Р Е Ш Е Н И
Е
№
260008
гр.
Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на втори декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря
Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6350 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, жк Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ № 6,
ет.5, против Г.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 4 592,02 лв. –
главница, за която са издадени следните фактури № *** г., № *** г., № *** г., №
*** г. и № *** г., и която сума е дължима по Договор за мобилни услуги № *** от
*** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № *** от *** г., Договор за мобилни
услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
№ *** и Договор за лизинг от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № *** и Договор за
лизинг от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г.,
Договор за мобилни услуги № *** от ***, Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г. и Договор за допълнителен
лизинг № *** от *** г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от
*** г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № *** и Договор
за лизинг от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № *** от *** г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
*** г., до окончателното изплащане на вземане, за които суми е издадена Заповед
№ *** г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд Пловдив, ** бр.с.
В исковата молба и уточняваща молба от 06.07.2020г. се твърди, че след
проведено заповедно производство по ч.гр.дело
№ *** по описа за ***г., се предявява настоящият иск. Изложени са
обстоятелства, че между „Теленор България” ЕАД и ответника били сключени
допълнителни споразумения по договори за мобилни услуги от ***, ***, договор за
лизинг от ***, допълнително споразумение от ***, договор за мобилни услуги от
***, договор за мобилни услуги от ***, договор за лизинг от ***, договор за
мобилни услуги от ***, допълнително споразумение от ***, договор за мобилни
услуги от ***, допълнително споразумение от ***, допълнително споразумение от
***, договор за допълнителен лизинг от ***, договор за мобилни услуги от *** и
договор за лизинг от ***, допълнително споразумение от ***, договор за лизинг
от ***, договор за мобилни услуги от *** Твърди се, че ответникът не е изпълнил
своите парични задължения, начислени в 5 бр. фактури, издадени в периода месец
януари 2018г. – месец май 2018г., като във всяка от фактурите се твърди, че са
начислени вземания на мобилен оператор, произтичащи от посочените договори за
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски и неустойки.
Общо претендираната главница била 4592.02 лв. Поради изложеното е направено
искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено
наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение за сумата от 4592.02
лв. – общ сбор на дължимите суми пи цитираните по – горе фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са направените по делото разноски в заповедното и исковото
производства.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Положените подписи в договорите за предоставяне на мобилни
услуги и договори за лизинг и съпътстващите ги документи не били на ответника,
имената му не били изписани от него. Не били подписани от него и приложените
записи на заповед. Поради това се сочи, че между страните не били сключвани
посочените в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги и
договори за лизинг. Оспорва се истинността на подписа на ответника в посочените
документи. Ответникът не дължал плащане на предоставени мобилни услуги и на
вноските по лизинговите договори. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на запис на заповед от *** за сумата от 282.67 лв. Сочи
се, че няма доказателства ищецът да е прекратил договорите за мобилни услуги и
тези за лизинг. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. на Районен съд Пловдив, **
бр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради
което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящите искове са предявени
в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността на исковете:
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени като заверени копия следните договори:
С Договор за мобилни услуги № ***от *** г. /л.14-17/, изменен с
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № *** /л.22-23/от ***
г. и Допълнително споразумение № *** г. /л.75-76/, на ответника е предоставена
мобилна услуга с мобилен номер *** срещу сумата от 44,99 лв. с ДДС на месец, а
с Договор за лизинг от *** г. /л.25/ ответникът е получил устройство на лизинг
– SAMSUNG Galaxy A5 Black,
срещу сумата от общо 294,96 лв., при месечна вноска от 12,29 лв., с последна
падежна вноска на 12.03.2018 г., и с Договор за лизинг от *** г. /л.77-79/ – SAMSUNG Galaxy A5 2017 Gold, срещу сумата от общо
470,16 лв., при месена вноска от 19,59 лв., с последна падежна вноска на 08.12.2019
г.
С Договор за мобилни услуги № *** от *** г. /л.18-21/, изменен с
Допълнително споразумение № *** от *** г. /л.27-30/ и Допълнително споразумение
№ *** от *** г. /л.35-36/, на ответника е предоставена мобилна услуга с мобилен
номер *** срещу сумата от 40,99 лв. с ДДС на месец, промоционален абонамент, а
с Договор за лизинг от *** г. /л.37-38/ – мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White, срещу
сумата от общо 326,16 лв., при месечна вноска от 13,59 лв., с последна падежна
вноска на 15.08.2018 г.
