РЕШЕНИЕ
№ 53
гр.
Кнежа, 03.04.2015
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на дванадесети март през
две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Кончарска,
при
секретаря С.Х.,
като
разгледа докладваното от съдията
Кончарска Гр. дело № 445 по описа на съда за 2014 година
и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Пред съда е представена искова
молба от заявителя по
Ч. Гр. дело № 351 по описа за 2014 год.
на РС – Кн. –
„ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „…….” №
…, ет…, представлявано от И. Е. П., чрез пълномощника – юрк. Д.Д., срещу В.С.М.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, в качеството й на ЕТ „КОНКУРЕНТ 2006 –
В.М.”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. И.,
ул. „…….” № .. – длъжник по същото
ч. гр. дело, за сумата от 14 950.40 лв., от които:
4 391.03 лв., представляващи неустойки за забавено плащане на лизингови
вноски; 8 262.77 лв. – невъзстановени разходи за застрахователни премии за
лизинговия актив; 952.60 лв. – невъзстановени разходи
за данъци МПС за лизинговия актив; 804 лв. – невъзстановени
разходи за връчване на уведомление и преустановяване ползването на лизинговия
актив; 540 лв., представляващи 6 (шест) месечни такси за последващо администриране на
собствеността върху имуществото след изтичане на лизинговия срок – парично вземане по Договор за
финансов лизинг с номер 12006411/001 от 14.08.2008 год., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по горепосоченото ч. гр. дело, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.07.2014 год. до окончателното й изплащане. Претендират се съдебно-деловодни разноски, в т.ч. в заповедното
производство. С молбата са
представени писмени доказателства по опис.
По делото е приложено и Ч. Гр. дело №
351/ 2014 год. по
описа на Районен съд – гр. Кн.
Съдът е разменил книжата и в
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЕТ
„КОНКУРЕНТ 2006 – В.М.”***, представляван от собственика В.С.М., чрез пълномощника – адв. К.К. ***,
с представено пълномощно от 10.11.2014 год., с който се оспорва предявения иск
по основание и размер. Наред с това, на основание чл. 219, ал.1 от ГПК е
направено искане за привличане на трето лице – помагач, а именно А.Л.Б., с ЕГН **********
***, без да е посочено правото на лицето да встъпи в производството по делото,
за да помага на ответната страна.
В първото по делото с.з. процесуалният
представител на ответника не е мотивирал искането за конституиране на трето
лице – помагач и след обявяване на
предварителния писмен доклад за окончателен, същият е поискал отлагане на
делото за евентуално постигане на спогодба. Съдът е уважил това искане, като е отложил
делото за друга дата с оглед възможността за доброволно уреждане на спора.
За евентуално постигане на
спогодба, по молба на страните, съдът е отложил разглеждането на делото и в следващо
с.з., проведено на 15.01.2015 год.
ИЩЕЦЪТ – „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД гр. София, представлявано от И. Е. П., чрез пълномощника – юрк. Д.Д. – редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание. Депозирана е молба с вх.№ 515/
11.03.2015 год. от проц. представител – юрк. Д., с която същият не възразява
делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като заявява, че окончателно оттегля
предложението за спогодба и моли спора да бъде разгледан по същество. Допълнително
по делото са представени от ищцовата страна писмени бележки /вх.№ 625/
20.03.2015 год./, с които са изложени доводи по същество. В заключение, ищецът моли
съда да се произнесе с решение, с което да уважи изцяло предявения иск, като му
бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЕТ „КОНКУРЕНТ 2006 – В.М.”***, редовно
призован, в о.с.з. се представлява от собственика и управител В.С.М. и
пълномощника – адв. К.К. от ВрАК. В хода по същество, процесуалният
представител моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения
иск. Претендират се деловодни разноски. Моли да му бъде предоставен подходящ
срок за представяне на писмени бележки. Въпреки дадения от съда срок, по делото
не са представени писмени бележки от ответната страна.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2
от ГПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
От представените като доказателства по делото – Договор за финансов лизинг № 12006411/001 от 14.08.2008 год., сключен между „Евролийз Ауто” АД клон Пл. и ЕТ „Конкурнет 2006 – В.М.”;
погасителен план към договор за лизинг 12006411/ 14.08.2008 год. и Общи условия
на „Евролийз Ауто” АД гр.С. по договори за финансов лизинг; приемо-предавателен протокол от 26.08.2008 год., както и от приложеното Ч.Гр.д. № 351 по описа за 2014 год. на РС – Кн., се установява активната и пасивната
легитимация на страните.
По основателността на иска:
Предявени, при
условията на обективно кумулативно съединяване, са положителни установителни искове за установяване
дължимостта на вземания по Договор за финансов лизинг – договорна неустойка; застрахователни премии и данък МПС; разходи за връчване на уведомление и преустановяване
ползването на МПС; такси за последващо администриране на собствеността, за които вземания на ищцовото дружество е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок,
намиращи правното си основание в чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди,
че на 14.08.2008 год. сключил с ответника договор за финансов лизинг с №
12006411/001, с предмет МПС – л.а. Тойта „Корола” с ДК№ ………., индивидуализиран с номер на рама и двигател. Твърди се,
че по силата на Договора лизингополучателят се задължил да заплати на
лизингодателя стойността на автомобила на 60 (шестдесет) месечни вноски
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Излагат се твърдения,
че за периода на договора лизингополучателят – ответник системно не изпълнявал
задълженията си за плащане на изискуемите лизингови вноски и други дължими
плащания в уговорените срокове. Твърди се, че на 10.08.2013 год. срокът на
договора за финансов лизинг е изтекъл, но част от задълженията по него – общо в
размер на 14 950.40 лв., останали незаплатени от лизингополучателя. След тази дата и до настоящия
момент, ответникът
не е изпълнил
договорните си задължения за погасяване на дължимите суми, в резултат на което вземането на ищеца станало изискуемо. Поради закъсняло плащане
ответникът дължи и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда, а именно – 08.07.2014 год.
Съдът, след
преценка доводите на ищеца, становището на ответника и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото договор за
финансов лизинг с
номер 12006411/001 от
14.08.2008 год. съдът констатира, че „Евролийз Ауто”
АД клон Пл., в качеството си на лизингодател, е предоставил на ЕТ „Конкурент 2006 – В.М.”***, като лизингополучател, лек автомобил ТОЙТА „КОРОЛА” с номер на шаси …….. и двигател: …….. по доставна
цена без ДДС – 21 053.30 евро. В т.2
от Договора, като лизингова вноска е уговорена
сумата от 346.29
евро, за срок от 60 (шестдесет) месеца и остатъчна стойност от 1052.67 евро без ДДС;
плаващ лихвен процент; такса за управление на
лизинговата сделка 0,75% от лизинговата цена – 187.76 евро. Предвидена е и неустойка за забавено плащане с повече от 5 (пет) дни на лизинговата вноска, т.е лизингополучателят дължи заплащане на неустойка в
размер на 0,25% на ден върху просрочената сума, изчислена от датата, на която
сумата първоначално е станала изискуема /т.2.11/. Неразделна
част от договора за лизинг са Общите условия на „Евролийз Ауто” АД; Тарифа за таксите и комисионните на „Евролийз
Ауто” АД; погасителен план; приемо-предавателен протокол и Общи
условия на ЗД „Евроинс“ АД. Съгласно т.5 от Договора,
с подписа си под договора лизингополучателят удостоверил, че е
получил и е приел Общите условия на „Евролийз Ауто” АД. Представен е и приемо-предавателен протокол
от 26.08.2008 год., от който се установява,
че процесният автомобил е с рег.№ ЕН 2202 ВМ.
От
приложеното писмено уведомление, връчено на ответника на 14.01.2014 год., се
установява, че срокът на договора за финансов лизинг е изтекъл на 10.08.2013
год., като със същото ищецът „Евролийз Ауто” ЕАД – С. е дал на лизингополучателя ЕТ „Конкурент 2006 – В.М.”***
допълнителен и последен 15-дневен срок от получаване на уведомлението доброволно
да изпълни задълженията си възлизащи на сумата от 16 559.30 лв. към дата:
06.01.2014 год. Наред с това е уведомил лизингополучателя, в случай, че не
последват плащания в дадения срок ще изгуби всякакви права върху лизинговото имущество
и в 3-дневен срок ще следва да предаде владението върху МПС, предмет на договора,
а ако това не бъде сторено – ще бъдат предприети действия и мерки за връщане на
фактическото държане на имуществото и използвани всички законосъобразни способи
за защита интересите на лизингодателя, в т.ч. с прехвърляне на вземането на
лица, специализирани в принудителното събиране на лоши вземания. Представени
към исковата молба са протокол за връщане на автомобила от 25.03.2014 год.; договор
от 01.02.2012 год. между „Евролийз Ауто” ЕАД и „Делта Кредит Менидмънт” ЕАД, и приложение
№ 2 към Договора, споразумения между двете търговски дружества от 31.03.2014
год. и 30.06.2014 год., счетоводна справка, документи за платени от ищеца
застрахователни премии, данъци МПС, връчване на уведомление и преустановяване
ползването на лизинговия актив, застрахователни полици, фактури и сметки. Представена
е и Тарифа за таксите и комисионните, събирани от „Евролийз Ауто” АД.
От
представеното по делото писмо до ищеца „Евролийз Ауто” ЕАД, с дата: 14.06.2011
год., подписано от управителя на ЕТ „Конкурент
По
делото не са представени доказателства за платени от ответника на ищеца каквито
и да е суми, след изтичане на срока на договора за финансов лизинг /на 10.08.2013
год./.
Видно
от клаузите на Договора, съгласно т. 2.11 лизингополучателят дължи неустойка за
забавено плащане, в случай на забава на плащането на лизингова вноска с повече
от 5 (пет) дни в размер на 0.25% за всеки ден забава върху просрочената сума,
изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема.
Представени са доказателства /сметки за дължими суми/ за просрочие на множество
лизингови вноски през периода 10.04.2011 год. – 10.08.2013 год., в който период
е действал договорът между страните.
В
т. 12.2, буква ”г” от Общите условия към договора за финансов лизинг е
предвидено, че през срока на договора лизингополучателят заплаща всички
разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни юридически актове, касаещи
ползването на имуществото в страната и собствеността върху него. Към исковата
молба са приложени преводни нареждания за платен от лизингодателя данък МПС за
2011 год., 2012 год. и 2013 год. общо в размер на 952.60 лв.
Съгласно т. 13.2 от Общите условия към
договора, когато имуществото е МПС лизингополучателят се задължава да сключва
за периода на действие на Договора по отношение на ПС задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” и застраховка „Пълно автокаско”
/включваща клауза „А” на застраховка „Каско на МПС/. Представени са
застрахователни полици, от които се установява, че процесният лек автомобил е с
платени застраховки „Каско на МПС” за периода от 22.11.2009 год. до 21.08.2014
год. вкл. и за същия период за автомобила са платени застрахователни примии по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, общо в размер на 8 262.77 лв.
Съгласно
т. 9.8 от Общите условия на „Евролийз Ауто” АД – С., в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя на договора и/или Общите условия, лизингодателят има право да
предприеме всички законни действия, за да преустанови временно ползването на имуществото
от лизингополучателя.
Съгласно
Тарифата за таксите и комисионните, събирани от „Евролийз Ауто”АД
лизингополучателят дължи на лизингодателя разходите, които последният е
направил във връзка с преустановяване ползването на имуществото и връчване на
уведомление за дължими суми. Ищицът се е възползвал от услугите на
специализирана компания – „Делта Кредит Менидмънт” ЕАД гр. София, по силата на
договор от 01.02.2012 год., за събиране на просрочени вземания и активи по
договори за финансов лизинг, като разходите, които са платени са в размер на
804 лв. Представени са разходооправдателни документи /фактури/.
Съгласно
същата Тарифа лизингополучателят дължи месечна такса за последващо
администриране на собствеността върху имуществото след изтичане на лизинговия
срок в размер на 90 лв. Таксата се дължи и начислява от съответното падежно
число 2 (два) месеца след датата на падежа на последната лизингова вноска
/10.08.2013 год./, съгл. погасителния план, в случай, че дотогава собствеността
върху имуществото не е прехвърлена на лизингополучателя. Таксата е дължима за
всеки отделен актив, за всеки започнат месец. В случая, дължимата сума е в
размер на 540 лв. за период от 6 (шест) месеца забавяне.
Съдът намира, че от представените писмени
доказателства несъмнено
може да бъде направен извод,
че ответникът е сключил твърдения от ищеца договор за финансов лизинг и че правоотношенията между страните се
уреждат от него, Общите условия и другите изрично посочени документи, неделима част от
договора. След изтичане на лизинговия срок, собствеността
върху процесното МПС не е прехвърлена на лизингополучателя, поради виновно
неизпълнение от негова страна на договорните задължения.
За правилното решаване на спора, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че общо дължимата
сума е в размер на 14 953.58 лв. Ищецът е претендирал сумата от 14 950.40 лв., като
до приключване на съдебното
дирене не е направено изменение на иска съобразно заключението на вещото лице.
При така
установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
Предявените положителни установителни
искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. По този иск
следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване
на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване,
съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането.
По делото безспорно се установи, че между страните е бил
сключен договор за финансов лизинг от 14.08.2008 год. относно лек автомобил марка Тойта, модел Корола, с номер на шаси ………. и двигател № ……., с рег.№ ………...
По силата на този договор ответникът в настоящото
производство, в качеството си на лизингополучател, е имал задължение за
заплащане на уговорени, съгласно погасителен план, неразделна част от договора,
месечни лизингови вноски, застрахователни вноски, данък МПС и др. такси и
разходи, уговорени с договора, респ. предвидени в Общите условия на лизингодателя.
Във връзка с възражението на ответника относно Общите
условия на лизингодателя, следва да се отбележи, че те са неразделна част от
договора за финансов лизинг по силата на изрична негова клауза /т.4.1/, като с
подписа си под договора лизингополучателят е удостоверил, че е получил и е приел Общите условия /т.5 от договора/.
С оглед изложеното, съдът приема, че е
установено наличието на задължение на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство за заплащане на неустойка за забавено плащане /изрично уговорена в т. 2.11 от договора за
финансов лизинг/ на 29 (двадесет и девет) месечни лизингови вноски по нарочно
издадени фактури, за всеки ден забава, за периода от м. Април 2011 год. до
м. Август 2013 год., т.е. до изтичане срока на договора – 10.08.2013 год. Точният
размер на договорната
неустойка е установен с
помощта на вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма
основания да се съмнява и чието заключение, като неоспорено от страните,
съдът кредитира изцяло. Съгласно заключението на вещото лице
дължимата договорна неустойка възлиза на исковата сума от 4 391.03 лв.
От Общите условия на „Евролийз ауто” АД – гр.София, приети от лизингополучателя и неразделна
част от договора за
финансов лизинг, произтича
задължението на
лизингополучателя за заплащане
на дължим данък МПС за периода на действие на договора и застрахователни вноски. Размерът на тези задължения е установен от вещото
лице, като данък МПС възлиза на сумата от 955.85 лв.,
а дължимите застраховки – 8 262.70 лв. Ищецът е претендирал сума в
размер на 952.60 лв. – дължим данък МПС. Не е направено изменение на иска в
тази му част, поради което същият следва да се уважи до този размер.
Съгласно т. 9.8 от Общите
условия, в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на Договора
и/или Общите условия към него, лизингодателят има право да предприеме всички
законни действия, за да преустанови временно ползването на имуществото от
лизингополучателя.
От Тарифата за таксите и
комисионните, събирани от „Евролийз Ауто” АД произтича задължението на
лизингополучателя да заплати разходите, които лизингодателят е направил във
връзка с преустановяване ползването на МПС и връчването на уведомления за
дължими суми, чрез специализирана компания за събиране на просрочени вземания и
събиране на активи. Видно от заключението на вещото лице, размерът на
задължението възлиза на сумата от 804.00 лв.
От Тарифата, произтича
и задължението на лизингополучателя за заплащане на месечна такса
в размер на 90 лв. за последващо администриране на собствеността върху
имуществото, след изтичане на лизинговия срок /10.08.2013 г./, начислявана от
съответното падежно число 2 (два) месеца след датата на падежа на последната
лизингова вноска, съгл. погасителния план. Вещото лице е дало заключение, че
претендираната и дължима сума е в размер на 540.00 лв.
Съгласно заключението на вещото
лице общата сума на дължимата договорна неустойка и невъзстановените разходи, в
т.ч. разходи за данъци, застрахователни премии и преустановяване ползването на
лизинговия актив, заплатени от ищеца с платежни нареждания, представени и
приети по делото, е общо в размер на 14 953.58 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените положителни установителни искове по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК, във връзка с
чл. 124, ал.1 от ГПК са основателни и доказани
в претендираните
пълни размери.
Върху посочената като дължима и претендирана сума в
размер на 14 950.40 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва
за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл. 422, ал.1 от ГПК.
Следва да се признае дължимост и на разноските
направени от ищцовото дружество в заповедното производство.
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски общо в размер на 2 346.01 лв., от които: 299.01 лв. – платена
държавна такса; 120.00 лв. – за хонорар за вещо лице; 1 800.00 лв. –
юрискосултско възнаграждение; 127.00 лв. – пътни и дневни разноски.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на ЕТ „КОНКУРЕНТ 2006 – В.М.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. И., обл. Пл., ул. „……..” № …, представляван от В.С.М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, че вземането на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „………..”
№ .., ет…, представлявано от И. Е. П., чрез пълномощника – юрк. Д.Д., за сумата
от 14 950.40 лв. (четиринадесет
хиляди деветстотин и петдесет лева и четиридесет стотинки), от които: 8 262.77 лв. (осем хиляди двеста
шестдесет и два лева и 77 ст.) невъзстановени разходи за застрахователни премии
на лизинговия актив; 4 391.03 лв. (четири
хиляди триста деветдесет и един лева и 03 ст.) незаплатени към Лизингодателя неустойки за
забавено плащане на лизингови вноски; 952.60
лв. (деветстотин петдесет и два лева и 60 ст.) невъзстановени разходи за
данъци на МПС на лизинговия актив; 540.00
лв. (петстотин и четиридесет лева и 0 ст.) незаплатени такси за
администриране на собствеността върху лизинговия актив след изтичане на срока
на лизинговия договор; 804.00 лв. (осемстотин
и четири лева и 0 ст.) невъзстановени разходи за преустановяване ползването на
лизинговия актив – представляваща парично вземане по Договор за финансов лизинг
с номер 12006411/001 от 14.08.2008 год., законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.07.2014 год. до окончателно изплащане на вземането,
както и направените в заповедното производство разноски, а именно: държавна такса в размер на 299.01 лв. (двеста деветдесет и девет лева и 01 ст.) и 1 800.00 лв. (хиляда и осемстотин
лева и 0 ст.) – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 373/14 от 12.08.2014 год. по Ч.Гр.д. № 351 по
описа за
2014 год. на РС –
гр.Кн., СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ЕТ
„КОНКУРЕНТ 2006 – В.М.”, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. И., ул. „………” № …, представляван от В.С.М., да заплати на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „……….”
№ …, ет…., представлявано от И. Е. П., чрез пълномощника – юрк. Д.Д., направените в производството пред настоящата съдебна
инстанция деловодни разноски
общо в размер на 2 346.01 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: