Определение по в. ч. гр. дело №68/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№129

гр.Варна,26.02.2020 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 26 февруари 2020 г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

                          Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 68 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 68/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано по частна жалба на В.Ц.Г. против определение № 3457/28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2122/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 34357/20.11.2019 г. (вх.№ 25909/16.10.2019 г.  в регистъра на СИС) и е прекратено производството по делото. За да прекрати производството по делото, окръжният съд е приел, че жалбата е недопустима като подадена на 16.10.2019 г. - извън преклузивния едноседмичен срок за обжалване на действието на съдебния изпълнител, съобщено на страната на 07.10.2019 г.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение, молил е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по същество по жалбата му. Изложил е твърдения, че жалбата е била подадена в срок, на 14.10.2019 г., по пощата, чрез „Български пощи“ ЕАД с пощенска пратка съобразно приложен към жалбата системен бон. Настоявал е да се изиска от съдебния изпълнител по изп.дело №10051/2011 г. да представи пощенски плик, с който е пристигнала жалбата му в деловодството на 16.10.19 г., който плик  бил част от приложенията към жалбата и на него била отразена датата и кодът на пратката.

Насрещната страна – Б.В.Г., чрез адв. В., е оспорил частната жалба и е молил за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на разноски в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение. Изразил е становище за неотносимост на приложения от жалбоподателя системен бон за конкретната жалба, доколкото същият имал и други изпълнителни дела в СИС при ДРС, по които вероятно е депозирал книжа от същата дата. В тази връзка е приложил доказателства - писмо до СИС при РС Варна, удостоверение за вписвания и отбелязвания и молба за вписване.

Съдебният изпълнител, в мотивите си пред окръжния съд е посочил, че няма данни жалбата да е подадена по пощата.

Настоящата частна жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното пред окръжния съд действие на ДСИ Милушева по изп. дело № 20113110410051 по описа на СИС при ВРС е отказ за приключване на изпълнителното производство, който е съобщен на длъжника – жалбоподател на 07.10.2019 г. Разпоредбата на чл. 436, ал.1 ГПК (в приложимата редакция преди изм. от ДВ бр.100/2019 г.) сочи, че жалбата се подава в едноседмичен срок от деня на съобщението. В случая, срокът за обжалване на отказа на ДСИ е започнал да тече от получаване на съобщението на 07.10.2019 г. и е изтекъл на 14.10.2019 г. Жалбата е подадена в съдебно изпълнителната служба на 16.10.2019 г. С определение № 97 от 13.02.2020 г. съдът е уважил исканията по доказателствата на жалбоподателя и е изискал от ДСИ информация във връзка с подаването на жалбата, като такава съдебният изпълнител е депозирал с изх.№ 5351/20.02.2020 г. В писмото ДСИ е посочил, че по изпълнителното дело няма доказателства жалба вх.№ 25909/16.10.2019 г. да е постъпвала по пощата и няма наличен пощенски плик по изпълнителното дело. Описал е и всички други седем изпълнителни дела на жалбоподателя в СИС, като е посочил, че по нито едно от тях няма постъпила жалба, нито от страните, нито от трети лица за периода от образуването им до изготвяне на справката.

Доколкото относимостта на представения с настоящата частна жалба системен бон от „Български пощи“ ЕАД към подадената частна жалба срещу действието на ДСИ не е установена от жалбоподателя, се налага извода за недоказаност и на твърденията му, че жалбата е подадена по пощата в срока. В този смисъл, частната жалба е била просрочена и е подлежала на връщане, а производството по нея – на прекратяване. Затова и обжалваното определение на окръжния съд, като постановяващо идентичен резултат, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от производството по жалбата и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК, В.Ц.Г. следва да заплати на Б.В.Г. сумата от 350 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3457/28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2122/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Ц.Г. с вх. № 34357/20.11.2019 г. (вх.№ 25909/16.10.2019 г.  в регистъра на СИС) и е прекратено производството по делото.

ОСЪЖДА В.Ц.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на Б.В.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 350 лв., представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: