Определение по дело №2443/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1560
Дата: 29 април 2023 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20223100502443
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1560
гр. Варна, 24.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502443 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с молба вх.№ 8295/3.04.2023г от Мобилен оператор
„А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София 1309,
ул.„Кукуш" № 1, вписано в ТР към АВп с ЕИК *********, представлявано от
Мария Пейчевска-пълномощник на изп.директори с пълномощно per.№
5007/2018г, заверено от помощник-нотариус Мира Глосова, нотариус в
района на София с per. № 074, с искане за отмяна на наложената с
определение № 1032/14.03.2023г на ВОС по в.гр.д.№ 2443/2022г глоба в
размер на 1200лв.
1/ Счита, че съдът неправилно е идентифицирал приложимия закон по
отношение на трафичните данни. Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета
от 27.04.2016г е приложим по отношение на трафичните данни, само като
общ акт, ако друго не е уговорено в ЗЕС. ЗЕС и по-специално Раздел III
Защита на данните на крайните ползватели е специален закон по отношение
на Регламент (ЕС) 2016/679. Той създава специални изисквания за защита на
трафичните данни на клиентите на електронни съобщителни услуги,
независимо дали същите се явяват лични данни или не. Законът, в тази му
част имплементира разпоредбите на Директива 2002/58/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 12.07.2002г относно обработката на лични данни и
защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на
електронните комуникации.
2/ Неправилно била тълкувани разпоредбите на материални закон.
1
Директива 2002/58/ЕО и съответно ЗЕС, който я имплементира, предвиждат
конфиденциалност на съобщенията и на данните за трафика, както и
задължението тези данни да се изтрият или да се направят анонимни, когато
не са необходими повече за целите на предаване на комуникация, освен ако
са нужни за изготвянето на сметка и докато е налице тази необходимост.
Законът определя изрично и изчерпателно нуждите, за които данните се
използват. Изключение правят единствено разпоредбите на чл. 2516 и
следващите от ЗЕС, които позволявал само на определени органи и само в
изрично предвидените хипотези, ползване на данни за трафика на лицата.
Законът предвижда хипотезите изчерпателно и те не предвиждат предоставя и
ползване на данните за трафика за дела от гражданско-правен характер,
независимо от сериозността на интересите, които са засегнати от въпросното
гражданско дело.
3/ Следва да се има предвид и практиката на съда на ЕС по темата за
трафичните данни. Така например, в скорошното си Решение от 17 ноември
2022 година „Преюдициално запитване — Обработване на лични данни в
сектора на електронните съобщения — Конфиденциалност на комуникациите
— Доставчици на електронни съобщителни услуги — Общо и неизбирателно
запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение за период от
тест месеца — Борба с тежката престъпност — Достъп до запазените данни—
Уведомяване на съответните лица— Право на жалба — Директива
2002/58/ЕО— Член 15, параграфи 1 и 2 — Директива (ЕС) 2016/680 —
Членове 13 и 54 — Харта на основните права на Европейския съюз —
Членове 7, 8, 11 и 47 и член 52, параграф 1" По дело С-350/21, съдът е
заключил, че:
„... когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са
били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на
националната сигурност от действителна и настояща или предвидима
заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на
престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в
рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се
лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите
на борбата с тежката престъпност.".
„.... запазването на данни за трафик или на данни за местонахождение, които
2
могат да дадат информация за извършените комуникации от даден ползвател
на средство за електронна комуникация или за местонахождението на
използваните от него крайни устройства, при всички положения е сериозно,
независимо от срока на съхраняване, от обема или вида на съхранените
данни, когато от посочената съвкупност от данни може да се направят много
точни изводи относно личния живот на засегнатото лице или лица." С оглед
това, съдът е постановил, че дори за нуждите на разкриване и преследване на
тежки престъпления е недопустимо запазването на данни за трафика, заради
тяхната чувствителност и степента на намеса в личния живот на гражданите.
4/ Разпоредбите на ЗЕС уреждат единствените хипотези, в които
данните са предоставят на трети лица. Отново излагаме аргументите си и
молим да ги видите в светлината на горните съображения. Съгласно
разпоредбите на чл.2516 и следващите от ЗЕС предприятията, предоставящи
обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок
от 6 месеца графични данни, създадени или обработени в процеса на тяхната
дейност, които са необходими в посочените в закона случаи. Изброените
данни се съхраняват за този срок за нуждите на националната сигурност и за
предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, за
осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по
чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
Право да искат извършване на справка за данните по чл. 2516, ал. 1,
когато данните са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат
изброени органите, визирани в посочената норма, като се цитира
съдържанието на нормата. Достъпът се осъществява след разрешение от
Председателя на РС или от оправомощен от него съдия по седалището на
органа, който е поискал достъпа, за което се иска разрешение за предоставяне
достъп до данните.
Последващото изложение препраща към разпоредбите на чл.159а от
НПК, чл.246 ал.1 ЗЕС.
Счита, че с оглед изложените ограничения в действащото
законодателство , искането не можело да бъде изпълнено, без да се нарушава
прямо действащите разпоредби на българското законодателство.
Поради изложеното моли за отмяната на наложената глоба.

3
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД по направеното искане съобрази следното:
Доколкото с определението на ВОС № 1032/14.03.2023 по в.гр.д.№
2443/2022, с което е наложена глобата, са изложени подробни мотиви
досежно тълкуване на правните норми, счита, че не се налага за пореден път
да прави коментар на разпоредбите, на които молителят отново се позовава,
указвайки неправилното тълкуване на същите от страна на съда. Не се налага
и да бъдат разяснявани и правомощията на съда, който има задължението да
спазва и прилага разпоредбите на Гражданско процесуалния кодекс, като този
нормативен акт също е част от вътрешното законодателство.
В допълнение. Що се отнася до срока за съхранение на кратките
съобщения. В компетентността на третото лице бе да прецени и да отговори
дали към датата на изискването на информацията същите са съхранени или
не, без за пореден път да се позовава на съответната правна норма, с която
съдът е запознат.
По изложените съображения молбата следа да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 8295/3.04.2023г от Мобилен
оператор „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София 1309, ул.„Кукуш" № 1, вписано в ТР към АВп с ЕИК *********,
представлявано от Мария Пейчевска-пълномощник на изп.директори с
пълномощно per.№ 5007/2018г, заверено от помощник-нотариус Мира
Глосова, нотариус в района на София с per. № 074, с искане за отмяна на
наложената с определение № 1032/14.03.2023г на ВОС по в.гр.д.№ 2443/2022г
глоба в размер на 1200лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАпС в 7-дневен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5