РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Пазарджик, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20215200900070 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск Н. Р. Г. ,чрез адв.Р.М. от САК.против ЗК“Лев
инс“АД гр.София. за заплащане на обезщетение в размер на: 100 000 /сто хиляди/ лева за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод
получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП настъпило на 16.11.2018 г.; 8
006.40 /осем хиляди и шест лева и четиридесет стотинки/ за имуществени вреди - разходи за
леченеи, вследстве ПТП от 16.11.2018 г.; законната лихва върху претендираната главница от
датата на уведомяване на ответника - 25.03.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на ищеца;
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 16.11.2018 г., в гр. В., водачът на товарен автомобил марка и модел „Ифа Л
601918“ с per. № КК, губи управление на МПС, в резултат на което се преобръща, нарушава
правилата за движение и реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадал Н. Р. Г. пътник
в товарния автомобил.
За произшествието е образувано досъдебно производство при РУ - Велинград.След
злополуката, пострадалият Н.Г. е транспортиран в болницата в гр. Велинград, където
постъпва на 16.11.2018 г. с оплаквания за силни болки в поясната област на гърба,
гръбначния стълб и по цялото тяло. Назначени са му диагностично- консултативни
процедури и му е предписана медикаментозна терапия, която провежда в лечебното
заведение. Окончателната диагноза на доверителя ми, видно от Епикриза ОАИЛ към ИЗ №
5681/2018 г. е фрактура на тялото на трети лумбален прешлен и травматичен шок. Изписан е
1
невъзстановен на 18.11.2019 г. и са му дадени насоки за последващи консултации и
лечение.Ha 26.11.2018 г. доверителят му постъпва в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - ЕАД,
Отделение по невротравматология с продължаващи оплаквания за болки в лява поясна
област, трудности при придвижване и болки в цялото тяло. Провежда различни изследвания
и прегледи, от които са установени: изправена физиологична яумбалиа лордоза; фрактури на
тялото на ЛЗ с ангажиране на предна и средна колона и с проминиране на фрагмент към
гръбначномозъчния канал дорзално, медиално и парамедианно в ляво и водещ до значима
централна и левостранна рецесуална станоза - нестабилна фрактура; фрактура на предно-
горния ръб на краниалната субдискална ламела на ниво Л4; на ниво Л2-ЛЗ се установява тотална
дискова протурзия, превалираща парамедианно в ляво; на ниво Л2-ЛЗ - тотална дискова
протурзия, превалираща парамедианно в дясно, в контакт с коренчето в рецесуса в дясно на това
ниво и други. Поставена му е диагноза: Фрактура корпорис вертебре ЛЗ. След клинично
обсъждане е взето решение за извършване на оперативно лечение. На 28.11.2018 г., под
обща анестезия, е извършена транспедикуларна стабилизация Л2-ЛЗ-Л4, декомпресия и
възстановяване на предната колона чрез вертебропластика на тялото на ЛЗ прешлен.
Поставен и са под рентгенов контрол двустранно транспедикуларно 4 титаниеви винта на
нива Л2 и Л 4(Армада), канюилирани са педикулите на ЛЗ прешлен и е въведен костен
цимент, след което са поставени двустранно транспедикуларно 2 титаниеви винта на ниво
ЛЗ. Следоперативно провежда и медикаментозно лечение, описано в Епикриза към ИЗ №
44047/2018 г., която представям. Изписан е на 04.12.2018 г., като са му дадени препоръки за
сваляне на конците и за подмяна на стерилните превръзки.За проведеното лечение, Н.Г. е
извършил разходи, като е заплатил сума в общ размер на 8 006, 40 лева /осем хиляди и шест
лева и четиридесет стотинки/, от които както следва: 46, 40 лева /четиридесет и шест лева и
четиридесет стотинки/ - потребителска такса -НХО; 6 860 лева /шест хиляди осемстотин и
шестдесет лева/ - отворена стабилизация 6 винта и стаплер за кожен разрез; 900 лева
/деветстотин лева/ - избор екип - гръбначни и гръбначно-мозъчни операции;200 лева /двеста
лева/ - доплащане на медицински консуматив;Пътният инцидент е причинил на доверителя
ми внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи
усилия се справял в ежедневието си самостоятелно. Силно е ограничил социалните си
контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от увредите на
прешлени. Не е могъл да се навежда, затруднено е било движението на тялото му. Страдал е
от силни болки при придвижване, при ставане и при заемането на определено положение на
тялото. Все още страда от болки в кръстната област. При продължително движение изпитва
болезненост и дискомфорт. Не може да извършва физическа работа, защото се оплаква от
поява на остри болки. Не може да носи тежко и при всяко натоварване усеща последиците
от травмата. След злополуката е заемал принудителна лежаща поза и е бил изцяло зависим
от грижите на близките си. Постоянните болки и болничното лечение са го направили
напрегнат и изнервен. Усеща болезненост и бодежи в гърба и лумбалната област поради
уврежданията на гръбначни прешлени. Изпитва трудности при извършването на
елементрани битови дейности. Силно е ограничена подвижността му след операциите и
травматичните увреди. Не е могъл да задоволява хигиенните си потребности сам, да се
2
обслужва самостоятелно и да се преоблича. Притеснявал се от необходимостта, която имал,
някой да е ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за него. Получените
наранявания и го направили затворен и тревожен. Чувства се изолиран, защото не може да
се движи и да работи, както е било преди катастрофата. Все още изпитва силни болки в
областта на травмите. Изпитва стеснение и срам от оперативните белези и видимите
наранявания.Изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото му
емоционално състояние. Отрицателно е повлиял инцидента върху психиката му. В резултат
на ПТП е станал раздразнителен,с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на
чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Тези емоции са
породени от усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при
физическа активност и никога няма да се възстанови напълно. Притеснява се, че никога
повече няма да може да пълноценно да работи и да се грижи за семейството си. Променен е
след преживяното ПТП, като изпитва неувереност и страх от МПС. Чувства се безполезен и
се е затворил в себе си. Станал е плах и често се разстройва, когато не може да свърши нещо
сам поради болките и обездвижването. Продължава да сънува кошмари, свързани с
преживяното. Станал е тревожен и по-чувствителен от преди. Оплаква се от разсеяност и
постоянна напрегнатост, които чувства.Към настоящия момент страданията продължават,
като възстановяването му все още не е приключило.Видно от справката, извършена на
страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието,
виновният водач, който е управлявал товарен автомобил марка и модел „Ифа Л 601918“ с
per. № Р КК, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, на
автомобилистите, полица, сключена със ЗК „Лев Ине” АД, валидна от 19/05/2018 г. до
18/05/2019 г.Съгласно чл. 380 от новия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.)
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено
лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да
получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени вреди.Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона
пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде
съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да
представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.Във връзка с това на 25.03.2020 г.
отправили претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Лев
Ине“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение
- видно от молба вх. N° 4079/25.03.2020 г.Към настоящия момент, застрахователят не е
определил или изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция, видно от Писмо с Изх. N° 7374/17.06.2020 г., което поражда правния ни интерес
на основание чл. 432, an. 1 КЗ от предявяването на настоящата молба по исков ред.С оглед
3
обстоятелството, че ответникът е уведомен на 25.03.2020 г., то от този момент върху
претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й
заплащане.Формулиран е петуитум да се осъди ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********,да
заплати на ищецаН. Р. Г., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на: 100 000 /сто хиляди/
лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод
получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП настъпило на 16.11.2018 г.; 8
006.40 /осем хиляди и шест лева и четиридесет стотинки/ за имуществени вреди - разходи за
леченеи, вследстве ПТП от 16.11.2018 г.; законната лихва върху претендираната главница от
датата на уведомяване на ответника - 25.03.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски; Моли да му се
присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и
защита на ищеца;На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка за
изпълнение на парично задължение: IBAN: BG. BIC: STSABGSF, разкрита при „Банка ДСК“, с
титуляр Н. Р. Г.;
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е подал отговор на
исковата молба в който иразява становище по исковете,като оспорва същите.Прави
възражение за съпричиняване на вредосносния резултат. Дължащо се на поведението на
ищеца-нарушение на ЗДвП и движение без поставен обезопасителен колан.Не възразява по
направените доказателствени искания. Моли за даване възможност за нови досказатества.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се
оспорват възраженията на ответника.. Подържа направените доказателствени искания и
прави нови доказателствени искания изложени в допълнителната искова молба.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ.Не ъзразява
по направените доказателствени искания..
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и
на които основава исканията и възраженията си.
В производството по иск с правно основание : чл.432 във вр. с чл.380 и чл.498,ал.3
,във вр. с чл.497 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи:
1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка
между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си, вкл. че е налице
4
съпричиняване от пострадалия и др.
Указано е на ищеца на осн. чл. 183 от ГПК да представи Констативен протокол с
пострадали лица на 16.11.2018 г. в цялост.
Приети са представените с исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 от
ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото.
Отложено е произнасянето по доказателственото искане за допускане до разпик на
свидетели след посочване на имената им. както и за допускане на и съдебно-медицинска
експертиза ,съдебно психологична експертиза и съдебно-авто техническа експертиза , след
изслушване на становището на страните в открито съдебно заседание.
На осн.чл.190 от ГПК е задължен ответника да представи намиращата се у него
застрахователна полица сключена със ЗК“Лев инсАД ваидна от 19.05.2018г. до 18.05.2019г.
относно т.а „Ифа“Л60 1218“ с рег.№ КК.
На основание чл.192 от ГПК е задължено УМБАЛСМ“Пирогов“ЕАД и „МБАЛ-
Велинград“ЕООД да представи преписи от всички намиращи се медицински документи на
лицето Н.Р. Н.
Издадени са съдебни удостоверения за снабдяване с преписи от материали по пр.пр.
№1646/2018г. по описа на РСП Велинтград и РУ МВР гр.Велинград посочени в т.4 и т.5 от
допълнителната искова молба.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава, считано от 23.05.2020 г. до окончателното плащане на главницата, представлява
последица от евентуалното уважаване на главния иск за обезщетение, не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на
търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 25.03.2020 г.
претенция – обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на
25.05.2021 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма
произнасяне от застрахователя.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за
безспорно , наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ЗК
„Лев Инс“АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за процесния товарен автомобил ИФА Л-60-12-18, с рег. № , за периода от 19.05.2018г. – до
5
18.05.2019г.
По делото са приети писмени доказателства:2бр. епикризи на Н. Р. Г. от
„УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД гр.София с приложена медицинска документация –
амбулаторна книга и епикриза от „МБАЛ-Велинград“ЕООД Велинград с приложена
медицинска документация , 4бр. заверени копия от фактури от 04.12.2018г. и от
28.11.2018г. за заплантени суми от Н.Г. ,молба до ЗК“Лев инс“АД от Н. Р.Г. за изплащане
на обезщетение по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
на Н. Р.Г. в резултата на ПТП настъпило на 16.11.2018г. в р-р на 100 0000лв.- и за
претирпани неимуществени вреди и сумата от 8 006,40лв. обезщетение за имуществени
вреди-разходи за лечение и писмо отговор от ЗК“Лев инс“АД до адв.Р.М..
Представени са като доказателства и заверени копия от протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.11.2018г. ,фотоалбум за посетено местопроизшествие –оглед на
ПТП от 16.11.2018г. ,съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № II-14/2019г.
,тройна автотехническа експертиза по ДП№762/2018г. по описа на РУ-Велинград , и 4бр.
протоколи от зарпит на свидетелите- Г. Д.Х. , И. И.Л. , С. Ш.Г. и Н.Г..
По делото са събрани гласни доказателствени средства ,чрез разпита на свители от
които се установи следното:
Свидетелката Д.Ч. в показанията си устаноява,че живее с Н. от 6 - 7 години на
семейни начала. Била у дома, когато разбрала, докторът се обадил на баща и и от доктора
разбрали, че е закаран в болницата. Паднал от камиона. Това станало ноември месец 2018
година. В болницата като отишла той бил много зле, от болки не можел да седи, дори
плакал. Не можел да ляга, да става, не можел да мърда. Главата му била ударена, и окото, и
гърба, и краката. Нямал гипс. В болницата във Велинград го държали 3 - 4 дена и после го
изписали от болницата. Не му правили операция в болницата във Велинград. После
трябвало да продължи с лечение, след това го закарали в София в „Пирогов“. Там му
направили снимки, казали че е за операция. Десет дни останал в болницата в София. Като го
придружавала до болницата в София имал болки, плачел от болки, много зле бил, не можел
да седи от болки, само пискал. Като го изписаха от болницата в София не можеше да се
движи. Аз, баща и и брат и се грижели за него. Помагали му да отиде до тоалетна, да стане
да яде. Не могъл да се изправи от леглото, те му помагали с двете ръце да стане да яде. Той
бил много притеснен за това нещо, че не може да става и да отиде до тоалетна, не могъл да
се къпе. Срамувал се от това, че му помагали. Това състояние продължило 2 - 3 месеца. След
това доста време минало докато започне да ходи сам, много зле бил и след това. Немогъл да
и помага за децата, бил притеснен за децата. Децата им са на 11, на 6 и на 4 години. Той не
могъл да тича по тях и да се грижи за тях. Бил притеснен за децата, че не може да става да
отиде с децата да се разходи. Той бил на 30 години когато пострадал. Имало промяна след
катастрофата, сега бил много нервен, не могъл да търпи аларма. Сега се движил, но не както
било преди катастрофата. Изморявал се, когато е облачно времето го болял кръста. Като
искал да вдигне нещо тежко не могъл, като се навеждал пак го боляло. Той сега работел по-
лека работа.Преди си работел, дърва, такива неща. Сега не могъл да вдига дърва, боляло го.
6
Пие за болки лекарства като го боли. Разтривала го по гърба като го боляло с мазила, не знае
с какво точно. Като го прибрали у тях не могъл да се облече, да се обръща не могъл. Не
могъл нито обувки, нито панталона да си обуе, нищо. След като се прибрал от София от
болницата не е ходил в друга болница.
В показанията си Свид. Ч. заявява,че живее в град В., съседи били с ищеца.Той
разбрал от баща му за инцидента, след като му звъннали от болницата във
Велинград.Докторът който се грижел за Н. се обади и тогава разбрал, че Н. е катастрофирал
и се е обърнал камиона. Отишли по най-бързия начин да видят Н. Това било ноември 2018
година. Отишли в болницата да го видят във В. След като отишли докторът им казал, че
състоянието му не е добро не се чувства добре, има болки. Казал, че в момента не може да го
видят , защото имал болки и не се чувства добре. Той го видял след един ден, след като са го
лекували. Когато влязъл при него той имал болки, не се чувствал добре и с каквото можели
до тоалетна да го заведат завеждали, помагали по двама даже. Не можел да ходи, тъй като
имал счупен прешлен и по този начин, с каквото можели му помагали. Нямал друго
счупено. Имал гипс завързан за кръста, превръзка. Имал превръзка на главата, тъй като имал
лек удар на ухото. Мисли, че стоял там една седмица, след което бил изписан. След това се
налагало да мине операция и трябвало да потърсят професори от София и след няколко дни
го закарали в София, в „Пирогов“. В тяхната болница не са се наемали да го оперират и
казали, колкото може по-скоро да го закарат в София да го оперират в „Пирогов“. В
„Пирогов“ мисли, че останал около десетина – двадесет дена, не се сеща добре, било
отдавна. Той лично го закарал със своя личен автомобил до София. Като вземали да го
качват в колата той не могъл да ходи, пак го хващали по двама с много внимателни
движения и като се раздрусвала колата поради неравните пътища чувствал болки. Колкото
можел бил внимателен в шофирането и като го закарал в София го приели за операция.
Платили за операцията. Като го изписали отишли да го приберат. Когато отиили пак не
можел да ходи и се чувствал немощен да ходи. Хващали го по двама, вкарвали го в колата
внимателно и се чувствал много слаб, имал болки, не могъл да ходи. В дома си само лежал,
не могъл да работи, не могъл да се движи, помагали му да се изправя те. Когато е за тоалетна
те му помагали по двама пак. Когато се нуждаел да се изкъпе те пак му помагали, тъй като са
наблизо и постоянно били с него. Той имал случаи, в които плачел от това, че не може да
направи нищо, като гледал децата си и че те му помагат, че той не може да направи нищо.
Докато се изправи да проходи мисли, че минали 3 - 4 месеца, те пак били до него и му
помагали. Тогава Н. все още не можел да работи, постоянно лежал. Н. станал по-избухлив,
не се чувствал така както бил. Бил по усмихнат преди, по-весел човек, но сега след тази
катастрофа е по-втаен в себе си и по-тъжен. Даже когато пътували не се чувствал добре, взел
си страх от тази катастрофа. Не знае в къщи с какво се е лекувал. Сега не могъл вече да
работи както преди. Сега могъл да работи само лека работа, да не вдига тежко, да не се
претоварва, защото когато е лошо времето казва, че го боли кръста. Като се натовари и
движи повече има болки. Ако излезе до магазина си почивал и пак тръгвал и се прибирал с
почивки. Към децата е избухлив, но те са при него, те го крепят, те му помагат с каквото
могат.Той работи обща работа. От понеделник до петък работи. Когато помагали на Н. той
7
не работел, сега работи. Баща му работел и той ги крепял тогава, той и сестра му постоянно
се грижели за Н.0 по тази причина, че Н. бил слаб и го боляло, не могъл да ходи и си казал,
че трябва да му помогне, ако трябва няма да работи. Баща му е този който работел и ги
прехранвл с това което изкарвал. Н. миналата седмица не е работил. Не се сеща преди това
кое е работил. Последно е работил, баща му е строител, Н. ще му бърка теракол, сатен, общ
работник, такива леки работи, не може да вдигне тежко. Не му давали да се претоварва да не
го боли. Той не работил по цял ден, един ден го забирали да работи, два дена си почива. Той
работи цял ден, но той му помагал, не му давал много да се претоварва, тъй като и той е общ
работник, той вдигал тежкото. Той ако забърка една кофа, след като е свободен взима
неговия ангажимент и си работят заедно.Той прав работел. Имало моменти , в които седи.
Не си спомня кога започнал да работи след инцидента. С тях работи вече около година, при
тях е по-лека работата, не му давали да се претоварва и да вдига тежко.
Св. Б. в показанията си установява,че си спомня, че инцидентът бил 2018 г. Нямал
спомен за дата. Есента било. Около Велинград. Извън града. или там не си спомнял какво се
случило. Нищо не помнел. Нямал други инциденти. Не си спомня какво станало. Обърнал е
камиона на пътя, но в камиона нямало никой. Не си спомня защо. В самия камион,в
кабината си бил, карал камиона. По стръмно надолу, пускайки се. В страни от пътя излязъл
и се наклонил, и се обърнал. В камиона си бил сам, в кабината. Той не могъл да знае в
каросерията какво има. Нямал представа кой може да знае. Под име не ги знаел. Този ден
били товарили камиона с две лица. Не ги знаел по имена. Не е давал разрешение на никой
от тях да се качи в каросерията. След като излезнах от камиона видял, че някое момче е
паднало, но не разбрал къде е бил. Той бил едно от тези лица, с които работил. Не му давал
разрешение да се качва в каросерията. Когато тръгвал разбрал, че в каросерията няма никой,
защото той не е качвал никой. Камионът е самосвал. Камионът се обръща по време на
движение. Качват дървата и той тръгвал. Ръчно ги качвали. Редяли ги. Той по имена не ги
знаел. По физиономия ги знаел. Момчето отвън го познавал. Те товарили камиона. Той не
им помагал. Камионът се обърнал по време на движение. В камиона нямало никой. Не знае
как са ги редили. Той камионът се обрърнал по време на движение. Не можел да си спомни
дали камионът работел, докато качвали дървата. Камионът имал странични огледала. Убеден
е и казва ,че камионът се обърнал по време на движение.Камионът се товарил и тръгвал.
Дървата са определени на място и се товарили.Те са си направили дървата за един камион и
се товарили. Като се натоварят всички той тръгвал. Не си спомнял да са били отворени
прозорците на камиона в този момент. Убедил се, че товаренето на дърветата е приключило.
Момчетата му дали знак, че са приключили и да потегля. И двамата били на земята. То
стана за бързо. Не си спомнял дали камионът е ускорил движение, когато потеглил. Не си
спомням дали е ползвал спирачки и дали се опитал да го овладее. Пострадалото момче го
намерил, като слязъл от камиона, той вървял в долната страна на камиона. Той виждал
работниците отзад. Той слизал от камиона, не стоял в камиона. Той слязъл преди да потегли
камиона. Сутринта станала катастрофата.Горски път било. Не си спомнял времето. Не си
спомнял да има други камиони, както и марката на камиона. В залата влязъл свидетелят Г.
8
Д. Хр.. На зададения към първия свидетел Б. въпрос: „Това ли е свидетелят, който влезе в
залата и който е товарил камиона?“ , същият отговори: „Да, това е човекът. Единият от
двамата човека, които товарили камиона с дърва.“ Свидетелят Б. напусна залата.
Св. Х. в показанията си установява,че не помни датата и годината за случая. Преди
3-4 г. Товарили дърва попътя към Юндолско, извън Велинград. Сутринта било. С И.
товарили дърва. Не му знаел фамилия. Така го знаел по цигански. Българското име не го
знае. Това е Н. Циганското му име е В. Циганското му име е това В. Неговото циганско име
е Т. Те ги натоварили дървата. Свидетелят, който го разпитали преди него, карал камиона.
Не му знае имената. Камионът си работел, от един път тръгнал, момчето било върху
камиона горе и тръгна и момчето направо долу. В. бил горе. Те товарили още камиона.
Камионът си работел. Останали още две три дървета и тъкмо да ги хвърлят и камионът
тръгнал изведнъж. Мисли, че не било нарочно. Той камионът сам си тръгнал. Спирачките
ли, не знае какво станало, и се извратил, и момчето било горе и направо долу падна в дерето
с дървата. Той слязох долу в дерето и го изкарал. Махнах му дървата от гърба, изкарал го на
асфалта, дошла линейката и го натоварили в нея. Дърветата го натиснали. Разчиствал
дърветата. Бил затрупан. Само гърба му се виждал. Изкарал го на улицата и го качил в
линейка. На отиване празни като пътувахли били при шофьора, в кабината. Било син
камиона. Към 08:00- 08:30 ч. Мек път бил. Горски път. В лявата страна, като се извърти
камиона, в лявата страна било дерето. В дясно имало баири. Само те двамата товарили
камиона. Половина свидетеля,а другата половина той. Качил се горе,оставали още две три
дървета. Тъкмо да му ги подаде и камионът тръгнал от един път. Шофьорът бил вътре в
кабината. Прозорците на камиона не си спомнял дали са били отворени. Мисли, че имало от
една страна видимост към тях. Шофьорът знаел, че има човек горе. Не са подали сигнал да
тръгва шофьора. Н. не бил слезнал на пътя, а бил горе на камиона. Не е слизал шофьора от
камиона, преди да тръгне. От един път тръгнал, като се извратил камиона, шофьорът счупил
предното стъклото и излязъл, а момчето било в дерето с дървата. На лявата страна паднал
камиона. Н. бил замаян. Той му помогнал, той го изкарал на пътя. Шофьорът нищо не казал.
Развикал се. Влязъл в линейката. Не знае какво станало защо се обърна камиона.
Спирачките ли са му отказали. Не знае.Те доста пъти са работили с момчето. Като натовари,
те ходят пеша и като слезе долу на хубавия път, тогава се качвали при него. Вътре при него
се качвали в кабината. По принцип всеки път шофьорът ни питал дали са готови или не, но
този път камионът си тръгнал сам. Не никога не се случвало да се возят в каросерията. За
следващото заседание като е призован ще донесе акта за раждане и други документи, които
има.
По делото е допусната и изслушана съдебно- медицинска експертиза от в.л.
специалист-хирург неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена,от
която се установяват травматичните увреждания получени от пострадалия и техния медико
биологичен признак , приложеното лечение и неговата продължителност ,претърпените
болки и страдания и тези които ще търпи вследствие на полученото при процесното ПТП
травматично увреждане ,причинно-следствената връзка между претърпените увреждания и
9
проведеното лечение и процесното произшествие и какви са последиците за в бъдеще за
здравето му.
От изслушаната по делото СПсЕ се установи ,че след злополуката Н.Г. изпада в
състояние на стрес с изразена тревожност и богата невротична симптоматика - подтиснат, с
депресивни мисли, не може да спи, събужда се посред нощ. Многократното преработване на
събитието засилва цялата симптоматика. Наред с всичко това той се притеснява за децата
си. Това емоционално напрежение се е изразило в негативни душевни преживявания,
непрекъснат страх от бъдещето и от влошаване на здравословното му състояние. У Н. се
наблюдават симптоми на повишена депресивност, изразяваща се, в преживяване на чувство
на потиснатост, тъга, безнадеждност, хиподепресивно настроение, склонност към изолация,
дистанциране.В ежедневните си отношения с хората от обкръжаващата го среда се е
отчуждил, в това число и с близки, приятели и роднини. Преживял е тежък емоционален
стрес довел както до трудно физическо придвижване, така и до влошено здравословно и
емоционално състояние.
В.л. установява,че към момента Г. се намира в много негативно състояние на
дистимия (чувства се тъжен, потиснат и отчаян) и личностова тревожност, периодично
нахлуващи негативни мисли, предизвикващи психологичен дискомфорт. Всички изброени
психични и соматични оплаквания са симптоми на депресивно състояние. Н. продължава да
преработва психо - травмената ситуация и до момента. От проведените тестови изследвания
става ясно, че се намира в състояние на депресия и изпитва чувство за безнадеждност,
обреченост. Психологичната реакция, вследствие стресогенното събитие, лечението и
периода на възстановяване на Н.Г. се проявява с разнообразни негативни емоции и
мисловни преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство,
страх от неизвестното, потиснато настроение, влошено самочувствие, малоценностни
изживявания, мисли за безперспективност, чувство на изолираност. Н.Г. е изживял и
протрахирани във времето психотравмиращи емоции, изводими от настъпилата промяна в
социалния му статус, като трайно безработен.
Към настоящия момент Н.Г. се намира в състояние на тежка депресия, не може да работи,
заради здравословното си състояние, чувства се ненужен, безполезен и в тежест на близките
си. Тази фрустрираща обстановка неминуемо поражда у Г. преживяване на физическа
безпомощност, отхвърляне, несправедливо дискриминиране, обида, социално унижение и
т.н.продължителността на нетретирания депресивен епизод може да продължи от няколко
седмици до месеци или дори години. Има допускане, че повечето депресивни епизоди
отзвучават спонтанно за шест месеца, а лекуваният отзвучава за три месеца. Прогнозата на
единичния депресивен епизод е много добра, особено като се има предвид ефикасността на
наличните антидепресивни лекарства.
От допуснатата и изслушана Съдебно автотехническа експертиза, неоспорена от
страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установява ,ме произшествието е
настъпило на горски път на около 300 m южно от път I 84 (В. - Ю.). Пътят е вкопан в
стръмен скат. По посока на движението на автомобила (за излизане от гората) в дясно е
ската, а от ляво има дере. Широчина на пътя в мястото, където е намерен товарния
автомобил е 3,40 т. Надлъжен наклон на пътя по посоката на движение на автомобила 16%
(снижение), без напречен наклон. Пътят е без изкуствено покритие, земен, неравен, с
оформени, утьпкани коловози. По време на произшествието е бил сух и чист. Т.а. „Ифа Л “
per. № -КК управляван от водача КР. СЛ. Б. се е движел по черния път в посока от юг на
север. Скоростта на движение на т.а. „Ифа Л “ е била около 8-11 km/h.Произшествието е
настъпило на горски път на около 300 m южно от път II- 84 (В. - Ю.). При произшествието е
настъпил удар между предна дясна гума и ската отдясно на пътя, след което се е наклонил
10
на ляво и е паднал на лявата си страна.При произшествието е настъпил удар между предна
дясна гума и ската отдясно на пътя, след което се е наклонил на ляво и е паднал на лявата си
страна.
По делото няма данни за всички повреди по т.а. „Ифа Л“ при преобръщането му.
Водача на т.а. „Ифа Л “ би избегнал произшествието, ако не бе допуснал автомобила да
потегли по пътя докато в каросерията му се е намирал пострадалия Н. Р. Г..
След като т.а. „Ифа Л “ е потеглил е настъпил удар между предна дясна гума и ската
отдясно на пътя, след което се е наклонил на ляво и е паднал на лявата си страна.
- КР. СЛ. Б. е допуснал товарния автомобил да потегли по наклонения черен път в момент,
когато в каросерията се е намирал пострадалия Н. Р. Г., след което водачът е загубил
контрол и е настъпил удар между предна дясна гума и ската отдясно на пътя, при което
автомобила се е наклонил на ляво и е паднал на лявата си страна.
Механизма на ПТП е следния : На 16.11.2018 г. около 8:10 часа, водача КР. СЛ. Б. е
управлявал т.а. „Ифа Л 601918“ per. № -КК по черен път, намиращ се южно от път П-84, в
посока от юг на север. В каросерията на автомобила е бил Н.Г., който редял нарязани дърва
подавани му от земята от Г.Х.. Автомобилът бил натоварван с дърва, като по време на
товаренето двигателят е работел. В един момент т.а. „Ифа Л 601918“ потеглил, като в
протокола за оглед е отбелязано, че скоростният лост на товарния автомобил е намерен в
изключено положение, при което е възможно автомобилът да е бил задържан на място със
спирачната система. При потеглянето Н.Г. бил все още в каросерията. Така водачът
отклонил автомобила на дясно и предното дясно колело се възкачило косо по ската нагоре
до около 1,3 m над пътя, при което автомобилът се наклонил на ляво и паднал на лявата си
страна. В резултат на преобръщането, натоварените дърва се изсипали в дерето в ляво а
намиращият се в каросерията Н.Г. също паднал в дерето.
След като т.а. „Ифа Л 601918“ е потеглил, е настъпил удар между предна дясна гума и
ската отдясно на пътя, при което автомобила се е наклонил на ляво и е паднал на лявата си
страна. Преобръщането е било еднократно на лявата страна на автомобила.
Автомобила е останал преобърнат на лявата му страна.Товарният автомобил бил с единични
предни гуми марка „Good Ride“ 295/80 R22.5 25/15 и с двойни задни гуми „КАМА“ размер
10.00 20. Всички гуми са били напомпани.
Правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи:
1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумпира); 5/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между посочения делинквент и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича
от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за
всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009
г., II т. о.
В настоящия случай от изслушаната по делото автотехническата експертиза,
неоспорена от страните, категорично се установи, че ПТП е настъпило на горски път на
11
около 300 m южно от път II- 84 (В. - .. Пътят е вкопан в стръмен скат.Широчина на пътя в
мястото, където е намерен товарния автомобил е 3,40 т. Надлъжен наклон на пътя по
посоката на движение на автомобила 16% (снижение), без напречен наклон. Пътят е без
изкуствено покритие, земен, неравен, с оформени, утьпкани коловози и по време на
произшествието е бил сух и чист.за настъпилото От заключението на в.л се установи,че
ПТП няма причинно-следствена връзка с техническата изправност на превозните средства
или състояние на пътното платно ,а причините са от субективен характер и са пряко
свързани с поведението на водача на т.а, „Ифа Л 601918 който допуснал товарния
автомобил да потегли по наклонения черен път в момент, когато в каросерията се е намирал
пострадалия Н. Р. Г., след което водачът загубил контрол и е настъпил удар между предна
дясна гума и ската отдясно на пътя, при което автомобила се е наклонил на ляво и е паднал
на лявата си страна., като техническата възможност на водача на т.а „Ифа“да предотврати
настъпването на процесното ПТП ,респ да избегне произшествието, ако не е допуснал
автомобила да потегли по пътя докато в каросерията му се е намирал пострадалия Н. Г...В
такав смисъл са и събраните по делото гласните доказателствени средства ,чрез разпитана на
св.Г.Х.. С това поведение водачът на товарния автомобил ,е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1
и 2 от ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, евентуално да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, при
възникване опасност за движението.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат
както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки
и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи
увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че всички предпоставки за
възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при
съответно авторство (Б.), противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се има
предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания,
тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето основание и
съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението
на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 121/2013 г., IV г. о.) и причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
12
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване се основава на това, че пострадалият-ищец е
нарушил ЗДвП-чл.134,135 и чл.137 ,а именно нарушение на забраната да се вози на
каросерията на товарен автомобил ,нарушение на задълженията да спазва указанията на
водача на автомобила и нарушение на задължението да стои на опасни места в товарен
автомобил.
В трайната практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е
становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение № 16 от 4.02.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).
Обстоятелството,че ищецът непосредствено преди ПТП се е намирал в каросерията
на товарния автомобил не е достатъчно, за да обуслови нарушаване на чл.34 , 35 и чл.37 от
ЗЗдП респ. наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението
му не е в причинна връзка с вредоносния резултат (така и Решение № 78 от 10.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о.).. В случая както се посочи основна причина за
възникване на ПТП е допуснатото от водача потегляне на товарния автомобил и загубата на
контрол и настъпилия удар между предна дясна гума и ската отдясно на пътя. Ищецът, като
редещ подаваните му от долу дърва изобщо не е имал възможност да избегне ПТП,
зависещо единствено от водач на товарния автомобил.От събраните по делото
доказателства за механизма на ПТП включително и чрез разпита на допуснатите по делото
свидетели не се установява и доказва ищецът при инцидента реално да е допринесъл за
настъпване на увреждането.В тази насока съдът кредитира в цялост показанията на
допуснатия и разпитан като свидетел по делото Г.Х. , и конкретно в частта с която
установява,че „ В. бил горе. Те товарили още камиона. Камионът си работел. Останали още
две три дървета и тъкмо да ги хвърлят и камионът тръгнал изведнъж. Мисли, че не било
нарочно. Той камионът сам си тръгнал. Спирачките ли, не знае какво станало, и се извратил,
и момчето било горе и направо долу падна в дерето с дървата.“
В противна насока съдът не кредитира показанията на св.Б. в частта в която
заявява,че „се убедил , че товаренето на дърветата е приключило. Момчетата му дали знак,
че са приключили и да потегля. И двамата били на земята.“ поради явната заинтересованост
на същия от изхода на делото и изолираността им от останалия събран по делото
доказателствен материал.
13
В такъв смисъл от анализа на събрания по делото докаателствен материла ,както и
от заключението на в.л. по ислушаната САвТЕ се установи обстоятелството,че водачът на
т.а „Ифа Л 601918“ К.Б. е допуснал товарния автомобил да потегли по наклонения черен
път в момента,кагото в каросерията се е намирал пострадалия Н.Г. не установява това да
способства за настъпване на произшествието в конкретната пътна обстановка Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е когато то е проява на
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице
знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима
грижа (аргумент от т. 7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС). Тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Тя следва да го установи с
допустимите от ГПК доказателствени средства.Такива безспорни и категорични
доказателства в процеса не се събраха.От събрания по делото доказателствен материал се
установи обстоятелството, че основна причина за наспъпилото ПТП е виновното поведение
на водача на МПС , но не и на пострадалия който да се е поставил сам в това състояние
което е повлияло на преценката и самото негово поведението ,като участник в движението.
Описаното поведение на пострадалия, не се доказа да представлява конкретен принос за
настъпване на увреждането, с което поведение увреждането се намира в пряка причинна
връзка, съпоставимо с деликтното поведение на водача на МПС. При това условие, както се
изложи вече, допустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице е доказан при условията на пълно и главно доказване, а не е само
предполагаем.
Съдът намира освен това за неоснователно твърдението на пълномощника на
ответника с което допълва и уточнява ,че в случая травмите на ищецът се дължат на
случайно събитие,поради факта,че водачът на товарния автомобил неразбрал и незнае за
намиращия се в каросерията човек ,тъй като от събраните по делото гласни доказателства ,
се установи, противното,че същият е знаел за намиращите се в каросарията на камиона лица
,имал е огледала за обратв.но виждане ,но е допуснал потегляна на автомобила по
наклонения път , в такава насока са и и останалите събрани по делото доказателствени
средства.
Ето защо, възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
В своята трайна съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са
определени критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
Размерът на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които
14
имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за
неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият Н.Г. (на 31 г.
към датата на инцидента) е получил счупване на ЛЗ-поясния прешлен тялатана .Фрактурата
е нестабилна с изпитване на силни болки от частичното притискане на коренчевите нерви и
частично на гр.мозък от дислокацията на фрагментите. Непосредствено след нанасянето на
травмата пострадалия Н. Г. не е изпаднал в безсъзнателно състояние,видно от свидетелските
показания и медицинската документация. Той е бил транспортиран с линейка до ЦСМП-
Велинград към МБАЛ „Велинград“ ЕООД в гр.Велинград..Извършени са лекарски
консултации,поставени са диагнози и е приет за лечение в ОАИЛ при същото лечебно
заведение,с поставени диагнози:ФРАКТУРА ВЕРТЕБРЕ ЛУМБА- ЛИС L3 (СЧУПВАНЕ
НА ТРЕТИ ПОЯСЕН ПРЕШЛЕН), ШОК -ТРАВМАТИЧЕН. Пролежани в същата болница
48 часа и е изписан за домашно лечение с назначена обезболяваща терапия, пациента е бил с
невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване.На 26.11.2018 г.е закаран за
лечение в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ гр.Софня в невротравматологично
отделение.Подготвен за оперативно лечение и на 28.11.2018 г.Н. Г. е опериран „Открита
репозиция и стабилизация на L2,L4,c поставяне на четири(по два на прешлен)титаниеви
полиаксиални винта. Корпуса на L3 е укрепен с поставяне на костен цимент и допълнителна
фиксация на страничните счупени процесуси(процеси трансверзи и процеси
спинози)водещи ди допълнително затваряне на гръбначномозъчния канал,притискане на
гръбначния мозък и предизвикване на болки при движение,с два титаниеви полиаксиални
винта.Извършена е допълнителна ламинектомия с цел по пълното въстановяване на
гръбначномозъчния канал и отворите на радикулерните нерви странично.На 04.12.2021 г
Н.Г. е изписан от невротравматологията насочен за понататъшно лечение в домашни
условия.
Освен това от заключението на допуснатата и изслушана СПсЕ се установи,че
психологичната реакция, вследствие стресогенното събитие, лечението и периода на
възстановяване на Н.Г. се проявява с разнообразни негативни емоции и мисловни
преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство, страх от
неизвестното, потиснато настроение, влошено самочувствие, малоценностни изживявания,
мисли за безперспективност, чувство на изолираност. Н.Г. е изживял и протрахирани във
времето психотравмиращи емоции, изводими от настъпилата промяна в социалния му
статус, като трайно безработен.От същото се установи,че продължителността на
нетретирания депресивен епизод може да продължи от няколко седмици до месеци или дори
години. Има допускане, че повечето депресивни епизоди отзвучават спонтанно за шест
месеца, а лекуваният отзвучава за три месеца. Прогнозата на единичния депресивен епизод е
много добра, особено като се има предвид ефикасността на наличните антидепресивни
лекарства Както се изложи вече, когато ищецът претендира обезщетение за обичайните
15
неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия (както е в случая), искът
е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава не са
нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като
те настъпват винаги в резултат от увреждащото действие. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато обаче ищецът претендира
вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той
следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да
се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер (в т.см. Решение №
270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.)..С оглед изложеното разбиране,
съдът следва да приеме, че са налице както обичайните за претърпяното телесно увреждане
неимуществени вреди. Тоест в доказания период на лечение и възстановяване ищецът е
изпитвал болки и страдания с обичайните за травмата характеристики и интензитет, но и
търпимите неудобства които са били по-големи от обичайните.От изслушаната по делото
СМЕ се установи ,че приблизителен период за възстановяване,взимайки предвид възрастта
на потърпевшия общото състояние на организма и има ли други придружаващи заболявания
е между 24 и 36 месеца,като в пълен обем възвръщане на здравния статус определено не е
възможен.. В.л. е установило също така,че здравословното състояние на Н.Г. в момента на
прегледа е относително възстановено-има възможност за самостоятелно придвижване и това
води до възможности да има социален живот,макар,че придвижването не е в обем на това от
преди инцидента,че е необходимо да се използват за придвижване на помощни
средства,бастун например.Относно преценката на възможността за трудова дейност в.л. е
посочило,че се извършва в окончателен вариянт от ТЕЛК по местоживеене, като за в бъдеще
заявява ,че възможностите за свободно движение и извършване на трудова дейност биха се
подобрили,но това зависи и от прилагането на по следваща терапия(медикаментозна, физио
и кинези терапии) В проценти сегашното възстановяване е между 40 и 50 %.
В случая следва да се отчетат и обстоятелствата свързани с последиците за ищеца
към настоящия момент и за в бъдеще от настъпилата злополука.В тази връзка от
допуснатите и изслушани СМЕ СПсЕ се установиха обичайните болки и страдания и такива
с допълнителен характер, приблизителния период за възстановявавне на ищеца ,
психологичната реакция, вследствие стресогенното събитие, лечението и периода на
възстановяване на Н.Г. проявяващо се с разнообразни негативни емоции и мисловни
преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство, страх от
неизвестното, потиснато настроение, влошено самочувствие, малоценностни изживявания,
мисли за безперспективност, чувство на изолираност,т.е Н.Г. е изживял и протрахирани във
времето психотравмиращи емоции, изводими от настъпилата промяна в социалния му
статус, като трайно безработен.
По делото се установи също така,че към настоящия момент Н.Г. се намира в
състояние на тежка депресия, не може да работи, заради здравословното си състояние,
чувства се ненужен, безполезен и в тежест на близките си. Продължителността на
нетретирания депресивен епизод може да продължи от няколко седмици до месеци или
дори години. Има допускане, че повечето депресивни епизоди отзвучават спонтанно за шест
месеца, а лекуваният отзвучава за три месеца. Прогнозата на единичния депресивен епизод е
много добра, особено като се има предвид ефикасността на наличните антидепресивни
16
лекарства. В допълнение следва да се отчетат обстоятелствата установени от В.л. хирург,че
пораженията от травмата са свързани с нарушаване дейността на определени органи и
техния пълен капацитет на работа определено не може да се очаква, увредени са системи и
органи от опорно двигателния апарат и при това положение не е възможно пълно
възтановяване на 100%.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – юни 2018 г. и
създаденият от съдебната практика ориентир пр.(вж. решение № 2 от 4.01.2022 г. на ПАС
по в. т. д. № 734/2021 г.-1/Травматичен шок, довел до разстройство на здравето временно
опасно за живота й; 2/Закрита черепно-мозъчна травма /травматичен субарахноидален,
епидурален и субдурален кръвоизливи, счупването на кост и базата на черепа/, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота й; 3/счупване на сакрума /кръстна
кост/ и на двете срамни кости на таза и главичката на малкопищялната кост на лявата
подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник;
4/Счупване на сакрума /кръстна кост/ и на двете срамни кости на таза й и главичката на
малкопищялната кост на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията
на десния й долен крайник; 5/Счупване на процесус трансверзус Л5 /лумбален прешлен/,
довело до трайно затрудняване на движенията на снагата.-70 000лв. ,както и Решение № 263
от 20.12.2021 г. на ПАС по в. т. д. № 687/2021 г.-55 000лв.).
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им,като бъде отчетено
обстоятелствата,че пораженията са свързани с нарушаване дейноста на определени органи и
техния пълен капацитет на работа определено не може да се очаква, увредени са системи и
органи от опорно двигателния апарат и при това положение не е възможно пълно
възтановяване. както и възможностите за свободно движение и извършване на трудова
дейност които биха се подобрили,в зависимост от прилагането на последваща
терапия(медикаментозна, физио и кинези терапии).
Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на
парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди,съобразявайки обстоятелствата,че са установени настъпили усложнения и
др.фактори,които да удължат нормалното протичане на оздравителния процес и характер на
увреждането-средна телесна повреда. Настоящият състав приема, че паричният еквивалент
на понесените от ищеца доказани обичайни неимуществени вреди възлиза на сумата от 55
000 лева.,до който размер следва да бъде уважен предявения иск.С посоченият размер
според съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента
на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.До претендирания размер на сумата от
100 000лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1,
т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
17
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да
се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя
на 25.03.2020 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 16.11.2018 г.,.
Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие е 25.03.2020 г., която дата следва да се приеме и
за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и по
отношение на която след изтичане на 3месечния срок следва да се уважи претенцията.
По отношение на имуществените вреди.Съдът счита, че така предявената претенция
е основателна .
Съдът счита, че след обстойния анализ на събраните по делото доказателства следва
да бъде уважена предявената претенция за закупуване на лекарствени продукти
,медицински консуматив и медикаменти ,за лечение и възстановяване.В тази насока от
допуснатата по делото СМЕ се установи,че Общо разходните документи са на стойност
8006.40 лева ,които разходи са напълно оправдани,тъй като средствата са използвани за
закупуването на необходими за лечебния процес ,а именно шест броя титаниеви винтове
необходими за извършването на стабилизацията на гр.стълб,тези инструменти и
консумативи не се заплащат от НЗОК. Част от разходваните средства за заплащане на избор
на оперативен екип и са внесени в касата на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“съгласно
разпоредбите на здравното заведение. Костен цимент за извършване на укрепване на тялото
на счупения прешлен,както и за закупуването на медицински консумативи необходими в
след оперативния период.Потребителската такса също е заплаща за пролежаните дни но не
повече от десет дена откъдето и извода,че направените разходи в размер на 8006,40 лв са
били извършени в интерес запазване здравето на ищеца – потърпевш ,т.е са в причинна
връзка с процесния инцидент и лечението на травмите по време на него при
хоспитализирането.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва.Принципно лихва може да се търси от датата на изтичане на тримесечния
срок от отправяне на претенцията до ответното дружество, която лихва се дължи от
застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.В случая ищецът е оформил
претенция за законна лихва считано от 25.03.2020г. –но датата следваща деня в който изтича
3-месечния срок за произнасяне и заплащане на обезщетение до окончателното изплащане
на сумите е 25.06.2020г. поради което , претенциите следва да се уважат,като основателни.
По разноските:
18
Ищецът е освободен от такса и разноски – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ на материално
затруднено лице. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска съгл. чл.
78, ал. 1 от ГПК, в размер на 1010 лева , което следва да се възложи върху ответника за
заплащане на адвоката.
Ответникът не претендира разноски и не представя списък с разноски по чл.80 от
ГПК поради което такива не му се присъждат.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси
и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от
исковете (в т.см. Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответника следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 3 225,50 лева разноски за
производството /такса и депозит/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ,бул."Черни връх"№51Д, да заплати на Н. Р. Г., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. В., ул. „А.“ №45, сума в размер на 55 000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-изразяващи се в болки,страдания и психически стрес по повод
получените от него телесни увреждания в резултат нот ПТП настъпило на 16.11.2018г. ,
ведно със законната лихва за забава от 25.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“АД , IBAN
BG5 BICSTSABGSF , като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважените 55 000 лева до
претендираните 100 000 лв,ведно с дължимата законна лихва върху посочената сума ,като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ,бул."Черни връх"№51Д, да заплати на Н. Р. Г., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. В., ул. „А.“ №, сума в размер на 8 006,40 лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди-разходи за лечение в резултат нот ПТП настъпило на 16.11.2018г. ,
ведно със законната лихва за забава от 25.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата
по банковата сметка на ищеца в Банка ДСК“АД , IBAN BG .
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ,бул."Черни връх"№51Д, , да заплати на адв.Р.М. от АК – София, сумата от
1010лева , представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ,
съразмерно на уважената част от иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ,бул."Черни връх"№51Д,, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик
19
сумата от 3 225,50 лева – разноски за производството/такса и депозит/, съразмерно на
уважената част от иска на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
20