РЕШЕНИЕ
гр.София, 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1923 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД и евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Първоначалната ищца С.М.Ч. твърди, че е наследница на С.
С.Н., починала на 32.01.2015г. Ищцата получила в наследство суми, които държала
в ОББ АД иЮ.АД в общ размер на 38487,90лв. Ищцата упълномощила ответницата да
се разпорежда с банковите й сметки в страната, в резултат на което на
30.03.2015г. от наследствения влог на С. Н. по банковите сметки на ищцата
ответницата превела следните суми: 24 641,08лв. по сметката й открита в
ОББ АД и 13846,82лв. по сметката й открита вЮ.България АД. Допълнително, по
сметката й вЮ.България АД била преведена и сумата 49,19лв. от договор за
аренда. В същия ден, след постъпване на сумите по сметките на ищцата,
ответницата изтеглила от тях общо сумата 26 534,08лв. Отделно, ответницата
получила в брой сумата 11 955,66лв. Ищцата твърди, че ответницата, като нейн
пълномощник, е следвало да й отчете на основание чл.284 ал.2 от ГПК сумите,
които е получила и разходите, които е направила. Ищцата е изпратила на
ответницата запитване за изразходените суми и искане за отчет, на което
ответницата е представила разходи и плащания, които според ищцата не са
направено реално, а по отношение на половината от сумата ответницата твърдяла
че й е дарена от ищцата. Ищцата твърди, че това дарение е нищожно, поради липсата
на форма и достоверна дата и като договор за дарение върху неоткрито наследство.
Ищцата твърди, че ответницата не й е отчела сума в размер на 35 389,74лв.,
за която иска съда да осъди ответницата да й я заплати. Евентуално, в случай че
съдът счете иска за изцяло или частично неоснователен, моли съда да осъди
ответницата да й заплати сумата 35 389,74лв. , която сума тя е получила
без основание и с която се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата.
Претендира и законната лихва върху претендираната главница и по двата иска от
датата на завеждане на исковата молба.
В хода на съдебното производство, на 27.10.2020г.
ищцата почина. Нейният наследник по завещание В.И.Г. поддържа иска и изложеното
в исковата молба. Излага подробни съображения в писмени бележки. Моли съда да
уважи предявения иск, като претендира и разноските по делото.
Ответницата Х.С.Ш. оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че заедно с ищцата, тя както и други лица са наследници на С. Н..
Поради съществуващите между страните близки отношения и взаимно доверие,
ответницата е била упълномощена от ищцата на 26.03.2015г. да се разпорежда със
средствата по банковите й сметки. На 30.03.2015г. ищцата е получила от
наследените от Н. парични суми – 24 641.08лв., преведени в нейна сметка в
ОББ АД и 13846,82лв. - вЮ.България АД. На същата дата страните са сключили
договор за дарение , по силата на който ищцата е подарила на ответницата
половината от наследените суми. На това основание и въз основа на пълномощното,
получено от ищцата, ответницата е превела по сметката си половината от сумите,
като основание за превода е отбелязала „50 на сто от наследство“. С част от
парите вЮ.България АД ответницата не се е разпореждала, като сочи, че ищцата
лично е теглила суми. Сочи, че средствата на ищцата в ОББ АД ответницата е
прехвърлила в И.“ АД за свое улеснение, тъй като е била клиент на тази банка и
от тези средства е заплащала минали и текущи задължения на ищцата за
ел.енергия, вода и телефон. От тези средства, по указание на ищцата, е наредила
5000лв. на сметката на ищцата в ОББ АД. Сочи, че ищцата е попаднала под
влиянието на трети лица, на които е прехвърлила всичките си имоти и именно чрез
тях е уведомила ответницата, че оттегля пълномощията си и настоява за отчет.
Сочи, че е представила на ищцата отчет, който последната получила на
5.11.2019г. Твърди, че е похарчила в полза на ищцата 13 396,31лв. , което е в
повече от разполагаемите средства на ищцата от 12 314,58лв. Счита, че е
изпълнила поръчката, като дори е изразходвала и свои лични средства. Оспорва да
се е обогатила неоснователно. Моли съда да отхвърли исковете. В случай, че
съдът установи, че ответницата следва да връща пари на ищцата, то прави
възражение за прихващане със сумата
1 081,73лв., която представлява нейни лични средства, които е разходвала в
полза и в интерес на ищцата. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за
разноските по делото.
Съдът, за да се произнесе, установи следното от
фактическа страна:
Ответницата е племенница на първоначалната ищца.
Първоначалната ищца е наследница на С. С.Н., б.ж. на гр.Велико Търново,
починала на 23.01.2015г.
На 26.03.2015г. ищцата С.Ч. е упълномощила ответницата
Х.Ш. да извършва от нейно име и за нейна сметка всякакви правни и фактически
действия, като я представлява в качеството й на наследник по откритото наследство
на С. Н., вкл. да извършва всякакви действия на разпореждане с откритите на
името на С. Н. банкови сметки, вкл. да тегли суми без ограничение, да нарежда
банкови преводи и др. банкови операции , да закрива сметките, да открива на
нейно име сметки и да извършва с тях гореописаните операции. Ищцата е
упълномощила със същото пълномощно ответницата да извършва всякакви действия на
разпореждане с откритите на нейно име банкови сметки, вкл. да внася и да тегли
суми без ограничение, да нарежда банкови преводи, да закрива сметки. Подписът
на упълномощителя С.Ч. е нотариално заверен пред Нотариус Ц. *** действие СРС,
на 26.03.2015г.
Не се спори, че въз основа на пълномощното ответницата
Ш. е разпоредила по сметките на С.Ч. да се преведат полагащите се на ищцата
суми от наследствения влог на С. Н.. На 30.03.2015г. по сметка на ищцата в ОББ
АД е постъпила сумата 24 641,08лв., а по сметка на ищцата вЮ.България АД -
сумата 13 846,82лв. Този превод се установява и от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда. По втората сметка, на
17.11.2015г. е постъпила сумата 49,19лв., рента, платена от Община Горна
Оряховица. Не се спори, а и се установява от експертизата, че на същия ден,
30.03.2015г., въз основа на пълномощното, ответницата Ч. е наредила превод на
сумата 12 319,50лв. от сметката на ищцата в ОББ АД по своя сметка в ОББ
АД, като в основанието за превода е записано „50 на 100 наследство“. На същия
ден, 30.03.2015г. ответницата е наредила превод от банковата сметка на ищцата в
ОББ АД по своя банкова сметка *** И.“ АД на сумата 12 314,58лв. , като в
основанията за превода е записано „наследство“. Така от банковата сметка на
ищцата в ОББ АД с извършените два превода са преведени всички средства,
постъпили от наследството на С. Н.. На 31.03.2015г. от банковата сметка на
ищцата в „Ю.България АД ответницата е превела по своя банкова сметка ***. като
в основанието за превода е записано „50% от наследство“.
Видно от експертизата и от представените отЮ.България
АД писмени документи – нареждане - разписки /л.206-214/, от банковата си сметка
вЮ.България АД ищцата Ч. е изтеглила лично в брой на каса следните суми:
На 7.04.2015г. – 750лв.
На 22.04.2015г. – 2000лв.
На 23.04.2015г . - 2000лв.
На 28.04.2015г. – 1500лв.
На 27.05.2015г. – 690лв.
На 1.12.2015г. – 45лв.
На 19.12.2016г. - 2000лв. и
На 23.01.2017г. – 2970,66лв.
Или общо ищцата е изтеглила 11 955,66лв.
На 7.11.2016г. ответницата е превела по сметката на
ищцата в ОББ АД сумата 5000лв. като в основанието за плащане е записала „
наследство“.
По делото ответницата представя договор за дарение,
съгласно което С.Ч. в качеството си на наследник по открито наследство от С. Н.
и във връзка с наследеното от С. Н., С.Ч. е подарила половината от наследеното
от С. Н. на ответницата Х.Ш.. Договорът
е подписан от дарителя и от надарения. Договорът не е датиран. Вписана е
лична карта на ответницата, издадена през 2003г. Установява се, че ответницата
ползва лична карта, издадена през 2013г. Ответницата твърди, че ищцата й е
дарила половината от получените от наследството на Н. парични средства, поради
което тя е превела тези средства по свои банкови сметки и е записала като
основание за плащане „50% от наследство“. Ищцата оспорва договора за дарение
като нищожен поради липсата на форма и като договор върху неоткрито наследство.
Ответницата представя разписки, подписани от ищцата,
за платени й от ответницата в брой парични средства в периода 27.05.2015г. –
23.01.2017г. общо 2732лв.
Ответницата представя касови бонове за платени на
24.04.2015г. суми по задължения на ищцата към Топлофикация София АД за периода
2006 – 2014г. общо в размер на 2600лв. Представя касови бонове за платени на
ищцата задължения отново към Топлофикация София АД за периода 2011-2014г. ,
общо в размер на 778,22лв., платени на 29.04.2015г. Представя фактура от
29.04.2015г. за платени на Софийска вода 590,23лв. за сметки на ищцата за вода.
Представя разписки, касови бонове и фактури за платени на С.Ч. сметки за
ползвана топлоенергия, вода, телефон и данък сгради за имоти в гр.Велико
Търново на обща стойност 1695,86лв. Ищцата оспорва твърдението, че ответницата
е платила тези сметки.
Ответницата представя писмо адресирано до нея от
ищцата с дата 16.10.2019г., с което ищцата твърди, че ответницата се е
разпоредила с наследството от С. Н., не й е съобщила какво е направила с
наследството и настоява да получи отчет какво е станало с наследството. С писмо
от 28.10.2019г., получено от ищцата на 5.11.2019г. ответницата е уведомила
ищцата, че е разходвала в нейна полза повече средства, отколкото са били парите
от наследството на С. Н.. Изпратила е отчет с подробни справки и копия на
документи за извършените от нея разходи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Преди да се произнесе по предявения иск по чл.284 ал.2
от ЗЗД за връщане на получени в изпълнение на поръчката суми, съдът следва да
разгледа преюдициалния въпрос досежно оспорената от ищцата действителност на
договора за дарение. От отговора на този въпрос зависи установяване размера на
сумата, която ответницата следва да отчете на ищцата и съответно да върне в
изпълнение на поръчката. Ищцата твърди, че договорът за дарение е нищожен
поради липсата на предписана в закона форма и достоверна дата и поради нищожност
като договор върху неоткрито наследство. Ответницата твърди, че въз основа на
сключения с ищцата договор за дарение тя е получила половината от наследените
от ищцата парични суми от наследството на С. Н..
Съгласно разпоредбата на чл.225 от ЗЗД с договора за
дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с
нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа- по надлежния
ред за прехвърлянето им.
Константна е съдебната практика, че договорът за
дарение е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят
безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения
подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се
намалява, а това на дарения се увеличава /така и ТР №1/13г. по т.д.№1/2013г. на
ОСГК, ВКС/.
Законът изисква дарението на парични суми да става в
писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Представеният договор
за дарение /л.47/ не е съставен в предписаната от закона форма с нотариално
заверени подписи и в този смисъл той не може да служи като основание за
ответницата да получи безвъзмездно парични суми от ищцата. Налице е обаче
реално предаване на сумите от ищцата на ответницата чрез банков трансфер от
банковите сметки на ищцата в банковите сметки на ответницата. Трансферът е
направен от самата ответница въз основа на изготвено от ищцата пълномощно, но
това обстоятелство не опорочава дарствения акт. Представеният договор за
дарение дори и да не е съставен в надлежна форма, годен да прехвърли
собствеността върху паричните средства, представлява частен документ по см. на
чл.180 от ГПК, подписан от страните по делото.
В този документ ищцата е заявила волята си да подари половината от
наследеното от С. Н. на своята племенница Х.Ш.. Дарението е извършено чрез
предаване на вещите, а не въз основа на представения по делото договор за
дарение на л.47 от делото, който е нищожен поради липсата на изискуемата от
закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите. Поради установената
нищожност на договора за дарение поради липсата на форма, съдът няма да
изследва второто наведено от ищцата основание за нищожност като договор върху
неоткрито наследство. Несъответствието на личния документ на ответницата също
няма отношение към дарението на сумите.
Изявлението на ищцата, че иска да дари на ответницата
половината от получените от нея парични суми от наследодателката Н. обяснява банковия
трансфер на 30.03.2015г. на сумата 12319,50лв. от банковата сметка на Ч. в ОББ
АД по банковата сметка на Ш. с основание за превода „50 на 100 наследство“ и банковия
трансфер на 31.03.2015г. на сумата 6946,82лв. от банковата сметка на Ч. в „Ю.България“
АД по банковата сметка на Ш. с основание за превода „50% от наследство“ . След
фактическото предаване на сумите ищцата е имала достъп до сметките си, тъй като
е теглила парични средства на каса, имала е срещи с ответницата, като е получавала
от нея пари в брой /виж представените разписки/, но не е оспорила банковия
превод на тези суми, нито основанието за предаване на тези суми на ответницата.
Едва с подаване на исковата молба на 13.02.2020г. е възразила срещу дарението
на сумите.
Съдът приема, че дарението на сумата 12319,50лв. на
30.03.2015г. и на сумата 6946,82лв. на 31.03.2015г. е валидно. Собствеността
върху тези парични суми е преминала върху ответницата и тя не дължи връщането
им на ищцата.
На 30.04.2015г. ответницата е получила сумата
12 314,58лв. чрез банков превод от
банковата сметка на ищцата в ОББ АД. За тази сума ищцата претендира да й бъде
отчетена и върната.
Разменената между страните кореспонденция преди
предявяване на исковата молба в съда /л.42 и л.43/ и издаденото пълномощно от
ищцата на ответницата да се разпорежда със сумите по банковите й сметки сочи на
сключен между страните договор за поръчка по см. на чл.280 от ЗЗД. По силата на
този договор ответницата, като довереник, се
е задължила да извърши за сметка на доверителя , ищцата, възложените й от
последната действия.
Съгласно чл.284 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми
доверителя за изпълнението на поръчката. Довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката.
От представените от ответницата разписки, касови
бонове, фактури се установи, че ответницата е дала парични средства в брой на
ищцата, за което са съставени разписки, плащала е разходите на ищцата за
ползване на топлоенергия, вода, телефон, данъци. Фактът, че тези платежни
документи се намират у ответницата е достатъчно основание да се приеме, че тя е
извършила тези плащания. Твърдението на ищцовата страна, че ищцата е плащала
сметките си не намира логично обяснение за държането на тези документи у
ответницата. Нелогично е и твърдението на ищцата, че тя е давала пари в брой на
ответницата, за да плаща сметките и данъците й. Действително, към момента на
плащането на старите задължения на ищцата към „Топлофикация-София“ АД ищцата е
разполагала с парични средства, които е изтеглила в брой от касата на „Ю.България“
АД, но това не означава, че е дала тези пари на ответницата, за да плати
сметките. Освен това, представените по делото писмени доказателства сочат, че
страните са документирали детайлно предаването и получаването на парични суми.
Разписка за сума в размера на задълженията на ищцата по стари сметки за
топлоенергия или вода няма по делото.
На 24.04.2015г. ответницата е заплатила за задължения
на ищцата към „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2600лв.
На 29.04.2015г. на същото основание е заплатила сумата
778,22лв.
На 6.04.2015г. е заплатила стари сметки за ползвана от
ищцата вода на стойност 590,23лв.
На 5.05.2016г. ответницата е заплатила сметки за
ползвани от ищцата телефонни услуги в размер на 631,66лв.
На 27.02.2016г. е заплатила дължимия от ищцата данък
сгради към Община В.Търново в размер на 125лв.
Представени са платени текущи задължения на ищцата за
ползвана топлоенергия и вода за периода 26.06.2016г. – 23.01.2017г. в общ размер
на 939,20лв.
Или ответницата е заплатила сметки на ищцата за общо 5 664,31лв.
От представените разписки на л.56 – л.71 се
установява, че в периода 27.05.2015г. – 23.01.2017г. ответницата е давала на
ищцата пари в брой общо в размер на 2732лв.
На 7.11.2016г. ответницата е превела по сметката на
ищцата в „Ю.“ АД сумата 5000лв.
Не се установи твърдението на ищцата, че ответницата е
теглила в брой от нейни банкови сметки парични суми. Напротив, установи се, че
ищцата е теглила в брой на касата на „Ю.България“ АД от своята банкова сметка ***,66лв.
Тези суми са част от наследените от С. Н. пари. При последното теглене на
23.01.2017г. ищцата собственоръчно е поискала закриване на банковата си сметка в „Ю.България“ АД.
От изложеното следва, че ответницата е извършила за
сметка на ищцата възложените й от последната действия на стойност 13 396,31лв.
Ищцата е предоставила на ответницата средства,
с които да изпълни поръчката в размер на 12 314,58лв. Разходите надвишават предоставените по
договора за поръчка средства. В този случай ответницата не дължи на ищцата
връщане на средства, получени в изпълнение на поръчката. Всички получени
средства за изразходвани по възложените действия. Искът по чл.284 от ГПК е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По предявения евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ла.1 от ЗЗД който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание
е длъжен да го върне.
Не се установи ответницата да е получила от ищцата
суми без основание. Получените на 30.03. и 31.03.2015г. две суми от общо 19 219,50лв.
са получени по договор за дарение и следователно на правно основание.
Получената от ответницата сума от 12 314,58лв. е
получена на правно основание по договор за поръчка.
Други суми ответницата не е получавала от ищцата. Тези
суми са получени на правно основание, не е налице неоснователно обогатяване на
ответницата за сметка на ищцата. Искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
С оглед на неоснователността на исковете, възражението
на ответницата за прихващане не следва да се разглежда.
По разноските:
И двете страни претендират разноски. Представят
списъци по чл.80 от ГПК. Възражения по списъците не са направени.
Ищецът претендира разноски в размер на 4825,60лв.
Ответницата претендира разноски в размер на 1600лв.
При този изход на делото разноски на ищеца не се
следват.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата се
следват направените от нея разноски в размер на 1600лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на В.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, правоприемник на С.М.Ч.,
ЕГН **********, починала в хода на съдебното производство на 27.10.2020г.,
срещу Х.С.Ш., ЕГН **********, адрес: *** за заплащане на сумата
35 389,74лв., ведно със законната лихва от 13.02.2020г. до окончателното
изплащане, дължима на основание чл.284 от ЗЗД като отчет по договор за
поръчка и евентуално на основание чл.55
ал.1 от ЗЗД като получена без основание.
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН
********** да заплати на Х.С.Ш. , ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК
сумата 1600лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: