№ 3544
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. Б. НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. Б. НОНЧЕВА Гражданско дело №
20221110123135 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА“ АД
срещу В. Б. З., с която са предявени искове за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 5800,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, сумата от 1356,34 лева, представляваща законна лихва за забава,
начислена върху претендираната сума за периода от 13.09.2016 г. до 03.05.2022 г.,
както и законна лихва за забава от 03.05.2022 г. до окончателното заплащане на
главницата.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила Присъда № 49 от 28.03.2022 г.,
постановена по н. о. х. д. № 20211110999999/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ви
състав, ответницата била призната за виновна, че в периода от 15.01.2016 г. до
13.09.2016 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с пет деяния,
които осъществявали поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите се явявали от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице – главен
счетоводител в „ФИРМА“ АД, назначена с Трудов договор № *****/23.12.2015 г. –
присвоила чужди пари, собственост на „ФИРМА“ АД, в общ размер от 5800,00 лева,
поверени да ги управлява. С това си действие ответницата нанесла имуществени
вреди на дружеството в размер на посочената парична сума. В хода на наказателното
производство ищцовото дружество предявило граждански иск за обезщетяване на
причинените вреди, но същият не бил допуснат от съда за съвместно разглеждане в
процеса, поради което дружеството предявило исковете, предмет на настоящото
гражданско производство. Отправено е искане за уважаване в цялост на същите и за
присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. Б. З. за
отговор. С постъпилия в законоустановения срок такъв се твърди, че исковите
претенции били предявени след изтичане на 5-годишния давностен срок, считано от
датата на извършване на последното деяние, част от процесното продължавано
престъпление – 13.09.2016 г., поради което претендираните вземания били погасени по
давност. Оспорва се в цялост предявения иск, като се твърди недопустимост на
претенциите по общия исков ред, тъй като по тяхната основателност Софийски
районен съд се бил произнесъл с присъдата по н.о.х.д. №17017/2021 г., като е признал
ответницата за виновна в производство по чл. 371, т. 2 НПК. Счита предявения иск за
неоснователен и недоказан по размер, а вземането на ищеца – за погасено по давност.
Моли за отхвърляне на иска в цялост и присъждане на направените разноски.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи. До разпит в първото по делото о. с. з.
следва да бъде допуснат един свидетел на ищеца, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, тъй
като не са конкретизирани различните обстоятелства, за доказването на които страната
е поискала разпит на двама свидетели. По искането за изискване в цялост на н.о.х.д. №
17017 на СРС, НО, 129-ти състав, съдът ще се произнесе, след като предостави
възможност на ответника да заяви за установяването на какви конкретни обстоятелства
е необходимо прилагането на наказателното дело. В отговора на исковата молба се
твърди, че началният момент на приложимата погасителна давност започнал да тече от
извършването на последното деяние, част от процесното продължавано престъпление.
Тъй като датата на деянието е посочено и в представената по делото присъда по
процесното наказателно дело, ответната страна следва да изясни необходимостта от
прилагане на наказателното дело в цялост по настоящото производство.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва:
1/ иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата В. Б. З.
да заплати на ищеца „ФИРМА“ АД сумата от 5800,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на извършено от
2
ответника престъпление, за което има влязла в сила присъда, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;
2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата В. Б. З.
да заплати на ищеца „ФИРМА“ АД сумата от 1356,34 лева, представляваща законна
лихва за забава, начислена върху претендираното обезщетение за вреди за периода от
13.09.2016 г. до 03.05.2022 г.
НЕ СА СПОРНИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ
ДОКАЗВАНЕ обстоятелствата, че с Присъда № 49 от 28.03.2022 г. по н.о.х.д.
202111110999999 по описа на 2021 г, на 129-ти състав, влязла в сила на 13.04.2022 г.,
ответницата е призната за виновна за това, че на различни дати, през периода от
15.01.2016 г. до 13.09.2016 г., в гр. София, при условията на продължавано
престъпление, с пет деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно
и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице – главен счетоводител в „ФИРМА“ АД, назначена с Трудов договор
№ *****/23.12.2015 г. – присвоила чужди пари, собственост на „ФИРМА“ АД, в общ
размер от 5800,00 лева поверени да ги управлява, като с действията си е извършила
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и че последното деяние от
процесното продължавано престъпление е извършено на 13.09.2016 г.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже, че:
извършването от ответника на процесното противоправно деяние;
настъпването на твърдените имуществени вреди в размер на 5800,00 лева;
причинно-следствената връзка между извършеното от ответника противоправно
деяние и претърпените от ищеца вреди;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че:
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
3
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба документи.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане в първото открито съдебно
заседание по делото един свидетел на ищеца за изложените в исковата молба
фактически твърдения.
ОСТАВЯ без уважение, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, искането на ищеца за
допускане до разпит на втори свидетел.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да заяви за
установяването на какви конкретни обстоятелства отправя искане за прилагане в
цялост на процесното наказателното дело, като съобрази изложеното в
обстоятелствената част на определението.
При неизпълнение на указанията в срок доказателственото искане ще бъде
оставено без уважение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2023
г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5