Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 16.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5000 по
описа за 2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.06.2017
год., постановено по гр.дело №19531/2013год. по описа на СРС, ГО, 30 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу М.И.Д. и А.А.Д. искове с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, че всеки от ответниците дължи на
ищеца сумата от 1323,71 лева, представляваща половината от стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м.04.2011 год. до м.04.2012 год. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ул.“********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело №2123/2013 год. по описа на СРС, ГО, 90с-в – 31.01.2013 год., до окончателното
й изплащане, сумата от 76,84 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 31.05.2011 год. до 10.01.2013 год.,
като исковете с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
с чл.149 ЗЕ са отхвърлени за разликата над 1323,71 лева до пълните предявени
размери от по 1413,34 лева, а исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД са
отхвърлени за разликата над 76,84 лева до пълните предявени размери от по
123,28 лева и ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
по 279,39 лева и 100 лева всеки от тях.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ООД.
Срещу решението в
частта му, в която са уважени предявените искове, са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивни жалби от ответниците М.И.Д.
и А.А.Д.. Жалбоподателите поддържат, че не са в
договорни отношения с ищеца „Т.С.” ЕАД, както и че ищецът няма правно основание
да начислява и претендира такси за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо молят решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете– отхвърлени.
Ищецът не е подал
в срок отговор на въззивните жалби на ответниците. С подадена на 21.02.2019г. писмена молба моли решението
на СРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответниците
част. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е в
срок и въззивна жалба от ищеца по делото срещу
решението на СРС в отхвърлителната му част. Жалбоподателят-
ищец твърди, че приетата в първоинстанционното
производство съдебно- счетоводна експертиза е дала вярно заключение относно
дължимите от ответниците суми, начислени на база
реално потребление и с включени изравнителни сметки за процесния
период. Моли решението в тази част да бъде отменено, а исковете- уважени
изцяло.
Третото
лице-помагач не изразява становище по подадените от страните въззивни жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните
жалби пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:
По въззивната жалба на ответниците М.И.Д.
и А.А.Д.:
Първият спорен
между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с наличието на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Установено е по делото, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост, в която се намира този имот, е била присъединена
към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че ответниците са собственици в режим на СИО, на процесния
апартамент №15. Това обстоятелство се установява от представения по делото
нотариален акт и е прието за безспорно от първоинстанционния
съд.
Следователно ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима
редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от
2006 год./, респ. имат качеството на битов клиент по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./ и имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54/2012 год., в
сила от 17.07.2012г/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена от потребителя
молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между
страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона – В този смисъл Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело №
3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна съдебна практика. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също
така от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите
данни по делото следва да бъде кредитирано, че дяловото разпределение в
сградата е извършвано то третото лице- помагач при спазване на нормативните и
технологични изисквания. През исковия период няма начислена топлоенергия за
общи части на сградата. Изравнителните сметки са изготвени в съответствие с
действащата Наредба №2/28.05.2004г. и Наредба №16-334/06.04.2007г. В този
смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите
суми с изравнителните сметки е спазена
нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените
цени. На следващо
място, установено е въз основа на представените по делото фактури и заключението
по съдебно-техническата експертиза, че стойността на топлинната енергия за процесния период възлиза на общо 2647,43 лв. Доколкото задължението
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия е възникнало като
срочно– в 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася, съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 год., а ищецът се легитимира като
кредитор на главни вземания в горепосочения общ размер и при установените по
делото фактически положения, то ответниците дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2011 год.
до 10.01.2013 год. в размер, определен от СРС при правилно приложение на чл.
162 ГПК.
Ето защо въззивните жалби на ответниците
следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната от тях част, като правилно.
По въззивната жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД:
Потребителите на
топлинна енергия са задължени да заплащат на доставчика на тази енергия
стойността на реално потребеното от тях количество,
по действащите към съответния период цени. В този смисъл именно заключението на
техническата експертиза следва да се вземе предвид при определяне на реално потребеното количество енергия и това е дължимата от ответниците цена на доставената от ищеца топлинна енергия.
Ето защо въззивната жалба на ищеца също следва да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение и в тази му част- потвърдено като правилно.
При този изход на
спора никоя от страните няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
05.06.2017 год., постановено
по гр.дело №19531/2013год. по описа на
СРС, ГО, 30 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/