Р Е Ш Е Н И Е
№ 120 03.10.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На тринадесети септември година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: С. Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 108 по описа за 2022
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. Глава Х от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на С.Ю.М. ЕГН ********** и Н.Х.М. ЕГН ********** ***
против Решение № 43/11.03.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С-220025-022-0005842/ 07.02.2022 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна по реда на чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Жалбоподателите считат издаденото
решение и ПНОМ № С-220025-022-0005842/ 07.02.2022 г. на публичен изпълнител за незаконосъобразни.
От процесуалния им представител по делото мл. адв. Р.от АК – Търговище е
получена писмена защита с изразено становище, че по делото не са представени
изпълнителните основания, въз основа на които е образувано изпълнителното дело,
а приложените справки за задълженията не са годни основания за налагане на
обезпечителната мярка. Тези пропуски водели до незаконосъобразност на
обжалваните актове.
В съдебно заседание по
делото жалбоподателите редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
От процесуалния им представител мл. адв. Р. от АК – Търговище е получена
писмена защита.
Ответникът - директорът на ТД на НАП -
Варна, редовно призован се представлява
от гл. юрк. Д. която изразява становище за неоснователност на жалбата и
присъждането на юрк. възнаграждение в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Р.Великова на длъжност публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна, офис Търговище е издала Постановление за налагане на обезпечителни
мерки на основание (ПНОМ) чл. 195, ал. 1 – 3
от ДОПК, изх. № С 220025-022-0005842/07.02.2022 г., за налагане на запор върху МПС – л. автомобил
м. HONDA, м. ЦР В с ДК№ ....., рама JHLRD1750WC006410, двигател № B20B38006410, година на производство 1997 г., мощност
94 kw, със
застрахователна стойност – 0, 00 лв. във връзка с образувано против С.М. изп.д.
№ *********/ 2021 г. за задължения към бюджета в размер на 900, 00 лв. за адм.
наказания „глоба“ по електронни фишове на ОД на МВР – Велико Търново и ОД на
МВР – Търговище,(стр. 14 и стр. 16 от делото).
ПНОМ е обжалвано пред Директора на ТД на
НАП Варна. С Решение № 43/11.03.2022 г., директорът на ТД на НАП Варна е потвърдил
постановлението за НПОМ изх. №С 220025-022-0005842 /07.02.2022 г., като е
оставил без уважение подадената жалба.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово установения
срок, от лица с правен интерес от оспорването против акт, който подлежи на
обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение по жалба
против ПНОМ № 43/11.03.2022 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна, предвид на
нормата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
От мотивите на ПНПОМ се установява, че то е
издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, във
връзка със задължения към бюджета на страната на съпруга-жалбоподател С.М., предвид че процесното МПС е съпружеска
имуществена общност (СИО), поради придобиването му по време на брака със
съпругата Н.М., също жалбоподател. В тази връзка съдът приема за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за липсата на правен
интерес от обжалване за съпругата Н. М., тъй като е налице запор на съсобствена
вещ СИО, което препятства разпореждането с нея от страна на двамата съпрузи.
Предварителните обезпечителни мерки се
налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение
се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането
на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1) длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3) ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата на
съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази
предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от
жалбоподателите, независимо от дадените в тази връзка указания от съда с
определение № 181/ 29.06.2022 г. за конституиране на страните.
На следващо място, доколкото в конкретния
случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест те се
предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания с
влезли в сила адм. наказания по издадени против съпруга електронни фишове и
следователно е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание,
преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНОМ са спазени
изискванията по издаване на изпълнителното основание. В процесния случай
безспорно се установи, че са налице издадени ел. фишове.
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на
обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на
НАП-Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът
свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз
основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за влезли в сила ел. фишове ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителните мерки е
въпрос на оперативна самостоятелност както на публичния изпълнител, който въз
основа на събраните факти и данни в хода на изпълнителното производство не е
длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка
дали без налагането на мерките събирането на задълженията за публични вземания
ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния
изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни,
така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на
закона (чл. 169 АПК)
и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.
В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни
мотиви – издадени ел. фишове, които правят обоснован извода, че без налагането
на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на
предполагаемото публично задължение, тъй като задължението не се изплаща. По
аргумент на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлия в сила ел. фиш се смята за влязло в
сила Наказателно постановление, което по силата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК
е публично държавно вземане. В случая това вземане не се обслужва (не се
изплаща) от задълженото лице, което е дало основание за публичния изпълните да
постанови ПНОМ.
Всичко изложено по-горе води до извод, че
обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №С220025-022-005842/07.02.2022
г., на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него
като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.
При изхода от оспорването следва да се
удовлетвори претенцията на ответника за разноски, като за него те се установиха
в размер от 300 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 197, ал. 2
и ал. 4 от ДОПК,
във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ю.М. ЕГН ********** и Н.Х.М. ЕГН ********** ***
против Решение № 43/11.03.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С-220025-022-0005842/ 07.02.2022 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна по реда на чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
ОСЪЖДА С.Ю.М.
ЕГН ********** и Н.Х.М. ЕГН ********** *** да заплатят
на ТД на НАП гр. Варна направените разноски по делото в размер на 300 лв.,
съставляващи юрк. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване по
аргумент от чл.
197, ал. 4 от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: