Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 639/17.12.2019
г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на
единадесети
декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря
Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. №
557 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално
подпомагане/ЗСП/.
Образувано е по жалба от В.П.Й. ***,
чрез пълномощника адв.Б.Е.,***, срещу “заповед ЗСП/Д-М-Бц/1982 от 04.10.2019 г.
на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Берковица, потвърдена с решение
№ 12-РД06-0058/24.10.2019 г. на директора на регионална дирекция“Социално
подпомагане“ Монтана.“ С оспорваната в
настоящото производство заповед на жалбоподателя е отказана „целева помощ за
отопление с ел.енергия за отоплителен сезон 2019/2020 г./ от 01 ноември до
31март/. В жалбата се твърди, че административният орган необосновано, неправилно
и незаконосъобразно е постановил отказ, постановен е в разрез с законовите
разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. В заповедта не са посочени ясни
мотиви, поради които е постановен отказ. Моли обжалваната заповед да бъде обявена за
нищожна, алтернативно отменена, т.к.
посоченото основание едва в решението на директора на РДСП Монтана, че лицето е
„съжителстващо“, а не живеещо само, което не отговоря на действителното
положение. В с.з. излага доводи относно незаконосъобразността на посочената
заповед, същата е постановена без въобще административният орган да си направи
труда да изясни всички относими факти и обстоятелства. Претендира разноски за
съдебно удостоверение.
Ответникът по жалбата, директор на дирекция
„Социално подпомагане“ Берковица, в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от доказателствата, приети по
делото с административната преписка, със заповед ЗСП/Д-М-Бц/1982
от 04.10.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Берковица,
потвърдена с решение № 12-РД06-0058/24.10.2019 г. на директора на регионална
дирекция“Социално подпомагане“ Монтана, на жалбоподателя Й. е отказана „целева помощ
за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2019/2020 г./ от 01 ноември до 31март/.
Настоящият състав намира за нужно да
обърне внимание на административния
орган, че в изпълнение на разпоредбите на закона е следвало да извърши пълна,
задълбочена проверка на всички данни и обстоятелства, относими към посочените изисквания и условия в ЗСП, правилника за
неговото прилагане и цитираната Наредба
№ РД07-5/2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление.
В приложената административна
преписка се съдържат заявление – декларация от В.П.Й. с вх.№
ЗСП/Д-М-Бц1982/10.09.2019 г., с приложени декларации/л.13-16 от делото/ и
социален доклад от 04.10.2019 г./л.17 от делото/, както и оспорената заповед №
ЗСП/М-Д-Бц/1982/04.10.2019 г./л.18 от делото/. От тези данни, предвид заявеното
от лицето, че няма съжителстващи лица, неясно въз основа на какви данни, дори
предвид изложеното в социалния доклад, че на втория етаж се е установил зетят
на същата, административният орган е приел, че лицето съжителства с друго лице.
Видно от приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес, както и от
удостоверение за регистрация на сдружение на собствениците по чл.46а от ЗЕС,
които не са оспорени в производството, на посочения адрес гр.Берковица, ул.Б***
река № * , е регистрирана само В.П.Й., като не се спори и че жилищната страда е
на три етажа/ два и тавански/л.42,43 и л.48,49 от делото/. Което безспорно се установява от официални
удостоверителни документи, ползващи се с материална доказателствена сила
относно отразените в тях обстоятелства, което се подкрепят и посочените данни в
социалния доклад и протокол от проверка от 22.10.2019 г., т.е. установено е, че лицето живее само на първия
етаж, а вторият обитава зетят, но двата етажа са отделни и имат отделни
електромери/л.17 и л.20 от делото/. В производството не е установено въз основа
на какво административният орган е приел, че лицето „съжителства“ със зетя,
който обитава/ така се сочи от органа/
втория самостоятелен етаж от къщата. Не е ясно на какви факти се
основава заключението „...че при определяне правото за подпомагане с целева помощ
за отопление на г-жа Й. не е приложим коефициент като лице на възраст над 75
години, живеещо само..“ . Няма данни
административният орган да е извършил
социална анкета, а от протокола от 22.10.2019 г. не може да се разбере
как е установено, че лицето е съжителстващо. Съгласно разпоредбата на §1, т. 2 „Съжителстващи
лица“ са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка,
регистрирани на един адрес.“, като в конкретния случай няма данни за живеещи лица в едно жилище. Предвид което изводът на административния
орган, че Й. е съжителстващо лице въобще не може да бъда кредитиран, т.к. нито
е ясно какво е анализирал органът, нито още по – малко може да бъде прието като
основание изразеното становище “ не отговаря на условията за целево подпомагане
за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба РД-07-5 на МТСП от 16.05.2008 г..“, което
да мотивира органа да достигне до правилно преценка, че лицето не отговоря на
условията за подпомагане..“ . Съгласно цитираните разпоредби на закона, в
тежест на административния орган е въз основа на задълбочена проверка на всички
факти и обстоятелства да даде мотивирана
и задълбочена преценка дали заявителят отговаря на всички изисквания за
социалната услуга или помощ или ако не отговора, то на кое от законовите
изисквания не отговоря. В издадената заповед на директора на ДСП Берковица №
ЗСП/Д-М-Бц/1982 от 04.10.2019 г., административният орган без да изложи
конкретни мотиви кои изисквания на закона не са изпълнени, без да посочи
конкретни основания, с неясни и
бланкетни мотиви е отказал целева помощ
за отопление за отоплителен сезон 2019/2020 г. на В.П.Й.. Посоченото като
основание “ лицето не отговоря на условията по чл.2, ал.1 от НаредбаРД-07-5 на
МТСП от 16.05.2008 г…“ е бланкетно и е
невъзможно да се разбере на кои
изисквания лицето не отговора за да получи заявената социална помощ, нито
съдът да провери на кои изисквания не
отговаря лицето и дали отказът отговоря на изискванията на закона.
Оспорваната заповед е съобщена на
жалбоподателя на 07.10.2019 г., същата е обжалвана по реда на чл.13, ал.5 от ЗСП/л.3940 от
делото/, а издаденото решение № 12-РД06-0058/24.10.2019 г. на директора на
РД“Социално подпомагане“ Монтана, получено на 29.10.2019 г./л.24 от делото/, е
обжалвано с жалба вх.№ 2367/12.11.2019 г./ постъпила чрез куриер директно в
Адм.съд Монтана/. Следователно направеното с жалбата оспорване е редовно и
допустимо, като подадено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, посочено
като адресат на обжалвания административен акт.
От представените по делото с
административната преписка писмени доказателства се установява, че В.П.Й. е подала заявление-декларация за отпускане на
целева помощ за отопление на 10.09.2019 г. и е постановен отказ със заповед № ЗСП/Д-М-
Бц/1982/04.10.2019 г. на директора на ДСП Берковица. След което
административният орган е извършил “проверка“- виж протокол на л.20 от делото,
след което с решение № 12-РД06-0058 от 24.10.2019 г., директорът на РДСП Монтана е потвърдил отказа.
От приложените по делото доказателства въобще не е ясно какви факти и
обстоятелства имащи значение за правилната преценка за правото на лицето за
заявената помощ за отопление, са установени. От приложения по делото социален доклад
от 04.10.2019 г., в същия ден е постановен и отказът на директора на ДСП
Берковица, в който е описани други констатирани обстоятелства, също не са
посочени конкретни мотиви защо административният орган приема, че лицето не
живее само, а е съжителстващо, нито на кои изисквания не отговаря за да получи
заявената помощ за отопление. В този доклад са посочени факти и обстоятелства,
които сигурно отразяват фактическото положение, но не кореспондират с такива,
които следва да бъдат установени съгласно изискванията на закона. Изложеното,
че Й. има подкрепата на своите деца, не е основание за същата да не бъдат
прилагани критериите, които е установил законодателя относими към правото да
получава целева помощ за отопление. Отношенията между родители и деца имат
значение за моралната страна на въпроса дали едно лице получава помощ от своите
близки, но не изключва помощ по установения от закона ред, ако същото лице
отговоря на заложените в закона и подзаконови нормативни актове критерии.
С изложени в жалбата съображения за
липса на фактически и правни основания в оспорената заповед, с което се
претендира нищожност на същата, съдът макар да ги споделя, намира за пресилено
твърдението, че заповедта е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорваният административен акт,
заповед № ЗСП/ Д-М-Бц/1982/04.10.2019 г., е издаден от компетентен орган – директора на
дирекция „Социално подпомагане“ Берковица, съгласно изискванията на чл. 13, ал.24
от ЗСП, като е спазена предвидената в закона форма и заповедта формално съдържа
мотиви, от които обаче не могат да се установява релевантни факти, нито правни основания за издаването й. Безспорно
се установява от данните по делото, че
при издаването на заповедта и проведеното административно производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Административният орган не е изпълнил вменените му от закона
задължения „ преценка на всички данни и обстоятелства“ . Предвид което оспорваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е
издадена без да са изяснени и обсъдени всички факти и обстоятелства, поради
което не е възможно да се провери дали същата е в съответствие с материалноправните разпоредбите и целта на
закона.
Доколкото в оспорваната в
настоящото производство се сочи, че заявителката „е съжителстващо лице“, съдът
намира, че този факт е оборен в настоящото
производство, не е ясно въз основа на какво органът твърди “съжителстващо“,
като въобще не е обсъдил, дали къщата е еднофамилна, дали лицата живеят е едно
жилище и дали са регистрирани на един адрес..“, каквато е дефиницията на §1,
т.2 от ДР на ЗСП. Съдът е в невъзможност да кредитира и изложеното “ лицето не отговоря на условията по чл.2,
ал.1 от НаредбаРД-07-5 на МТСП от 16.05.2008 г…“ , т.к. съгласно закона в тежест на административния орган е да
посочи фактическите основания и изпълнение на законовите изисквания за издаването на административния акт, а в
случая такива не са посочени.
Оспорената заповед не съответства и на целта на ЗСП - за осигуряване на социално
подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които
поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат
сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с
помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване
на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при
постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се
извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и
обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално
подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите при които е възможно да
бъде отказа.
Изложените съображения мотивират
извод, че отказът на директора на ДСП Берковица да отпусне целева помощ за
отопление на оспорващата страна, обективиран в заповед № №ЗСП/Д-М- Бц/1982 от
04.10.2019 г. следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, поради
отменителни основания по чл. 146, т.3, т.4 и 5 от АПК. Тъй като естеството на
въпроса не позволява решаването му по същество от съда, съгласно чл. 173, ал.2
във вр. с ал.1 от АПК, преписката следва
да се изпрати на директора на ДСП Берковица за издаване на нов административен
акт, като при преценката на обстоятелствата по заявеното социално подпомагане
се спазят указанията по тълкуване и прилагане на закона.
В производството е заявено искане за разноски – държавна такса
за съдебно удостоверение, такова е издадено, но не е ползвано в производството,
при което съдът намира, че не следва да се присъждат разноски за него.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал.2 АПК и чл. 173, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСП/Д-М-Бц/1982 от
04.10.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” Берковица, с
която на В.П.Й. ***, е отказано отпускане на целева помощ за отопление за
отоплителен сезон 2019/2020 г..
ИЗПРАЩА преписката на директора на
дирекция "Социално подпомагане" Берковица, за преценяване правото за
отпускане на целева помощ за отопление на В.П.Й. ***, по заявление – декларация
вх. №ЗСП/Д-М-Бц/1982 от 10.09.2019 г., при спазване задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.13, ал.6 ЗСП /Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г./.
Препис от решението, съгласно
разпоредбата на чл.138 АПК, да се
изпрати или връчи на страните.
Административен съдия: