Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО
Д.
при секретар, Д. Вълчева
Прокурор Ивелина Бухлева – Ван Каутер
като разгледа докладваното от съдия Митев
ВЧНД №1238 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по
честен протест на прокурор от ВРП срещу определение № 1956 по описа на ВРС,
постановено на 23.10.2019г. с което е допусната съдебна реабилитация на В.П.Р.
за осъжданията му по НОХД № 775/1999г.; НОХД № 3083/2000г.; НОХД № 3874/2001г.; НОХД №
4268/2002г.; НОХД № 449/2004г.; НОХД № 5442/2005г. и НОХД № 1312/2010г., всички по описа на Районен съд Варна.
В протеста се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че
липсват изискуемите предпоставки за реабилитация по чл.86 и чл.87 от НК на
молителя. Счита се, че три годишния срок по чл.87 ал.1 от НК е относим за всяко
едно от предишните осъждания. Прави се искане за отмяна на определението на ВРС
и решаване на делото по същество, като бъде приета за неоснователна молбата за
реабилитация на лицето.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция
представителят на ВОП поддържа становище за неправилност на съдебния
акт. Счита, че не са налице основанията на чл.86, чл.87 и чл.88а НК за
допускане на реабилитация на Р.. Моли за отмяна на определението на ВРС.
Процесуалният
представител на молителя счита протеста за неоснователен. Поддържа
становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и
моли за неговото потвърждаване.
Молителят Р. желае да бъде реабелитиран.
Въззивният съд намира, че частният протест е
процесуално допустим, като подаден от надлежна страна, в предвидения в НПК срок
и ред. По същество е неоснователен.
Първоинстанционният съд обосновано и
законосъобразно е допуснал съдебна
реабилитация на молителя по посочените осъждания, като изводите на съда следва
да бъдат споделени изцяло.
Абсолютно правилно е приетото, че са налице
всички изискуеми условия на чл.87 от НК за допускане на съдебната реабилитация.
Следва да се отбележи, че реабилитацията е
правен институт който заличава осъждането на дадено лице и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане. Същата е възможна
когато са налице кумулативно предвидените в чл.87 от НК условия – да са изтекли
три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа
или помилване наказание; в този срок осъденият да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание; осъденият
да е имал добро поведение след осъждането;
да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление
или да са налице извинителни причини за невъзстановяването им; когато наред с
наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено наказание
лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7 НК
или пробация, да е изтекъл срокът и на това наказание, а ако е наложена глоба,
тя да е изплатена. При наличието на тези условия съдът може да реабилитира
осъдения.
В
конкретния случай са налице всички предпоставки предвидени в чл.87 от НК за
реабилитиране на Р., тъй като от момента на изтърпяване на всички наложени
наказания – 26.04.2011г. е имал добро поведение, не е извършил престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. Приложеното по делото
удостоверение от ВРП установява, че спрямо същия не са били образувани и не се
водят наказателни производства. Липсват имуществени или неимуществени претенции
към него от пострадали, което е установимо от справка-удостоверение от ТД на
НАП – Варна. В течение на 3 години от изтичане на срока на изтърпяване на
наложено с присъдата наказание по НОХД № 1312/2010 г. по описа на ВРС не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, имал е добро
поведение и няма данни за невъзстановени от него вреди.
Въззивният
съд не споделя възраженията на представителя на прокуратурата, че за да бъде
реабилитиран молителят, е необходимо той след всяко осъждане в тригодишния срок
да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Това е
така, защото тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от изтичане срока на
наложеното с последната присъда наказание,
когато те са повече от една. В конкретния случай това е наказанието, наложено
на молителя Р. с
присъдата по НОХД № 1312/2010г. на ВРС, което е изтърпяно на 26.11.2011г., от
когато са изминали повече от 8 години. Да се приеме противното това значи в
много случаи да се отнеме възможността за приложението на чл. 87 НК.
Изложеното сочи за
законосъобразност на постановения от ВРС съдебен акт, същият като правилен
следва да бъде потвърден, поради което, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1956 постановено по ЧНД № 3820/ 2019г. по описа на Варненски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.