О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2021
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав , в закрито заседание на 18.03.2021 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д.
№ 285
/ 2021 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Делото е образувано по жалба на Б.С.Н.,
против мълчалив отказ на Ректора на Икономически университет- Варна за
произнасяне по нейна жалба с вх. №
РД20-4/6.01.2021 г. срещу определената на 18.12.2020 г. атестационна оценка по
показател „Учебно-преподавателска дейност“.
Изложени
са доводи за противоречие на оспореният отказ с материалния закон и за несъответствието
му с целта на закона, като се иска
постановяване на съдебно решение за неговата отмяна и връщане на преписката на
административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. С разпореждане № 1941/11.02.2021 г. жалбата на Н. е оставена без движение за
отстраняване на посочените нередности. Констатираните от съда нередности са
отстранени с подадената от пълномощника адвокат Ан. А. молба с. д. 3939/17.03.2021
г.
Липсващата
при подаване на жалбата преписка е представена от Ректора на Икономически
университет-Варна с молба с. д. 2767/22.02.2021 год. С внасянето на преписката
в съда е изразено писмено становище за недопустимост на жалбата с мотив , че
ректорът не разполагал с компетентност за произнасяне по подадената от Н. жалба,
поради което в случая липсвал подлежащ
на съдебно оспорване мълчалив отказ. Иска се оставяне на жалбата без
разглеждане, прекратяване на съдебното производство и присъждане на сторените
по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
След преценка
на изложените от страните доводи и на наличните в преписката материали съдът
намира жалбата на Н. за недопустима, тъй като липсата на произнасяне от страна на Ректора по подадената до него жалба не представлява
приравнен на индивидуален административен акт /ИАА/ мълчалив отказ по смисъла
на чл.58, ал.1 от АПК, т.е. в случая отсъства подлежащ на съдебно оспорване ИАА
по смисъла на чл.159, т.1 от АПК. Спорният свързан с атестацията на
преподавател от академичния състав въпрос е такъв имащ отношение към
съдържанието на съществуващото между |Н. и Икономически университет-Варна
трудово правоотношение. Съществуването на последното е удостоверено с наличните
в преписката трудов договор № РД-17-578/12.02.2013 г. и допълнително споразумение № РД-17-310/21.01.2021
г. , а нормативната му регламентация се съдържа в разпоредбата на чл. 15, ал.2
от З-на за развитието на академичния състав в РБ, съгласно която академичната
длъжност се заема по трудово правоотношение – заеманата от жалбоподателката
длъжност „главен асистент“ е именно академична
такава по смисъла на чл.18, ал.1 от същият Закон. Изложеното налага извода, че
жалбоподателката Н. не притежава статут на държавен служител, поради което всички
издадени по повод и във връзка с трудовото й правоотношение актове не подлежат
на оспорване по реда на чл.124 от З-на за държавния служител, т.е. те не са
административни актове, в който смисъл възникналият спор е трудово-правен
такъв.
Същевременно
и независимо от гореизложеното, правилна е тезата на Ректора, че законът не му
предоставя материална компетентност за разрешаване на повдигнатият с жалбата на
Н. въпрос за нейната атестация – съгласно чл.58, ал.1, т.6 от З-на за висшето
образование, ректорите имат правомощия да освобождават от длъжност членовете на
академичния състав при две последователни отрицателни атестации, но не и правомощия
да осъществяват контрол при самото определяне
на атестациите на членовете на академичния състав. Съгласно чл.18 от Правилника
за атестиране на академичния състав на Икономически университет- Варна, правомощията
за произнасяне по отправената от Н. до
Ректора жалба с вх.№ РД20-4/6.01.2021 г.
принадлежат на Факултетния съвет, който в случая се е произнесъл с решението
обективирано в приложеният към преписката протокол № 1/21.01.2021 год.
Разпоредбата на чл.18 от Правилника определя постановеното по жалба от член на академичния
състав решение на Факултетния съвет като окончателен акт , какъвто характер не
притежава решението на Факултетния съвет по чл.17, ал.2 от Правилника, с което
се потвърждават или изменят оценките и предложенията на Атестационната комисия.
От съдържанието на подадената до Ректора жалба на Н. не е ясно с необходимата категоричност
дали се оспорва предложението на Атестационната комисия по чл.16, ал.3 от Правилника
или решението на Факултетния съвет по
чл.17, ал.2, което в случая е обективирано в приложеният протокол № 9
/18.12.2020 г. , но така или иначе жалбата е препратена на компетентния Факултетен
съвет, който се е произнесъл с горепосоченото окончателно решение от 21.01.2021
год. Липсата по изложените съображения
на материална компетентност на Ректора
за произнасяне по жалбата на Н. означава
и липсата за него на нормативно задължение да стори същото дори и в качеството
си на административен ръководител , а при липсата на такова задължение е правно
невъзможно съществуването на мълчалив отказ под формата на административен акт.
При отсъствието
на подлежащ на съдебно оспорване адм. акт, подадената до административния съд жалба на Н. се явява процесуално
недопустима по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, което налага оставянето й без
разглеждане и съответно прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство.
Независимо
от този изход на делото, претенцията на Ректора за присъждане на разноски е
неоснователна – няма доказателства за сторени по делото разноски, включително
такива за осъществено процесуално представителство от упълномощен юрисконсулт.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.С.Н. , против мълчалив отказ на Ректора на Икономически университет-
Варна за произнасяне по нейна жалба с вх. № РД20-4/6.01.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА образуваното
въз основа на нея съдебно производство.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :