Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 26.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Вергиния
Петкова, като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева т.д. № 281 по
описа за 2018 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С., чрез пълномощника юрк. К.Я.,
срещу А.Ф.А., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, в която се
твърди, че Гаранционен фонд е изплатил по щета № 210116/17.06.2010 г.
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 49 512,72 лв. на Ц.Т.Н. –
пострадала като пътник при ПТП, настъпило на 17.03.2010 г. в гр. София, по
влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 10491/2010 г. на СГС и в.гр.д. №
3749/2013 г. на САС, по които дела А.Ф.А.
е бил трето лице – помагач на страната на Гаранционен фонд. Виновен за
настъпилото на 17.03.2010 г. ПТП е ответникът А.Ф.А., който е управлявал лек
автомобил „Пежо 605“ с рег.№ М****АХ и при движение в гр. София по бул. „Братя
Миладинови“ на кръстовището с ул.
„Св.Св. Кирил и Методий“ не спрял на знак Б2 и не пропуснал движещия се по пътя
с предимство лек автомобил „Деу Текума“ с рег.№ СА****МХ, в който пътувала Ц.Т.Н.,
при което ударил същия автомобил. Вследствие на настъпилото ПТП Ц.Н. претърпяла
травматични увреждания. Към момента на инцидента управляваният от ответника лек
автомобил е бил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Пострадалата Ц.Н. се е обърнала към
Гаранционен фонд с искане да й бъде
изплатено обезщетение за неимуществени вреди. По образуваната преписка №
210116/17.06.2010 г. е бил постановен отказ, при което Н. е предявил иск пред
СГС, където е било образувано гр.д. № 10491/2010 г. Въз основа на решението по
това дело и решението по в.гр.д. № 3749/2013 г. по описа на САС Н. се снабдила
с изпълнителен лист и образувала изп.дело № 2014***0400173 по описа на ЧСИ с
рег.№ ***, с район на действие СГС. В резултат на наложен запор по банковата
сметка на Гаранционен фонд от същата са били преведени по сметката на ЧСИ
следните суми: 30 000 лв. главница, 10 489,09 лв. законна лихва и 3 912,42 лв.
разноски и такси по изпълнението. Въз основа на цитираните по-горе съдебни
решения адв. В.О. се снабдил с изпълнителен лист и образувал изп.д. № 2015***04285
при същия ЧСИ, по което, след наложен запор по банковата сметка на Гаранционен
фонд, по сметката на ЧСИ е постъпила сума в общ размер на 2 805,21 лв. за
съдебни разноски и такси по изпълнението. На основание издаден в нейна полза
изпълнителен лист по цитираните дела, Ц.Н. образувала и изп.д. № 2015***0400384,
по което, в резултат на наложения запор по сметката на Гаранционен фонд, е
постъпила сумата от 706 лв. за съдебни разноски и такси по изпълнението.
Отделно от тези плащания по изпълнителните дела, с платежно нареждане от
22.04.2015 г. Гаранционен фонд е заплатил дължимата сума към СГС в размер на
1600 лв., представляваща държавна такса по гр.д. № 10491/2010 г. Изпратена е
била покана на ответника А.Ф.А. да възстанови на Гаранционен фонд изплатените
суми, което той не е сторил. Ищецът е заявил претенция да бъде осъден ответника да му заплати сумата
от 49 512,72 лв., представляваща изплатеното от
Гаранционния фонд по щета №
210116/17.06.2010 г. и присъденото по влезли в сила съдебни решения обезщетение
по гр.д. № 10491/2010 г. на СГС, I г.о., 16 с-в и в.гр.д. № 3749/2013 г. на
САС, VIII с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от исковата молба и
приложенията към нея са изпратени на ответника с указания по реда на чл. 367,
ал. 1 от ГПК, дадени с разпореждане №
2132 от 14.12.2018 г. След
извършена на основание чл. 47, ал. 3 от ГПК служебна справка за адресната регистрация на ответника,
книжата са му връчени надлежно на настоящия му адрес: гр. Р., ж.к. „*****“ **,
ет. 1, ап. 3, на 11.02.2019 г., при отказ от негова страна да ги получи,
удостоверен в приложената разписката.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника А.Ф.А..
В съдебно заседание ответникът се
представлява от процесуалния си представител
адв. Д.В., който пледира за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Подробни
съображения са изложени в представено писмено становище и писмена защита по
делото.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С постановление на прокурор в
Софийска районна прокуратура от 21.05.2010 г. е прекратено на основание чл.
199, чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК
наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11129/2010 г. по
описа на РТП – „ПР“ – СДВР, преписка № 13722/10 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, водено срещу А.Ф.А. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“,
пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК. В мотивната част на постановлението е
посочено, че макар с действията си А.Ф.А. в нарушение на правилата за движение
по ЗДвП по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на Ц.Т.Н., то
наказателното производство следва да се прекрати, тъй като пострадалата е
направила изрично искане за това в досъдебното производство. От мотивите на
постановлението е видно също така, че в хода на досъдебното производство е
установено, че на 17.03.2010 г. около 10.30 ч. в гр. София, управлявайки лек
автомобил марка „Пежо“, модел „605“ с рег.№ М **** АХ, движейки се по ул.
„Братя Миладинови“ с посока от ул. „Цар
Симеон“ към бул. „Сливница“, на кръстовището на ул. „Братя Миладинови“ и ул.
„Св.Св. Кирил и Методий“, в нарушение на правилата за движение по ЗДвП А.Ф.А.
реализирал ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил марка „Деу“
модел „Текума“ с рег.№ СА **** МХ, в следствие на което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на пътуващата в автомобила Ц.Т.Н., изразяваща
се в гръдно-коремна контузия, счупване на ребра от първо до девето включително вляво,
което й причинило трайно затрудняване движенията на снагата.
Съгласно приложената справка от
базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, към момента на
настъпване на гореописаното ПТП лекият автомобил „Пежо 605“ с рег.№ М **** АХ
не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
пострадалата е депозирала молба пред Гаранционен фонд, с която е претендирала
да й бъде изплатено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв. По претенцията е образувана щета № 210116/17.06.2010
г. при Гаранционен фонд, по която е постановен отказ за изплащане на
обезщетение с решение на Управителния съвет на фонда от 26.08.2010 г., за което молителката е била
уведомена с писмо изх.№ 24-01-213/27.08.2010 г.
С решение на Софийски градски съд
от 11.04.2013 г., постановено по гр.д. № 10491/2010 г., Гаранционен фонд гр.
София е осъден на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ /отм./ на Ц.Т.Н.,
от гр. София, сумата от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, станало на 17.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.09.2010 г., като за разликата до общо претендираната сума от
30 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Срещу решението на СГС в
отхвърлителната му част е била подадена въззивна жалба от Ц.Н. и с решение на
Софиийски апелативен съд от 19.12.2013 г. по в.гр.д. № 3749/2013 г.,
първоинстанционното решение е отменено в
тази му част, като въззивният съд е осъдил Гаранционен фонд да заплати на Ц.Т.Н.
сумата от още 20 000 лв., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 17.09.2010 г. С определение на ВКС от 16.03.2015 г. по т.д. №
1634/2014 г. цитираното по-горе решение на Софийски апелативен съд не е
допуснато до касация.
Въз основа на влезлите в законна сила съдебни актове Ц.Н. се е снабдила с изпълнителни листове за
присъденото й обезщетение и разноските в исковото производство и е било образувано изпълнително производство срещу Гаранционен
фонд за принудително събиране на вземането й. В резултат на наложените запори
по образуваните изпълнителни дела № 2014***0400173,
№ 2015***0400285 и № 2015***0400384, всичките по описа на ЧСИ М.К., с район на
действие СГС, Гаранционен фонд е изплатил суми в общ размер на 49 512,72
лв., в какъвто размер е и заявената искова претенция, като в т.ч. присъденото
със съдебно решение в полза на Ц.Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв., законна лихва върху
същото в размер на 10 489,09 лв., а всички останали плащания касаят
водените срещу фонда исково производство и изпълнителни дела.
Като доказателство по делото е
приета Регресна покана относно Шета № ГФ-21-0116/17.06.2010 г., с изх. №
ГФ-РП-81/09.02.2018 г., изпратена до А.Ф.А., от която е видно, че ищецът е
изпратил писмена претенция за процесната
парична сума. Документът не е връчен лично, а операторът на доставката е
отбелязал, че пощенската пратка не е била потърсена.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с регресен иск, основан на твърдението, че по силата на
установена в закона суброгация в правата на удовлетворения кредитор ищецът
Гаранционен фонд има право да получи от прекия причинител на вредата, по повод
на която е било изплатено обезщетение, сумата на платеното в полза на третото
увредено лице обезщетение, заедно с всички акцесорни плащания, вкл. лихви и
разноски.
Правното основание на така заявената искова
претенция е по чл. 288, ал. 12 от КЗ
/отм./, вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на ответника А.Ф.А.
по този ред следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав:
Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество;
пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република
България; да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България; виновният водач да няма сключена
задължителна застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Следва да се има предвид също
така, че задължението на Гаранционния фонд да изплати обезщетение на увреденото
от деликвента лице възниква ex lege по силата на
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т.
2, б.“а“ от КЗ /отм./, като след изплащане на обезщетението Гаранционният фонд
се суброгира в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
разходите за определянето и изплащането му /чл. 288, ал. 12, изр.първо от КЗ
отм./.
В настоящия случай, от събраните по
делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че посочените
по-горе предпоставки са налице: от реализираното по вина на А.Ф.А. ПТП са
причинени неимуществени вреди на трето лице, за обезщетяването на които
Гаранционен фонд е заплатил сума в общ размер на 49 512,72 лв. Гаранционният
фонд е отказал да изплати обезщетение при проведена от него процедура по
определяне и изплащане на обезщетение, но е бил осъден от пострадалото лице, да
му заплати такова въз основа на влезли в сила съдебни решения.
В тази връзка следва да бъде
посочено, че въпросите за причинените от ответника вреди на третото лице, за
противоправния характер на поведението на ответника при причиняването на вредите,
за причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
за обстоятелството, че към момента на възникналото ПТП виновният водач не е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са били
предмет на граждански процес, приключил с влязло в сила съдебно решение, в
който ищецът в настоящото производство – Гаранционен фонд е привлякъл за
участие като подпомагаща страна ответника в настоящото производство А.Ф.А..
Всички тези въпроси са обсъдени в мотивите на съдебното решение, от които
ответникът в настоящото производство е обвързан като трето лице.
Ето защо, съдът намира, че
предявеният регресен иск е доказан по своето основание.
Разпоредбите на чл. 288, ал. 12,
изр. 1, ал. 7 и ал. 8 от КЗ /отм./, сега
чл. 558, ал. 7 от КЗ, уреждат обема на регресното право на Гаранционния фонд и
посочват кои от платените от него суми могат да бъдат предмет на регрес спрямо
прекия причинител на вредите, като в правото на регрес се включват изплатеното
обезщетение заедно с разноските, които фондът е направил за определяне на
размера му. Разходите по чл. 288, ал. 8 от КЗ /отм./ обаче са само тези, които
фондът е направил за определяне и изплащане на обезщетението в процедурата, провеждана
пред него. В тези разходи не се включват
такива, направени в съдебното и в изпълнителното производство, които се
провеждат след приключване на процедурата пред Гаранционния фонд, съгласно чл.
288, ал. 11 от КЗ /отм./. Затова присъдените държавни такси и съдебни разноски
по съдебното и в изпълнителните производства не се явяват разходи по смисъла на
чл. 288, ал. 8 от КЗ /отм./, поради което за тях регресният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като тези суми не са пряк резултат от
действия или бездействия на ответника, а от извън процесуалното и процесуалното
поведение на самия ищец, който не е престирал своевременно и надлежно
изпълнение на вменените му задължения за изплащане на дължимото обезщетение на
пострадалото лице, поради което тези разходи следва да останат в негова тежест.
В този смисъл предявеният регресен
иск се явява основателен и доказан само до размера на сумата от 30 000 лв. – изплатено на 03.02.2014
г. по сметка на ЧСИ обезщетение за пострадалото лице Ц.Т.Н., доколкото няма
данни за направени от ищеца разноски по смисъла на чл. 288, ал. 8 от КЗ /отм./,
и следва да се уважи в този размер, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска – 07.12.2018 г. до
окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от общо 49 512,72
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска в общ размер
на 1381,77 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Няма данни за направени от ответника
съдебни разноски, доколкото по делото е представено само пълномощно в полза на
адв. Д.В. и издадена от него фактура за адвокатско възнаграждение, но не се
установява заплащането на адвокатско възнаграждение, поради което разноски в
полза на ответника не следва да се присъждат.
Предвид гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12
от КЗ /отм./, вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ, А.Ф.А., с настоящ адрес:***, ЕГН **********,
да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща изплатено на
03.02.2014 г. обезщетение на неимуществени вреди за Ц.Т.Н., ЕГН **********, за
което Гаранционен фонд – София е осъден с влязло в сила съдебно решение по гр.
д. № 10491/2010 г. на Софийски градски съд и влязло в сила съдебно решение по
в.гр.д. № 3749/2013 г. на Софийски апелативен съд, ведно със законната върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018 г., до
окончателното й плащане, като за разликата до пълния предявен размер от
49 512,72 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.Ф.А., с настоящ адрес:***, ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата 1381,77 лв., представляваща
направени деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: