Решение по дело №381/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..

гр. Варна, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XIV състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при участието на секретаря Наталия Зирковска, като разгледа дело номер 381 по описа за 2022 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „е.б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***, представлявано от Я.И. Ж., чрез адв. С.Ж., срещу Решение № Р-52/32-37126/02.02.2022 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 21/19.01.2022 г. на директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митници“ Варна.

Оспорващият твърди незаконосъобразност на обжалваното постановление по съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно в жалбата сочи, че в притежавания от дружеството данъчен склад, в които длъжностните лица на ТД Митници Варна са извършили проверка, в следствие на която са съставени актове за установяване на административно нарушение /АУАН/, не са съхранявани стоки собственост „е.б.“ ЕООД. Излагат се доводи, че запорираните стоки – 886 бутилки, са собственост на други две дружества – „Б.Т.“ ЕООД и „Х.Ф.“ ЕООД, в подкрепа на което са приложени опис на за иззети акцизни стоки № 21BG2000A052168/19.11.2021 г. и № 21BG2000A052169/19.11.2021 г., както и извадка от складова наличност /подписана с електронен квалифициран подпис на 14.02.2022 г./. Оспорващият счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ДОПК, тъй като стоките са остойностени с „временна оценка“, което не е способ за оценяване предвиден в ДОПК. Счита, че при издаване на процесното постановление, а и при постановяване на решението, с което е оставено в сила, административно-наказващият орган, не е събрал доказателства установяващи стойността на стоките, върху които е наложен запора. Релевира доводи, че ПНОМ е издадено без да са налице визираните в чл. 121, ал. 1 ДОПК предпоставки, поради липса на обезпечителна нужда, която следва да е обоснована  с установен от органите по приходите риск за събиране на бъдещо вземане. Оспорващият твърди, че административния орган, следва да прецени имущественото състояние на длъжника, наличието на други негови публични и частни задължения, неговата платежоспособност, обстоятелството дали е изряден платец на други публични задължения и други относими към конкретния случай факти и да ги съпостави с размера на публичните задължения, във връзка с които е предвидено обезпечението. Моли да се отмени обжалваното решение и ПНОМ, като незаконосъобразни.  

 

 Ответникът, директорът на Агенция „Митници“, чрез Й.И.– директор на дирекция „Правно-нормативна“ при Агенция „Митници“, счита жалбата за неоснователна по следните аргументи: на основание чл. 107г, ал. 1 т. 1 ЗАДС, с ПНОМ е наложен запор върху стоки на длъжника – 886 бутилки с алкохол, установени в данъчен склад на жалбоподателя с ИНДС BGNCA00446001. Навежда доводи, че остойностяването на стоките с временна оценка е извършено на основание чл. 233, ал. 5 ДОПК, като последствие е изготвена експертиза за определяне на пазарна стойност на стоките, като с оглед на същата директорът на ТД „Митници“ Варна е издал Постановление № 21А/09.02.2022 г. и Постановление № 21Б/09.02.2022 г. Счита, че правилно директорът на ТД „Митници“ – Варна, е мотивирал налагането на обезпечителните мерки, поради високия размер на обезпечителните вземания. Сочи, че обезпечителната мярка, представлява едновременно защита и санкция, в която се състои обезпечението на конкретно вземане, което следва да съответства на вземането на държавата. Релевира доводи, че в конкретния случай не следва задължително да се изследва имущественото състояние на задълженото лице, не е в противоречие с изискването на обезпечителна нужда при налагането на обезпечителна мярка, поради високия размер на вземането. ЗАДС е специален закон в материята на предварителното обезпечение, доколкото изпълнително основание по чл. 107г, ал.1, т. 1 ЗАДС е АУАН. Отправя молба жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решение № Р-52/32-37126/02.02.2022 г. на директора на Агенция „Митници“ бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа страна:

 В резултат на извършени от проверки от ТД Митници Варна, спрямо „е.б.“ ЕООД са съставени АУАН № 227/2021 г., за извършено нарушение от жалбоподателя нарушение на чл. 110, ал. 1 вр. с чл. 44, ал. 1, т. 6 ЗАДС, АУАН № 235/2021 г., за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 122б, ал. 2 ЗАДС и АУАН № 245/2021 г. за извършено нарушение от жалбоподателя по чл. 112б, ал. 3 ЗАДС.  

На 27.01.2015 г. директора на ТД Митница Варна, като се запознал с административно-наказателните преписки по съставените АУАН и взел предвид, че размерът на публичните държавни вземания, съставляващи имуществена санкция в размер на 13 859,23 лв, която сума ще затрудни тяхното събиране, издал ПНОМ № 21/19.01.2022 г., с което наложил обезпечителна мярка запор върху стоки на длъжника /“е.б.“ ЕООД/ – 886 бъутилки с алкохол, установени в негов данъчен склад с ИНДС BGNCA00446001.

 Постановлението е своевременно обжалвано пред ответника.

 С Решение № Р-52/32-37126 от 02.02.2022 г. директорът на Агенция „Митници“ в производство по чл. 197, ал.1 ДОПК вр. чл. 107г, ал.5 ЗАДС, се е произнесъл по оспорването на „е.б.“ ЕООД срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки, потвърдил е акта на директора на ТД Митница Варна, като издаден от компетентен орган, при наличие на фактически основания по чл. 107г ЗАДС – съставени АУАН за нарушения по ЗАДС. Наложената обезпечителна мярка е в съответствие с чл. 107г, ал. 1, т. 1 ЗАДС, като правилно е до размера на вземанията по съставените АУАН. В оспорвания акт се сочи, че съгласно чл. 107г, ал. 3 ЗАДС, обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на вземането, а в процесния случай съгласно временната оценка, обезпечението е в размер на 13 230, 37 лв., като съгласно обжалваното ПНОМ остават необезпечени 628,86 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалба е подадена в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

При проверката, дължима съобразно чл. 160, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 144, ал. 2 ДОПК и чл. 107г, ал.5 ЗАДС съдът намира, че решението на директора на Агенция
„Митници“ е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 197, ал.1 ДОПК вр. чл. 7, ал.2 ЗМ. Спазени са изискванията за формата му. Не са допуснати съществени нарушения, обосноваващи основание за незаконосъобразност и обявяване на нищожност. Същото се отнася и до потвърденото постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Контролът на съда върху наложени обезпечителни мерки в производство по чл. 197, ал. 3 ДОПК вр. чл. 107г, ал. 5 ЗАДС обхваща три хипотези на отмяна на обезпечителната мярка: 1) Когато длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, в която не попада случаят, тъй като жалбоподателят не представя такова обезпечение; 2) Ако не съществува изпълнително основание, в случая също неприложимо, доколкото към датата на издаване на постановлението е съставен АУАН или 3) Ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

 Разпоредбата на чл. 107г, ал.1 ЗАДС предвижда, че за обезпечаване на вземания по съставен акт за установяване на нарушение по този закон митническите органи могат да налагат обезпечителни мерки запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки; запор върху стоки в оборот и възбрана върху недвижими имоти когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на вземанията по АУАН. Допълнително изискване по ал.3 е мерките да се налагат в съответствие с размера на вземанията.

Предпоставките по чл. 107г са изпълнени:

Обезпечението е във връзка с издаден АУАН № 227/2021 г., за извършено нарушение от жалбоподателя нарушение на чл. 110, ал. 1 вр. с чл. 44, ал. 1, т. 6 ЗАДС, АУАН № 235/2021 г., за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 122б, ал. 2 ЗАДС и АУАН № 245/2021 г. за извършено нарушение от жалбоподателя по чл. 112б, ал. 3 ЗАДС. Въз основа на посочените АУАН са образувани административно-наказателни преписки /АНП/ № 207/2021 г., № 213/2021 г. и № 12/2022 г. по описа на ТД Митници Варна на Агенция „Митници“.  Предвидените имуществени санкции за нарушенията, за които предстои издаване на наказателни постановления от административнонаказващия орган, са с общ размер от 13 859,23 лв. В тази връзка директорът на ТД Митници Варна е приел, че събирането на вземанията ще бъде невъзможно или затруднено, поради високия им размер. 

 Преценката за условията да се предприеме предварително обезпечение по чл. 107г, ал. 1 ЗАДС, включва само неговото обосновано предполагане като размер и съответствието му на обезпечителната нужда, като първото обстоятелство е налице, доколкото са съставени АУАН за конкретни нарушения по ЗАДС, обуславящо налагане на определена от законодателя величина на имуществената санкция – в общ размер на 13 859,23 лв.

Относно спазването на изискването за съразмерност по чл. 107г, ал. 3 ЗАДС съдът намира следното:

Наложеното обезпечение в общата си стойност 13 230,37 лв. съответства /не надхвърля/ размера на установяемото задължение, поради което не може да се приеме, че е налице несъразмерност, свръхобезпеченост.

Целта на мерките е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, вследствие на които събирането на вземанията по АУАН ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изпълнението на едно публично задължение ще е невъзможно, когато носителят му към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери или вследствие на отчуждаване, не разполага с такова. В случая тази цел е постигната с наложения запор на движимите вещи – 886 бр. бутилки с алкохол, съразмерно на обезпечителната нужда. В хода на съдебното дирене не е установено длъжникът в производство по чл. 197, ал.3 ДОПК вр. чл. 107г, ал.5 ЗАДС, да е изпълнил някоя от трите хипотези, които да са основания за отмяна на обезпечителната мярка.

 По тези съображения съдът приема, че решението на директора на Агенция „Митници“ и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно.

Доводите на жалбоподателя, че запорираните стоки – 886 бр. бутилки алкохол, са собственост на други две дружества – „Б.Т.“ ЕООД и „Х.Ф.“ ЕООД, не обосноват извод за наличието на основание за отмяна на оспорвания акт. По делото не са представени доказателства, че запорираните стоки не са собственост на жалбоподателя. Нещо повече, видно от събраните по делото такива, оспорващият излага тези свои твърдения едва на етап съдебно обжалване, като до този момент твърдения в тази посока не са ангажирани. Предоставената с жалбата извадка от складова наличност на данъчен склад на „е.б.“ ЕООД, подписана от управителя на дружеството /с електронен квалифициран подпис на 14.02.2022 г./, не може да се приеме за безспорно доказателство, че стоките предмет на запора са собственост на други дружества. Процесните доказателства, на които се позовава оспорващият са частни свидетелстващи документи без материална доказателствена сила. А дори и запорираните стоки да не са собственост на „е.б.“ ЕООД, то третите лица разполага с предвидената в закона възможност да защити правата си –  чл. 197, ал.5 от ДОПК.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от упълномощен юрисконсулт, чрез представяне на писмено становище по спора и осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание по делото. Искането е основателно предвид изхода на спора. Нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а не нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК – в този смисъл е решение по адм. дело № 13662/2017 г. на ВАС и определение по адм. д. № 3319/2018 г. на ВАС. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на Агенция „Митници“ да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Варна,

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „е.б.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № Р 52/32-37126 от 02.02.2022 г. на директора на Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА „е.б.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Я.Ж. да заплати в полза на Агенция „Митници“ сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: