Решение по дело №277/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 528
Дата: 1 октомври 2018 г. (в сила от 5 декември 2018 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20185640100277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 528

    гр.Хасково, 01.10.2018год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на тринадесети септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

 

Секретар: Диляна Славова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 277 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против С.К.М.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 28.04.2015г. между “Микро Кредит“ АД и ответницата бил сключен Договор за заем CrediHome № ********, по силата на който дружеството й предоставило заем в размер на 1500 лева.  Условията на „Договора за заем“ се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за заем“ и „Договор за заем“, като „Общите условия“, при които се отпускал кредитът, били неразделна част, както от „Искане за заем“, така и от „Договор за заем“. Подписвайки договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1804.80 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на чл.8 от Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условия, заемополучателят се задължавал да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 304.80 лева, на 48 равни седмични погасителни вноски в размер на 37.60 лева, като първата погасителна вноска била платима на 08.05.2015г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема – 1804.80 лева. На основание попълнен и подписан от заемополучателя Формуляр – Искане за допълнителни услуги, на 28.04.2015г. между „Микро Кредит“ АД и ответницата бил сключен Договор за допълнителни услуги към договора за заем, съгласно който „Микро Кредит“ АД  се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на договора, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 432 лева, като му била предоставена възможността да я заплати на 48 равни седмични вноски, всяка в размер на 9 лева, при първа погасителна вноска, платима на 08.05.2015г. На основание сключения договор за допълнителни услуги, „Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставил  на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключената с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника Живот“ АД, конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги, заемателят се задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 24.75 лева, платими, считано от 08.05.2015г., или обща сума за застрахователна премия – 1188 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50 % вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от Договора за допълнителни услуги и чл.28 от Общите условия към договора за заем, допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем. Те се предоставяли на заемополучателя само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр-Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. На ответницата била начислена лихва за забава, както следва: - по договор за заем: 189.07 лева за периода от 23.05.2015г. /датата, на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда; - по договор за допълнителни услуги: 169.84 лева за периода от 23.05.2015г. /датата, на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда/. Размерът на начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 01.04.2016г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищеца, като сумата, която заплатил до момента, била в размер на 144 лева, с която били погасени, както следва: 51.95 лева – главница; 24.55 лева – договорна лихва; 18 лева - допълнителни услуги и 49.50 лева – застрахователна премия. Посочва се още в исковата молба, че на 10.09.2015г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания ООД, по силата на което вземането на „Микро Кредит“ АД, произтичащо от Договор за заем CrediHome № 1161-10106848 и Договор за допълнителни услуги към заем, двата от 28.04.2015г., били прехвърлени изцяло на „Агенция за събиране на вземания ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на Агенция за събиране на вземания ООД, ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Микро Кредит“ АД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. В случая следвало да се има предвид, че ищецът бил упълномощен от цедента да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия. Съгласно трайната практика на ВКС, уведомление за извършената цесия, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано Ч.гр.д. № 2469/2017. по описа на РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Изложеното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1448.05 лева – главница; 280.25 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; 414 лева – сума за допълнителни услуги за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; 1138.50 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни  услуги за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; 189.07 лева – лихва за забава за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г.; 169.84 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2017г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2469/2017г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Назначеният особен представител на ответницата счита иска за недопустим и неоснователен, тъй като адресът за призоваване на онтветницата, посочен в книжата по делото, бил несъществуващ.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от приложеното Ч.гр.д. № 2469/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата в настоящото производство С.К.М., за сумата от 1448.05 лева – главница, 280.25 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г., 414 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г., 1138.50 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за преиода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г., 189.07 лева – лихва за забава за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г., 169.84 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 23.05.2015г. до 28.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 72.79 лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е била издадена заповед № 1270/02.10.2017г., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

На 28.04.2015г. ответницата и „Микро кредит АД са сключили договор за заем CrediHome № 1161-10106848, към който е бил подписан и Погасителен план. Договорът е бил сключен след отправено от ответницата Искане за заем от същата дата. Възоснова на подписано от ответницата Искане за допълнителни услуги, на 28.04.2015г. между „Микро Кредит“ АД и ответницата е бил сключен Договор за допълнителни услуги към договора за заем, съгласно който „Микро Кредит“ АД  се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора. Била е сключена и Застрахователна полица за застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД. Представени бяха по делото и Общите условия към договор за заем CrediHome.

Като писмено доказателство по делото бе приет Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., с който „Микро кредит АД е продало на „Агенция за събиране на вземания“ ООД                                     свои вземания, подробно описани в Приложение 1, сред които и спрямо ответницата.С Анекс 3 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.12.2016г., „Микро кредит АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са се споразумели и са удължили срокът на действие на договора за цесия с още 12 месеца, считано от 22.01.2017г. „Микро Кредит“ АД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С Пълномощно „Микро кредит АД е упълномощило ищеца „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми от негово име всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията си по сключения между тях Договор за цесия от 16.01.2015г. Ищецът, в качеството си на пълномощник на „Микро Кредит“ АД, е изпратил до ответницата Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10106848 от 15.09.2015г., с което я е поканил в 5-дневен срок от получаването да погаси задължението. Видно от приложената обратна разписка, писмото не е било връчено, тъй като получателят не го е потърсил, или по делото няма данни посоченото уведомление да е стигнало до знанието на длъжника – ответницата в настоящия процес. 

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че размерите на дължими суми от ответницата по договора за заем CrediHome № 1161-10106848 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10106848, са: 1 448.05 лева - главница; 280.25 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; 414 лева – сума за допълнителни услуги за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; 1138.50 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.;  189.07 лева – лихва за забава  за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г. и 169.84 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника по същото в едномесечния срок от уведомяването на заявителя за връчване на заповедта по чл.410 от ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК.  Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

 В настоящото производство се претендира установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответницата към ищеца задължение по сключен между ответницата и “Микро Кредит“ АД договор за паричен заем, като впоследствие заемодателят е прехвърлил това свое вземане на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Като безспорно съдът приема, че договорът е изпълнен от страна на заемателя „Микро Кредит“ АД с факта на предоставяне на договорения заем. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установи, че неизплатената от ответницата главница по процесния договор за паричен заем е 1 448.05 лева, като са били погасени задължения в общ размер от 144 лева, от които 51.95 лева – главница; 24.55 лева – договорна лихва; 49.50 лева – застраховка и 18 лева - услуги. Неизплатената договорна лихва е в размер на 280.25 лева за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г. Вещото лице е дало заключение също, че размерът на дължимата сума по договора за допълнителни услуги е 414 лева за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г., размерът на застрахователната премия е 1138.50 лева за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; лихвата за забава по договора за заем е 189.07 лева за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г., размерът на лихвата за забава по договора за допълнителни услуги и 169.84 лева за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г. Няма спор още, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.09.2015г. заемодателят “Микро Кредит“ АД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си по договори за кредит, в това число и вземането по договора, сключен с ответницата, видно от Приложение № 1 към Договора. Според съда е безспорно, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия, тъй като Уведомителното писмо за извършената цесия не е получено от нея. Действително, законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, поради което получаването на същото в рамките на съдебното производство при предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Но в настоящия случай, както вече бе посочено по-горе, видно от Известието за доставяне с получател ответницата по делото, писмото, изходящо от цесионера, съдържащо уведомлението за извършената цесия, е останало непотърсено. С оглед изложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия и също така не може да бъде прието, че е бил уведомен с исковата молба, тъй като са били налице условията на чл.47, ал.6 от ГПК и на ответницата е бил назначен особен представител. Самата ответница не е получила лично копие от исковата молба и от приложенията към нея, сред които е било и уведомлението за извършената цесия, изходящо от цедента, който е действал чрез цесионера. Така не е било спазено изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и цесията е породила действие в отношенията между стария и новия кредитор, но не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.

            С оглед всичко изложено, предявения иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като на ищеца не се следват разноски, предвид изхода на делото.

 

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против С.К.М., ЕГН **********,***, иск за признаване за установено, че последната му дължи сумите: 1448.05 лева – главница; 280.25 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; 414 лева – сума за допълнителни услуги за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; 1138.50 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни  услуги за периода от 22.05.2015г. до 01.04.2016г.; 189.07 лева – лихва за забава за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г.; 169.84 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.05.2015г. до 28.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2017г. до изплащане на вземането, по Договор за заем CrediHome № 1161-10106848 от 28.04.2015г. и Договор за допълнителни услуги към заем, сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД и сключен на 16.01.2015г.  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и сключено на 10.09.2015г. Приложение № 1 към него между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД, по Заповед № 1270/02.10.2017г., издадена по Ч.гр.д. № 2469/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

                                                         

                                                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.