№ 20088
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20231110123160 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.“ ЕООД, искова
молба и уточняваща такава /л.76/, насочена против „И.А.М.“ АД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД, с искане
да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 500.00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 1012,92 лева,
представляваща предадена без основание сума от М. Г. К. на ответника в периода от
25.10.2018 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване
на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане, цедирано на ищеца
съгласно Договор за вземания от финансови институции от 06.10.2021 г., която сума (в
размер на 500,00 лева) е формирана като сбор от следните:
300.00 лв., представляваща част от 302,76 лв. платени без основание суми във
връзка с Договор за паричен заем № 3355850 от 25.10.2018 г., сключен между „И.А.М.“
АД и М. Г. К.;
200.00 лв., представляващи част от 710,16 лв. платени без основание суми във
връзка с Договор за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019 г., сключен между „И.А.М.“
АД и М. Г. К..
С протоколно определение от 24.11.2023г. / протокол л. 207/, на основание
чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на
претенциите, като след допуснатото изменение същите се считат предявени за
сумите както следва:
302.76 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем №
3355850 от 25.10.2018 г., сключен между „И.А.М.“ АД и М. Г. К.
705.36 лв., - платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем №
3624874 от 09.09.2019 г., сключен между „И.А.М.“ АД и М. Г. К..
В исковата молба и уточняващата към нея се твърди, че основният предмет на
дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и
консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се
твърди, че между ищеца и част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че
1
с М. Г. К. е сключен Договор за вземания от финансови институции от 06.10.2021 г., по
силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 1012,92 лева, което се
твърди, че е формирано като сбор от следните суми:
302,76 лв. платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем №
3355850 от 25.10.2018 г., сключен между „И.А.М.“ АД и М. Г. К.;
710,16 лв. платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем №
3624874 от 09.09.2019 г., сключен между „И.А.М.“ АД и М. Г. К..
Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление,
получено на 28.02.2022 г. Излага, че между цедента и ответника са били сключени
договори за потребителски кредити по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които
кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и
неустойка в случай че не предостави обезпечение под формата на поръчителство или
банкова гаранция или възнаграждение за поръчителство, предоставено от одобрено от
ответника дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди, че
всички суми по договорите са заплатени. Прави възражение за нищожност на
договорите, евентуално на отделни техни клаузи. Подробно излага, че целите договори
са нищожни поради накърняване на добрите нрави, доколкото същите съдържали
клауза за предоставяне на обезпечение, изискванията за което обезпечение били
неизпълними. При непредоставяне на обезпечението се излага, че се начислявала
неустойка, чийто размер аргументира, че е прекомерно завишен и не отговаря на
характерните й функции, а представлява добавък към възнаградителна лихва.
Подробно излага, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение противоречи на Директива 2008/48. На следващо място
се излагат подробни съображения в насока, че договорите са нищожни на основание
чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. липсвал съществен елемент от тяхното
съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите.
Последното се излага, че е така доколкото неустойката за непредоставено обезпечение,
респ. възнаграждението за поръчителство, не били включени в ГПР, поради което било
налице грешно посочване на размера на ГПР. На следващо място твърди, че
договорите са нищожни поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Друго основание за
нищожност сочи липсата на съгласие и в тази връзка твърди, че при сключването на
договорите не са предоставени общи условия. Сочи, че са нарушени разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 11, т.9 ЗПК. Подробно аргументира, че уговореният
размер на възнаградителната лихва нарушава добрите нрави. Твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, т.к. ГПР в договорите бил посочен единствено
като процент, липсвала ясно разписана методика за начина, по който се формира. Сочи,
че и целите договори са нищожни поради нарушение на чл. 143 ЗПК. Прави
възражение за нищожност на отделните клаузи. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът прави възражение за нищожност на
договора за цесия, като сочи, че същият не е подписан от заемополучателя. Освен това
твърди, че към дата на договора за цесия, заемополучателят не бил титуляр на
евентуалното вземане, т.к. същото било прехвърлено вече на друго дружество – „Т.К.“
ЕООД. Излага, че договорът за цесия съдържа противоречиви клаузи, поради което не
ставало ясно дали същият е възмезден или безвъзмезден. Твърди, че договорът е
нищожен поради липса на съгласие относно вземанията, които се прехвърлят, т.к.
същите не били индивидуализирани в достатъчна степен; поради това, че предметът на
договора не е определен; поради накърняване на добрите нрави; поради противоречие
със закона. Подробно аргументира, че процесният договор за цесия има характер на
потребителски договор. Твърди, че договорът няма действие спрямо него, т.к.
прехвърлянето на вземанията не му било съобщено по надлежния ред. Оспорва
твърденията на ищеца относно нищожност на договорите за кредит, като навежда
2
подробни доводи в тази насока. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил как е
формирана сумата от 500 лв., респ. какъв е размерът на платените без основание суми
по всеки договор за кредит и каква част се претендира в настоящото производство.
Ответникът е взел становище по уточняващата молба и е развил съображения в
насока, че от твърденията на ищеца не става ясно кога са платени процесните суми,
като е изложил и че поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
99 ЗЗД.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
В тежест на ищцовото дружество е да докаже пълно и главно плащане на
претендираната сума от страна на М. Г. К. в полза на ответника, че М. К. има вземания
от ответното дружество в посочения размер, както и че по силата на договор за цесия
М. Г. К. е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си, представляващи получени без
основание суми от ответното дружество, в това число и че ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания.
При установяване на горните факти и обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже по делото пълно и главно основанието за получаването и за задържане на
полученото.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между М. Г. К. и ответното
дружество са сключени следните договори за кредит: Договор за паричен заем №
3355850 от 25.10.2018 г. и Договор за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019 г.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора и в приобщената по делото доказателствена съвкупност, в частност в
приложените на л. 59 и л. 61 копия на Договор за паричен заем № 3355850 от
25.10.2018 г. и Договор за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019г.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установяват и
плащанията на сумите по процесните договори от кредитополучателя М. К., както и
начина по който са отнесени същите за погасяване на главници, лихви, неустойки и др.
От заключението става ясно, че М. К. е заплатила по Договор за паричен заем №
3355850 от 25.10.2018 г. сума в общ размер на 958.00лв., а по Договор за паричен заем
№ 3624874 от 09.09.2019г. 1120.64лв. Съдът намира, че тук е систематичното място
да посочи, че от заключението на експерта се установява, че от страна на М. К. по
сметката на ответното дружество е заплатена и сумата от 705.36лв. – която сума е
платена по договор за предоставяне на поръчителство, който обаче видно от
приложеното на л. 66 копие е сключен между М. К. и „Ф.Б.“ ЕООД, за
обезпечаване на вземането по Договор за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019г.
Настоящият съдебен състав намира, че ищцовото дружество не доказа по делото,
че е материалноправно легитимиран субект, в частност че е носител на вземанията,
предмет на настоящото производство, доколкото от приложения по делото договор за
цесия не се установява, че са му прехвърлени именно вземанията, предмет на
настоящото производство.
3
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия
за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на
прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.
99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който
цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на
всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание.
По делото на л. 54 е приложеното копие на Договор за вземания от финансови
институции № 1042/06.10.2021г., сключен между М. Г. К. и ищцовото дружество „Т.“
ЕООД. Видно от предмета на договора със същия М. К. прехвърля на ищеца вземания
от „И.а.м.“ АД, а именно 302.76лв. – представляващи платени без основание във връзка
с Договор за паричен заем № 3355850 от 25.10.2018 г. и 710.16лв. – платени без
основание във връзка с Договор за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019г.
В исковата молба се твърди, че предмет на настоящото производство са
индивидуализираните суми, платени без основание, като неустойка за непредоставено
поръчителство, респективно възнаграждение за поръчителство.
В приложеното копие на договор за прехвърляне на вземания обаче е
формулирана индивидуализация на конкретна сума, като се сочи, че същата е платена
без основание по конкретен договор за кредит. При така формулираната
индивидуализация не става ясно дали с договорите за цесия се прехвърля недължимо
платена главница, недължимо платена договорна лихва, недължимо платени такси или
недължимо платени допълнителни услуги „бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„удължаване на срока на кредита“, в частност липсва посочено конкретно основание,
което да обуслови извода, че с договорите за цесия се прехвърлят именно суми,
платени като неустойка за непредоставено поръчителство, респективно
възнаграждение за поръчителство.
На следващо място в договора за цесия са индивидуализирани сумата, която се
твърди, че е платена без основание и договора, по който се твърди, че са платени
сумите, но не е посочена дата, на която същата е заплатена на дружеството кредитор,
дали сумата представлява месечна погасителна вноска, в която са включени главница,
договорна лихва и неустойки или представлява единствено сума, включваща
процесните вземания за неустойка за непредоставено поръчителство, респективно
възнаграждение за поръчителство.
На следващо място следва да се посочи, че твърденията на ищцовото дружество
са за недължимо платени се суми, представляващи неустойка за непредоставено
поръчителство, респективно възнаграждение за поръчителство. На л. 66 по делото е
приложено копие на договор за предоставяне на поръчителство №
3624874/09.09.2019г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и М. К., като видно от
заключението на вещото лице част от сумите платени от М. К., в частност 705.36лв. са
платени от кредитополучателя именно по този договор за предоставяне на
поръчителство, а не по договорите за паричен заем.
От приложеното на л. 54 копие на договор за вземания от финансови
институции се установява, че в предмета му не е включено вземане, представляващо
платена без основание сума по договор за предоставяне на поръчителство №
4
3624874/09.09.2019г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и М. К..
По изложената аргументация, настоящият съдебен състав намира, че ищцовото
дружество не доказа по делото, че е материалноправно легитимиран, в частност, че е
носител на вземанията, предмет на настоящото производство, поради което
претенцията се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 292.78лв., съгласно списък за разноски и
приложен на л. 195 договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕООД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, /адрес/, срещу „И.а.м.“ АД, ЕИК **********, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1008.12лв. – платени без основание от М. Г. К. в полза на ответника в периода от
25.10.2018г. – до 06.10.2021г., от които: 302.76 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за паричен заем № 3355850 от 25.10.2018 г., сключен между
„И.А.М.“ АД и М. Г. К., 705.36 лв., - платени без основание суми във връзка с Договор
за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019 г., сключен между „И.А.М.“ АД и М. Г. К.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „И.а.м.“ АД, ЕИК **********, сумата от 292.78лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5