Мотиви към присъда по НОХД №810 по описа за 2011г. на ШРС
На 06.06.2011г.
от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№ 125/2011г., по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу С.П.Н. с ЕГН
**********,*** брод, за извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл.194 ал.3, във вр. с чл.194 ал.1 от НК В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че на 24.03.2011г. в с. Царев брод, обл.Шумен
отнел чужда движима вещ –
електрозаваръчен апарат на стойност 190 лева, собственост на С.М.М., от
владението на С.С.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието представлява маловажен
случай –
престъпление по чл194 ал.3, във вр. с чл194 ал.1 от НК.
С разпореждане от 22.06.2011г. обвиняемият Н. е предаден на съд за възведеното с
обвинителният акт обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият Н. се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази, че това се явява по благоприятна възможност за подсъдимия и с
оглед разглеждането на делото в разумни срокове и обезпечаване правото на
защита на подсъдимия в пълен обем , прецени че следва да бъде допуснато
предварително изслушване по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 13.10.2011г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянието описано в обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение.
Счита,че са налице предпоставките на чл.218б от НК излагайки доводите си за
това, поради което прави искане наказателното производство да бъде прекратено и
делото да бъде изпратено на ОДМВР – Шумен за налагане на административно
наказание.
В хода на съдебното следствие подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В
последната си дума подсъдимият моли да му бъде наложено наказание “глоба”. Защитникът
на подсъдимия в хода на съдебните прения се солидализира с искането на
представителя на ШРП.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият С.П.Н. е криминално проявена личност, осъждан многократно за
извършени престъпления от общ характер. През зимните месеци на 2010г – 2011г.
нямал постоянна работа и не разполагал със стабилни доходи. Нямал и жилище, в
което да живее. По тази причина приел предложението на св. С.М. ***. Между
двамата било постигнато споразумение
подсъдимия да помага в домакинската работа срещу подслон и храна. През
м.март 2011г. подс. Н. живеел в пригодена за това стая, която се намирала в
новоизграден навес в имота. На 24.03.2001г. сутринта св. М. наредил на подсъдимия
да напусне имота му като така го лишил от единственото място за живеене, с
което подсъдимият към този момент разполагал.
Подс. Н. напуснал имота и се отправил към питейно заведение в с. Царев
брод, където употребил незначително количество алкохол. Решил да се върне в имота на св. М. и да
открадне находящият се там електрозаваръчен апарат, използван от св. С.С.М..
Обстоятелството, че веща била там, било добре известно на подсъдимия, тъй като
той самият , докато живеел при св. М. многократно го бил използвал. Подпомогнат
от ситуацията, а именно че живущите в имота ги нямало и ,че домът бил
незаключен, подсъдимият проникнал в имота през светлата част на денонощието.
Взел електрозаваръчния апарат и напуснал имота. След извършване на деянието разглобил веща и продал медните елементи ,
като получените парични средства употребил за задоволяване на лични
потребности. Причинената с деянието щета е в размер на 190 лева. Същата е възстановена
изцяло на пострадалия в хода на съдебното производство, преди даване ход на
съдебното следствие.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Н. в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. В хода на съдебното производство подсъдимият доброволно
е заплатил стойността на откраднатата вещ, което се доказва от представената и
приета от съда разписка от 09.10.2011г. Съдът
намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.197 т.2, във вр. с чл.194 ал.3, във вр. с чл.194 ал.1 от НК защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимият
чрез своите действия отнел чужди движими
вещи с определена стойност от
владението на другиго,като е прекратил фактическата власт върху вещите, която
до момента на деянието се е упражнявала от свидетеля С.М. и е установил своя фактическа власт върху
тях, без съгласието на св.М., предвид
ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, деянието представлява
маловажен случай и до приключване на съдебното следствие открадната вещ е
заместена като подсъдимият е заплатил
нейната стойност;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало
фактическа власт върху движимите вещи
предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимияс с
пряк умисъл - той е съзнавал, че лишава от
фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт
и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се
разпорежда с тях в свой интерес (имал е
наме-
рение
противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане
правото на собственост другиму.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, която с
оглед на данните за личността му е висока,
както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подс.Белчинов:
* смекчаващите вината обстоятелства - прави самопризнания,
добросъвестно поведение в наказателния процес;
* отегчаващи
вината обстоятелства – предишни осъждания;
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Н., като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НК, а именно: За престъплението по чл.197 т.2, във вр. с чл.194 ал.3
от НК е предвидено наказание "пробация” или “глоба” от 100 до 300 лева.
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно
на извършеното ще бъде налагане на наказание
"глоба” в размер на 200 лева.
Съдът
определи това наказание с оглед обществената опасност на подсъдимия според данните
за личността му.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК на осъдения Н. се възложиха направените
разноски в досъдебното и съдебно производство.
По отношение направеното искане на представителя на ШРП да бъде
прекратено наказателното производство и
делото да бъде изпратено на ОДМВР-Шумен за налагане на административно
наказание, съдът намира същото за неоснователно, доколкото не са налице
предпоставките за това. Съгласно чл.218б
ал.2 т.2от НК разпоредбата не се прилага ако деецът е осъждан за такова
престъпление. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че
подсъдимият е многократно осъждан, включително и за престъпления против
собствеността и по отношение на тези осъждания не е настъпила реабилитация,
което се явява пречка за приложението на чл.218б ал.1 от НК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: