Присъда по дело №304/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

                                  

 

 

 

                                                           М  О  Т  И  В  И

 

            Към присъда, постановена по НОХд.№ 304/2019г. по описа на РС Б.С.

 

 

 

 

            Подсъдимите С.Р.Б. и Ц.С.Р. *** са предадени на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.3 вр.  чл.194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК  и по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, а за подсъдимия Ц.Р. и във вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, за това, че  при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители, а Ц.С.Р. макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си  на неустановена дата за времето от края на м.ноември 2017 год. до 06.12.2017 год. в с.К., обл. В. са отнели от владението на А.И.Б. *** следните движими вещи : 1 бр. бойлер 80 литра, 2 бр. фотьойли, 1 бр. персийски килим и 6 бр. метални тапицирани стола, всичко на обща стойност 440.00 лева, собственост на Б., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са разрушени прегради здраво направени за защита на имот.

При условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, а  Ц.С.Р., макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си на неустановена дата, за времето от края на м.ноември 2017 год. до 06.12.2017 год. в с.К., обл. В. противозаконно са унищожили движими вещи, както следва: 1 бр. душ батерия, 1 бр. тоалетна чиния, 1 бр. казанче, 1 бр. мивка, 1 бр. двукрила врата, 3 бр. кухненски шкафчета и противозаконно са повредили таван, като му е направена дупка с размери 0.80 м. х 0.80 м., собственост на А.И.Б. ***, всичко на обща стойност 620.00 лева.

            Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага с оглед данните за личността на подсъдимите и поведението им в процеса, както и задължителното прилагане на чл.58а НК, да се наложи наказание за подсъдимия С.Р.Б. около и под средния размер, което наказание „лишаване от свобода” да бъде отложено с изпитателн срок от  три години, а за непълнолетния Ц.Р. предоставя преценката на съда, като пледира минимално наказание.

            Служебният защитник на подсъдимите адв.К.К.,  изразява становище, че на подсъдимите следва да се наложи наказание, което да изиграе своята роля и да изпълни целите на чл.36 НК. Излага мотиви за смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимите.

            Подсъдимите признават изцяло вината си както на предварителното изслушване, така и в ход на съкратено съдебно следствие. Признават изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

            Подс.С.Р.Б. е роден на ***г***, жител и живущ ***. Същият е българин, български гражданин, женен, с основно образование, осъждан е и е безработен.

            Подс.Ц.С.Р. е роден на ***г. в гр.Б.С., жител и живущ ***. Същият е българин, български гражданин, ученик в ПГ”Елисавета Багряна” гр.Б.С., не е женен,  и не е осъждан.

Подсъдимите С.Р.Б. и Ц.С.Р. са баща и син и живеят в с.К., обл.В., ул. „Розова Долина,, №9. Един ден двамата минали покрай къща, находяща се в с.К., която била необитаема. На следващия ден те с каруца отишли до тази къща, която е собственост на св.А.И.Б. ***, която към онзи момент била необитаема и влезли с каруцата вътре в двора. Подсъдимите С.Р.Б. и Ц.С.Р. влезли в къщата като бутнали и разбили 1 бр. входната двукрила врата, откъдето откраднали следните движими вещи : 2 бр. фотьойли, 1 бр. персийски килим и 6 бр. метални тапицирани стола. При вземането на вещите те счупили на парчета 3 бр. дървени кухненски шкафчета. Подсъдимите влезли в банята на къщата откъдето взели 1 бр. бойлер 80 литра. При откъртването на бойлера от стената в банята, който бил пълен с вода двамата подсъдимите счупили 1 бр. душ батерия, 1 бр. тоалетна чиния, 1 бр. казанче, 1 бр. мивка. Душ батерията подсъдимите взели за да предадат на вторични суровини. В тавана на къщата двамата направили дупка с размери 0,80 м на 0,80 метра. Подсъдимите С.Б. и Ц.Р. тръгнали да излизат и да товарят откраднатите вещи в каруцата, когато ги забелязал свидетеля Т. Б.Е. от с.К., който бил купил съседна къща на тази на св.А.И.Б.. Той чул тропане и отишъл да види какво става, в този момент видял подсъдимите да товарят шкафове и как била разбита - избушена входната врата, на което отдал силния шум, който чул. Св.Т. Емилов попитал подс.С.Б. какво правят и той му отговорил: "че е сгрешил", на което св.Емилов отговорил :"Ама това не ти е за първи път", при което се обадил на кмета на с.К., който дошъл на място и видял разбитата къща, двамата сигнализирали служители на РУ - Б.С., УП - с.Габаре, а св. Т. Б.Е. се обадил на св.А.И.Б. да дойде да види какви щети има нанесени в къщата.

            Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Т. Б.Е. - л.39 от досъдебното производство, А.И.Б. – л.48 от досъдебното производство, Ц.А.П. – л.62а от досъдебното производство, както от части и обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство.

             Показанията на тези свидетели и на подсъдимите, с изключенията които ще бъдат направени по-долу съдът възприема и им даде вяра, като прецени, че са логични, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и са относими към предмета на доказване по настоящето производство.

            В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка са и приобщените по чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: препис-извлечение от акт за раждане на подс.Ц.С.Р., характеристична справка за същия подсъдим, характеристична справка за С.Р.Б., както и справки за съдимост на двамата подсъдими.

            С оглед оценка на отнетите движими вещи по досъдебното производство е назначена Съдебно-ценова експертиза, с вещо лице Т.Н.П., заключението на която не е оспорено от страните и е приета от съда. От заключението се установява, че  стойността на отнетите вещи е 440.00 лв., а стойността на унищожените вещи е в размер на 620.00 лева, при МРЗ за инкриминирания период в размер на 560.00 лв.

            Съдът възприема изцяло обясненията на подсъдимите, с изключение на това, че те са ходили два пъти до домът си да прекарват с каруцата крадените вещи. Съдът не го възприема, тъй като по делото няма други събрани доказателства в тази насока и следователно намира, че техните твърдения в тази част са голословни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

            От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

Подсъдимите С.Р.Б. и Ц.С.Р. са извършили престъпление против собствеността – кражба по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 НК, а за подс.Ц.С.Р. и вр. чл.63, ал.1, т.3 НК,

За това съдът ги призна за ВИНОВНИ в това, че подс.Ц.Р., макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, на неустановена дата за времето от края на месец ноември 2017г. до 06.12.2017г. в с.К., обл.В., в съучастие като съизвършители  са отнели 1 бр. бойлер 80л., 2 бр. фотьойли, 1 бр. персийски килим и 6 бр. метални тапицирани стола, всичко на обща стойност 440.00 лева, собственост на А.И.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот. 

 както и унищожаване и повреждане по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, а за подсъдимия Ц.С.Р. и по чл.63, ал.1, т.4 НК

За това съдът ги призна за ВИНОВНИ в това, че подс.Ц.Р., макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, на неустановена дата за времето от края на месец ноември 2017г. до 06.12.2017г. в с.К., обл.В., в съучастие като съизвършители противозаконно са унищожили движими вещи – 1 бр. душ батерия, 1 бр. тоалетна чиния, 1 бр. казанче, 1 бр. мивка, 1 бр. двукрила врата, 3 бр. кухненски шкафчета и таван, като му е направена дупка с размери 0,80 м. х 0,80 м. на обща стойност 620.00 лева, собственост на А.И.Б. ***. 

Както беше споменато по-горе съдът намира, че обвинението за деянието да е извършено при продължавано престъпление не беше доказано по категоричен и безспорен начин и за това съдът оправда на основание чл.304 от НПК подсъдимите и двете деяния да са извършени при условията на чл.26, ал.1 от НК.

            От обективна страна деянията са  извършени от подсъдимите с факта на отнемане на вещите, предмет на престъплението, както и с унищожаването и повреждане на вещите за престъплението по чл.216 от НК - обстоятелства, доказани по несъмнен начин както от гласните доказателства, така и от обясненията на подсъдимите.

            От субективна страна деянията са извършени от подсъдимите с пряк умисъл, като същите са съзнавали общественоопасния характер на деянията, предвиждали са настъпване на общественоопасните последици и са искали те да настъпят с присвоително намерение, а по чл.216 от НК да увредят имуществото на собственика. Този умисъл е доказан по несъмнен начин от разпитаните в досъдебното производство свидетели, както и от самопризнанията на подсъдимите.

            И двамата подсъдими не са имали намерение да извършват кражби, а това желание се е породило в тях, след като са минали в близост до пустеещият двор и за това деянието се квалифицира вр. чл.20 ал.2 – като съизвършители.

При горните съображения съдът с присъдата си призна подсъдимите С.Р.Б. и Ц.С.Р. за виновни в извършване на престъпление против собствеността – кражба по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.20 ал.2, а за подс. Ц.Р. и във вр. чл.63, ал.1, т.3 НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подс.С.Р.Б. взе предвид смекчаващите вината му обстоятелства – тежкото му материално положение – безработен, без средства за препитание, а от друга страна отегчаващите вината обстоятелства – степента на обществената опасност на деянието, предишните осъждания, като намери, че следва да му определи наказанието при условията на чл.54 от НК минималното предвидено в закона наказание, а именно една година лишаване от  свобода. Това наказание беше намалено с 1/3 или на подсъдимия беше наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода.

Съдът призна подсъдимия С.Б. и за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като при горните мотиви му определени наказание за това престъпление 9 месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а, ал.1 от НК това наказание беше намалено с 1/3 или на подсъдимия беше наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание измежду наложените по-горе две в размер на най-тежкото от тях, а именно 8 месеца лишаване от свобода. С оглед изпълнение целите на наказанието съдът намира, че това наказание не е наложително да се изтърпява ефективно и за това на основание чл.66 ал.1 НК така определеното наказание съдът отложи с три години изпитателен срок.

При определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подс.Ц.С.Р. взе предвид смекчаващите вината му обстоятелства – младата му възраст – ученик в ПГ „Елисавета Багряна” гр.Б.С., тежкото му материално положение – без средства за препитание, чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието, а от друга страна лошите характеристични данни за него, обществената опасност на деянието, които са отегчаващи вината обстоятелства и му наложи наказание „Обществено порицание”.

Същият беше признат за виновен и за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като съдът при същите мотиви му наложи наказание отново „Обществено порицание”.

На основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание измежду наложените по-горе две наказания в размер на най-тежкото от тях, а именно „Обществено порицание”, което наказание да се изпълни чрез публикуване на интернет страницата на Кметство с.К..

Предвид изхода на делото – осъдителна присъда, съдът с присъдата си осъди подсъдимите С.Р.Б. и Ц.С.Р. със съгласието на майка си В.А.Х., да заплатят в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ОД на МВР гр.В. направените на досъдебното производство разноски в размер на 80.00 лв. или по 40.00 лв. за всеки един от тях.

            При горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: