№ 2226
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100501128 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. З. З. срещу Решение № 20245/08.11.2024 г. по
гр.д. № 23763/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 92-ри състав. В
жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение,
което се твърди да е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
такива на материалния закон и да стои в противоречие със съдебната практика. Сочи се, че
решаващият съдебен състав да не е съобразил нормата на чл.172 ГПК като не е отчел
заинтересоваността на разпитаните свидетели от изхода от делото. Навежда се, че е останал
необсъден и неоценен постъпилият по делото доклад от Център за правонарушения,
Асоциация „Деметра“. Поддържа се, че неправилно не е съобразена нормата на чл.5, ал.2
ЗЗДН. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционно решение и постановяване на
друго, с което молбата за защита на детето Р. В. М., родена на ******* г., подадена от
неговия баща В. И. М. да бъде отхвърлена.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемите страни В. И. М. и Р. В. М., действаща чрез
своя баща и законен представител В. И. М., са депозирали отговор, с който оспорва
подадената въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответник в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
1
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В. И. М. за защита на
дъщеря му Р. В. М. от домашно насилие, извършено от Д. З. З. на 02.05.2023 г., на 03.05.2023
и на 05.05.2023 г., описано в молбата и уточнено с друга такава от 11.05.2023 г.
Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.
С Решение № 20245/08.11.2024 г. по гр.д. № 23763/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 92-
ри състав е издадена заповед за защита в полза на детето Р. В. М., с която Д. З. З. е
задължена, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на нея, наложена й е на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН забрана да
приближава нея и обитаваното от нея жилище с административен адрес гр. София, ж.к.
„******* на разстояние по - малко от сто метра за срок от дванадесет месеца, считано от
издаване на заповедта за защита, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 27 от
29.03.2005 г.) местоживеенето на малолетната Р. В. М. е опредлено при бащата В. И. М. за
срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта, определен е режим на лични
отношения между детето и майката Д. З. З. (четири пъти месечно - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за продължителност от не повече от два астрономически часа на
ден, в Детски контактен център чрез ДСП по местоживеенето му, като всяка една от срещите
да се провежда в присъствие на психолог и в отсъствие на бащата В. И. М.,
продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен
център или от посочен от него експерт-психолог в Центъра, който да уведомява поне два дни
предварително родителите В. И. М. и Д. З. З. за началния час на всяка от срещите, както и за
тяхната продължителност, а бащата В. И. М. е задължен да осигури, лично или чрез трето
пълнолетно лице, присъствието на детето Р. В. М. в детския контактен център, при
съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на Центъра или
на посочения от него експерт-психолог относно времето, в което детето следва да присъства
за провеждане срещите с майката) и на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН(ред. ДВ, бр. 27 от
29.03.2005 г.) Д. З. З. е задължена да посещава специализирана програма във Фондация
„Център отворена врата“. Със съдебното решение ответникът в първоинстанционното
производство е предупредена, на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.), че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, наложена й е глоба в размер на 800 лева
при приложение на чл.5, ал.4 ЗЗДН, осъдена е да заплати на В. И. М. сторените в
производството разноски в размер на 1 000 лева, а по сметка на СРС – държавна такса от 25
лева.
Не е спорно в производството и от представеното пред първоинстанционния съд
удостоверение за раждане № **********/19.08.2014 г., издадено от Столична община –
район „Красно село“ по делото се установява, че детето Р. В. М. е родено на ******* г. от
майка Д. З. З. и баща В. И. М.. Поради това въззивникът попада в обхвата на лицата по чл.3,
т.4 ЗЗДН, срещу които може да се търси защита по реда на ЗЗДН за детето Р..
2
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.,) от баща на пострадалото лице (чл.8, ал.1, т.2 ЗЗДН),
поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира
първоинстанционното решение за правилно, а наведени във въззивната жалба доводи в
обратната насока - за неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези
изводи. Районният съд е обсъдил и преценил относимите по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, за установяване на релевантните за спора факти.
В допълнение към изложеното в атакувания съдебен акт и във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се посочи, че показанията на свидетелите Т.Г.Д., В. И.а И.а и
А.Р.М. са последователни, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се и не се
оборват от останалата доказателствена съвкупност по делото.
Свидетелят И.а на 02.05.2023 г. е видяла как майката хваща детето за вързаната на
опашка коса, тръска главата му, обижда го, след което го отвежда в друго помещение, в
което са се намирали само двете, а след излизането им от там въззивникът е дала на детето
два пакета замразена кайма, които да постави на местата, където изпитва болка. От
показанията на И.а се установява, че същия ден е подала сигнал на телефонна линия за деца,
пострадали от насилие. Последното се подкрепя от отразеното в сигнал за дете в риск,
изготвен от АСП, Д „СП“ – Красно село изх. № НТЛД-39121/02.05.2023 г. По – късно
същият ден свидетелят Д. лично е възприел детето Р. да държи две пакетчета замразена
кайма на главата си, притеснението на малолетната и обясненията на въззивника, че детето
се е ударило в количката й.
На 05.05.2025 г. свидетелят Д. е станал очевидец на отправени от майката към детето
обръщения „слугиньо моя“ и „путко непоръбена“, след което ударила подрастващата в
лицето с пулверизатор.
По делото не се установява твърдяната заинтересованост на тримата свидетели във
вреда на въззивника или в полза на В. И. М., депозирал молбата за защита в качеството си
на процесуален субституент на детето Р.. Нещо повече, в приложената на л.93 от
първоинстанционното производство молба на въззивника се установява, че тримата
свидетели И.а и М. са ангажирани лично от Д. З. З., за да я подпомагат през
възстановителния период, следващ претърпяна медицинска манипулация, а тази дейност те
са извършвали без заплащане. Твърденията в молбата за предоставени в заем парични
средства от въззивника на двете посочени свидетели и прекратяване на взаимоотношенията
на Д. З. с тях, поради отсъствието на намерение за връщане на паричния заем не намират
опора в доказателствената маса по делото. Тук е мястото да се посочи, че към момента на
3
осъществяване на описаните в сезиращата молба и нейното уточнение актове на домашно
насилие, респ. към момента на подаване на сигнали за същите чрез Национална телефонна
линия за деца 116 111 свидетелят И.а е продължавала да посещава дома на въззивника, за да
я подпомагат в битов план и да осигуряват транспортирането на детето Р. до и от учебно
заведение. По отношение на свидетеля Д., който също е оказвал помощ на въззивника през
възстановителния период, липсват дори твърдения, които да дадат основание за съмнение за
заинтересоваността му от изхода от спора.
Не се твърди и установява тримата изброени свидетели да се намират в изброените в
разпоредбата на чл.172 ГПК връзки със страна в производството и това обстоятелство да не
е било съобразено от първоинстанционния съд. Като възможни заинтересовани свидетели
разпоредбата определя и всяко лице, които има интерес от постановяване на решението в
полза или във вреда на една от страните. Тук се причисляват хипотезите на евентуална
симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на
финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи свидетелят се явява
заинтересован, ако в резултат на показанията му за него или негови роднини и близки би
възникнала определена облага или отговорност. В случая поведението на тримата свидетели
не предполага мотивиран извод за заинтересованост и предварителната предубеденост,
които да са повлияли на достоверността на показанията им. Твърденията за предоставени от
въззивника в заем средства на свидетелите И.а и М. предполага финансова зависимост от Д.
З., респ. показанията им да обслужват благоприятен за нея изход от делото.
Вън от горното, следва да се посочи, че евентуалните данни за заинтересованост на
свидетел от изхода на спора не са основание за дискредитиране на показанията му
единствено на това основание, а единствено за съвкупна и критична преценка на изнесеното
от него. Не съществува забрана въз основа на показания на свидетели, при които се
установява заинтересованост, да бъдат приети за установени факти, които ползват страната,
за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната
(Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о., ГК). В случая
отразеното в свидетелските показания се подкрепя от съобщеното от детето Р. при
изслушването му по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет, сведенията на детето в хода на проведеното
социално проучване и тези пред служител на 06 РУ – СДВР, снети в присъствие на
инспектор от Детска педагогическа стая. Косвено свидетелските показания намират опора в
сигнал за дете в риск на Национална Телефонна линия за деца 116 111 изх. № НТЛД-
39195/05.05.2023 г., формуляр за приемане на устен сигнал от 02.05.2023 г. и доклад за
оценка на постъпил сигнал.
Поради това оплакванията във въззивната жалба, че свидетелите са заинтересовани от
изхода на делото по смисъла на чл.172 ГПК и не са изложени мотиви по каква причина
първоинстанционният съд се доверява на техните показания са неоснователни. Липсват
предпоставки, въз основа на които въззивният съд да приеме, че не са спазени от СРС
изискванията на горецитираната разпоредба и това е обусловило погрешни изводи относно
фактите по делото.
4
Неоснователни са възраженията на въззивника, че първоинстанционният съд не е
съобразил доклад изх. № 502/21.10.2024 г. от Център за превенция на правонарушенията,
доколкото такъв не е представен пред СРС. Този доклад е изготвена след приключване на
съдебното дирене в производството пред първата инстанция и е представен едва с
въззивната жалба. От този доклад се установява, че Д. З. З. е посетила всички заложени
сесии от специализирана погрома за извършители на домашно насилие „За спокоен и
сигурен дом“, препоръчано е подпомагане на детето да възстанови доверието в майката с
първоначалното присъствие на бащата, отчетен е риск от словесна агресия, провокиран от
специфични ситуации на незачитане на мнението й. Отчетено е осъзнаване на причините за
дисфункционалното поведение при въззивника и се приема за основно предизвикателство
реализирането и поддържането на устойчив във времето резултат. Констатациите и
препоръките в този доклад не опровергават свидетелските показания по делото и не внасят
съмнение в установените от първоинстанционния съд фактически изводи.
От изискания от въззивния съд доклад от Фондация „Център отворена врата“ по
делото се установява, че планираните супервизирани срещи между въззивника и детето Р. са
проведени, с изключение на една, която е отменена поради заболяване на майката.
Наблюденията на контактите показват лекота и удоволствие в общуването помежду им,
пълноценно оползотворяване на времето заедно, ентусиазъм и радост при детето за
включване в планираните от майката съвместни занимания, спокойствие при малолетната и
след кР. на срещите. Отправени са препоръки за запазване и развИ.е на топлите
емоционални и доверителни отношения между майката и детето. Констатациите и
препоръките в този доклад налагат извод, че между майката и детето е налице изградена
емоционална връзка и привързаност, а супервизираните контакти са гарантирали
спокойното осъществяване на комуникация между родителя и детето Р..
Вида на наложените от първоинстанционния съд на въззивника мерки по чл.5 ЗЗДН
са съобразени с броя, характера и интензитета на актовете на домашно насилие и с целите
по чл.1а ЗЗДН.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба по повод мярката по чл.5, ал.1, т.3
ЗЗДН следва да се посочи, че към датата на депозиране на сезиращата молба (05.05.2023 г.)
приложим е бил ЗЗДН в редакцията на ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., а разпоредбата на § 30 на
ПЗР на ЗЗДН (ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) разписва производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, да се разглеждат по
досегашния ред. В приложимата редакция на чл.5, ал.2 ЗЗДН (ДВ, бр. 102 от 2009 г.) не е
предвидено приспадане на срока на действие на мерките по заповедта по чл.18 ЗЗДН. Вън
от това следва да се посочи, че мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) –
задължаване на извършителя на домашно насилие да посещава специализирани програми,
понастоящем т.6, не е обвързана със срок в която и да е от редакциите на чл.5, ал.2 ЗЗДН. По
отношение на тази мярка съдът отчита, че в доклада от Център за превенция на
правонарушенята са отчетени позитивите от участието на въззивника в програмата, а
детерминираното предизвикателство за реализирането и поддържането на устойчив във
5
времето резултат би могъл да бъде постигнат с участие в друга подходяща програма.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. При постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни правни норми.
При този изход от спора въззивникът дължи такса в размер на 12,50 лева за
разглеждане на въззивната жалба.
Разноски пред въззивния съд страните не са претендирали.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20245/08.11.2024 г. по гр.д. № 23763/2023 г. по описа
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Д. З. З., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6