№ 30
гр. София , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Виолета Магдалинчева
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601263 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 4.02.2020г. по н.о.х.д. № 133/2019г. на СГС, НО, 8 състав подсъдимата
Т. И. Ч. е призната за виновна в това, че на 24.04.2018г., около 15.30 часа, в гр. София,
ул. "Ген. Константин Константинов", в района на блок 007, при управление на л.а.
"Фолксваген Поло" с рег. № *** и в нарушение на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП
по непредпазливост е причинила смъртта на Р. Д. П., на 82 г., като е избягала от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. "б", вр. с ал. 1, б.
"в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на три години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, а също и
на лишаване от правоуправление за срок от четири години.
На основание чл. 67, ал. 3 от НК по време на изпитателния срок съдът е постановил
по отношение на подсъдимата да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4
от НК - включване в програма за обществено въздействие "формиране на умения за
безопасно шофиране".
С присъдата на основание чл. 189 от НПК подсъдимата Ч. е осъдена да заплати
разноските по делото, включително и тези за повереник, а също и държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу първоинстанционната присъда в срока по НПК са подадени въззивни жалби
от защитника на подсъдимата и от повереника на частните обвинители.
1
В жалбата на адв. Е. Е. - повереник на частните обвинители Г. П., Р. Д. и М. Е., се
твърди, че определеното на подсъдимата наказание от три години лишаване от
свобода, поради неоснователното му снижение, е явно несправедливо. Обоснова
твърдението си с обществената опасност на деянието и на подсъдимата. Акцентира
върху поведението на последната след произшествието и върху отказа й да се върне на
мястото на инцидента, въпреки двукратния апел на свидетеля Ж. В.. В ущърб на
подсъдимата посочва, че произшествието е реализирано до тротоара, на пешеходна
зона, в близост до детска площадка и кафене. Повереникът смята, че градският съд
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 66 от НК. Твърди, че безотговорното
поведение на подсъдимата след местопроизшествието налага поправянето и
превъзпитанието й да се реализират в местата за лишаване от свобода. Моли
въззивният съд да увеличи наказанието на четири години лишаване от свобода и да
отмени условното осъждане. Алтернативно пледира за увеличение на определения
изпитателен срок и на наказанието лишаване от правоуправление.
В жалбата на адв. Е. Й. - защитник на подсъдимата, не се отрича участието на
последната в пътния инцидент, но се изразява несъгласие с осъждането й за
квалифициращото обстоятелство бягство от местопроизшествието. Застъпва се тезата,
че подсъдимата не е възприела настъпването на инцидента, а последващото й
поведение е резултат от психическа незрялост, уплаха и смущение. Моли се въззивният
съд да оправдае подсъдимата за квалифициращото обстоятелство по алинея 3 на чл.
343 от НК.
В двете въззивни жалби не е поискано събиране на доказателства пред тази
инстанция.
Такива не се е наложило да бъдат събрани и по служебна преценка на въззивния съд.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП заема позиция за основателност на
жалбата на частното обвинение и неоснователност на жалбата на защитата. Изтъква се
значението на генералната превенция и се посочва, че заради нея, а и предвид
поведението на подсъдимата след произшествието, наказанието следва да бъде
изтърпяно ефективно.
Редовно преупълномощеният повереник - адв. Б. Б., поддържа жалбата на
частното обвинение и защитава теза за по-голяма строгост на наказанието. Смята, че
подсъдимата не е проявила критичност към извършеното, а бягството й след
произшествието показва, че тя има престъпни наклонности. Акцентира върху
генералната превенция и нарастващите случаи на подобни като процесната престъпни
прояви.
Пред САС - защитникът адв. Е. Й., моли първоинстанционната присъда да бъде
ревизирана, като подсъдимата бъде оправдана за квалифициращото обстоятелство
бягство от местопроизшествието. Твърди, че подсъдимата не е съзнавала, че е участник
в пътно произшествие, а когато е разбрала това от свидетеля В., не се е върнала на
мястото, поради уплаха и стрес. Посочва, че решаваща при индивидуализация на
наказанието (по вид, размер и начин на изтърпяване) е не само генералната, а и
индивидуалната превенция. С оглед данните за личността на подсъдимата определя
като безсмислено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в
пенитенциарно заведение.
2
В лична защита подсъдимата Т. Ч. изразява съгласие с позицията на своя
защитник. В последната си дума изразява съжаление за сторено, като твърди, че си е
взела поука от станалото.
След като прецени изложените в двете въззивни жалби доводи,
становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:
Първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно следствие, събирайки
възможните доказателствени материали за разкриване на обективната истина по
делото. Производството е проведено по общия ред, като градският съд е основал
фактическите си констатации на следните доказателствени материали: гласни -
обяснения на подс. Т. Ч., показания на свидетелите И. И., включително изцяло
прочетените по реда на чл.281, ал. 5 НПК - л. 54-55, Н. Ч., включително частично
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК - л. 56-57; Ж. В., включително изцяло
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК - л. 49-50 от д.п., Л. Б.; експертизи:
съдебно-биологични експертизи (л. 81-84, л. 88-92 т. 1 от д.п.), автотехническа
експертиза (л. 108-110, т. 1 от д.п.), предварително заключение на СМЕ на труп (л.118-
119, т.1 от д.п.), СМЕ на труп (л.124-133, т.1 от ДП), комплексна медико-
автотехническа експертиза (л. 136-148, т.1 от д.п.), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ (т. 11
л. 96-101 от д.п.), съдебно психолого-психиатрична експертиза на подсъдимата (л. 145-
146 от с.д.), съдебно - медицинска експертиза (л. 167-195 от с.д.), СМЕ на ВД чрез
ДНК анализ (л.96-101 от ДП); писмени - от досъдебното производство - констативен
протокол № К-264 (л. 30, т. 1); протокол за доброволно предаване от 24.04.18г. (л. 45,
т. 1), протокол за доброволно предаване от 25.04.18г. и снимка (л. 51 и л. 52, т. 1),
протокол за доброволно предаване от 27.04.2018г. (л. 30, т.2), констативен протокол от
30.04.2018г. (л. 32, т. 2), удостоверение за родствени връзки на Р П. (л. 7-8, т.2,),
препис - извлечение от акт за смърт на същото лице (л. 9, т. 2), справка за съдимост на
подсъдимата (л. 16, т. 2), справка за административни нарушения на подсъдимата (л.
16, т. 2), протокол за доброволно предаване на записи от охранителните камери (л. 30,
т. 2); от съдебното дело - справка за съдимост на подсъдимата, епикриза от УМБАЛ
"Царица Йоанна"- ИСУЛ ЕАД за Р П. (л. 113), писмо с изх. № 07-01.121/19 от НЗОК (л.
154), трудова характеристика на подсъдимата (л. 196).
Въз основа на изброените доказателства първостепенният съд е възприел вярно
относимата за доказателствения предмет фактология. След собствен анализ на тези
доказателствени материали, САС прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Т. И. Ч. е правоспособен водач на МПС. На нейно име е издадено
свидетелство за правоуправление № ********* за категории В и М. Като водач се води
на отчет в ОДМВР ***. Преди процесното деяние е санкционирана по
административен ред еднократно с глоба от 50 лева за административно нарушение по
чл. 137а от Закона за движение по пътищата.
На 24.04.2018г. следобяд подсъдимата Ч. управлявала лек автомобил
„Фолксваген”, модел „Поло” с peг. № ***. В автомобила били свидетелите И. И. и Н.
Ч. - съответно приятелка и братовчедка на подсъдимата. Трите имали договорка да
свършат конкретна работа в магазин "Фантастико" в ж.к. "***", след което да се
приберат. Ч. паркирала автомобила на улица „Ген. Константин Константинов” в
3
района на бл. 007, успоредно на платното за движение от лявата му страна до тротоара.
Предната част на колата сочела към бул. „Сливница“, а задната част се намирала в
началото на улица без име - перпендикулярна на улица „Ген. К. Константинов“,
представляваща товарен вход-изход към магазина.
След като свършили планираната работа и пили кафе подсъдимата и двете
свидетелки решили да се прибират. Около 15.30 часа подсъдимата се качила на
шофьорското място в колата, свидетелката И. седнала на предната седалка вдясно, а
свидетелката Н. Ч. на задната седалка. Подсъдимата искала да обърне посоката на
движение на автомобила, за да се върне обратно по улица „Ген. Константин
Константинов”. С тази цел предприела маневра движение назад и наляво, като
стартирала двигателя, включила на задна предавка и постепенно привела автомобила в
движение. Преди маневрата подсъдимата се огледала в страничните огледала и в
огледалото за обратно виждане, но не си осигурила видимост назад през прозорците на
колата. В момента, в който извършвала маневрата, улицата без име била пресечена от
пострадалия Р П., на 82 г. При движението на заден ход с около 10 км/ч колата на
подсъдимата бутнала пешеходеца. Мястото на удара било на 2,5 - 4,5 метра вдясно от
десния край на платното за движение по ул. „Ген. Константин Константинов“ в посока
от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоана“ и на 1,5 - 2,5 метра след първия бордюр
на улицата без име в същата посока. Първоначалният контакт между автомобила и
тялото бил в областта на лява гръбна половина за пешеходеца и в задна дясна зона за
автомобила. Вследствие на удара пешеходецът паднал на земята.
При удара се чул характерен звук, който привлякъл вниманието на стоящите в
близкото кафене хора, които започнали да жестикулират към подсъдимата. Въпреки
това тя се оттеглила с колата в посока бул. "Сливница".
Сред притеклите се на помощ на пострадалия хора бил и свидетелят Л. Б., който
позвънил на Спешен номер 112 и подал съобщение за инцидента. Същият свидетел
уведомил преминаващия през мястото с лек автомобил "Мерцедес" свидетел Ж. В., че
автомобилът на подсъдимата е причинил произшествието. Тъй като подсъдимата
напуснала мястото на инцидента, свидетелят В. я последвал с автомобила си, като й
подавал звукови и светлинни сигнали. Застигнал я след първия десен завой и през
отворения прозорец на колата й казал да се върне, защото "е прегазила" човек.
Подсъдимата казала, че ще го направи, но вместо към мястото на произшествието
тръгнала в обратна посока - към бул. "Панчо Владигеров". Свидетелят отново я
настигнал, в движение изравнил автомобила си с нейния и я призовал да не бяга.
Подсъдимата казала, че "не бяга, а отива при родителите си" и въпреки намесата на
свидетеля, продължила движението на автомобила си и се прибрала вкъщи. Там била
открита от пристигналия по-късно полицейски екип.
Вследствие на удара с автомобила на подсъдимата пострадалият Р П. получил
комбинирана черепно-мозъчна и коремна травми, довели до силно изразен оток на
главния и малкия мозък и хеморагичен шок. Смъртта му настъпила на 25.04.2018г. в
УМБАЛ „Царица Йоанна“, в която след произшествието бил транспортиран по
спешност.
Според заключението на СМЕ на труп при огледа и аутопсията на Р П. били
установени слабо изразено насиняване над левия лакет; единични кръгловати
насинявания по вътрешната повърхност на дясната мишница; счупване на черепния
покрив и основа в дясно; масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката
черепна покривка, по-силно изразено в дясно; кръвоизлив над и под твърдата мозъчна
4
обвивки; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръв в мозъчните стомахчета; оток
на мозъка с вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отвор;
насинявания по лявото рамо; охлузване, кръвонасядане и цепковидна рана в дясната
гръбна половина, с подлежащ подкожен хематом; счупване на 3-4 ребра в ляво, в
следствие на КПР; счупване на 3-4-5-6 ребра в дясно; масивна кръвна колекция в
коремната кухина; двустранен ретроперитонеален хематом; масивен субкабсулен
хематом на черния дроб, с разкъсване на капсулата; множествени камъни в жлъчния
мехур; поликистоза на десния бъбрек; отрицателна проба за мастна емболия;
отрицателна проба за пневмоторакс; отрицателна проба за белодробна емболия.
Според същата експертиза смъртта на Р П. е настъпила в резултат на тежката
комбинирана (черепно-мозъчна и коремна) травма, довели до силно изразен оток на
главния и малкия мозък и хеморагичен шок.
Съгласно назначената от първия съд лекарска експертиза на вещото лице Е. И.
медикаментите, с които е проведено лечението на пострадалия Р П. в УМБАЛ "Царица
Йоанна" ИСУЛ, не са проявили клинично значими взаимодействия с повишване на
кървенето до развитие на хеморагичен шок.
Според заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза на
вещите лица П., П. и А.:
-по лекия автомобил на подсъдимата няма технически неизправности, които да
са причина за произшествието;
-налице е пряка причинно-следствена връзка между получените от пострадалия
Р П. увреждания от пътния инцидент и неговата смърт;
-скоростта на автомобила в района на произшествието и в момента на удара е
била от порядъка на 10 км/ч;
-в момента на удара подсъдимата не е разполагала при движението си назад с
възможността да възприеме пешеходеца в огледалата за обратно виждане, но директно
през стъклата на автомобила е имала такава възможност;
-произшествието би могло да бъде предотвратено, като преди маневрата
"движение на заден ход" подсъдимата се е била убедила в безопасното й извършване, а
по време на движението назад е следила и адекватно реагирала на пътната обстановка
зад автомобила.
Според назначената от градския съд СППЕ на вещите лица Х. и Й. след
инцидента подсъдимата Ч. е демонстрирала нормална психологична реакция на
стресовото събитие, обусловена от психологическа защитна реакция на отричане на
случилото се, което не е нарушило възможностите за волево поведение и контрол над
реакциите й. Към момента на случилото се тя е разбирала и осъзнавала извършеното от
нея и възможностите за настъпил вредоносен резултат. Подсъдимата е била способна
да контролира волевите си реакции, като при нея не са установени паническо или
психологическо разстройство след реализацията на пътното произшествие, довели до
последващото й поведение.
Първият съд е обсъдил подробно събраните доказателства и им е дал вярна
оценка. В изпълнение на задължението за собствен доказателствен анализ въззивната
5
инстанция прие следното:
Мястото и времето на произшествието се установяват чрез съпоставка на
гласните доказателствени средства, а също и от отразяването в констативния протокол
№ К- 264, приложен на л. 30, т. 1 от д.п.
Обстоятелството, че подсъдимата е управлявала автомобила на процесната дата
не се оспорва от нея в дадените пред съда обяснения, като намира подкрепа в
показанията на двете пътнички в колата, а също и в резултатите от биологичните и
СМЕ на ВД, според които по иззетите от л.а. "Фолксваген Голф" с рег. № *** обтривки
от волан, лостове, страничен волан, скоростен лост и дръжка за отваряне на лява врата
има биологични следи от Т. Ч.. В подкрепя на това, че горният автомобил е участвал в
произшествието е и предаденият доброволно от свидетеля Ж. В. диск със снимка на
колата, направена докато е карал след подсъдимата.
Приетата фактология за механизма на ПТП се очертава като единствено
възможната от логическата взаимовръзка на обективните факти, установени от
обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите И., Ч., Б. и В., заключението
на автотехническата и комплексната експертизи и от устните уточнения на вещите
лица в съдебно заседание.
Като съобрази допълнителните уточнения, дадени в съдебно заседание,
въззивният съд кредитира изводите на експертите по комплексната СМАТЕ. Те
отчитат всички значими за пътната ситуация фактори и като задължителен за случая
способ за събиране и проверка на доказателствата изясняват механизма на възникване
на ПТП, скоростта на движение на автомобила, движението на пешеходеца и
предотвратимостта на удара. Изброената категория въпроси са включени в предмета на
доказване по чл. 102, т. 1 НПК, които поради своето естество се обуславят от
специални знания и предполагат задължително назначаване на експертиза. Този състав
кредитира експертизата, отчитайки че вещите лица притежават специална
компетентност и познания за обстоятелствата от главния факт, които съдът няма, а
самото изследване е направено на базата на всички доказателства по делото. Въз
основа на тях е установено, че пътният инцидент е настъпил при маневра "движение
назад" със скорост на автомобила около 10 км/ч.; че в момента на удара подсъдимата
не е разполагала с възможността да възприеме пешеходеца в огледалата за обратно
виждане, но директно през стъклата на автомобила е имала такава възможност, а също
и това, че произшествието е могло да бъде предотвратено, ако водачката се е била
убедила в безопасното извършване на маневрата и по време на движението е следила и
адекватно реагирала на пътната обстановка зад автомобила.
Въззивният съд, както и първоинстанционният, прие, че смъртта на Р П. е в
непосредствена причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. Медицинската
експертиза на труп и комплексната СМАТЕ на досъдебното производство не допускат
различна интерпретация относно това обстоятелство. Градският съд е положил
процесуални усилия и извън назначените в досъдебното производство експертизи, пред
себе си е допуснал нова такава, която е следвало да установи дали приеманите от
пострадалия медикаменти и проведената в УМБАЛ „Царица Йоанна" терапия са
повлияли върху настъпването на леталния изход. След като отговорът на въпроса по
тази експертиза, на която въззивният съд също няма основание да не се довери, е бил
отрицателен, правилно е заключено, че пътният инцидент, причинен от автомобила на
подсъдимата, е в единствена и пряка причина със смъртта на Р П..
6
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Ж. В. и Л. Б.,
включително и прочетените в цялост показания от досъдебното производство на
първия свидетел, които във времево отношение са били много по-близо до процесните
събития. Вторият свидетел е очевидец на произшествието, а първият е последвал с
колата си автомобила на подсъдимата, който след инцидента е напуснал
произшествието. Ето защо дадената от двамата свидетели информация има пряко
отношение към главния факт. На тази информация, снета по законния ред, чрез даване
на показания под страх от наказателна отговорност, въззивният съд се довери по
няколко причини. На първо място - нито страните твърдят, нито съдът установява
двамата свидетели да са заинтересовани от изхода на делото и поради това съзнателно
да излагат показания, с които да вредят на подсъдимата. Напротив - и двамата са
попаднали на мястото на инцидента случайно, а разказът им по отношение на
инкриминираните събития е последователен и житейски достоверен. Освен това
показанията намират подкрепа и в останалите доказателствени материали по делото -
гласни, веществени и експертизи, включително и в обясненията на самата подсъдима.
Градският съд е отказал да възприеме показанията на св. Б. в онази част, в която
той е твърдял, че, извършвайки маневрата назад, подсъдимата не е разбрала, че е
ударила човек. Правилно съдът е посочил, че субективното усещане на свидетеля,
макар да се основава на това, че подсъдимата е потеглила нормално и не е бързала, не е
равнозначно на безспорно доказан факт, а следва да бъде съпоставено с останалата
доказателствена маса. Освен това в тази им част, доколкото показанията имат
оценъчен характер, а не представляват твърдения за факт, няма как да бъдат
кредитирани.
Показанията на свидетеля В. са от значение за вярното решаване на делото, тъй
като изясняват какви конкретни действия е предприела подсъдимата след инцидента, а
и също как е реагирала на двукратната му покана да се върне на мястото на
произшествието. В тази част показанията на В. се подкрепят от показанията
свидетелките И. и Ч. и от обясненията на самата подсъдима, според които свидетелят е
използвал репликите :"ти уби човек", "спри колата", "върни се", "избяга от
произшествието".
Въззивният съд се довери на показанията на двете пътнички в автомобила - И.
И. и Н. Ч., отчитайки обаче близките им отношения с подсъдимата и това, че втората от
тях е в родство с нея. Тези обстоятелства не правят показанията на свидетелките
недостоверни само на това основание, но налагат по-внимателен анализ и
възприемането им само в случай, че са последователни и в синхрон с други обективни
доказателства за същите факти. При тази изходна база САС възприе показанията на
двете свидетелки, че на процесната дата, с автомобил, управляван от подсъдимата, са
стигнали до процесното място и малко по-късно по същия начин са си тръгнали от
района. Показанията на свидетелките, според които това е станало възможно
благодарение на предприетата от подсъдимата маневра назад също се считат за
достоверни. Тази маневра е възприета от очевидеца Б., потвърдена е от самата
подсъдима в обясненията й, а също така е изводима и от заключението на КМАТЕ.
Показанията на свидетелките И. и Ч. носят информация и за емоционалното
състояние на подсъдимата по време и непосредствено след причиняването на
произшествието. Очевидно е, че подсъдимата е била повлияна от инцидента и е
реагирала ситуативно и стресово след него, но за съда е важно дали това състояние е
попречило на Ч. да разбира какво точно се е случило и да реагира волево на него.
Отговор на този въпрос е даден в назначената с тази доказателствена цел психолого-
7
психиатрична експертиза, според която, въпреки първоначалното състояние на уплаха
и шок, подсъдимата е възстановила контрола над поведението си е действала
подредено и целенасочено.
Въззивният съд не кредитира показанията на св. И. от съдебното производство, в
които твърди, че преди да предприеме маневрата назад подсъдимата се е уверила дали
пътят зад нея е свободен, поглеждайки, включително и през задния прозорец на колата,
като "даже си сложи ръката на предната седалка". На досъдебното производство
свидетелката е посочила, че "когато връщаше назад, подсъдимата гледаше във
вътрешното огледало", т.е. в тези показания допълнителните действия по
обезопасяване на маневрата чрез оглеждане на пътя през стъклата не фигурират.
Показанията на свидетелката от досъдебното производство са давани непосредствено
след инцидента, поради което логично е в тях, а не в тези от съдебната фаза, да се
съдържат повече и по-коректни детайли за станалото. Следва да се посочи още, че
свидетелката не обяснява убедително причината за промяна на показанията й,
твърдейки че това нещо "просто не го е уточнила". Освен това, ако подсъдимата е
огледала пътя зад автомобила през задния прозорец, тя би била възприела пресичащия
пешеходец, който според заключението на автоинженерите, дори да е попаднал в
мъртвата точка на двете странични и вътрешното огледало на колата, е бил напълно
видим през стъклата на автомобила.
Въззивният съд кредитира обясненията на подсъдимата относно редица
съставомерни факти - марката и модела на управляваното от нея превозно средство,
лицата, които са били пътнички в колата, мястото, на което тя е била паркирана,
маневрата, която е била предприета, за да излезе от улицата, ниската скорост на
движение, с която се е движила в този момент, звукът "туп", който се е чул в този
момент, реакцията на намиращите се в близост лица и последвалото преследване с
автомобила на свидетеля В.. Относно тези обстоятелства обясненията на подсъдимата
намират подкрепа във всички останали доказателства относно същите факти.
Въззивният съд отказа да възприеме обясненията на подсъдимата в частта, в
която тя твърди, че не е разбрала, че е причинила пътен инцидент и не е избягала от
произшествие, в което е имала съзнание, че е участник. Тези обстоятелства се оборват
от редица обективно установени факти по делото, а именно:
-подсъдимата е предприела маневра на оживено място, а колата й е била
паркирана в близост до тротоар, т.е. като правоспособен водач тя е очаквала
преминаването на пешеходци;
- непосредствено след маневрата назад и наляво и подсъдимата, и двете
пътнички в автомобила са чули звук от падане или удар, който те определят като "туп";
- намиращите се в района лица, които са възприели удрянето на пешеходеца, са
реагирали и с викове са подканили подсъдимата да спре;
- инцидентът се е развил в светлата част на денонощието, т.е. реакциите на
насъбралото се множество са били видими, а предвид чутия от лицата звук "туп" и
лесно обясними с действията по управление на автомобила;
-още докато се е отдалечавала от произшествието подсъдимата е била
последвана от свидетеля В., който с личния си автомобил я е застигнал и на два пъти я
е подканил да се върне на мястото на инцидента;
8
-докато е преследвал автомобила на подсъдимата свидетелят В. е подавал
звукови и светлинни сигнали;
-застигайки я, свидетелят В. е казал на подсъдимата, че е "убила човек" и я
попитал "защо бяга";
-въпреки разговора си със свидетеля В., подсъдимата се е прибрала в дома си,
където през плач е разказала на приятеля си, че е станала участник в пътно
произшествие.
Въз основа на тези обективно установени по делото данни съдът прие, че
подсъдимата е осъзнала, че е участвала в пътно произшествие и въпреки това, не само
се е отдалечила от мястото, но и трайно го е напуснала, като се е прибрала в дома си.
Дори в първия момент след осъществяване на маневрата, подсъдимата да не е знаела,
че е бутнала човек, то в съзнанието й несъмнено е имало представи, че е реализирала
пътно произшествие (звукът "туп" и виковете на тълпата очевидно са насочвали това).
За сериозността на ситуацията, подсъдимата най-късно си е дала сметка след като е
била настигната от свидетеля В., който директно й е казал, че е убила човек. В този
момент тя е имала възможност да се върне на мястото на произшествието, но вместо
това е сменила посоката на движение и се е прибрала в дома си.
Допуснатата по искане на защитата психолого-психиатрична експертиза в
съдебната фаза не може да промени тези изводи. Според заключението на тази
експертиза след първоначално изпитания шок и уплаха подсъдимата е възстановила
контрола над поведението си и е действала подредено и целенасочено. Стресът от
инцидента, за който говори подсъдимата и двете пътнички в автомобила е нормална
реакция, която обаче не нарушава възможностите за волево поведение и контрол над
реакциите на Ч.. При разпита в съдебно заседание психиатърът д-р Х. уточнява, че при
подсъдимата не е имало "толкова силен стрес, че да е довел до тотално объркване и до
спиране на контрола на собствените си действия и постъпките, като контролът
действително може да е намалял, но не и да е изчезнал напълно".
На изброените по-горе писмени доказателствени материали съдът също даде
вяра, като отчете относимостта им към предмета на доказване в производството.
При правилно установените факти контролираната инстанция е достигнала до
закономерни и обосновани правни изводи относими към това, че подсъдимата е
осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал. З, б. „Б“ пр.1 вр. ал.1, б. „В“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което й е повдигнато обвинение.
От обективна страна правилно е установено, че на 24.04.2018г. , около 15:30
часа, в гр. София на ул. "Константин Константинов“, в района на бл.007, подсъдимата е
управлявала лек автомобил "Фолксваген Поло“, с peг. номер ***.
Установено е също, че в района на местопроизшествието тя е предприела
маневра „движение назад“ и е реализирала пътно-транспортно произшествие с
пресичащия улицата без име пешеходец Р П..
При предприемане на посочената маневра подсъдимата е нарушила правилата за
движение, визирани в чл. 40, ал. 1 и в чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Подсъдимата е нарушила и двете разпоредби, тъй като от една страна като водач на
9
МПС тя е била длъжна да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма
да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, а по
време на самото движение е била длъжна непрекъснато да наблюдава пътя зад
автомобила, като в случай на невъзможност да осигури лице, което да й сигнализира за
опасности. Макар, според заключението на автотехническата експертиза, по време на
част от маневрата движение назад пешеходецът да се е намирал в т.нар. мъртва зона на
видимост и водачката да не е могла да го възприеме през двете странични и
вътрешното огледало на автомобила, тя без усилие - с оглед неговия ръст, начин на
придвижване и посока на движение, е могла да го види през стъклата на самото
превозно средство и да предотврати произшествието. Освен това - според съдебната
практика наличността на мъртви зони за възприемане на опасност пред, встрани, или
отзад, когато водачът засегне пешеходци, които са се намирали в непосредствена
близост до моторното превозно средство, не е основание за отпадане на наказателната
отговорност при настъпване на обществено опасни последици /В този смисъл е Р-
298/1987 по н.д. № 263/87, ІІІ н.о./.
Поради неизпълнение на тези две задължения автомобилът на подсъдимата е
ударил пешеходеца, като в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с
удара на Р П. са били причинени увреждания, несъвместими с живота, довели и до
смъртта му. Този вредоносен резултат не би настъпил, ако подсъдимата бе спазила
задължението си за осигуряване на безопасно движение назад. Дори подсъдимата да не
е имала възможност да наблюдава пътя зад превозното средство, тя е могла да помоли
някоя от пътничките в автомобила или някое от намиращите се в близост лица да й
съдействат за това. Ако преди предприемането на маневрата подсъдимата се беше
убедила в безопасното й извършване, а по време на движението назад беше следила и
адекватно реагирала на пътната обстановка зад автомобила, пътният инцидент не би
бил допуснат.
Правилно градският съд е отхвърлил възражението на защитата, че,
извършвайки маневрата назад, подсъдимата не е нарушила чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Според
тази разпоредба преди да започне движение назад подсъдимата е следвало да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или
затруднения за намиращите се зад него участници в движението. Правилата за
движение не конкретизират как точно водачът на моторното превозно средство ще се
убеди в безопасността на движението си, но го задължават преди извършване на
маневра да предприеме всички необходими мерки за безопасност. Движението назад
винаги трябва да се извърши при свободен път и водачът е този, който трябва да знае,
че когато превозното средство преминава от състояние на покой в движение няма да
бъдат ударени или повлечени други участници в движението, които по една или друга
причина са се намирали зад автомобила.
Вярно решаващият първи съд е приел, че подсъдимата е консумирала
квалифицирания състав на престъплението, като е реализирала обективния признак
бягство от местопроизшествието. Защитата възразява срещу това квалифициращо
обстоятелство, като твърди, че подсъдимата не е знаела, че е причинила произшествие,
а житейската й незрялост и емоционалното й състояние след инцидента са обусловили
поведението й. При обсъждане на доказателствата по - горе съдът взе отношение по
този въпрос, обсъждайки подробно причините, поради които приема, че противно на
обясненията й, подсъдимата е осъзнавала участието си в произшествието. Такива се
явяват звукът от удар, който тя и пътниците в автомобила са възприели
непосредствено след маневрата назад, реакциите на насъбралото се множество,
преследването от свидетеля В., който, освен че е подал звукови и светлинни сигнали с
10
автомобила си, изрично е казал на подсъдимата, че е убила човек и е поискал от нея да
се върне на мястото на произшествието. Тези обективно установени факти показват, че
преди да напусне мястото на произшествието подсъдимата е осъзнавала, че е участвала
в пътен инцидент, а най-късно при застигането си от свидетеля В. тя е разбрала, че при
този инцидент е пострадал и пешеходец. Въпреки че е била уведомена от свидетеля В.
за това, че е "убила" човек, подсъдимата се е прибрала в дома си и не се е върнала на
мястото на произшествието.
Страхът и уплахата, които тя е изпитала след станалото, са житейски обясними,
но нямат за последица отпадане на квалифициращото обстоятелство. Както
неколкократно бе посочено, след първоначалния шок подсъдимата е възстановила
контрола над поведението си и е действала подредено и целенасочено. Стресът от
инцидента е нормална психологична реакция и не е нарушил възможностите за волево
поведение и контрол над реакциите й. Правилните такива са предполагали оставането
на мястото на инцидента или най-малкото връщането й там, след като свидетелят В.
изрично е уведомил подсъдимата за станалото.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата виновно, при
форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. I НК, като Ч. не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е
могла да ги предвиди.
По изложените съображения САС прецени, че с поведението си подсъдимата Т.
Ч. е осъществила състава на престъплението, за което срещу нея е бил внесен
обвинителен акт в съда.
По жалбата на повереника за явна несправедливост на наказанието
За престъплението по чл. 343, ал. 3, б. "б" от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода със специален минимум и максимум - от три до петнадесет
години.
Първоинстанционният съд е посочил обстоятелствата, които смекчават и
отегчават отговорността на подсъдимата Ч.. Правилно този съд е извел крайната
преценка, че спрямо конкретния деец чл. 55 от НК не следва да намери приложение.
Това действително е така, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък минимално предвиденото за
конкретното престъпление наказание се явява прекомерно тежко за конкретната
подсъдима.
Първият съд е посочил като смекчаващи обстоятелства необремененото съдебно
минало на подсъдимата, добрите й характеристични данни, младата й възраст (към
момента на деянието тя е била на 25 години) и изразеното от нея разкаяние за
стореното. Към тях въззивният съд прибавя и дадените от подсъдимата обяснения, чрез
които спомага обективната истина в процеса да бъде установена. Тук се включва
трудовата й ангажираност (положителната й характеристика е по месторабота) и
отличното й процесуално поведение в двете фази на производството, в които тя
неотклонно се е отзовавала на повикванията на компетентните органи. Без да
надценява значението на процесуалното поведение - то е задължение на обвиняемия
или подсъдимия, чието нарушение би могло да доведе до вземане на мярка за
неотклонение или изменение на взетата такава в по-тежка, това поведение не следва да
бъде и подценявано, тъй като и заради него процесът в двете съдебни инстанции,
въпреки затрудненията, свързани с извънредното положение и епидемиологичната
11
обстановка в страната, е успял да завърши своевременно. Освен това от приложените
по делото доказателства е видно, че преди процесния инцидент подсъдимата е била
наказвана с влязло в сила наказателно постановление само веднъж за нарушение по чл.
137а от ЗДвП на административно наказание глоба. Не е драстично и отличаващо се от
други сходни случаи и нарушението на правилата за движение, довели до
причиняването на престъпния резултат, като процесните нарушения, макар и две, са
еднородни и са свързани с необезопасено движение на заден ход. Поведението на
подсъдимата, въпреки че е укоримо от гледна точка на закона, не показва, че тя се е
проявила като недисциплиниран водач, афиширащ безотговорност по отношение на
вменените й задължения или проявяващ агресия и незачитащ безопасността на
останалите участници в движението. При тези данни твърденията в пледоарията на
повереника за "престъпни наклонности" на подсъдимата според тази инстанция се
явяват преувеличени.
Градският съд не е посочил обстоятелства, които отегчават отговорността на
подсъдимата. Според съставът на САС такива са мястото на произшествието, което е
реализирано в близост до магазин и кафе, където се събират много хора, а също и това,
че подсъдимата не просто е напуснала местопроизшествието, а е отказала да се върне
там, след като на два пъти е била подканена да стори това от свидетеля Ж. В..
По аргумент от чл. 56 от НК самото бягство от местопроизшествието не следва
да бъде причислено към тази категория, тъй като е елемент от квалифицирания състав
на алинея 3 на член 343 от НК, за който подсъдимата е предадена на съд.
Във въззивната жалба на повереника е поискано към тази група обстоятелства да
се включи и навлизането на подсъдимата в сляпа (затворена) улица, в която
движението на превозни средства е забранено. Въззивният съд не приема това
твърдение, тъй като от доказателствата по делото е видно, че подсъдимата не е
управлявала автомобила в такъв участък от пътя, а само е навлязла за кратко в него, за
да извърши маневрата назад.
Неоснователно е искането на повереника за увеличаване на размера на
наложеното наказание лишаване от свобода. Отчитайки горепосочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства въззивният съд прие, че първите имат осезаем превес.
Затова и след като се увери, че подсъдимата има действително осъзнато критично
отношение към стореното, прие за законосъобразно определеното от първия съд
наказание лишаване от свобода в предвидения законов минимум от три години.
Въззивният съд не подценява настъпилия тежък вредоносен резултат, довел до
загубата на човешки живот, но отбелязва, че той е съобразен от законодателя,
определил по-висок специален минимум и максимум на санкцията за случаи като
процесния. Разликата между двете граници е уредена законодателно в доста широк
диапазон (от три до петнадесет години) и това не е напразно. Този подход предоставя
възможност всеки отделен случай на това непредпазливо престъпление да бъде
санкциониран в зависимост от конкретните му особености, отнесени до степента на
обществената опасност на деянието и дееца. В процесния случай признаците на по-
тежко квалифицирания състав по ал. 3 на чл. 343 НК, от гледна точка на вредоносния
резултат, не са реализирани в повече от предвиденото, за да е съставомерно деянието
по този текст. Допуснато е само нарушение на правилата за движение, свързани с
движение на заден ход и то по непредпазливост, а не умишлено, като тези нарушения
не са израз на безразсъдно и хулиганско поведение на пътя от страна на подсъдимата.
Тези обстоятелства позволяват да се заключи, че в сравнение с деяние от същия вид и
конкретно по този законов текст, процесното не разкрива белези на завишена степен на
12
обществена опасност. Данните за подсъдимата я определят като личност, която е с
ниска степен на обществена опасност, включително и обсъдена през призмата на
разглежданата непредпазлива престъпна проява. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че определянето на минималния размер на лишаването от свобода е напълно
оправдано в такава хипотеза.
Неоснователно е искането на частното обвинение наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Решаващият критерий при
преценката дали да се отложи изпълнението на наложеното наказание се обуславя не
от начина на осъществяване на престъпния състав или от неговия резултат, а от това
дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на
конкретния деец той ефективно да не го изтърпява. За това и в чл. 66 от НК изрично е
подчертано, че се отлага изпълнението на наказанието, ако лицето не е осъждано и
съдът намери, че за постигане целите на същото и преди всичко за поправяне на
осъдения не е наложително ефективното изпълнение на санкцията. Конкретният
случай е именно такъв, доколкото подсъдимата не представлява личност с висока
степен на обществена опасност. Съдебното й минало е необременено. Проявата, довела
до осъждането й по настоящото дело, е с инцидентен характер. Дава обяснения в
производството, чрез които също подпомага разкриването на обективната истина.
Процесуалното й поведение в хода на процеса е било перфектно. До процесния случай
има наложено само едно (при това за леко административно нарушение)
административно наказание, като контролни точки - като допълнителен вид
административна санкция, никога не са й били отнемани. Самото деяние е извършено
по непредпазливост, т.е. при по-леката от двете форми на вина по чл. 11 от НК.
Оценявайки всички тези обстоятелства, САС прие, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата не се налага изолирането й в пенитенциарно
заведение, а отлагане на изтърпяването на наказанието. Отлагателният срок,
включително и заради посочените по - горе смекчаващи обстоятелства, не следва да
бъде завишен над границата от четири години, възприета от градския съд.
В пледоарията пред САС прокурорът и повереникът сочат като единствено
съображение в подкрепа на тезата за неприложимост на разпоредбата на чл. 66 ал. 1
НК широката разпространеност на престъпленията от този вид, която очертава и
завишената им степен на обществена опасност. Поначало обществената опасност на
деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната
санкция за конкретното престъпление. При преценката на предпоставките по чл. 66 ал.
1 НК, както и въобще при осъществяването на цялостната дейност по
индивидуализацията на наказанието, се отчита не общата обществената опасност на
престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на
конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС 6/75 г., изм. ППВС 7/87 изрично е
изтъкнато, че преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност или не,
се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в
обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация. /Макар цитираното
постановление да обобщава съдебната практика по делата за престъпления, извършени
от непълнолетни, дадените с него разяснения относно обществената опасност на
конкретното престъпление са принципни/. Съдебната доктрина и практика
безпротиворечиво и последователно приемат, че разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НК следва
да се прилага всякога, щом съществуват предпоставките за това. Да се приеме
обратното би означавало поначало определени деяния да се изключат от приложното
поле на чл. 66 ал. 1 НК, каквато изрична забрана в закона няма. С оглед на това
настоящият състав на САС счита, че единствено широкото разпространение на
престъпленията по транспорта и завишената им степен на обществена опасност не
13
може да бъде пречка за приложението на чл. 66 ал. 1 НК, нито пък по естеството си
представлява отегчаващо обстоятелство.
Ръстът на престъпленията по транспорта и високата им обществена опасност са
безспорни факти, но за постигане на целите на чл. 36 НК отговорността на дееца
следва прецизно да съответства на степента на обществена опасност на конкретното
деяние и на конкретния деец, като съдът е длъжен да отчете всички
индивидуализиращи особености на случая. При разрешаването на въпроса за
наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 цели –
поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на
наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело
до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, поради което би се явило
несправедливо. Щом е налице обоснован извод, че приложението на института на
условното осъждане в пълна степен ще допринесе за превъзпитанието и поправянето
на подсъдимата, както е в случая, приложението на разпоредбата на чл. 66 НК не може
да се откаже само по съображения за генералната превенция. Нейните цели винаги се
постигат чрез индивидуалната превенция, а не с абстрактна и несъобразена с
конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. Общопревантивното
въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му.
Освен това, в разглеждания случай спрямо подс. Ч. е постановена осъдителна присъда,
която всякога допринася за възпитателното и предупредително въздействие върху
другите членове на обществото.
Наказанието лишаване от право подсъдимата да управлява моторно превозно
средство е кумулативно на по-тежката санкция лишаване от свобода и е въведено с чл.
343г от НК. Тежестта на извършеното престъпление е сравнително голяма.
Подсъдимата като водач на МПС е нарушила правилата при управление на превозно
средство на заден ход и е напуснала местопроизшествието. Престъпните последици са
вследствие на нейното виновно поведение на пътя. Предвид на изложеното САС
намира, че с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, това
наказание също следва да бъде наложено в размерите от четири години, които са
посочени и от градския съд. Въззивният съд не намира основания за ревизия на това
наказание, тъй като счита, че в този размер то е достатъчно да окаже търсеното от
закона легитимно въздействие. Тази граница е съобразена и с повелята на законодателя
лишаването от права да не бъде под размера на лишаването от свобода, но и да не го
надвишава с повече от три години (арг. чл. 49, ал. 2 от НК). Наред с условното
наказание лишаване от свобода, определеният размер и вид на кумулативната санкция
ще допринесат за постигане на целите по чл. 36 от НК и в частност - за поправянето и
превъзпитанието на дееца към спазването на законовите изисквания.
Тези цели биха били постигнати в пълнота и с приложението на чл. 67, ал. 3 от
НК и изпълнението в изпитателния срок на посочената от първия съд пробационна
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК - включване в програма за обществено въздействие
"формиране на умения за безопасно шофиране". Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК
има диспозитивен характер и не е задължителна за приложение. В случая обаче,
поради спецификите на конкретното извършено деяние, поради факта, че подсъдимата
е относително млад водач (придобила е правоспособност около две години преди
процесното деяние), поради това, че е показала емоционална неустойчивост след
инцидента (като по собствените й обяснения причината да не се върне на място е
свързана с изпитаната уплаха и стрес), приложението на чл. 67, ал. 3 от НК се явява
адекватен израз на дължимата държавна принуда.
14
При осъдителния изход на делото разноските по воденето му, а и разноските за
повереник на частните обвинители, по аргумент от чл. 189, ал. 3 от НПК също така
правилно са били възложени в тежест на подс. Т. Ч.. Законосъобразно е и
присъждането на сумата, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, предвидено в чл. 190, ал. 2 НПК.
В обобщение настоящият състав намери, че не са налице предпоставки за отмяна
или изменение на обжалваната присъда. Поради това и тя следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
апелативен съд, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 4.02.2020г. по н.о.х.д. № 133/2019г. на СГС, НО, 8
състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Страните да бъдат уведомени за решението чрез изпращане на писмени
съобщения за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15