С Договор за мобилни услуги № *** от *** г. /л.31-34/, изменен с
Допълнително споразумение № *** от *** г. /л.43-44/ и Допълнително споразумение
№ *** от *** г. /л.84-85/, на ответника е предоставена мобилна услуга с мобилен
номер *** срещу сумата от 24,99 лв. с ДДС на месец, а с Договор за лизинг от
*** г. /л.45/ – мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A5 Gold 2017, срещу сумата от общо 950,16 лв., при
месена вноска от 39,59 лв., с последна падежна вноска на 14.02.2019 г.
С Договор за мобилни услуги № *** от *** г. /л.39-42/, изменен с
Допълнително споразумение № *** от *** г. /л.49-50 и л.53/, на ответника е
предоставена мобилна услуга с мобилен номер *** срещу сумата от 9,99 лв. с ДДС
на месец, а с Договор за лизинг от *** г. /51-52/ - мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Gold 2016, срещу сумата от общо 470,16 лв., при месена вноска
от19,59 лв., с последна
падежна вноска на 26.03.2019 г.
С Договор за мобилни услуги № *** от *** г. /л.47-48/, изменен с
Допълнително споразумение № *** от *** г. /л.58-61/ и Допълнително споразумение
№ *** от *** г. /л.61-63/, на ответника е предоставена мобилна услуга с мобилен
номер *** срещу сумата от 49,99 лв. с ДДС на месец, а с Договор за лизинг от
*** г. /л.64-66/ – мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J5
blue 2017, срещу сумата от общо 239,76
лв., при месена вноска от 9,99 лв., с последна падежна
вноска на 16.09.2019 г.
С Договор за мобилни услуги № *** от *** г. /л.54-57/ на ответника е
предоставена мобилна услуга с мобилен номер *** срещу сумата от 29,99 лв. с ДДС
на месец
С Договор за мобилни услуги № *** от *** г. /л.70-71/ на ответника е
предоставена мобилна услуга с мобилен номер *** срещу сумата от 10,99 лв. с ДДС
на месец.
С Договор за мобилни услуги № *** от *** г. /л.80-83/ на ответника е
предоставена мобилна услуга с мобилен номер *** срещу сумата от 44,99 лв. с ДДС
на месец.
С Договор за допълнителен лизинг № *** от *** г. /л.67-69/ ответникът е получил устройство на лизинг – HUAWEI Y6 2017 Gold, срещу сумата от общо 330,96 лв., при месена вноска от 13,29 лв., за срок от 23
месеца.
С Договор за лизинг от *** г. /л.72-74/ ответникът е получил устройство
на лизинг – таблет HUAWEI
MediaPad T3 10 4G Grey, срещу
сумата от общо 266,16 лв., при месечна вноска от 11,09 лв., за срок от 23
месеца.
Във всеки от договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения
към него е предвидена клауза да неустойка, дължима от потребителя при
предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или желание. Дължимата
неустойка, според уговореното, е в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаментни такси за всяка СИМ карта до
края на срока на договора. Уговорена е още и неустойка при прекратяване на
договори с предоставено устройство за ползване, в който случай потребителят
дължал разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената от
потребителя цена по договора за лизинг.
По делото са представени и оригиналите на горепосочените договори за
мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг
/л.180-257/, във връзка с направено оспорване на авторството на договорите за
лизинг от страна на особения представител на ответника. В тази връзка е прието
и заключение по СПЕ, което не е оспорено и кредитирано от съда. Същото е
обосновано и вещото лице е отговорило пълно на поставените задачи. Според
експерта имената „Г. И. А.“ в договорите за лизинг от *** г., *** г., *** г.,
*** г., *** г., *** г., *** г. и *** г., вероятно са изпълнение от ответника.
Вещото лице обаче е категорично, че подписите за „лизингополучател“ в същите
договори за лизинг положително са изпълнени от ответника Г.А..
Приети са и 4 бр. Заявление за пренос при смяна на доставчика на мобилни
услуги от дата *** г., *** г. и *** г. /л. 169-172/ с които ответникът Г.А. е
пожелал да промени своя доставчик на мобилни услуги за следните номера – ***,
****, ***, ***,***.
По делото са представени още и процесните пет броя фактури /л.86-92/. С
фактура № *** г. са начислени общо 29,70 лв. с ДДС за абонаментни такси и
лизингови вноски. С фактура № *** г. – общо 341,88 лв. с ДДС също за
абонаментни такси и лизингови вноски. С фактура № *** г. са начислени общо
375,57 лв. с ДДС, от които за лизингови вноски 293,85 лв., сумата от 54,76 лв.
за неустойка и включени задължения от предишния период 29,70 лв. с ДДС. С
фактура № *** г. са начислени общо 3209,58 лв. с ДДС, от които за абонаментни
такси – 73,86 лв., за лизингови вноски – 1584,43 лв., 1208,41 лв. за неустойка
и включени задължения от предишния период в размер на 341,88 лв. с ДДС. А с
фактура № *** г. – сумата от 4216,35 лв. с ДДС, от които за лизингови вноски
221,80 лв., за неустойка 802,26 лв. и
включени задължения от предишния период в размер на 3209,58 лв. с ДДС. Към
всяка от фактурите е представена справка за потребените мобилни услуги.
Във връзка с посочените фактури и размера на процесните задължение е
прието заключение по ССчЕ, което не е оспорено и е кредитирано от съда като
пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице процесните фактури № *** г.
на стойност 29,72 лв., № *** г. на стойност 341,89 лв., № *** г. на стойност
345,97 лв., № *** г. на стойност 2867,70,72 лв. и № *** г. на стойност 1024,06
лв. са осчетоводени от ищцовото дружество като вземане срещу ответника Г.А. и
са в общ размер на 4592,01 лв. В тази сума според вещото лице, след приспадане
на надвнесена сума от 17,34 лв., се включват 303,32 лв. с ДДС дължими за
абонаментни такси, 2065,43 лв. – начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, и общо 2240,60 лв. за неплатени лизингови
вноски общо за всички предоставени на ответника и посочени по-горе устройства
на лизинг.
Представена е спогодба от *** г. между „Теленор България” ЕАД и
Комисията за защита на потребителите във връзка с клаузите за неустойка в
договорите на ищцовото дружество.
Съдът не е взел предвид представените по делото записи на заповед,
издадени във връзка с процесните договори за лизинг, тъй като сумите за
лизингови вноски не се претендират въз основа на записите на заповед, а въз
основа на самите договори.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК и
чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ищцовата страна е да докаже сключването
на посочените в исковата молба договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях, както и договори за лизинг, предаването на ответника на
вещите, предмет на сключените договори за лизинг, основанието и размера на
предявените искове.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на
абоната телефонни номера и мобилни устройства срещу задължението за заплащане
на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски, със
съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на
описаното в исковата молба. Договорите отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети
с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорите са
редовни от външна страна, то те обвързват страните съобразно уговорените
задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената
за тези услуги.
Следва да се посочи, че за неоснователно се намира оспорването на
авторството на процесните договори от особения представител на ответника. При
доказателствена тежест за ответната страна, не се установи по делото никой от
процесните договори да е бил подписан от лице, различно от ответника. По делото
не са събирани доказателства, които да оборят презумпцията по чл. 180 ГПК
относно договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумение към тях. По
искане на *** е изготвено и прието заключение по СПЕ, видно от което положените
в договорите за лизинг подписи категорично са положение от ответника Г.А., в
каквато насока е становището на експерта. При тези данни съдът намира, че
страни в материалното правоотношение по процесните договори за мобилни услуги и
за лизинг са именно страните по настоящото дело - „Теленор България” ЕАД, като
доставчик на услугите, и ответникът Г.А. като потребител.
От приложените към процесните фактури и неоспорени справки за потребени
услуги, се установява, че за фактурираните периоди ответникът, като потребител
на мобилни услуги, действително е ползвал същите. В тази насока следва да се
посочи, че в случая е достатъчно същият да е имал възможност да ползва
услугите, а не дали реално се е възползвал от тях. Предаването на лизинговите
вещи се установява от съдържанието на самите договори, служещи за доказателство
за предаването – чл. 4 от договорите. При доказателствена тежест за ответната
страна, по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на
използваните далекосъобщителни услуги и дължимите вноски за лизинг. Сумите са
станали изискуеми предвид изтичането на 18-дневния срок след фактурирането на
всяка от сумите, начислена за абонаментни такси – чл. 27 от Общите условия,
както и падежа на последната вноса по всеки от договорите за лизинг. В тази
насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане
на тези задължения, поради което предявеният иск се явява основателен относно
вземанията за абонаментни такси и лизингови вноски като доказан, както по
основание, така и по размер, предвид заключението по ССчЕ.
Във всеки от
представените договори за мобилни услуги и в раздел IV, чл. 4 на всяко от допълнителните
споразумения към договорите за мобилни услуги страните са уговорили
дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до
края на срока на договора, при предсрочно прекратяване поради неизпълнение.
Подобни клаузи противоречат на добрите нрави и като такива са нищожни.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, съгласно което нищожна е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения и да се обезщетят вредите от неизпълнението. Санкционната функция се
заключава в това, че размерът на неустойката, като обезщетяваща вредите, не
подлежи на доказване. В конкретния случай, уговореният размер всъщност е
равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този
начин позволява на доставчика да получи цялата цена, дори и след прекратяването
на предоставяната услуга. Клаузата за дължимост на неустойката изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост,
създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителната и
обезщетителната функции, които законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението и причините за прекратяването /вж. Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/. Това е така,
независимо, че се претендира неустойка в размер до три месечни абонаментни
такси, в който смисъл е представената спогодба, тъй като от значение относно
преценката за нейната нищожност е начина, по който е уговорена неустойката, а
не конкретния претендиран размер. Доколкото клаузата е изначално нищожна, то
всяка сума, основана на нея е недължима.
При по-късно сключените договори – тези от *** г., е преформулирана
клаузата за неустойка, като вече е предвиден максимален размер – до три месечни
абонаментни такси, като в допълнение на тази неустойка потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора. По този начин уговорена
обаче, дори и с предвиждането на максимален размер, съдът отново намира
клаузата за неустойка за нищожна, вкл. и като неравноправна. Съгласно чл. 143,
ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за
неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната
неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът приема, че
същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в
потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на
неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното
неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е
съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора, още повече
като се има предвид, че доставчикът на мобилни услуги изрично е предвидил в т.
19д от Общите условия към договора правото си след прекратяване на
правоотношението да предостави телефонния номер за ползване от друг потребител.
Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена,
предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на
потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне
три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да
предоставя мобилни услуги за същия период. Уговорката за неустойка в процесните
договори се намира също така за неясна и в противоречие на изискването на чл.
147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е ясно посочено и по разбираем начин нито с каква
част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на
отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната
страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която
евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил
необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор.
За пълнота следва да се посочи, че за неотносимо се намира възражението
за изтекла потасителна давност, касателно вземането по запис на заповед от ***
г., тъй като не се претендира вземане по него.
Предвид гореизложеното искът ще се отхвърли за сумата от 2 065,43 лв.,
която е начислена за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги, представляваща част от общо претендираната сума в размер на 4
592,02 лв. – главница, за която са издадени следните фактури № *** г., № ***
г., № *** г., № *** г. и № *** г. За остатъка от начислените с посочените
фактури суми в общ размер на 2 526,59 лв., включени в претендираната главница и
представляващи дължими по процесните договори абонаментни такси и лизингови
вноски, искът ще се уважи. Като законна последица от уважаването на иска в
посочения размер, ще се присъди и законната лихва от подаване на заявлението в
съда до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски ще се
присъдят на ищеца съразмерно с уважената част от иска. В полза на същия на
основание чл. 78, ал. 1 ще се присъди сумата 364,22 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и сумата от общо 485,32 лв. за съдебно-деловодни разноски, от
които 71,76 лв. за държавна такса, 303,49 лв. депозит за ** и 110,07 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т.
4 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда следва да се
внесе сумата от общо 200 лв. платена за възнаграждение на вещото лице по СПЕ,
като от общата сума ответникът следва да плати 110,07 лв., а ищцовото дружество
– 89,93 лв.
Следва да се присъдят и сторените
разноски в заповедното производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
В полза на ищецът ще се присъди по съразмерност сумата от 257,87 лв. за платено
адвокатско възнаграждение и сумата от 50,54 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.И.А., ЕГН **********, с
адрес ***, ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк
Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5, сумата от общо 2 526,59 лева – главница, за която са
издадени фактури № *** г., № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г., и която
сума е дължима по Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Договор за мобилни
услуги №***от *** г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
*** и Договор за лизинг от *** г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № *** от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № *** и Договор за
лизинг от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г.,
Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г., Договор за
мобилни услуги № *** от ***, Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
№ *** и Договор за лизинг от *** г. и Договор за допълнителен лизинг № *** от
*** г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № *** и Договор за
лизинг от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № *** от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** г., до
окончателното изплащане на вземане, за които суми е издадена Заповед № *** г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, ** бр.с. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 2 527,59 лева
до пълния претендиран размер от 4 592,02 лева, за която са издадени
фактури № *** г., № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г., и е издадена Заповед
№ *** г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд Пловдив, ** бр.с.
ОСЪЖДА
Г.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Гео Милев, ул.
„Александър Жендов“ № 6, ет. 5, по съразмерност сторените разноски в исковото
производство, а именно сумата от 364,22
лева за платено адвокатско възнаграждение и сумата от общо 485,32 лева за съдебно-деловодни
разноски, както и по съразмерност разноските в заповедното производство –
сумата от 257,87 лева за платено
адвокатско възнаграждение и сумата от 50,54
лева за държавна такса.
ОСЪЖДА
Г.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив, сумата от 110,07 лева платени от бюджета на съда за възнаграждение за вещо
лице по СПЕ.
ОСЪЖДА
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, жк Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет.5, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив, сумата от 89,93 лева платени от бюджета на съда
за възнаграждение за вещо лице по СПЕ.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.