РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100502227 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „ПС Гард“ –
ООД – гр. Асеновград чрез адв.К. – ответник в първоинстанционното производство, срещу
Решение №2127/05.10.22г., постановено по гр.д.№2023/2022 г. по описа на БРС, с което
въззивното дружество е осъдено да заплати на Т. И. И., сумата от общо 661 лв. –
възнаграждение за положен извънреден труд в периода м. юли – м.декември 2021г. в
рамките на отработеното време и след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен; сумата от 320,00 лева – възнаграждение за положения в периода м.юли-м.декември
2021 г. нощен труд формиран от добавка от 1лв. на всеки час нощен труд за отработени в
периода 320 часа; сумата от 130,00 лева – възнаграждение за положен труд през официални
празници в периода 01.07.2021 г. - 31.12.2021 г., както и сумата от 162,00 лева – главница за
полагаща се храна на основание Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, от по два лева
на смяна за отработени 81 смени в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите, а в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд, сумата от
200 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 200 лв. – заплатено от бюджета
на съда възнаграждение за вещо лице.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с
което исковете да бъдат отхвърлени. Излага хронологията на извършените в
първоинстанционното производство процесуални действия на страните – от изложените в
исковата молба и подадения писмен отговор фактически твърдения и становища, събраните
в хода на делото доказателства, в т.ч. съдебно – икономическа експертиза. Въз основа на
горното, въззивникът обосновава изводи за:
- недопустимост на решението в частта, с което съдът е присъдил законната лихва
върху всички претендирани от ищеца суми, т.к. такова искане не е било направено;
недопустимост на решението в частта, с което е присъдена сума за разноски за храна, т.к.
1
това искане не е поддържано от ищеца;
- неправилност на решението в останалата част: въззивникът намира че съдът е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, основавайки изводите си на
графици, представени от ищеца, които са били оспорени своевременно от ответника и
излага съображения в тази насока, основавайки ги и на изводите на извършената СИЕ.
Според въззивника, съдът не се е произнесъл по възражението за неавтентичност на тези
писмени доказателства, въпреки че е обсъждал свидетелските показания, от които не се
установява конкретно не/автентичността – излага съображения в тази насока. Оспорва и
изводите на съда по въпроса за разминаванията между графика, представен от ищеца и този
от ответника, предвид и изводите на извършената СИЕ, като извършва анализ и обосновава
твърдението си, че положеният от ищеца допълнителен труд не е в размера, който се
претендира. Въззивникът цитира направен от първоинстанционния съд извод, досежно
книгата за инструктаж, като излага фактически твърдения за оборването му, доколкото не е
твърдял, че тя е унищожена, както е приел съда, а че такава не е водена, предвид липсата на
нормативно изискване. Твърденията са унищожаване са касаели дневника за приемане и
предаване на смяната, което е станало много преди предявяване на иска и не попада в
хипотезата на чл.161 ГПК. На последно място според въззивника, съдът е извършил разпит
на свидетели, чието искане е направено след изтичане на преклузивния срок – след подаване
на исковата молба и доклада по делото – излага съображения, в т.ч. и по въпроса че с
показанията не е доказана автентичността на представените от ищеца графици.
- нарушение на материалния закон – въззивникът излага съображения, че при
постановяване на решението, съдът не е взе предвид Правилника за вътрешния трудов ред,
относно сумарното изчисляване на работното време съобр. чл.139, ал.1 КТ, трудовия
договор на работника и разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка въззивникът извършва анализ, за да
обоснове тезата си, че ищецът е отработил със 108/168 часа по-малко от трудовата норма,
съгласно утвърденото с трудовия договор.
Въззиваемият – ищец Т. И. Т. представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен
отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Счита, че не е
оттеглил искането си за присъждане на сумата 162 лева за безплатна храна. Според ищеца,
ответникът е оспорил съдържанието на представените от него графици, а не истинността им.
Според него, свидетелските показания са допуснати, поради това, че ответникът не е
представил книгата за инструктаж и за предаване и приемане на смените, които са
нормативно задължителни. Свидетелските показания и извършената СИЕ са установили
истинността полагането на извънреден труд по представените от ищеца графици.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Жалбата е подадена в срока по
чл.259 ГПК, от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Същата съдържа необходимите реквизити по чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е
допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, във връзка със съществувало между страните трудово правоотношение,
периода на действие на същото, размера на уговореното трудово възнаграждение,
плащане/плащането за процесния период от работодателя на работника, както и дължимите,
но неизплатени суми, съставляващи възнаграждение за извънреден труд и труд в официални
празнични дни. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, след служебната проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи
съществуването на пороци, водещи до неговата нищожност, поради което същото е валидно.
По възраженията на въззивника за недопустимост следва да се каже:
- по претенцията за присъждане на 162.00 лева – за полагаща се храна на осн.
Наредба №11/2005г. – с исковата молба е предявен иск, за сумата 162 лева, като е посочено,
че се претендира на осн. Наредба №11/2006г. (всъщност 2005г. – бел. съдия - докладчик). В
молба – уточнение от 27.05.22г. е допълнено искането с уточняване, че се касае за
неполучена безплатна храна и напитки. В съдебно заседание на 28.06.22г., ищецът е заявил,
че „не поддържа“ това искане, т.к. с исковата молба е пропуснал да го заяви. Въпреки
последното изявление, БОС намира че такъв иск е бил заявен с исковата молба и уточнен по-
2
късно, като не е направено изявление за неговото оттегляне и съдът не е прекратил
производството по него. Поради това искът е надлежно предявен и решението по него е
допустимо.
- по претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане на исковите
суми: нормата на чл.245, ал.2 КТ дава право на работника, да получи трудовото си
възнаграждение, ведно със законната лихва, когато е налице забава на работодателя при
изпълнение на задължението си за пращане в срок. Но както всяко право, същото следва да
бъде упражнено – правоимащият следва да направи волеизявление, искане, да заяви
претенция за плащане. В настоящия случай, ищецът е заявил за плащане горепосочените
трудови възнаграждения, но не е направил искане за присъждане и на обезщетение за
забавата на работодателя. Поради това въззивната инстанция намира, че като е присъдил
такова обезщетение, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, „плюс
петитум“. В тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид становищата на страните намира,
представените доказателства и като съобрази закона намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция
споделя на осн. чл.272 ГПК.
Според нормата на чл.143 КТ, извънреден е трудът, който се полага от работника
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител на работника, извън установеното за него работно време. В тежест
на работодателя е вменено задължението разпореждането му за полагане на извънреден труд
да бъде в писмена форма, както и да води специална книга за отчитане на извънредния труд,
за да не може последният да постановява полагането на такъв труд, без възможност за
неговото отчитане и за избягване на възможността за експлоатация на труда на работника по
устно разпореждане. Но в случаите, в които работодателят не е изпълнил вменените му по
силата на закона задължения, не може да черпи права от неизпълнението (в този смисъл и
Решение №759/29.12.201г. по гр.д.№1361/09г. на ВКС). Доказването на фактите относно
положен извънреден труд, при оспорване от страна на работодателя, се възлага в тежест на
работника. Полагането може да се доказва с всички допустими доказателства (в този смисъл
извод може да се направи и от Решение №872/14.01.11г. по гр.д.№1472/09г. на ВКС).
С исковата молба ищецът е поискал работодателят да представи извадка от
книгата за ежедневен инструктаж. При отговор от работодателя, че не я съхранява, ищецът е
направил искане за разпит на свидетели и извършване на съдебно – икономическа
експертиза. Поради това въззивната инстанция намира, че събирането на тези доказателства
е извършено по своевременно направени искания и преди изтичане на преклузивния срок.
Доколкото от показанията на свидетелите се установява, че работодателят е водил книга за
инструктаж и нарочна книга за приемане и предаване на смяната, представянето им би
установило релевантните за спора факти и обстоятелства, относно полагания от ищеца труд.
Непредставянето на тези доказателства дава възможност на насрещната страна да установи
твърденията си с други допустими доказателства, в т.ч. и гласни.
В настоящия случай при съвкупна преценка на представените в
първоинстанционното производство писмени доказателства и при анализ на показанията на
свидетелите, въззивната инстанция намира, че по делото е установено полагането от страна
на ищеца по разпореждане на ответника на извънреден труд. Основен извод за това съдът
формира от показанията на свидетелите Б. и Д. – колеги на ищеца. От показанията им се
установява, че работодателят е водил графици на дежурствата, като свидетелите са
запознати/виждали са тези, представени от ищеца с исковата молба. Тези графици са се
намирали при съответния началник – смяна. Според свидетелите, графиците са търпели
промяна - в случай че някой от служителите отсъства по някаква причина, той е бил
заместван от друг служител, който в момента ползва почивен ден, като това се отразява в
графика от началника на охраната Добричков. За заместването заместващите са били
уведомявани по телефона или лично, че ще имат „извънредна смята“. Това кореспондира и с
извършваните поправки и добавки в представените от ищеца графици. Свидетелят Б.
установява, че е работил в една смяна с ищеца, но не вижда своето име в някои от
графиците, представени от ответника. Поради това въззивната инстанция намира, че от
представените от ищеца графици и показанията на свидетелите се изясняват фактите и
обстоятелствата досежно практиката, създадена в ответното дружество, касаеща
съставянето, изменението и изпълнението на трудовите задължения на служителите по
график, както и полагането на извънреден труд – извън първоначалните графици при
3
необходимост и с устно разпореждане на работодателя.
По изложените съображения въззивната инстанция намира за доказани
твърденията на ищеца за полагане на извънреден труд, нощен труд и труд през време на
официални празници, за които не му е заплатено възнаграждение.
В представените от ответното дружество графици са налице някои
несъответствия - напр. липса името на св.Б.; същите не съдържат данни, изнесени от
свидетелите – че са извършвани промени „в движение“, при отсъствие на служител. Ето
защо и експертизата, в частта, в която е основана на тези графици, въззивната инстанция не
съобразява, доколкото като краен извод приема, че ищецът е положил труд, съобразно
представените от него и потвърдени от свидетелите графици, за които му се следва
заплащане на възнаграждение за извънреден, нощен и празничен труд.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд намира, че така предявени,
исковете са основателни. Първоинстанционното решение, с което са уважени, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е направил разноски, не претендира такива, поради което и не
следва да му се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №2127/05.10.22г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№2023/2022 г. по описа В ЧАСТТА, с което „ПС Гард“ – ООД – гр. Асеновград е
осъдено да заплати на Т. И. И., законната лихва върху сумите: 661 лв. – възнаграждение за
положен извънреден труд в периода м. юли – м.декември 2021г.; 320,00 лева –
възнаграждение за положения в периода м.юли-м.декември 2021 г. нощен труд; 130,00 лева
– възнаграждение за положен труд през официални празници в периода 01.07.2021 г. -
31.12.2021 г.; 162,00 лева – главница за полагаща се храна на основание Наредба
№11/21.12.2005 г., считано от подаване на исковата молба – 30.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалите части.
Настоящото решение е окончателно на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4