Р Е Ш Е Н И Е
№
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 05. 01. 2021 г., в състав:
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Виржиния Миланова
като разгледа докладваното от
съдия Кипров
адм.дело № 2332 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.171 , т. 5, б. “б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес:
***, срещу наложена от инспектор репатриране
при ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна ПАМ от 29.09.2020 г., изразяваща
се в репатриране на л.а. „Опел“, сив, с рег.№ В****РХ, за която от адм. орган М.В.Р. е съставен констативен протокол № 045238 от 29. 09. 2020 год.
Жалбата съдържа доводи за материална незаконосъобразност на оспорения адм.акт,
поради липсата на визираните
в чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП
материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ. В с.з. чрез пълномощника адв. В. жалбоподателят твърди, че пътния знак, който указва местата за паркиране от
хора с трайни увреждания бил скрит в
клоните на намиращото се до него дърво, а пътната маркировка била изтрита, поради което било
невъзможно за него през тъмната част на деня да ги види и възприеме. Според
оспорващия, посоченото представлява нарушение на разпоредбите на Наредба №
18/2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, както и на Наредба №
2/2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, поради което автомобилът бил незаконосъобразно репатриран. Иска отмяна на наложената му
принудителна адм. мярка , както и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Ответникът М.В.Р. – инспектор „Репатриране“ при ОП „Общински
паркинги и синя зона“ - Варна, лично и чрез пълномощник юриск. Л.
оспорва жалбата като неоснователна и
пледира за нейното отхвърляне като такава.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
На 29.09.2020 г. в 10:05 часа по разпореждане на М.В.Р. – инспектор „Репатриране“ при ОП
„Общински паркинги и синя зона“ – Варна е репатриран лек автомобил марка „Опел“, цвят сив, с рег.№ В **** РХ, паркиран от
жалбоподателя Й. ***, като е преместен с техническо средство - репатриращ
автомобил до паркинг
находящ се в гр. Варна, Южна промишлена
зона, под Аспарухов мост.
Съставен е Констативен
протокол № 045238/29.09.2020 г. (л.8 от делото). От
фактическа страна, така наложената ПАМ е обоснована според изложеното в констативния
протокол с паркиране на място определено за хора с трайни увреждания, без притежаването на инвалиден
стикер поставен на таблото. От правна страна е
мотивирана с нарушение на чл.171, т.5, б.“А“ и б.“Б“ от ЗДвП. Направени са 3 броя снимки с дата 29.09.2020 г. в 09:59 часа.
За освобождаване на автомобила от наказателния
паркинг е заплатена сумата 49,00 лв., включваща 4,00 лв. такса "Отг. пазене" и
45,00 лв. такса "Репатриране", за което е по делото е
представен фискален бон от 29.09.2020 г., 13:58 ч., издаден от ОП „Общински паркинги и синя зона“- Варна (л.35 от делото).
По делото са представени и приети като
доказателства Заповед № 4957/26.11.2019 г. на кмета на Община Варна за
определяне на длъжностни лица, които със специализиран автомобил да
осъществяват преместване или наредят за бъде преместено паркирано МПС без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач ; Инструкция за работа на дейността „Репатриране
на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“ , утвърдена с посочената
заповед ; 3 броя снимки ; Констативен
протокол № 045238/29.09.2020 г. ; заверено за вярност копие на Регистрационен
талон първа и втора част ; карта на гр.
Варна с улици, адреси и маршрут ; заверено за вярност копие от фиш, серия ОВ №
**********.
По искане на жалбоподателя, по делото е разпитана в качеството на свидетел
съпругата му К.Й.Й.. В показанията си свидетелката твърди, че когато съпругът й е паркирал
колата вечерта на последната неделя на месец септември след 00:00 часа, те не
са видели пътни знаци и маркировка на пътя. След като разбрали за репатрирането, са отишли на
мястото за да проверят дали има знак и маркировка и са видели, че действително
има синя маркировка, както и пътен знак който бил встрани, но в тъмното не ги били
видели.
При така установените обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена на 13.10.2020 г. /л.23/, т.е. при спазване на законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Същата изхожда от лице с правен интерес съобразно представеното пълномощно (л.45 от
делото) – жалбоподателят притежава
качеството на упълномощен водач по смисъла на чл.171, т.5 от ЗДвП. С
оглед изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на осъществявания съдебен контрол в
настоящото производство е принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или упълномощен водач“ , приложена по отношение на процесния лек автомобил „Опел“ с рег.№
В****РХ , за което е издаден
Констативен протокол № 045238/29.09.2020 г., съставен на
бланка на която е записано: „Община Варна, Общинско
предприятие „Общински
паркинги и синя зона“.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК, приложими по отношение на наложената
ПАМ са основанията за оспорване по чл.146 от АПК. В този смисъл, съдът намира ,че оспорената ПАМ е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП , който предвижда длъжностни лица
определени от собствениците или администрацията управляваща
пътя , да могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач. Между страните по делото няма спор ,
че администрацията управляваща пътя откъдето е репатриран паркираният от жалбоподателя автомобил е тази от Община - Варна. В случая преместването е наредено от М.В.Р. в качеството му на инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“. В тази връзка , компетентността на органа извършил репатрирането е установена с приложената по делото заповед № 4957/26.11.2019 г. на кмета на Община - Варна.
За мярката по чл.171, т.5, б.“ б“ от ЗДвП не се изисква
писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е
устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. При
издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения , но същата е разпоредена при неправилно приложение на
материалния закон. Както вече бе
посочено, налаганите по
чл.171, т. 5, б.“ б “ от ЗДвП
принудителни адм. мерки не са сред изрично посочените в чл.172,
ал.1 от ЗДвП - тези за които се изисква налагането им с мотивирана заповед от ръководителите на
службите по контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица . С оглед последното, мотивите за издаване на такъв вид ПАМ следва
да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й . С оглед липсата на законодателно ограничение на
доказателствените средства за доказване на релевантните факти , то съставения от административния орган
протокол и изготвения снимков материал се явяват доказателства за фактическите
основания на органа , послужили за прилагане на принудителната
административна мярка . В
настоящия случай в констативния протокол е отразено , че е издаден от ответника , като в
същият е отбелязано , че около 10:05 часа в гр. Варна
, ул. „П. 46“ , на място определено за хора с трайни увреждания е паркиран л. а. „Опел“, сив, рег.№ В****РХ ,
без да притежава инвалиден стикер поставен на таблото. Към КП е приложен и снимков материал , от който
са видни описаните в КП установявания , а именно : че автомобилът
е паркиран на място определено за хора с трайни увреждания и че на таблото липсва поставен инвалиден
стикер.
Безспорно от писмените и гласни
доказателства по делото се установява , че жалбоподателят е паркирал автомобила
на място , предназначено за хора с трайни увреждания . Установява се също , че мястото е било
обозначено като такова с хоризонтална и вертикална маркировка - от представения снимков материал се
установява , че знакът е бил видим , а също така и хоризонталната маркировка е
била достатъчно определяема и видима за водач на МПС. Същевременно , жалбоподателят признава , че
не е имал право на паркиране на такова място - не притежава решение на ТЕЛК или
карта по чл. 99а от ЗДвП , която норма изисква изрично наличие на издадена
карта по образец , удостоверяваща право
да се паркира на места , определени за хора с трайни увреждания. Фактът за
паркиране в нарушение на правилата за движение е установен с представеното копие от фиш серия ОВ № ********** за извършено нарушение по чл.98 , ал. 2, т. 4 от ЗДвП , с който на жалбоподателя е наложено на основание чл.186 във вр. с чл.178 д от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. - тези обстоятелства изключват приложимостта на
чл.171 , т. 5, б. „а“ от ЗДвП.
Приложимата разпоредба на чл.171, т. 5, б.“ б “ от ЗДвП обаче съдържа
три различни хипотези при наличието на които законодателят
е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна
мярка „преместване на пътното превозно средство
без знанието на собственика или упълномощения водач “.
Първата е когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по начин , който създава опасност за другите
участници в движението. И третата, когато паркираното средство прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Така установените от
законодателя предпоставки , при
наличието на които е допустимо принудителното преместване сочат на една изключителна ограниченост на
ситуациите , при които е допустима
тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната
собственост мярка. Следователно , за приложението на нормата следва да се
установи наличието на една от трите хипотези - дали превозното средство е било
паркирано в нарушение на правилата за движение на места обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване ; дали е създавало опасност и
дали е била създадена невъзможност за преминаването на други участници
в движението . Видно
от съставения протокол за извършеното принудително преместване , в същият не е
посочено коя от посочените в чл.171, т.5, б.“ б “ от ЗДвП предпоставки е
налице, поради което съдът следва да изследва наличието / респ. липсата на
всяка една от трите.
Съобразно съдържанието на КП,
мярката е приложена защото автомобилът е бил паркиран на място предназначено
за хора с трайни увреждания.
Така посоченото фактическо основание обаче не
се вмества в нито една от изброените хипотези на чл.171, т.5, б.“ б “ от ЗДвП , цитирани по-горе.
За да е налице законово основание за прилагане на ПАМ по първата хипотеза – превозното средство да е било паркирано в нарушение на правилата за движение
на места обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване е необходимо освен пътен знак Д 21 „Място за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания “ , да е имало поставен и допълнителен знак указващ за принудителното преместване на автомобилите паркирани в нарушение на първият знак.
Съобразно признанието на ответника направено в първото съдебно заседание, на мястото не е имало поставен такъв знак.
Не се констатира наличието и на
някоя от другите две хипотези – създаване на опасност или да се прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Безспорно е по
делото, че лекият автомобил е бил паркиран на място предназначено за хора с
трайни увреждания , което е било очертано с хоризонтална и вертикална
маркировка и се е намирало на специално обособено място извън пътното платно.
Следователно, това парко - място е било предназначено именно за паркиране на леки автомобили, при
което няма как паркирането върху него да създава опасност или да се препятства
преминаването на другите участници в движението.
Предвид изложеното и доколкото не се установява наличието на никоя от регламентираните в законовата норма на чл.171,
т. 5, б. „б „ от ЗДвП материално- правни
предпоставки за прилагане на
процесната ПАМ, то същата се явява материално незаконосъобразна.
Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично изброените в закона случаи, които са точно посочени в
правната норма и следва да се прилагат по реда и начина предвидени там.
Материалноправните норми регламентиращи такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване , доколкото визираните в хипотезата им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането
им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл,
недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в
закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия , както е в
случая.
Единствено постановените в съответствие с
материалния закон административни актове обезпечават постигането на целта на
закона , т.е. в случая следва да се приеме
и че оспорената ПАМ е в несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146 , т. 5 от АПК.
Предвид гореизложеното за наличието на основанията за
оспорване по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, оспорената ПАМ следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При тази основателност на жалбата и изричното искане на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски , същото следва да бъде уважено - на основание
чл.143, ал.1 от АПК,
ЮЛ Община Варна към което съгласно чл.52 от З-на
за общинската собственост принадлежи общинското
предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ - Варна , дължи възстановяване на Д.Г.Й. на направените от него
разноски по делото за държавна такса в размер на 10
лв. и 350 лв. възнаграждение за един адвокат , уговорено и реално заплатено съобразно представеният договор за правна защита
и съдействие от 30.10.2020 г., приложен на л.47 от
делото.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Д.Г.Й. ***, като незаконосъобразна принудителната административна
мярка „Принудително преместване на МПС“, наложена от М.В.Р. - инспектор „Репатриране“ в Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна по отношение на л. а. „Опел“
с рег.№ В****РХ, за която е съставен констативен протокол № 045238 / 29.09.2020
год.
ОСЪЖДА Община - Варна да заплати в полза на Д.Г.Й. ,
ЕГН: ********** , с адрес: ***, сумата от 360 (триста и шестдесет) лв.,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :