гр.Хасково,
18.08.2022г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети август през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №223 по описа за
2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 и
чл.143 от АПК. Постъпило е искане от пълномощника на ответната страна за изменение
на постановеното Решение №389/13.06.2022г.,
а именно: да се измени решението в частта на разноските за адв.възнаграждение в
размер на 550,00 лева, като съдът отчете направеното в с.з. 13.05.2022г.
възражение за прекомерност.
Жалбоподателят Н.Щ. – чрез упълномощения представляващ го
адвокат, взема становище, като възразява по допустимостта на искането, тъй като
не бил представен списък на разноските, както и излага съображения, че не било
направено в с.з. възражение за прекомерност, касаещо размера на хонорара, а
само възражение относно действителното заплащане на този хонорар. Твърди се и
че не било налице прекомерност, доколкото заплатеното не било завишено в пъти,
а в чл.1 от Наредба №1/09.07.2004г. бил провъзгласен принцип на свободното
договаряне. Иска се молбата по чл.248 от ГПК да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди искането и събраните по делото
доказателства, счита искането за основателно.
Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок
по чл.248, ал.1 от ГПК. Решението е постановено на 13.06.2022г., като
съобщението за него е получено от ответника на 14.06.2022г. В срок е депозирано
искането по чл.248 от ГПК – на 28.06.2022г., което поради изложеното е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество е основателна.
С постановеното решение жалбата на Н.Щ. е уважена и съдът
е отменил Решение №1012-26-98-1 от
08.03.2022г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл.117, ал.3
от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, като във връзка с направеното искане
за заплащане на разноски е осъдил ТП на НОИ Хасково да заплати на Н.Ю.Щ., ЕГН **********,***, направените разноски
по делото в общ размер на 560,00 лева, представляващи 10,00 лева за д.т. и
съгласно представения договор за правна защита и съдействие сума от 550,00 лева
адвокатско възнаграждение. Видно от съставения протокол от с.з. на 13.05.2022г.
представляващият ответната страна юрисконсулт прави възражение относно
адвокатския хонорар и иска същият да бъде съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
В случая не може искането по чл.248 от ГПК да бъде прието за недопустимо, независимо, че няма спор относно това, че ответникът не е представил списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание. Не е спорно и че присъденото с решението адвокатско възнаграждение е в размер на 550,00 лева, което е установено от представения по делото договор, както че и не съответства на разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване възнаграждение от 350,00 лева.
По отношение допустимостта на искането, то
в случая следва да се отчете, че юрисконсултското възнаграждение
съставлява разноски, но същите се определят от съда съгласно Закона за правната
помощ и Наредба …., а не са предварително сторени от страната. Поради това не е
необходимо да бъде представен договор, в който да е вписан начин на плащане и
сума, и така се да се доказват търсените разноски. В този смисъл в случая не е
необходимо представяне на списък на разноските по чл.80 от ГПК, още повече, че се
търси единствено юрисконсултско възнаграждение, за което вече се посочи, че се
определя от съда и не е необходимо да се доказва. Така липсата на представен
списък на разноски не е пречка за допустимостта на производството по чл.248 от ГПК, като настоящата хипотеза е сходна с хипотезата на предоставена на клиент
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, когато отново съдът определя
възнаграждението и не се дължи представяне на списък на разноските.
Тъй като в настоящия случай страната е
направила възражение за прекомерност и то не е било обсъдено от съда, то именно
в производството по чл.248 от ГПК може да бъде защитено правото да иска
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, доказано като такова от
550,00 лева. Съгласно заявеното в с.з. от представляващия ответната страна се
прави именно възражение за прекомерност, тъй като изрично се иска размерът да
бъде съобразен с фактическата и правна сложност. Поради това съдът не споделя
становището на представляващия жалбоподателя, че се възразявало единствено по
самото заплащане на хонорара, но не и по отношение на размера му.
Така в случая дължимото се адвокатско
възнаграждение е следвало да бъде определено на основание чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата, в редакцията към
момента на сключване на договора за оказване на адв.защита и съдействие по
делото - 14.02.2022г. Съгласно тази разпоредба за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
за дела по Кодекса за социално осигуряване възнаграждението е
350,00 лева. Именно в този размер разноските следва
да се присъдят в тежест на ответната страна, но като бъде отчетето направеното
възражение за прекомерност, при което следва да се съобрази действителната
фактическа и правна сложност на делото - проведено едно с.з., не са приети нови
доказателства, не са изложени различни становища от тези пред административния
орган. Това налага да бъде изменено решението в частта за разноски, като се
определи намален размер на адвокатското възнаграждение, платен от
жалбоподателя, а именно: от 550,00 лева на 350,00 лева.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на Решение
№389/13.06.2022г., постановено по
а.д.№223/2022г. в частта на разноските за адв.възнаграждение, като при
отчитане на възражението за прекомерност ОПРЕДЕЛЯ намален размер на
адвокатското възнаграждение - вместо 550,00 лева в намален размер 350,00 лева,
или общо дължими разноски по делото вместо 560,00 лева – 360,00 лева.
Определението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-срок срок, считано от съобщението до страните.
Съдия: