН **********, В.С.Т. с ЕГН ********** и А.С.Т. с ЕГН ********** ***
от по 395 лв.- по 1/3 от общия размер на разноските на ищеца 1185 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: