№ 131
гр. Ихтиман, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231840200238 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. К. Й., ЕГН **********, адрес:
гр. Н.И, ул. „*“ № *, срещу Наказателно постановление № */21.04.2022 г.,
издадено от Ф.В.Б. – началник РУ - Ихтиман при ОДМВР София, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата на
жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в
размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, счита че наказателното постановление е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Излага подробни съображения, че поради
неизпълнение на административно задължение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, за
уведомяване за служебно прекратена регистрация на автомобила е
възникнало незнанието от страна на жалбоподателя, поради което липсва
както умисъл, така и небрежност за изпълнение на задълженията му. Също
така и че неправилно АНО е приел за собственик на МПС М.М., който не е
такъв от 12.08.2021 г. съгласно договор за покупко – продажба на автомобил
и талон на МПС. Позовава се и на ТП № 2 от 05.04.2023 г. на ВАС – ОСС на
НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което върховните съдии са приели, че
при неуведомяване за прекратена служебна регистрация липсва
съставомерност на нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се
явява лично и с адв. Т., пледират за отмяна на НП. Жалбоподателят излага
твърдения, че не е знаел, че номерата на автомобила е следвало да бъдат
сменени, като след проверката е изпълнил задължението си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С
придружителното писмо към административно наказателната преписка е
1
изразено становище за правилност на наказателното постановление, в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 17.10.2021 г., около 22:50 часа на ПП-8 в района на с. М., с посока
на движение към гр. София жалбоподателят Г. К. Й. управлявал л.а. марка
„*“, модел „*“, като бил спрян за проверка от служители на ОДМВР София,
РУ- Ихтиман и при извършена справка в масивите на МВР е установено, че
МПС не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
За констатираното нарушение, изразяващо се в управление на лек
автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, е съставен акт за
установяване на административно нарушение № */17.10.2021 г., с бл. № *, от
С.М. – младши автоконтрольор при ОДМВР - София, РУ - Ихтиман в
присъствието на свидетеля С.С.Н.
Жалбоподателят е подписал посочения АУАН без възражения като
препис от АУАН му е връчен на същата дата – 17.10.2021г.
Въззивникът е дал сведение на 17.10.2021г., в което посочва, че
закупил автомобила месец преди проверката и не е знаел, че същият е
служебно дерегистриран, както и не е знаел, че в срок от 1 месец е следвало
да прехвърли МПС-то.
Административно наказателната преписка е била изпратена на РП -
Самоков, ТО-Ихтиман, с оглед преценката за осъществяване на състав на
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като с постановление от
17.11.2021г. по пр. пр. № */2021г. по описа на РП Самоков, ТО-Ихтиман е
било отказано образуването на наказателно производство, тъй като Г. К. Й. не
е знаел, че управлявания от него автомобил е бил с прекратена регистрация,
поради което и деянието му не е съставомерно от субективна страна.
След получаване на постановлението на РП – Самоков, ТО- Ихтиман е
издадено атакуваното наказателно постановление № */21.04.2022 г. от Ф.В.Б.
– началник РУ - Ихтиман при ОДМВР София, с което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя Й. са наложени кумулативно
административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева, за това че на
ПП-8 в района на с. М. с посока на движение към град София управлява лек
автомобил „* *“, собственост на М.М. М. като при извършената справка в
масивите на МВР е установено, че превозното средство не е регистрирано по
надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
От представени и приети по делото писмени доказателства
Застрахователна полица № *, сключена на 01.02.2022г. със срок до
31.01.2023г. между Г. Й. и ЗД „Евроинс“ АД, се установява че лекият
автомобил „* *“ с рег. № ******** е бил със сключена застраховка ГО по
полица, като няма данни същата да е била прекратена.
От приетия по делото договор за покупко – продажба, сключен на
12.08.2021 г. и свидетелство за регистрация част 1, издадено на 18.10.2021 г.
2
се установява, че процесният автомобил е собственост на Г. К. Й..
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл. 283 НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
административен орган наказателни постановления.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Актът и наказателното постановление са издадени от съответните
органи в кръга на тяхната компетентност, видно от приложената по делото
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление се съдържа ясно и пълно описание на вменените на
жалбоподателя нарушения.
От събраните в хода на с производството доказателства се установява,
че въззивникът е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение, доколкото на процесната дата е управлявал
собствения си лек автомобил, който към този момент е с прекратена
регистрация. Представената по делото застрахователна полица касае период,
следващ проверката, поради което е ирелевантна за изводите на съда.
Деянието, обаче е несъставомерно от субективна страна, тъй като няма
доказателства по делото за обстоятелството, че автомобилът е със служебно
прекратената регистрация да е било съобщено на собственика на автомобила
и той да е знаел, че управлява автомобил в прекратена регистрация.
Гореизложеното дава основание на настоящия състав, да приеме че
нарушението по чл. 140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна,
тъй като въззивникът не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран
автомобил, поради което и атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г.,
постановено по тълкувателно дело № 3 от 2022г. на ОСС на НК на ВКС и I и
II колегии на ВАС.
Следва да се отбележи, че щом като деянието на Г. Й. не е
3
съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна прокуратура
– Самоков, ТО - Ихтиман при отказа за образуване на наказателно
производство, то не е възможно за същото деяние да бъде наложено
административно наказание, доколкото в принципен план носенето на
административно-наказателна отговорност предполага обективна и
субективна съставомерност на деянието.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, в чийто чл. 143, ал. 1
АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От своя страна в т. 6 ДР АПК е предвидено, че
"поемане на разноски от административен орган" означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата, на което е
административният орган. Доколкото атакуваното НП е издадено от
началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото
лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените
в хода на производството разноски. Жалбоподателят претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лева, за които представя
договор за правна защита, в който е записано, че сумата е платена в брой.
Представителят на административно наказващия орган е направил
възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение.
Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая се
определя съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.20024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в
размер на 400,00 лева. Съдът намира, че претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена до минималния размер от
400,00 лева, тъй като делото не разкрива фактическа и правна сложност, а
разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */21.04.2022г., издадено от
Ф.В.Б. – Началник РУ - Ихтиман при ОДМВР София, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Г. К. Й., ЕГН: **********, адрес: град Н.И, ул.
„*“ № *, са наложени кумулативно административни наказания „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на
300,00 /триста/ лева, за това че на 17.10.2021г. в 22:50 часа на ПП - 8 в района
на с. М. с посока на движение към град София управлява лек автомобил „* *“,
собственост на М.М. М. като при извършената справка в масивите на МВР е
установено, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред –
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР София на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН да
заплати на Г. К. Й., ЕГН: **********, адрес: град Н.И, ул. „*“ № * разноски в
4
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5