Р Е Ш
Е Н И Е
№……………./………..11.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
при секретар Румяна Дучева
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 1824 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на адв. В.А.Х., САК, личен номер **********, ЕГН **********, съдебен адрес ***
ателие 4, с която е предявен иск иск
с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ срещу «МОССТРОЙ-ВАРНА» АД /в н./ ЕИК ********* и
синдика на дружеството, за установяване съществуването и дължимостта на сумата
от 13 653 лева, представляваща дължими и незаплатени адвокатски
възнаграждения, от които: 8 466 лева –
договорено възнаграждение за процесуално представителство по т.д.№ 1517/2017г.
на ВОС и 5 187 лева - договорено възнаграждение за процесуално
представителство по т.д.№ 1536/2017г. на ВОС, включена в списък на НЕПРИЕТИТЕ
вземания на кредиторите на дружеството в производството по
несъстоятелност на ответното дружество по т.д. № 1260/2016г. на ВОС, ТО.
Ищецът твърди,
че процесното вземане е предявено с молба вх. № 18389 от 17.06.2019г. в
производството по несъстоятелност. Това вземане обаче било включено от Синдика
в Допълнителен списък № 8/21.06.2019г.
на неприетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, поради което ищецът
депозирала възражение вх. № 20239 от 03.07.2019г. С Определение от 21.08.2019г.
съдът по несъстоятелността оставил без уважение депозираното възражение, с
което било отправено искане вземането, предмет на иска да бъде включено в
списъка с приети вземания. Счита, че участието на длъжника в производствата по
предявени искове по реда на чл. 694 ТЗ е негово законоустановено право. От
друга страна се сочи, че адвокатския труд има възмезден характер, съобразно
разпоредбите на ЗАдв. Тълкува разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ и сочи, че след
като при отхвърляне на предявения иск държавната такса е за сметка на ищеца и
след като длъжника може да бъде както ищец, така и ответник, се налага извод,
че разноските по тези дела за длъжника, вкл. и адв. хонорар следва да бъдат за
сметка на масата на несъстоятелността.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Мосстрой - Варна“ АД (н),
не депозира писмен отговор.
Задължителната страна в производството, синдикът Р.С., депозира
писмено становище, в което счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че
липсва законова норма, която да предвижда адвокатските възнаграждения,
договорени от изпълнителния директор на длъжника след решението по чл. 630 ТЗ
да бъдат платени от масата на несъстоятелността. Сочи, че в производството по
чл. 694 ТЗ длъжникът има самостоятелна легитимация и упражнява процесуалните си
права по свое усмотрение и в свой интерес. Оспорва изложеното тълкуване на
разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ. Счита, че след като органите на длъжника са
десезирани и са с ограничени правомощия, то те не могат да извършват действия,
задължаващи масата на несъстоятелността. Сочи, че в случая разноските са
извършени и при изричното противопоставяне на синдика. Още сочи, че поетите
задължения за заплащане на хонорари са действителни, но не подлежат на
покриване от масата, независимо от резултатите от осъществената защита. Отделно
от това отбелязва, че са уговорени за двама адвокати, а се претендират само от
ищцата. Счита, че да се приеме обратното би означавало да се увредят интересите
на останалите кредитори на несъстоятелността, тъй като единствено по усмотрение
на длъжника биха възниквали задължения с по-преден ред на удовлетворяване.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която оспорва изложените от синдика доводи. По отношение уговарянето на
възнагражденията за двама адвокати, счита за очевидно, че се касаело за активна
солидарност като длъжникът можел да се освободи от задължението си като изпълни
целия дълг на който и да е от кредиторите, при което разпределението между тях
се извършвало в съответствие с вътрешните им отношения.
В допълнително становище синдикът поддържа вече изразеното становище за
неоснователност на предявения иск и репликира изложеното в допълнителната
искова молба на ищеца.
Въпросът за допустимостта на производството е
окончателно решен с Определение № 70/30.01.2020г., постановено по в.ч.т.д. № 51
по описа на ВАпсъд за 2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С решение № 409 от
22.06.2017г., постановено по т.д. № 1260 по описа на Окръжен съд Варна е
обявена неплатежоспособността на „Мосстрой-Варна“ АД ЕИК ********* и е открито
производство по несъстоятелност на търговеца.
С молба вх. № 18389 от
17.06.2019г. по входящия регистър на ВОС
В.А.Х., в качеството на кредитор на ответното дружество, предявява
вземане в размер общо на 13 653 лева, представляващо незаплатени
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на търговеца за една
съдебна инстанция по искове с правно основание чл.694 от ТЗ, от които 1. сума в
размер на 8 466 лева – възнаграждение по т.д. № 1517/2017г. по описа на
ВОС и 2. сума в размер на 5 187 лева – възнаграждение по търговско дело №
1536/2017г. по описа на ВОС.
В допълнителен списък №8 на
неприетите от синдика вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ, възникнали след откриване
на производството по несъстоятелност, под № 1 е отразено неприето вземане на
ищеца адв.В.А.Х. в размер на 13 653 лева, представляващо договорени
адвокатски възнаграждения.
Срещу списъка е заявено
възражение вх. № 20309 от 03.07.2019г. по т.д. № 1260/2016г. по описа на ВОС с
искане предявеното вземане да бъде включено в списък на приетите вземания по
чл.688, ал.3 от ТЗ.
С определение № 3039 от
23.08.2019г., постановено по т.д. № 1260/2016г.
възражението на кредитора срещу включване в списък на неприети вземания
на предявените /с вх. № 18389 от 17.06.2019г./ претенции за неплатени
адв.възнаграждения за предоставени юридически услуги, възложени от
несъстоятелния длъжник по представителството му в производства по чл.694 от ТЗ
в общ размер от 13 653 лева, е оставено без уважение.
Правомощията на органите на дружеството – съвет на директорите и изпълнителен
директор А. П. Л., на осн. чл. 711 ал.1
т.3 ТЗ, са прекратени с Решение № 849 от 11.12.2017г. по т.д. № 1260/2016г. на
ВОС. Със същото решение длъжникът е обявен в несъстоятелност и дейността на
предприятието му е прекратена.
Въз основа на приетите по настоящото дело писмени доказателства – два
договора за правна защита и съдействие, съотв. по т.д. № 1517/2017г. и по т.д.
№ 1536/2017г. по описа на ВОС, сключени между „Мосстрой-Варна“ АД /н/, чрез
изпълнителния директор А. Л., като клиент, и А. Д. Т.-Б. и В.А.Х., адвокати,
извлечения от деловодна система по посочените дела при ВОС, неоспорени от
ответника и синдика, и след извършена служебна справка по ел.папка на делата е
приет за безспорно установен фактът на извършване на възложената с посочените
по-горе договори работа по изготвяне на писмен отговор на исковата молба и
процесуално представителство до приключване на делата пред първата
инстанция.
Липсват данни договорените възнаграждения да са заплатени до
приключване на устните състезания в настоящото производство.
С откриване на производството по
несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна
власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в
разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ. Последната регламентира ограничени представителни правомощия на
длъжника, съответно на неговите органи - ограничена възможност за извършване на
процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са
свързани с производството по несъстоятелност. Както е прието в Решение № 118 от
29.03.2018г. по т.д.№ 2836/2018г. на Второ т.о. на ВКС, представителната власт
на органите на юридическото лице-длъжник за извършване на процесуални действия
в рамките на производството по несъстоятелност не се прекратява и след
постановяване на решението по чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ.
При обявяване на търговеца в несъстоятелност
съдът с решението си прекратява дейността на предприятието му /чл.711,
т.1 ТЗ/ и ако длъжникът е юридическо лице -
правомощията на неговите органи се прекратяват /чл.711,
т.3 ТЗ/ като управлението и представителството
преминават към синдика и се осъществяват от него. Лишените от правомощия органи
на дружеството запазват своите представителни и управителни функции само за
целите, посочени в чл.635, ал.3 ТЗ - извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на процесуални
действия в производството по несъстоятелност на длъжника, както и в
производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ, които действия не са изрично предоставени на синдика; с обявяването в
несъстоятелност търговецът запазва своята правосубектност, но тя е ограничена в
рамките на осъществяване на защита в производството по несъстоятелност;
органите му съхраняват представителната си власт с оглед осъществяването на представителство
в производството по несъстоятелност.
В конкретиката на казуса не се спори, че
процесните вземания са възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Същевременно същите не са нововъзникнали по смисъла на чл.688,
ал.3 от ТЗ, доколкото не са резултат от упражнявана от длъжника търговска
дейност или сделка, сключена след откриване на производството по
несъстоятелност; не са породени от действия по попълване, осребряване или
разпределение на масата на несъстоятелността; както и не произтичат от сделки
на синдика във връзка с осъществяваната от него дейност в производството по
несъстоятелност; не са разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ.
Безспорно след като длъжникът има право да оспорва
приети вземания по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ чрез своите органи, той има и
право на правна помощ от адвокат, включително чрез процесуално
представителство, за упражняване на което следва да му бъде признато право
самостоятелно да сключи договор и да упълномощи адвокат. Но дори и да се приеме, че договорът за
правна услуга, по характера си договор за поръчка, представлява сделка от
категорията на визираните в чл.635, ал.1 от ТЗ, то липсва изричното
предварително съгласие на синдика за сключването му по всички съществени елементи
и на двата договора /възнаграждение, начин на плащане, падеж/ /арг. от същата
разпоредба/. Доколкото липсва предварително съгласие на синдика да сключване на
процесните договори, то същите са недействителни поради липса на съгласие, а
вземането, основано на тях, несъществуващо.
От друга страна, даже и да се
приеме, че за сключването им не е необходимо съгласие на синдика, дори същото
да не би могло да се изисква, доколкото интересите, които защитават в процеса
могат да са разнопосочни, то договорните задължения, произтичащи от действията
по реда на чл.635, ал.3 от ТЗ, следва да се считат поети лично от органите на
длъжника, които са преценили необходимостта от ползването на правна помощ, и
които следва да бъдат присъдени в хода на исковите производства по реда на
чл.78 от ГПК.
По изложените съображения
претенцията на ищеца остава недоказана, поради което искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На осн.чл.694, ал.7 от ТЗ
ищецът следва да внесе по сметка на ВОС държавна такса в размер на 136.53 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения адв. В.А.Х., САК, личен номер **********,
ЕГН **********, съдебен адрес *** ателие 4, с която е предявен иск иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ срещу «МОССТРОЙ-ВАРНА»
АД /в н./ ЕИК ********* и синдика на дружеството, за установяване
съществуването и дължимостта на сумата от 13 653 лева, представляваща
дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения, от които: 8 466 лева – договорено възнаграждение за процесуално
представителство по т.д.№ 1517/2017г. на ВОС и 5 187 лева - договорено
възнаграждение за процесуално представителство по т.д.№ 1536/2017г. на ВОС, включена в
списък на НЕПРИЕТИТЕ вземания на кредиторите на дружеството в
производството по несъстоятелност на ответното дружество по т.д. № 1260/2016г.
на ВОС, ТО.
ОСЪЖДА адв.
В.А.Х., САК, личен номер **********, ЕГН **********, съдебен адрес *** ателие 4
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна
държавна такса в размер на 136.53 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :