Решение по дело №519/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 345
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20191520200519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр. Кюстендил, 24.10.2019 г.               

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Кюстендил, десети състав, на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в следния състав:

Председател: Пламен Деянов Секретар: Гергана Милушева

като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 519 по описа на КРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 18-1139-002225 от 08.03.2019 г. издадено от Началник Група при Сектор "Пътна полиция" на ОДМВР гр. Кюстендил, с което на С. В. В., ЕГН-********** с адрес ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста/ лева, на основание чл. 175, ал.3 пр.1отЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Вместо него се явява адвокат Т. от АК гр. Кюстендил с пълномощно по делото. Защитата, поддържа жалбата и прави доказателствени искания, представя и писмени доказателства.

За административно - наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. Явяват се свидетелите извършили проверката и актосъставителя.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

КРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2018 г., около 06,47 часа при село Багренци, общ.Кюстендил, по ВП II -62км.4+730 в посока към гр. Дупница С. В. В. е управлявал собственият си автомобил марка „Рено Еспейс" с рег.№ *****, като по време на това управление автомобилът е бил снет от регистрация поради неизплатена застраховка „Гражданска отговорност" за автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката.

За констатираното чрез електронен фиш нарушение бил съставен АУАН, за нарушение на чл.140 от ЗДвП. Актът е връчен и подписан от жалбоподателя, без отразяване, че няма възражения.

Впоследствие последния не се е възползвал от законното си право да депозира възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно- наказателната преписка, е издадено процесното наказателно постановление № 18-1139-002225 от 08.03.2019 г. издадено от Началник Група при Сектор "Пътна полиция" на ОДМВР гр. Кюстендил, с което на С. В. В.,


ЕГН-***** с адрес *********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста/ лева, на основание ч л. 175, ал. З пр.1отЗДвП.

В хода на съдебното следствие АНО чрез свидетелите си поддържа твърдение за така установена фактическа обстановка. Но така вписаното в АУАН и НП установяване на фактическата обстановка не кореспондира с останалите писмени доказателства по делото. Приложената справка от сектор „Пътна полиция" при ОД-МВР гр. Кюстендил намираща се на лист № 12 по делото сочи ,че регистрацията на процесното МПС е снета на основание чл.143 , ал.15 от ЗДвП. Видно от съдържанието на закона е : Чл. 143 ал.(15 ЗДвП. Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото се твърди от страна на АНО ,че процесното МПС е дерегистрирано поради незаплатена задължителна застраховка „ГО", нещо твърде различно от задължението за пререгистрация. При това не без значение за изхода на делото са представените писмени доказателства от страна на жалбоподателя от което е видно, че към датата на заснемането на автомобила е изпратена и втората част от застрахователната полица. Т.Е. така отбелязаната за установената фактическа обстановка, от страна на АНО не съответства на реалната такава. Затова съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно - наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното  лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Но в съставения и предявен АУАН е вписано като нарушение на ЗДвП-липсата на валидна застрахователна полица, довела до служебна дерегистрация на автомобила е не и това , че след закупуването му собственикът не е представил за пререгистрация автомобила в двумесечен срок от датата на сделката. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение в същото време не съответства, не се подкрепя от представените по делото доказателства. Изразената воля за санкциониране на нарушителя е свързана с доказателства каквито АНО не представя по делото. Твърди се извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП вместо нарушението по чл. 143 ал.1 от ЗДвП. Затова и санкцията която АНО е приложил не съответства на разпоредбата на закона и не сочи санкциониране на нарушение по чл. 143 ал.15 от ЗДвП,за каквото АНО е представил справката по делото.

При така извършения анализ на доказателствата по делото съдът намира за безспорно установено, че към 01.07.2018 г., по отношение на описаното в АУАН и атакуваното НП е факта ,че същото е било управлявано в района на стационарната камера намираща се на главния път при село Багренци, община Кюстендил. В същото време АНО не представя безспорни доказателство относно това, че посоченото за виновно лице е управлявало този автомобил. Приложения в делото електронен фиш №


2166691 от 01.07.2018 година не е предявяван на нарушител/ върху същият липсва каквото и да е отбелязване ,че АНО добросъвестно е изпълнил това свое задължение. Вместо това е създаден АУАН без серия и № от дата 05.11.18 година в който се твърди ,че автомобилът е дерегистриран поради неизплатена „ГО". Така ако съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, пресъздаващи това, което са възприели и за което са съставили АУАН на името на жалбоподателя се установява, че то не съответства на обективната действителност очертана от останалите писмени доказателства по делото. ,непосредствено. Показанията на свидетеля по АУАН са конкретни, ясни и последователни, но очевидно превратни и не изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото като нарушение извършено от жалбоподателя.

Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 143 ал.15 от ЗДвП но не и посоченото в АУАН нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, същото посочено и в издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да потвърдят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за идентична на АНО констатация, както и правни изводи.

Административно - наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението и неправилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.

Непрегистрацията на МПС в срока по ЗДвП /нарушение санкциониращо се чрез служебна дерегистрация на същото/ е нещо коренно различно от задължителното застраховане, което има за цел, при настъпване на застрахователно събитие, да се поправят вредите, причинени другиму. Основната функция на застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението би застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Но в случая писмените доказателства по делото изключват безспорно наличието на подобно нарушение.безспорно към датата на проверката полицата е изплатена.Отделно от това,нито в АУАН нито в атакуваното НП се посочва за нарушена нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП,поради което волята на АНО е в крайна степен неясна и ограничила правото на нарушителя да организира защитата си адекватно на това.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление - предмет на обжалване по настоящото дело, се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1139-002225 от 08.03.2019 г. издадено от Началник Група при Сектор "Пътна полиция" на ОДМВР гр. Кюстендил, с което на С. В. В.в, ЕГН-***** с адрес *********9, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста/ лева, на основание чл. 175, ал. З п р. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: