№ 544
гр. Габрово, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на "Алекс и КО" ООД срещу
определение № 544 от 14.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 839 по описа
за 2021 г. на Районен съд - Габрово, в частта, с която е разпоредено да се
издаде изпълнителен лист на заявителя за направените разноски по
заповедното производство за сумите от 25 лв. заплатена държавна такса и 300
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението
в обжалваната му част, като постановено в нарушение на процесуални
правила, както и в противоречие на закона. Изложени са доводи, че изобщо
липсва произнасяне дали се приема възражението на длъжника по член 414а,
ал. 2 от ГПК. При подаване на становище от страна на заявителя, в указания
тридневен срок, чл. 414а, ал. 4 от ГПК задължава заповедният съд да разгледа
по същество депозираното от длъжника възражение и становище, като
същият разполага с две възможности: 1. да не приеме възражението по чл.
414а; 2. в случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да
приеме като основателно възражението по чл. 414а и да обезсили заповедта за
изпълнение, както и да обезсили същата в частта за разноските на осн. чл.
1
414а, ал. 2 от ГПК. Цитираното от заповедния съд Тълкувателно решение в т.
10в не противоречи на изложеното и не се отнася за отговорността на
длъжника за разноските в заповедното производство, в настоящата хипотеза.
Разгледано по същество възражението на "Алекс и КО" ООД е основателно,
тъй като не е дал повод за предявяване на вземането, като доводите са
подробно развити във възражението по чл. 414а ГПК и с частната жалба ги
поддържат. Цитираната практика от насрещната страна е неотносима към
настоящия спор. Моли се, да се отмени обжалваното определение, в
обжалваната част, в която се постановява издаването на изпълнителен лист в
полза на заявителя за сторените съдебно -деловодни разноски и да се реши
въпроса по същество, като се обезсили издадената заповед за изпълнение в
частта за разноските.
В срок не е постъпил отговор от насрещната страна по частната жалба Й. П.
Й..
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока, срещу обжалваем
акт, от легитимирано лице, поради което същата е процесуално допустима.
Производството пред ГРС е образувано по повод заявление от Й. П. Й., П. Й.
П. и Д. Й.а П.а за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника "Алекс и КО" ООД за парично вземане в размер на 339, 09 лв.
главница, представляваща неплатена рента по договор за ползване на земя
под наем № 1 от 15.03.2018 г., както и законната лихва от датата на подаване
на заявлението до пълното изплащане на вземането, като са претендирани и
направените разноски за д. т. в размер на 25 лв. и 300 лв. адвокатски хонорар.
С разпореждане № 609 от 18.05.2021 г. ГРС е оставил заявлението без
движение като нередовно и е указал на заявителите да отстранят
нередовностите на същото, като посочат кои са страните по договор за
ползване под наем на земя, собственост на Д. Й.а П.а, в какво качество
заявителите претендират дължимата по този договор сума, дали и на какво
основание се дължи едновременно на всеки от заявителите или на всеки от
тях само част от нея, като в този случай таксата следва да е отделна за всеки
от заявителите.
С молба от 01.06.2021 г., процесуалният представител на заявителите, адв. Н.,
2
е уточнил, че страни по договора за ползване под наем на земя, са ответното
дружество и починалата Д. Д. Й.а, наследодателка на заявителите. Заявява, че
претенцията се поддържа до размер на 1/3, с оглед наследствените квоти,
само за заявителя Й. П. Й..
С разпореждане от 02.06.2021 г. ГРС е издал заповед № 464 по чл. 410 от
ГПК, като е разпоредил да се длъжника Алекс и КО" ООД да заплати на
заявителя Й. П. Й. 113 лв. главница, вден ос лихвата от подаване на
заявлението до окончателното плащане на вземането, 25 лв. разноски за
заплатена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, като е
посочено, че вземането произтича от договор за ползване на земя под наем №
1/15.03.2018 г. сключен между длъжника и Д. Й.а, наследодателка на
заявителя - кредитор.
Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 09.06.2021 г.,
видно от съобщението по приложеното ч. гр. д. № 839/21 г. на ГРС.
В срока по член 414а, алинея 2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение,
обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за
изпълнение в срока по член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени
доказателства и в тази връзка е поискал да се обезсили издадената заповед.
Възразил е също, че не дължи разноски за производството, доколкото с
поведението си не е дал повод за предявяване на вземането – не е получавал
покана или уведомление от кредитора, както и не бил уведомен за
настъпилите движения по партидата на имотите, нито за смъртта на
наследодателя, нито за факта на откриване и приемане на наследство от
правоимащите, като не са му представяни документи, доказващи правото на
кредиторите да получат и претендират наемната цена по договора. Освен това
видно от извършените справки, с имотите предмет на договора е извършена
разпоредителна сделка, преди неговото изтичане и процесните имоти са
продадени от наследниците на друго дружество. В този смисъл кредиторът
има право да получи наемната цена само за срока на действие на договора,
която е в размер на 86, 52 лв., но длъжникът е заплатил цялото вземане по
заповедта.
Препис от възражението, с указание за възможността и последиците по член
414а, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, е връчен на заявителя на 07.07.2021 г., който в
3
определения му срок е депозирал становище. В същата не оспорва
обстоятелството, че е получил дължимата му се главница. Оспорва
възражението, че не му се дължат разноски, тъй като самият факт на плащане
на сумите ги превръща в признати и вече заплатени Плащането в хода на
производството няма връзка с извършените разноски от заявителя, като
цитира съдебна практика в подкрепа на твърдяното от него.
В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение е изцяло погасено,
поради което същата следва да се обезсили в тази й част. По отношение на
разноските е приел, че е приложима т. 10в от ТР 4/2013 г. и ако кредиторът е
получил изпълнение на вземането, но не и разноските по заповедта за
изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск е отпаднал, но
същият следва да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта само в
частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.
Приел е, че в случая е налице именно посочената хипотеза и на кредитора
следва да се издаде изпълнителен лист за разноските по заповедта, като е
разпоредил издаването му.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните
съображения:
Съгласно член 404, точка 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на
принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се
издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и
удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - чл. 406,
ал. 1 от ГПК. Когато е издаден изпълнителен лис, защитата на кредитора е по
реда на частната жалба, срещу разпореждането за изпълнителния лист – по
аргумент от чл. 407, ал. 1 от ГПК, какъвто е и настоящия случай.
В чл. 416 от ГПК е уредено, че заповедта за изпълнение влиза в сила, когато
не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респективно след
влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на
влязлата в сила заповед съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това
върху заповедта.
4
От приложеното заповедно производство безспорно се установява, че срещу
заповедта по чл. 410 от ГПК, в срока за доброволно изпълнение, е постъпило
възражение по реда на чл. 414а от ГПК - по образец, с което за разлика от
възражението по чл. 414 от ГПК, не се оспорва вземането по заповедта по
основание и размер, а същото се признава и респ. длъжника представя
доказателства, че го е платил - изцяло или частично, в срока за доброволно
изпълнение. Няма спор по делото, а е установено и с писмени доказателства,
че доброволно изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното
вземане е реално извършено от длъжника в срока по член 412, точка 8 от
ГПК.
Уредбата по чл. 414а от ГПК е въведена, за да се провери, дали
претендираното със заповедта вземане е спорно. В настоящия случай е налице
втората уредена хипотеза по чл. 414а от ГПК, а именно свен, че длъжника е
заявил по реда на чл. 414а от ГПК, че не оспорва вземането и е заплатил
същото, претендира, че не дължи разноски за заповедното, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото, а заявителят е подал становище по
възражението, в което признава, че е получил плащане, но претендира
разноските и иска съдът да му издаде изпълнителен листт за същите.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящата хипотеза е
приложимо приетото в т. 10в от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че
щом кредиторът е изпълнил претендираното със заповедта вземане, но не и
разноските, то следва да се издаде изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само за разноските, като се позовава на извършеното от длъжника
плащане имащо характер на признание.
С приемане на промените в заповедното производство след 2017 г. и по
специално с разпоредбата на чл. 414а, ал. 2 от ГПК, при подадено възражение
и взето становище от заявителя по него, заповедният съд дължи проверка
дали с поведението си длъжника е дал повод за предявяване на вземането,
респ. дали възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно.
Възражението на длъжника за недължимост на разноските, в хипотеза
аналогична на тази по чл. 78, ал. 2 от ГПК за исковия процес, се стига до
законодателно уреждане на изцяло ново възражение на длъжника -
възражението срещу заповедта при изпълнение в срока за доброволно
изпълнение. В случай, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото
5
съгласно нормата на чл. 414а, ал. 2 от ГПК, при направено надлежно
възражение за разноските, същият не дължи заплащането им, респ.
заповедният съд не следва да издава разпореждане за изпълнителен лист за
разноските и изпълнителен лист.
От представеното възражение и приложените доказателства по заповедното
производство е видно, че в договора за наем на земеделска земя, от който
черпи права заявителят, не е определен предварително ден за изпълнение на
задължението по него и не е представена покана до длъжника да изпълни, т.е.
липсата на такава покана освобождава длъжника от отговорността за
разноски, поради това, че не е дал повод за завеждане на заповедното
производство. Освен това основателни са наведените доводи във
възражението на длъжника, че същият не е бил уведомен, че страната по
договора е починала в срока му на действие и същият е следвало да изпълни
на неговите наследници, с които дружеството не е в договорни отношения.
Ето защо следва да се приеме, че с поведението си длъжникът не е дал повод
за завеждане на делото и респ. не дължи разноски за заповедното
производство, поради което и на основание член 414а, ал. 4 от ГПК са налице
предпоставки за приемане на възражението по член 414а, ал. 2 от ГПК за
основателно.
Предвид гореизложеното, като е разпоредил да бъде издаден изпълнителен
лист за разноските по заповедното производство, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт в обжалваната част, който следва да бъде
отменен, като заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, в тази част да бъдат обезсилени.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 544 от 14.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 839
по описа за 2021 г. на Районен съд - Габрово, в частта, с която е разпоредено
да се издаде изпълнителен лист на заявителя за направените разноски по
заповедното производство за сумите от 25 лв. заплатена държавна такса и 300
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като неправилно и
незаконосъобразно, И ПРИЕМА възражението на "Алекс и КО" ООД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление в с. Драгановци, ул. ..... обл.
Габрово, по член 414а, ал. 2 от ГПК, в частта относно недължимост на сумата
от 325 (триста двадесет и пет) лв., представляваща сторени в заповедното
производство разноски въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по член 410 от ГПК № 464 от 02.06.2021 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 464 от 02.06.2021 г. по ч. гр. д. №
839/2021 г. на Районен съд - Габрово, в частта за сумите от 25 лв. за заплатена
държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Определението не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7