О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№…………./……....10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маркова
в.ч.т.д. № 1698/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 71260/02.10.2019 г.
от „ЕЛСИН-Н“ ЕООД, ЕИК *********, съсе седалище и
адрес на управление гр. Аксаково, ул. „Странджата“, №
2, представлявано от Красимир Атанасов Илиев срещу Определение № 12218/19.09.2019 г., постановено по гр.д.
№ 15169/2018 г., на ВРС, XLVI с.
Въззивният
съд след като извърши проверка досежно редовността и
допустимостта на производството, констатира следното:
Съобразно разпоредбата на чл.
405, ал. 1 ЗСВ, ситуирана в гл. XXII – Административнонаказателни разпоредби, който не изпълни
разпореждане на съдия, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се
наказва с глоба от 50 до 2000 лв. ако не подлежи на по-тежно
наказание. Цитираната норма предписва и процедурата по налагане на наказанието
и неговото атакуване. Следователно в случая съдът действа като административнонаказателен орган.
В хода на първоинстанционното производство с
Разпореждане от 28.05.2019 г. ВРС е задължил частния въззивник,
в качеството му на работодател на ответника по делото, да окаже съдействие за
връчване на съдебните книжа на Г.Д.В.. Поради последвалото неизпълнение на
разпореждането на съда, на „Елсин – Н“ ЕООД е дадена
възможност да даде обяснения за причината за неизпълнението, в хипотезата на
чл. 405, ал. 2 ЗСВ. С оглед отказа на работодателя да получи разпореждането, му
е наложена глоба в размер на 200.00 лв., с Определение № 9732/30.07.2019 г.
В границите на едноседмичен срок от връчване на съобщението за
наложената глоба, частния въззивник е депозирал молба
за отмяната й като първостепенния съд е оставил без уважение молбата за отмяна.
Въпреки, че ВРС е посочил при произнасянето си разпоредбата на чл. 92а ГПК, въззивния съд намира, че в действителност произнасянето е
извършено по реда на чл. 405, ал. 3 ЗСВ.
Ал. 4 от чл. 405 ЗСВ предвижда реда за обжалване на произнасянето по
молбата за отмяна на наложената глоба, а именно по ЗАНН. Същевременно в
атакуваното Определение на частния въззивник са
дадени указания за обжалване пред ВОС, в едноседмичен срок от съобщаването. По
този процесуален ред е администрирана и постъпилата частна жалба.
Като се има предвид спецификата на производството по чл. 405 ЗСВ,
препращането към ЗАНН е именно с оглед прилагане на правилата на касационното
обжалване, уредени в чл. 84, вр. чл. 63, ал. 1, изр.
2 ЗАНН. Обжалването се осъществява по реда на гл. XII от АПК – пред съответния
административен съд, но на основанията посочени в НПК. (така О № 119/18.07..2011
г., по ч. н. д. № 1192/2011 г., ВКС, II НО; О № 173/07.12.2012 г. по ч. н. д. №
1896/2012 г., II н. о., както и О № 5518/28.04.2009 г., по адм.
д. № 4344/2009 г., II о.).
Съставът на ВОС намира, че не е компетентен да се произнесе по
депозираната частна жалба, поради което производството следва да бъде
прекратено, а делото върнато на ВРС за надлежното администриране на частната
жалба по съответния процесуален ред, след което да бъде изпратена на надлежния
съд.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. № 1698/2019 г.,
по описа на ВОС, ТО.
ВРЪЩА гр.д. № 15169/2018 г., на ВРС, XLVI с., за
надлежно администриране на депозираната жалба по съответния процесуален ред.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.