№ 1216
гр. София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
СъдебниЕмил Трайчев С.
заседатели:Стоименка Маринова Цукева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Ив. Любч. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело
от общ характер № 20221100200649 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:10 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ И.П.С. – редовно призован, явява се
лично, доведен от Затвора – Пазарджик и с адв. К.Г. от
САК, редовно упълномощен защитник в хода на съдебното
производство по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Получих препис от обвинителния акт
и разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
разпоредително заседание по делото преди повече от 7
дни, запознах се с тях.
ПРОКУРОРЪТ: Получих препис от разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на делото, запознах се с
него.
ЗАЩИТАТА: Получих препис от разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на делото преди повече от 7
дни, запознах се с него. Беше ми оказано съдействие във
връзка с чл. 247б, ал. 5 НПК и мога да взема
информирано становище по въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия И.П.С. - 44 години,
роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан,
разведен, с основно образование, до задържането си по настоящето дело
работил като охрана в гр.Копър, Република Словения, с постоянен адрес гр.
София, ж.х. „******* *******, ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия С..
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК, бяха ми разяснени от съда. Не правя отвод на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от
страните по реда на чл. 275 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че с оглед правилата за родова
и местна подсъдност, делото е подсъдно на СГС и
респективно на вашия състав.
Считам, че не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство, както и че не
е допуснато в хода на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила.
Разглеждане на делото при закрити врата също не е
налице, както и привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебно
следствени действия по делегация.
Не са налице основания за промяна на мярката за
процесуална принуда и нямам искания за събиране на нови
2
доказателства на този етап, затова ще Ви помоля да
насочите делото, за разглеждане на делото по общия ред в
открито съдебно заседание.
АДВ. Г.: Компетентността на настоящия съдебен
състав се определя от правната квалификация, избрана от
прокурора, съотнесено към нормите на НПК за местна и
родова подсъдност. Без да навлизам в обстоятелства за
виновността на подзащитния ми, квалификацията посочена
в обвинителния акт, която е избрана от прокуратурата
обосновава местната и родова подсъдност на настоящето
дело, а изборът на случаен принцип на съдебен състав
овластява Вас, да разгледате спора между страните. По
отношение на т. 1, чл. 248 НПК и съобразявайки
изложеното от мен считам, че Вие сте компетентни да
разгледате спора и да се произнесете, както по
следващите въпроси по чл. 248 НПК, така и евентуално,
ако приемете, че делото отговаря на процесуалните
изисквания за започване на съдебен спор, то да
разгледате същия.
Считам, че липсват и не са ни известни факти и
обстоятелства, налагащи прекратяване на делото. Г-н С.
това са, ако имате присъда вече за същото обвинение или
недай си боже сте починал ли други обстоятелства
предвидени в закона за прекратяване на делото. Няма
такива законови основания, които да доведат по
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Дали са налице основания за спиране или прекратяване на
съдебното производство е въпрос, който следва да обсъдим
с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Според
мен са налице основания за прекратя на съдебно
производство, доколкото по делото са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните
правила, които могат да бъдат отстранени от страна на
СГП, ако намери за себе си фактически основания, които
да впише в обвинителния акт, с който сте сезирани.
Според мен, сега наличния по делото обвинителен акт не
отговаря на стандартите, заложени в чл. 246 НПК. Аз не
разбирам и според мен по дело липсва, каквото и да е
било фактическо твърдение, свързано с изпълнителното
деяние „държане“, както и за специалната цел за
намерение, което да е посочено като действие и
отношение на моя подзащитен към предмета на
престъпление. В тази връзка считам, че е налице
сериозен пропуск, който не може и не следва да бъде
преодоляван в съдебното производство, както и е
3
недопустимо едва с окончателния съдебен акт ние да
разбираме някакви фактически твърдения, които не са били
заложени в самото начало, и ние не сме могли да се
браним по тях. В тази насока, на страница 2 от
обвинителния акт от фактическа страна е записано, че на
18.04.2020 г. във възглавница използвана от З.Р. С. били
открити 9 броя полиетиленови свитъка. Няма никакво
фактическо твърдение, което да е свързано с предмета на
престъплението и с моя подзащитен. Даже няма да
развивам други съображения, които са свързани и са
недопустими за обсъждане към настоящия момент с
доказателствения материал по делото, но никъде в
обвинителния акт няма записано, какво деяние, какво
фактическо действие се приписва на моя подзащитен.
На следващо място в абзац последен на страница 2 от
обвинителния акт е записано друго твърдение на СГП, че
в хода на разследване се установила съпричастност към
предмета на обвинението на трима човека – С., Т.И.И..
Липса отново, каквито и да е било твърдения, които да са
свързани с иначе само правното такова, а не фактическо
държане, каквото в крайна сметка е изпълнителното
деяние по смисъла на закона по чл. 354а НК. Винаги в
нашата правна система се е приемало, че фактическата
обстановка трябва да е ясно изразена, да съдържа в себе
си минимални, но ясни фактически твърдения, свързани
както с деянието, така и с факти и обстоятелства, от
които прокуратурата извежда своя умисъл и ясни твърдения
в тази насока, а такива към настоящия момент няма.
Законът недопуска, а и ние не разбираме в този
смисъла записваното на страница 3, че коментирането на
експертизи или доказателствени източници може да замени
ясни, изискуеми по чл. 246 НПК фактически твърдения. В
този смисъл абзац 2 на страница 3 не е част от
фактическите твърдения, а обсъждане на доказателствения
материал, което е недопустимо да бъде смесено с
фактическата обстановка и за нас обвинителния акт
неотговаря на изискванията на чл. 246 НПК. Това са моите
правни възражения. Считам, че при такъв обвинителен акт
е невъзможно и недопустимо правният спор между страните
да започне, а именно при този обвинителен акт. Не
следва да бъдат отчетени като значими към дължимата и
ясна фактическа обстановка и уводната част, в която се е
опитал прокурорът да допусне на страница 4 и съответните
правни изводи, които прокуратурата прави в обвинителния
акт, доколкото все пак ние първоначално следва да се
браним по фактите, а след това да преценим, как те се
4
отнасят към процесуалното и към материалното право,
претендирано от прокуратурата. Подзащитният ми желае
сега да направи допълнителни изявление за несъгласие с
обвинителния акт, след което ще взема отношение по
другите въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: В обвинителния акт има грешки. В
така повдигнатия обвинителния акт срещу мен, в нито
един момент до днес аз не получих призовка, че съм
обвиняем, да си назнача адвокат и че искам да присъствам
на всички разпити на свидетелите по делото. Аз не съм
със средно, а с основно образование. Не съм получил
призовка, да ми кажат „след 7 дни ще има разпит, вече си
обвиняемия“. Искам да присъствам на всички разпити по
делото, на очна ставка. Бях призован за привличането ми
в качеството на обвиняем и след това бях заплашван от
служебния адвокат, който вие освободихте миналият път.
-ти
На 16септември бях призован за нещо, за което си
пуснах жалба, защото този адвокат и дознателят започнаха
да ме заплашват и да говоря, да признавам за някакви
наркотици и може да се види на камерите, аз извиках, че
искам да ме качат горе, искам да имам личен адвокат, а
не служебен, той служебния не ми се представи, не си
показа картата. Започна да ми заповядва да говоря за
някакви наркотици, за което аз си пуснах жалба до СГП
или до СРП, защото това дело поначало се водеше от СРП
и пуснах до тях, след което получих уведомление, че
делото се води от СГП.
Заявих пред разследващия орган, че желая да си
упълномощя адвокат.
АДВ. Г.: Моля, ако счетете, че направените пред Вас
оплаквания са допуснати и са относими към съществените
и отстраними нарушения на процесуалните правила, касаещи
възможността за защита и надлежно участие на
подсъдимият С. в досъдебното производство, то да върнете
производство на СГП за отстраняване на допуснатите
нарушение. Те са от характера на абсолютните, касаят
възможността за адекватна защита и своевременна така и
са налице основания за произнасяне в търсения от нас
смисъл.
На следващо място към настоящия момент при неяснота
на фактическите твърдения в обвинителния акт, ако все
пак бъдем поканени да вземем становище по следващите
въпроси на чл. 248 НПК считам следното, че не са налице
5
основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила. Подзащитният ми категорично не е съгласен с
фактическите записвания в обвинителния акт и желаем да
бъде проведено разглеждане на делото и спора решен по
общите правила на наказателното производство.
По делото липсват основания за взимане на някоя от
специфичните мерки за обезпечаване на производство,
посочени в т. 5 на чл. 248.
Делото не е в обем, който да налага привличането на
резервни участници в съдебния състав. Налице е
упълномощен защитник, не се налага назначаването на
такъв. Не са налице основания делото да бъде гледано при
закрити врата. Не са налице основания на този етап за
назначаването на вещо лице. Г-н С. нещо ми спомена за
медицински документи, които следва да прегледаме, но на
този етап нямаме такива и липсват специфики на
подсъдимия, които да налагат назначаването на преводач
тълковник с участие по делото или действия по
делегация.
Считам, че към този момент не се налага вземането
на мярка за процесуална принуда по отношение на
подзащитният ми. Той изтърпява наложено му наказание
"лишаване от свобода" с присъда.
Считам, че към този момент нямаме искания по
доказателствата, но с оглед разпоредбите на НПК винаги
можем да поискаме такива в хода на производството, не
сега. В случай, че прецените, че делото подлежи на
съдебно разглеждане във вида, в който е внесено, то за
следващо съдебно заседание да бъдат призовани само
свидетелите, а вещите лица да се призоват и останат за
друго съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Поддържам това, което каза адвоката.
Присъединявам се към моя адвокат по останалите точки, но
в така, доколкото разгледах делото, липсват множество
епикризи, които са за това, че два пъти съм лежал в
психиатрия, за което имам епикризи за здравословното ми
състояние. В материалите по делото не съм видял
медицински документи, касаещи моето здравословно
състояние, дори здравният картон, който ми е направен в
Словения го няма, защото ме задържаха там и него го
няма, прокуратурата го укрива.
Страдам от психично заболяване, имам раздвоение на
личността, за което лежах в „Св. Наум“. Имам смесено
личностно разстройство и имам и терапия, изписана от
психиатър, която в момента ми е спряна принудително в
6
затвора Пазарджик. Първият път лежат 1998 г. в
психиатрията, после 2014 г., но терапията, която
започнах е от задържането ми в Словения - 2018 г. Тя
почна в Словения, за лечение от наркотична зависимост, а
за психиатричните заболявания са ми други лекарствата и
те са от „Св. Наум“. В „Св. Наум“ съм бил през 2014 г.
след нанесен побой в ареста на „Г.М.Димитров“, а 1998 г.
лежах във ВМА. В момента не се чувствам добре
психически, защото принудително ми спряха лекарствата,
които пия от години, към тях имам зависимост. В затвора
в Пазарджик ми ги спряха. Вече 10 месеца съм там и ми
спряха лекарствата, които пиех за терапията, която ми е
изписана от български психиатър. На 06.04.2019 г. бях
прегледан от д-р Йорданова в СЦЗ и пак ми беше изписана
същата терапия, която беше в Словения, изписана.
Постоянно съм напрегнат, потя се, не мога да спя.
Едното раздвоение на личността не е в следствие на
наркотичната зависимост. Посегнах на живота си, след
като бях пребит в ареста – това е 2014 г. и за това съм
освидетелстван, имам медицински документи. Тогава
влезнах в „Св. Наум“, защото те си пуснаха жалба срещу
мен и трябваше да ме върнат обратно в същия арест, но
после ме закараха на „Развигор“ в ареста. Първото ми
лечение беше по време на казармата и беше свързано с
наркотици. Второто не беше свързано с наркотици. Във
ВМА диагнозата ми беше смесено личностново разстройство,
а в „Св. Наум“ раздвоение на личността. 2018 г. бях
прегледан от психиатър в Словения, отново във връзка с
наркотична зависимост и април 2019 г. пак наркотична
зависимост. Моля да бъдат изискани досието ми от Затвора
в гр. Копър, Словения, епикризата от „Св. Наум“ и
епикризата от ВМА.
Бях с червена бюлетина, бях задържан в Словения и
2019 г. транспортиран в България, за да изтърпя присъда
тук, тъй като бях осъден в България и ме докараха в
СЦЗ.
АДВ. Г.: Ако бъде прието, че делото отговаря на
минимални стандарти за процесуална изрядност в
досъдебно производство, в това число и съдържание на
обвинителния акт по чл. 246 НПК, то моля, с оглед
установяването на изключително значими обстоятелства, за
които се налага дори назначаването на задължителна
експертиза по чл. 144 НПК, за установяване на
възможността на подсъдимия да участва в наказателното
производство, както и да бъдат изискани медицински
документи досежно моя подзащитен, находящи се в
7
посочените от него лечебни заведени, както и такива,
които са били изпратени и предполагаме находящи се в
СЦЗ след изпълнение на Европейската заповед за арест,
която е била издадена спрямо него.
ПРОКУРОРЪТ: Първо по доказателствата, дали са
налице доказателства описани в подкрепа на
изпълнителното деяние – специалната цел считам, че в
коментирания обвинителния акт СГП коректно е описала
цялата фактическа обстановка в обвинителния акт, както и
е посочено, че специална цел е извлечена най-вече от
количеството на намерените наркотични вещества, в който
смисъл е съдебна практика относно тези наркотични
вещества, дали са за лична употреба или за
разпространение. Лицето не е било призовавано, защото
той в момента е изтърпявал присъда в затворническо
общежитие – Кремиковци, гр. София, тъй като казаха, че
не е призоваван в качеството на обвиняем, призовка няма,
то има уведомление изпратено чрез Началника на смяната,
защото той е с ограничени права, той е лишен от
свобода. Разследващите и адвокатите са ходили при него в
Кремиковци, те са се явявали при него, именно
съобразявайки се с режима му. Относно защитника, искам
да отбележа, че той е определен от САК, а не от
разследващия и то именно с оглед спазване правата на
обвиняемия. Много от доводите на защитата бяха по
същество, които изобщо не могат да бъдат отнесени към
процесуалните нарушения и да се считат за процесуални
грешка, като в предстоящото съдебно заседание, ако Вие
го насрочите, тогава ще могат да бъдат коментирани тези
неща. Относно това, дали е със средно образование или
основно – такива са били документите, но това в никакъв
случай не е абсолютно процесуално нарушение, което да е
ограничило правото му на защита. По изнесеното за
здравословното му състояние, най- вече психическо
такова, за което данни се събраха в днешното съдебно
заседание считам, че Съдът трябва да вземе отношение по
така направените искания едва след даване ход по
същество, а не в днешното съдебно заседание.
АДВ.Г. /реплика/: Изявлението на прокуратурата и
материалите по делото сочат на неоснователността на
оплакването на г-н С., че в рамките на досъдебно
производство по отношение на него са извършени
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото му
на защита, които пряко касаят два съществени момента от
досъдебната фаза на наказателното производство.
Разбирам, че пред Вас не се спори, че по отношение на
8
моя подзащитен не са спазени нормите за предварително
уведомяване на подзащитния ми в рамките на определен от
НПК минимален срок преди извършването на действието за
привличане. Това уведомление трябва да носи подписа на
моя подзащитен, т.к. вие не уведомявате началника,
когото непривличате. Всяко лице, независимо дали е
задържано или не, следва да бъде писмено и лично
уведомено за качеството, което му предстои да придобие
след не по-малко от 3 дни, като това е допълнителна
гаранция, в което уведомяване трябва изрично да бъде
записано, че същият има право да организира своя защита
по свой избор. Известна ми е практиката, при която се
правят организации в съответните районни управление,
викат се дежурни адвокати и много често правната помощ
се превръща като социална дейност към адвокати без
работа, а не като социално-правна дейност по отношение
на лица нуждаещи се от правна защита. В настоящия
случай смятам, че дори пред Вас не се спори дали
подзащитният ми е бил уведомен предварително за това, че
му предстои привличане като обвиняем, а Ви се казва, че
дотолкова, доколкото същият се е намирал в затвора,
следователят заедно със служебен защитник, да, сигурно
посочено от САК, служебен адвокат са отишли там. Дори да
е така, това е незаконно. Обстоятелството дали лицето е
в състояние на арест или в затвор, не е сред значимите
отменящи разпоредбата за предварителното уведомяване на
лицето, което е задължение на органите на обвинението,
да уведомят лицето и то да може да организира защитата
си. Сигурно е удобно, но не е правилно. Налице е
накърнено право на защита, което касае основен елемент -
лицето да разбере, в какво е обвинено, да ангажира
съответно доказателства или да подбере защитата си
съобразно правото му пояснено му от Съда, включително и
правото да има защитик, а не да бъде заставен да ползва
служебен такъв. Както се вижда, в момента, в който той
е знаел за заседанието е положил усилие да си намери
договорен защитник, така че оплакването на доверителя ми
е основателно, представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото влияе на правото му на защита и е
самостоятелно основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на досъдебната фаза за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения. Казано е в самия закон, що е то съществено
процесуално нарушение – всяко нещо, което накърнява
възможността за защита. Нарушена е императивна норма,
налице е вече и практика, няма значение дали в
9
съдебната фаза ще разбере или няма да разбере, Съдът не
може да замени органите и тяхната компетентност на по-
преден етап, поради което самото нарушение на
императивната норма е основание за връщане. Отново
заявявам, че доводите в обвинителния акт и правните
изводи в него по никакъв начин не представляват
изпълнение на изискването за излагане на ясна,
фактическа обстановка. Във възглавницата на Зоро /сещаме
се какъв е Зоро/ е намерено нещо, поради което е обвинен
и моя подзащитен. И тъй като, както каза прокурорът
„после в съдебната фаза ние ще разглеждаме едни факти,
поради което и Съда после щял да се произнесе, това било
въпрос по същество“ – фактите са изначално дължими.
Въпрос по същество е дали тези факти, които ги няма
записани са обосновани и доказани или не – това е
предметът на съдебния спор, а не тепърва да търсим
факти. Моля Ви за произнасяне в търсения от нас смисъл,
прекратяване на съдебното производство, заради допуснати
съществени и отстраними нарушения на фазата на
досъдебното производство.
За психичното състояние на подзащитния ми ще
направя допълнителна бележка. Истината беше и аз казах
от самото начало, че към настоящия момент за нас няма
доказателства и за това не правим възражения по т. 2 за
спиране или прекратяване на наказателното производство,
но именно сега стои въпросът за събиране на
доказателства свързани с психичното състояние на
подсъдимия, както и изясняването му, а не в хода на едно
висящо производство. Изначално е необходимо да се
установи, дали психичното състояние позволява на моя
подзащитен да участва в наказателното производство и
дали носи наказателна отговорност за това. Това е
задължителна експертиза по смисъла на НПК, а не да водим
цялото производство и накрая да се окаже, че
подзащитният ми не е бил в психично състояние, което да
го прави годен да участва в производството. Той изяви,
че към настоящия момент се чувства психически
неустойчив. Самият факт, че за лицето, за което има
данни и доказателства в наказателното производство за
това, всички доказателствени средства са допустими и
няма изначално предявени такива с по-голяма сила или
не, самото субективно усещане на подзащитния ми затова,
че е добре, не е извод за нищо. Всички сме на такава
възраст и практика, че знаем, че най-често психично
болните нямат никаква критичност към състоянието си и
мислят, че са здрави.
10
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Придържам се към казаното от
адвоката си. Казаното от прокурора не е истина. Те не са
идвали при мен в Пазарджик, а ме докараха мен в ареста
при положение, че съм осъден, бяха ми нарушени правата
като осъден и бях изолиран сам в килия тук в София, а
не са идвали при мен в общежитието.
ПРОКУРОРЪТ: Само ще отбележа факта, че защитата
изказва предположения, за които по делото няма никакви
доказателства в тази насока и искам да напомня, че
прокуратурата повдига обвинение с изготвяне на
обвинителния акт, който е връчен на лицето преди повече
от 7 дена и той имаше достатъчно време да организира
своята защита.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание, въз основа на
исканията, доводите и възраженията на страните
направени в днешното съдебно заседание, както и
съобразявайки въпросите, по които следва да се произнесе
в разпоредителното заседание по реда на чл. 248, ал. 1
НПК, намира за установено следното:
Настоящето делото е родово и место подсъдно на СГС.
Не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила или по някоя от
диференцираните процедури предвидени по реда на НПК, в
която насока не се прави искане от страните.
Не са налице предпоставки за разглеждане на делото
при закрити врата, привличане на резервен съдия,
резервен съдебен заседател, назначаване на защитник, на
преводач, на вещо лице, тълковник или извършване на
съдебно следствени действия по делегация.
Дотолкова, доколкото по отношение на подсъдимия С.
не е взета мярка за неотклонение, поради
обстоятелството, че същият към настоящият момент търпи
наложено му наказание "лишаване от свобода" в
пенитенциарно заведение, то не са налице основанията за
произнасяне от страна на Съда по реда на чл. 248, ал. 1,
т. 6 НПК.
Независимо от всичко изложено по-горе настоящият
съдебен състав намира, че са налице допуснати в хода на
досъдебното производство отстраними съществени
11
процесуални нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по
настоящето дело И.С., поради което и в тази насока Съдът
намира, че са налице основанията по чл. 248, ал.1 , т.
3 НПК за прекратяване на съдебното производство по
настоящето дело. Това е така, тъй като на първо място,
изготвеният от държавното обвинение обвинителния акт,
внесен в СГС, който е инициирал образуването на
настоящето съдебно производство страда от съществени
процесуални пороци и не отговаря на изискванията на чл.
246, ал. 2 НПК, както и не е съобразен със заложените
към обвинителния акт изисквания, визирани и съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на Общо
събрание на Наказателна колегия на ВКС, което решение е
задължително за всички органи на съдебната власт. На
първо място Съдът констатира, че е налице вътрешно
противоречие в обстоятелствената част на обвинителният
акт. Това е така, т.к. от една страна в
обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи от
прокурора, че на инкриминираната по делото дата в
ползвана от лице на име Зоро Радослав С. вещ е намерен
предмет, чието държане е забранено, за което като
извършител на престъплението е посочен подсъдимия С. и му е
повдигнато обвинение с обсъждания обвинителния акт. На
следващо място и отново в обстоятелствената част на
обвинителния акт се сочи от страна на органа на
досъдебно производство, че в хода на разследването е
установена съпричастност на три лица – П., Г. и
подсъдимия С. към инкриминираните по делото
високорискови наркотични вещества, за които в заключение
е предявено обвинение единствено на подсъдимия С..
Съдът на следващо място констатира в тази насока и
налично противоречие между обстоятелствената част и
заключителната на обвинителния акт. Това е така, тъй
като, както Съдът вече посочи в обстоятелствената част
на обвинителния акт се сочат като съпричастни към
инкриминираната деятелност множество лица, като дори за
едното от тях, а именно З.Р. С. се излагат фактически
данни, че именно това лице е държател на инкриминираните
високорискови наркотични вещества, но независимо от това
в диспозитива на обвинителния акт, прокурорът посочва
като извършител на престъплението само и единствено
подсъдимия С.. В тази връзка за Съда остава неясно дали
единствен извършител според държавния обвинител на
инкриминираната деятелност е само и единствено
подсъдимият С. или това е някое от другите от посочените
12
в обстоятелствената част на обвинителния акт лица или
всички тези посочени лица са извършили инкриминираното
деяние при някое от формите на съизвършителство.
На следващо място и в тази насока Съдът констатира,
че в обвинителния акт от субективна страна държавният
обвинител е посочил, че лицето извършител на
престъплението не само е държало високорисковите
наркотични вещества, но и част от тях е успяло да
разпространи. Факти и обстоятелства във връзка със
специалния признак от състава на изпълнителното деяние
на престъплението, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимия С. не са посочени нито в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а именно от обективна страна,
нито са посочени от субективна страна, като в
обвинителния акт никакви данни в тази насока не се
съдържат, а именно разпространило ли е лицето, на което
се повдига обвинение високорисковите наркотични вещества
и ако ги е разпространило, как и по какъв начин е
осъществило тези действия, кое е лицето, на което ги е
разпространило. Ето защо Съдът намира доводите на адв.
Г. за допустими и основателни и като такива в тази
насока следва да бъдат уважени въз основа на горе
изложените съображения. Това е така, тъй като от
направеното в обвинителния акт описание не е ясно от
обективна страна, как, по какъв начин и механизъм е
осъществено изпълнителното деяние от състав на вмененото
като извършено от подсъдимия С. престъпление, не само
при изпълнителната форма на „държане“, но и как и по
какъв начин е реализирана специалната цел по
„разпространение“, или как и с какви извършени действия
подсъдимото лице С. е осъществило изпълнителното деяние
по държане на инкриминираните високорискови наркотични
вещества и специалната цел по разпространение на същите.
Факти и обстоятелства в тази насока липсват в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Следва да бъде посочено, че обстоятелствената част
на обвинителният акт очертава рамките на обвинението. В
обстоятелствената част на обвинителният акт, прокурорът
е длъжен да развие в пълнота своята обвинителна теза,
като отражение намерят всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно въз
основа на тях да развие своите обвинителни твърдения.
Тази процесуална дейност трябва да бъде осъществена от
прокурора по ясен, точен и несъмнен начин, така че да не
води до ограничаване правото на защита на подсъдимото
лице, което следва да разбере обвинението ясно и точно,
13
за да може да организира в пълнота и своята защита в
процеса.
Изложеното до момента е достатъчно основание за
прекратяване на съдебното производство по делото и
връщане на същото на СГП за отстраняване на допуснатите
съществени, но отстраними процесуални нарушения на
процесуалните правила в хода на досъдебното
производство, довели до ограничаване правото на защита
на подсъдимия С..
Съдът също така констатира, че в материалите по
досъдебното производство се съдържа писмо на разследващ
полицай от дата 07.09.2021 г., с което писмо същият е
отправил молба до прокурор в СГП за конвоирането на
подсъдимия С. от Затвора – гр. Пазарджик до следственият
арест на бул. „******* за период от 14 до 20 септември
2021 г., с цел извършване на процесуално следствени
действия по настоящето дело. В изпълнение на молбата на
разследващия полицай с разпореждане от 09.09.2021 г.
прокурор при СГП се е разпоредил, подсъдимият И.П.С. да
бъде приведен от Затвора – гр. Пазарджик в следствения
арест на бул. „******* за извършване на процесуално
следствени действия. По делото на свой ред се съдържа и
справка на разследващ полицай от 13.09.2021 г., в която
е посочено, че чрез завеждащ ареста на бул. „******* е
осъществил контакт с подсъдимия С., с цел да получи
информация, от която да е видно, дали подсъдимият С.
желае да упълномощи защитник и ако желае, да посочи
имена и телефон за връзка на адвоката, когото желае да
упълномощи. В справката от 13.09.2021 г. е вписано, че
разследващият полицай е получил обаждане от завеждащ
арест, който го е уведомил, че след като е провел
разговор с подсъдимия С., последният е заявил, че не
желае да посочи адвокат, когото да упълномощи. Именно в
резултат на получената информация посредством завеждащия
ареста, от страна на органа на досъдебното производство,
а именно с постановление от 13.09.2021 г. на разследващ
полицай, е предоставена на подсъдимия И.С. правна помощ
по реда на чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ.
Впоследствие от страна на разследващия полицай е
написано и писмо до САК с молба за определяне на
служебен защитник на подсъдимия С., и в резултат на
което на подсъдимия С. с уведомително писмо № 56958/2021
г., изходящ № 9051/14.09.2021 г. е бил определен за
служебен защитник адвокат Б. С. Ц., вписан под номер
2132 на Националния регистър за правна помощ. След
получаване на уведомителното писмо на САК, с
14
постановление от 16.09.2021 г. разследващ полицай по
настоящето досъдебно производство е назначил за
служебен защитник на подсъдимия С. - адв. Б.Ц. от САК.
На същата дата 16.09.2021 г. е предявено на служебно
назначения защитник адв. Ц. постановление за привличане
в качеството на обвиняем, което е било изготвено по
отношение на подсъдимия И.С.. За да предяви
постановлението за привличане на обвиняем на служебния
защитник, разследващият полицай е вписал ръкописно в
постановлението, че обвиняемият С. отказва да участва в
действията по разследването и да подпише
постановлението, което обстоятелство е удостоверено с
три имена, ЕГН и подпис на двама свидетели. На същата
дата 16.09.2021 г. е съставен и протокол за разпит на
обвиняемия И.С., на който е присъствал служебно
назначеният защитник адв. Ц. от САК. В протокола за
разпит е вписано, че разпитът не се е провел, поради
отказа на подсъдимия С. да участва в действия по
разследването и да подписва документи. Това
обстоятелство също е удостоверено с три имена, ЕГН и
подписи на двама свидетели.
На следващо място по досъдебното производство е
приложен и протокол от 16.09.2021 г., който е съставен
в сградата на следствения арест на бул. „*******, в
който е вписано, че подсъдимият С. отказва да участва в
действия по разследването - предявяване на постановление
за привличане на обвиняем, разпит на обвиняем и
предявяване на разследване, т.к. желае да бъде уведомен
по надлежния ред за тези действия и да упълномощи свой
защитник. В протоколът е вписано още, че подсъдимият С.
отказва да посочи, въпреки предоставената му възможност
конкретен адвокат, когото желае да упълномощи, поради
което и постановлението за привличане е било предявено
на служебен защитник - адв. Ц., както и че
разследването се е предявило на служебния защитни, което
е удостоверено отново с три имена и подписи на двама
свидетели. Протоколът за предявяване на разследването с
дата 16.09.2021 г. отново по същия начин е предявен на
служебния защитник - адв. Ц. в присъствието на двама
свидетели с посочени три имена и ЕГН, които
собственоръчно са подписали протокола. При това
положение, Съдът намира за основателни възраженията на
подсъдимия, направени в днешното съдебно заседание,
подкрепени и от неговия упълномощен защитник, а именно,
че не е бил надлежно уведомен за необходимостта от
провеждане на процесуално следствените действия с него
15
- привличане в качеството на обвиняем, разпит в
качеството на обвиняем и предявяване на материалите в
качеството на обвиняем. Това е така, тъй като в случая
не са спазени от страна на органите по разследване
разпоредбите на чл. 219, ал. 5 и чл. 227, ал. 3 НПК,
съгласно които разпоредби призовка се връчва на
обвиняемото лице не по-късно от 3 дни преди датата на
провеждане на съответното действие по разследване - по
привличане и по предявяване на разследването. В случая
в материалите по делото не се съдържа надлежно оформен
писмен документ, който да е съобразен с изискванията
поставени от законодателят в процесуалната норма на чл.
179 НПК. По делото липсва призовка от разследващия
орган, която да е връчена на обвиняемото лице към датата
на провеждане на процесуално следствени действия в хода
на досъдебното производство. Липсва писмен документ, в
който да е отбелязано, дали същият е получен или не е
получен лично от обвиняемото лице или отказва да я
получи. Да, вярно е, както каза държавният обвинител, че
към датата на провеждане на обсъжданите по-горе
процесуално следствени действия в хода на досъдебното
производство, подсъдимият С. е бил лишен от свобода,
поради което и връчването, с оглед разпоредбата на чл.
178, ал. 6 НПК се извършва чрез съответните учреждения.
Независимо от това обстоятелство, следва да бъде
посочено, че призовка, съобщение се изпраща действително
чрез съответните началници на учреждения или на
пенитенциарното заведение, в което лицето търпи наложено
наказание "лишаване от свобода", но същите са длъжни да
връчат това съобщение на лицето лично, за което
призовката и съобщението са предназначени, за да може
това лице лично и собственоръчно и с полагане на свой
подпис да удостовери чрез вписване на дата в съобщението
или в призовката дата на тяхното получаване или своя
отказ да ги получи. В настоящия случай Съдът констатира,
че в материалите по делото липсва надлежно изпратен
писмен документ, представляващ призовка или съобщение до
подсъдимия С. в място, в което същият е бил задържан и
която той да е получил лично най-малко три дни преди
дата 16.09.2021 г,. на която са били проведени всички
процесуално следствени действия по настоящето досъдебно
производство. В тази насока и в подкрепа на казаното от
Съда дори са данните отразени в протокола, изготвен от
разследващ полицай на 16.09.2021 г., в който същият
посочва, че подсъдимият С. желае да упълномощи адвокат,
но не желае да посочи името на този адвокат, поради
16
което и още на същата дата му е бил назначен служебен
защитник. С тези свои действия разследващият полицай е
допуснал процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия С. още в
хода на досъдебната фаза на процеса, а именно да ползва
желан от него платен, упълномощен защитник, който да го
представлява и защитата по настоящето дело, с оглед
правото му в тази насока, визирано в разпоредбата на
чл. 55 НПК и чл. 6 Европейската конвенция за защита
правата на човека.
Така допуснатите процесуални нарушения не могат да
бъдат санирани на настоящия етап от развитие на
наказателното производство, което вече се намира в
съдебна фаза, поради което представляват допуснати
съществени, но отстраними процесуални нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия С. и които се
субсумират под разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1
НПК, а именно нарушено право на защита на подсъдимото
лице, визирано в чл. 55 НПК.
На последно място, с оглед доводите на защитата и
на подсъдимия С., касаещи здравословното състояние на
подсъдимия С. Съдът констатира, че по делото липсват
приложени писмени медицински документи, от които Съдът
да изведе, макар и минимален извод за здравословното
състояние на подсъдимия С.. Независимо от това обаче,
при връщане на делото на органа на досъдебно
производство, следва на същия да се укаже, че е
необходимо да събере доказателства касаещи
здравословното състояние на подсъдимия С., а именно
относно неговата наркотична зависимост, както и данни за
неговото психично състояние, като в тази насока следва
да бъде и назначена съответната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза след изискване и прилагане по
делото на медицинска документация от ВМА за подсъдимия
С., който твърди, че пред 1998 г. е бил лекуван от
смесено личностното разстройство в това лечебно
заведение, от психиатричната болница „Св. Наум“, където
през 2014 г. подсъдимият С. се е намирал на лечение за
налично психично разстройство, а именно раздвоение на
личността, а също така не е пречка за органа на
досъдебно производство да установи и да приобщи към
материалите на досъдебно производство и писмени
медицински документи с давност от 2018 г., които
вероятно са приложени към материалите по производството
свързано с изпълнение на издадена Европейска заповед за
17
арест, във връзка с която подсъдимият С. е бил
трансфериран от Република Словения в Република
България, с цел изтърпяване на наложено му наказание
"лишаване от свобода". Също така от Затвора – гр.
Пазарджик следва да бъде изискана цялата медицинска
документация, свързана с предписана терапия на
подсъдимия С., която терапия е предписана по негови
данни на 06.04.2019 г. от медицинско лице в Затвора
София.
Ето защо, по изложените по-горе съображения и
доколкото по делото липсват данни действително
разследващият орган да е посещавал следствения арест на
бул. „*******, във връзка с връчване на призовка или
съобщение или за провеждане на процесуално следствени
действия с участието на подсъдимия С., във връзка с
настоящето наказателно производство, то Съдът намира, че
и в тази насока от органа на досъдебно производство при
връщане на делото следва да бъдат проведени правилно и
законосъобразно всички процесуално следствени действия,
с цел законосъобразното приключване на досъдебното
производство и изготвяне на един правилен и
законосъобразен обвинителния акт, който да бъде внесен в
случай на преценка от страна на държавното обвинение в
СГС.
По изложените съображения по-горе Съдът намира, че
са налице основанията и предпоставките на чл. 249, ал.
3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на
съдебното производство по настоящето дело и връщането му
на държавния обвинител.
Водим от горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
649/2022 г. по описа на СГС, НО, 1 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснати в
хода на досъдебното производство съществени, но
отстраними процесуални нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимото лице И.С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 7
дневен срок пред САС, от днес, по реда на глава 22 НПК.
18
ПОДСЪДИМИЯ С.: Моля да получа в Затвора – гр.
Пазарджик препис от протокола от днешното съдебно
заседание, както и материалите от досъдебното
производство, за които Съда в предно съдебно заседание
се разпореди да ми бъдат изпратени.
СЪДЪТ намира искането за основателното, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изпрати на подсъдимия С. препис от протокола
от днешното съдебно заседание, както и ксерокопие от
материалите от досъдебното производство.
Препис от протокола да се издаде на страните при
поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:52
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
19