Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 27. 02. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
първи февруари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4935
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
про**несе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** против Н.В.Н. от ***. В молбата се твърди,
че на
04. 01. 2016 год. между „*****“ АД като заемодател и ответника като заемател е
бил сключен договор за паричен заем № ***. Твърди се, че с подписването на
договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 800 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Твърди
се, че общата стойност на плащанията по кредита е била договорена в размер на 910,
14 лв. Твърди се, че ответникът като заемател се е задължил да върне кредита в
срок до 01. 08. 2016 год. на 7 равни месечни погасителни вноски в размер на 130,
02 лв. всяка. Твърди се, че ответникът не е **платил **цяло дължимия паричен
заем към заемодателя. Твърди се, че срокът на договора е **текъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно: 01. 08. 2016 год. Твърди се, че на 01.
11. 2016 год. е било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16. 11. 2010 год., сключен между „*****“ АД
и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на който вземанията на „*****” АД срещу Н.В.Н.,
про**тичащи от посочения по- горе договор за заем, са били **цяло прехвърлени н.
„А.з.с.н.в.“ ООД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се,
че длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането с уведомително
писмо, **пратено с **вестие за доставяне. Твърди се, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД е
правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД. Твърди се, че в качеството си на цесионер „А.з.с.н.в.“
ЕАД е подало заявление за **даване на заповед за **пълнение по чл. 410 от ГПК и
е било образувано ч. гр. дело № 905/ 2018 год. по описа на Плевенския районен
съд. Твърди се, че заповедта за **пълнение е била
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищцовото
дружество моли съда да пр**нае за установено вземането му срещу ответника за
сумата от общо 1 632, 33 лв., от които 800, 00 лв. представляващи главница по договор
за паричен заем № ***/ 04. 01. 2016 год., 109, 06 лв. представляващи
договорна лихва за периода от 03. 02. 2016 год. до 01. 08. 2016 год., 27, 00
лв. представляващи такса разходи за събиране на просрочени задължения, 551, 52
лв. представляващи неустойка за не**пълнение на договорно задължение от 04. 03.
2016 год. до 01. 08. 2016 год. и 144, 75 лв. представляващи лихва за забава за
периода от 04. 02. 2016 год. до 06. 02. 2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06. 02. 2018 год. до окончателното **плащане на сумата. Претендира
и заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково про**водство
деловодни разноски.
Ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по заповед за **пълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 905/ 2018 год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за **пълнение
е **дадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно **пълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта за **пълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реал**ира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан
по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** про**тича от договор
за паричен заем № ***/ 04.
01. 2016 год., рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16. 11. 2010 год. и приложение № 1 към него от 01. 11. 2016
год. По силата на цитирания по- горе договор за заем,
сключен
с „*****“ АД, ответникът Н.В.Н. като заемател се е задължил да погаси
задължението си на 7 месечни вноски, всяка от които на стойност 130, 02 лв. От
заключението на назначената съдебно- счетоводна експерт**а, което не е оспорено
от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че ответникът
не е **пълнил точно задължението си, като е заплатил на заемодателя единствено сумата
от 111, 00 лв., с която са погасени частично договорна лихва, неустойка и такса
разходи. Установява се, че към момента на приключване на съдебните прения е останало
непогасено задължение в размер на сумата от 1 632,
33 лв. Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали уведомлението за
**вършената цесия на вземането е било връчено на ответника. Длъжникът може да
възрази за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е **пълнил
на стария кредитор или на овластено от последния лице. В настоящия случай
такова твърдение липсва, а и от заключението на вещото лице се установява по
категоричен начин, че плащания от страна на ответника не са **вършвани.
С оглед **ложеното съдът приема, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** е налице вземане срещу ответника Н.В.Н.
*** за сумата от общо 1 632, 33 лв., в който размер предявеният
положителен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.
При
този **ход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното про**водство
деловодни разноски в размер на 82, 65 лв. и направените в хода на исковото про**водство
деловодни разноски в размер на 791, 35 лв., в които е включено и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПР**НАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.В.Н. ***, ЕГН **********, че същият
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** и
***, сумата от 1 632, 33 лв., от които 800, 00 лв.
представляващи главница по договор за паричен заем №
***/ 04. 01. 2016 год., 109, 06 лв. представляващи договорна лихва за периода
от 03. 02. 2016 год.
до 01. 08. 2016 год., 27, 00 лв. представляващи такса разходи за събиране на
просрочени задължения, 551, 52 лв. представляващи неустойка за не**пълнение на
договорно задължение от 04. 03. 2016 год. до 01. 08. 2016 год. и 144, 75 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 04. 02. 2016 год. до 06. 02. 2018
год., ведно със
законната лихва върху главницата от 800 лв., считано от 06. 02. 2018 год. до
окончателното **плащане на сумата.
ОСЪЖДА
Н.В.Н. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***и ***, сумата от 82, 65 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното про**водство.
ОСЪЖДА
Н.В.Н. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и ***, сумата от 791, 35 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото про**водство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: