№ 213
гр. Стара Загора, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20225530104340 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искове с правно основание чл.86 ЗЗД вр.чл.45 и чл49 ЗЗД,
предявен от М. М. М. от гр.Стара Загора против Община Стара Загора, като твърди, че
ищецът е осъдил Община Стара Загора да му заплати обезщетение по гр.д.№ 1060/2022г. на
Старозагорския районен съд щетите, причинени на негов лек автомобил, паркиран на
ул.“Методи Кусев“ № 9 в гр.Стара Загора на 08.07.2021г. около 15,20часа, пострадал от
паднал върху му дървесен клон, разбил предното стъкло на автомобила, изкривил два
калника, предния капак, предната броня, счупил дясно огледало и надрал задна дясна врата.
С решението по посоченото гражданско дело Община Стара Загора била осъдена да заплати
на ищеца сумата от 1940,84лева – претърпени от него имуществени вреди. Ищецът счита, че
освен главницата му се дължи и законната лихва върху тази сума – за периода от
12.08.2021г. до 31.08.2022г. – в размер на 207,57лева. Моли Община Стара Загора да бъде
осъдена да му ги заплати, както и направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК е
представен подробен писмен отговор, в който Община Стара Загора заявява, че ищецът едва
с исковата молба по настоящото производство прави искане за заплащане на лихва, като по
гр.д.№ 1060/2022г. не е търсил лихва, главното му вземане е изцяло погасено към
09.09.2022г. /датата на завеждане на настоящата искова молба в съда/ и съответно такова се
явява и акцесорното, произтичащо от него, като Общината е погасила разноските и след това
искането за заплащане на главница – съобразно правилото на чл.76,ал.2 от ЗЗД. Молят иска
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и като погасен преди предявяването му
при приложение на правилата на погасителната давност. Претендират за присъждане на
разноски в минималния предвиден от закона размер.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 08.07.2021 г. около 15:20 часа, паркирал
своя автомобил в гр. Стара Загора на ул. Методи Кусев №9 - срещу банка ДСК и се
отправил към офис на ЗНС - „Изправи се! Мутри Вън!“. Около десет - петнадесет минути
след като бил в офиса на Коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, намиращ се на
горепосочения адрес, бил уведомен от минаващ през офиса гражданин, че върху сив
автомобил, марка Фолксваген бил паднал голям клон от дърво и бил разбил предното стъкло
1
на колата. Г-н М., осъзнавайки, че навярно това бил неговия автомобил излязъл от офиса, в
който се бил намирал, заедно с всички хора намиращи се в него. Отивайки на мястото
потвърдил своето предположение и видял, че от дървото, до което бил паркирал
автомобилът си бил паднал клон, който бил спукал предното му стъкло, изкривил двата му
калника, предния капак, предната му броня, такава на автомобила, счупено било дясното му
огледало и задната дясна врата била надрана. На мястото на произшествието вече имало
пристигнал патрулен автомобил на Министерството на вътрешните работи. В последствие г-
н М. разбрал, че те били станали свидетели на самото чупене на клона и падането върху
автомобилът му. Ищецът своевременно уведомил Община Стара Загора чрез телефонно
обаждане, като във връзка с това обстоятелство се изпращали служители на ответника в
настоящото производство, които рязали клона и го отстранявали от покрива на автомобила.
Непосредствено след инцидента, МПС-то било транспортирано до автомобилния сервиз,
притежаван от ЕТ „КАМКО-СЕРВИЗ Трифон Нейков“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Змейово, обл. Стара Загора. Там на автомобилът се извършили
следните ремонтни дейности - ремонт и боядисване на преден калник, ремонт и боядисване
на преден ляв калник, ремонт и боя на капак, пребоядисване на предна боя, пребоядисване
на лято огледало, задна врата и таван. Също така се сменило и предното стъкло на
автомобилът. За въпросните услуги г-н М. заплатил общо BGN 1940.84 /хиляда деветстотин
и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки/ с ДДС. След като автомобилът на г-н М.
бил транспортиран до село Змейово и ремонтиран, той депозирал на 12.08.2021 г. заявление
за изплащане на обезщетение в размер на сумата от BGN 1940.84 /хиляда деветстотин и
четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки/ с ДДС. Съгласно пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР
на ЗМСМА общината била собственик на общинските обществените паркинги. Именно на
такъв паркинг паднал клонът от дървото върху автомобилът на г-н М.. Това се потвърдило и
от разпоредбите на пap. 1, т. 2 от ЗП и пар. 6, т. 6 от ДР на ЗДвП определяли тротоара като
част от пътя, което налагало извода, че Община Стара Загора била собственик и на
процесния тротоар. Нормата на чл. 11 от ЗОбС задължавала ответника да управлява имотите
и вещите, общинска собственост в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 1 от Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора,
ответникът бил длъжен да полага грижи за поддръжката, опазването и развитието на
зелената система в общината. В резултат на бездействието на ответника обаче и
необезопасяването и необследването на цялата зелена система на територията на общината
паднал клонът от дървото на бул. Методи Кусев №9 и разбил целият автомобил на г-н М., с
което му били причинени посочените по-горе имуществени и неимуществени вреди. Според
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който бил възложил на друго лице някаква работа,
отговарял за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Община Стара Загора изпълнявала дейностите по обезопасяване на улиците и дърветата на
нейната територия чрез служителите си или други лица, на които била възложила
изпълнението на тези задължения, като носил обективна гаранционно - обезпечителна
отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията или бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията й. Според
даденото в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговарял по чл.
45 ЗЗД , съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяването й, ако това не било
направено, като отговорността му по чл. 50 ЗЗД била в случаите на невъзможност да се
обезопаси вещта, в която хипотеза вредите били причинени от присъщите й свойства.
Именно предвид гореизложеното била депозирана искова молба срещу община Стара Загора
пред Районен съд - Стара Загора. Във връзка с исковата молба се образувало гражданско
дело №1060 от 2022 г, като на 04.07.2022 г. било постановено Решение №602 от Районен
съд - Стара Загора, I-ви граждански състав, с което ответната страна била осъдена да заплати
главницата в размер от BGN 1940.84 /хиляда деветстотин и четиридесет лева и осемдесет и
2
четири стотинки/, както и разноските по делото. Предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД,
счита, че се дължала освен главницата и законна лихва за забава. В тази връзка, моли да се
присъди обезщетение за забава в размер на BGN 207.57 /двеста и седем лева и петдесет и
седем стотинки/, натрупала се в периода от 12.08.2021 г. до 31.08.2022 г. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди Община - Стара Загора, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики № 107 да заплати сумата от
BGN 207.57 /двеста и седем лева и петдесет и седем стотинки/ - законна лихва за забава,
натрупала се за периода от 12.08.21 г. до 31.08.2022 г. на М. М. М., с ЕГН **********. Моли
съда да осъди ОБЩИНА - СТАРА ЗАГОРА, с ЕИК по БУЛСТАТ ********* да заплати
адвокатско възнаграждение, съобразно законовия минимум по смисъла на Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
приложените договори за правни услуги, лицето било материално затруднено и договорът за
правна помощ бил сключен на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор, в който заявява, че счита
исковата молба на М. М. М. за неоснователна и моли съда да остави предявения иск без
уважение като неоснователен както по основание, така и по размер. Срещу Община Стара
Загора бил предявен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва в размер на
207, 57 лева. Със свое решение № 602 от 04.07.2022 г. по гр. дело № 1060 по описа за 2022 г.
Районен съд Стара Загора бил осъдил Община Стара Загора да заплати на М. М. М.,
*********, сумата от 1940, 84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на 08.07.2021 г. от падане на клон от дърво, част от зелената система на Община
Стара Загора, върху лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“, с per. № ***** както и
сумата 77, 63 лева, представляваща разноски по делото. С решение № 602 от 04.07.2022 г. по
гр. дело № 1060 по описа за 2022 г. Районен съд Стара Загора се бил произнесъл изцяло по
предявените срещу Община Стара Загора искове. Задължението по осъдителното решение -
за плащане на сума в размер на 1940, 84 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди и сума в размер на 77, 63 лева, представляващи разноски по гр. дело № 1060 от 2022 г.
било погасено на 31.08.2022 г. чрез извършване на съответно плащане по банковата сметка
на М. М. М.. Претенцията за плащане на мораторна лихва М. М. М. за първи път бил заявил
с исковата молба, по която било образувано настоящото дело. Ищецът не бил претендирал
заплащане на лихва за забава нито с искането си от 12.08.2021 г. до Кмета на Община Стара
Загора, нито с исковата молба, по която било образувано гр. дело № 1060 от 2022 г. на
Районен съд - Стара Загора. При съобразяване с факта, че главното вземане в размер на
1940, 84 лева било погасено чрез плащане на 31.08.2022 г., искът за плащане на лихва за
забава върху същото вземане, предявен на 09.09.2022 г. се явявал неоснователен. Макар и
задължението за плащане на лихва за забава да било акцесорно по своя характер и да
следвало главното вземане, то определянето и присъждането му не се дължало служебно
нито от съда, нито от длъжника. Макар и с влязъл в сила съдебен акт, съдът да бил
установил датата на непозволено увреждане и размера на обезщетението за причинени
вреди, той не бил осъдил ответника Община Стара Загора за заплащане на лихва върху
сумата, защото такъв иск ищецът не бил предявил. От друга страна, в контекста на факта на
погасяването на главния дълг на 31.08.2022 г., било необходимо да се съобрази
3
приложението на правилото на чл. 119 от ЗЗД. С погасяване на главното вземане се
погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания. Допълнително вземане било и
вземането за лихва - предмет на иска, по който било образувано настоящото дело и това
вземане било погасено с плащането на главния дълг. Съобразно правната теория „законна
лихва” била тази, която не била уговорена, а се дължала по силата на нормативна
разпоредба. Законна лихва за забава на плащане (мораторна, закъснителна лихва) се дължала
за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг
кредиторът винаги имал право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата - чл. 86, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Съгласно уеднаквената от ВКС практика неизпълнението на едно парично задължение било
винаги забавено и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което
съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД било в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението било срочно, длъжникът изпадал в забава след изтичане на
срока, а когато нямал ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Вземането за законна лихва
следователно възниквало от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на
това вземане бил обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинявало. Вземането за лихва било акцесорно, но имало известна самостоятелност
спрямо главното, като правопораждащият го състав включвал релевиране на неизпълнение -
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение. Независимо от
акцесорния характер на задължението за лихва, изпълнението на това задължение следвало
да бъде поискано от кредитора. Такова искане не било направено нито със заявлението,
отправено до ответника на 12.08.2021 г., в което за първи път бил описан инцидента, нито в
по-късен момент - в спора относно основателността на иска за непозволено увреждане и
размера на дължимото обезщетение за причинените вреди. Искът за изпълнение на
задължението за лихва следвало да бъде предявен, като неговата основателност и съответно
размер подлежат на самостоятелно главно доказване, както по основание, така и по размер.
По арг. от чл. 76, ал. 2 от ЗЗД най-напред се погасявали разноските, след това лихвите и най-
после главницата. Доколкото иск за заплащане на лихва не бил предявен, съответно за
такова задължение длъжникът не бил осъден или задължен да изпълни, то Община Стара
Загора била погасила чрез плащане разноските и съответно главницата по задължението.
Към 09.09.2022 г. - датата на предявяване на иска за заплащане на лихва за забава в размер
на 207, 57 лева, главното вземане в размер на 1940, 84 лева било погасено чрез плащане.
Прави възражение, че към датата на предявяване иска, той бил погасен при приложение на
правилата на погасителната давност. Искът за плащане на лихва за забава в размер на 207,
57 лева бил погасен при приложение на правилото на чл. 119 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявеният против Община Стара Загора иск заплащане на
ищеца на 207, 57 лева, представляващи лихва за забавено плащане от непозволено
увреждане. Така предявеният иск бил погасен преди предявяването му и при приложение на
правилата на погасителната давност, доколкото към датата на подаване на исковата молба
4
главното вземане не съществува - било погасено. Моли да се остави исковата молбата на М.
М. М. без уважение и претендира разноски
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, като пълномощникът му
адв.М. поддържа изцяло исковата молба и моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА.
Ответникът оспорва изцяло иска по основание и размер, чрез пълномощника си
старши юрисконсулт В., като моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, прави възражение за погасяване по давност по чл.119 ЗЗД, като претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено
следното:
Видно от материалите по приложеното гражданско дело № 1060/2022г. на
Старозагорския районен съд, водено между същите страни, по искова молба на ищеца,
предявена на 18.03.2022г. е разгледана и уважена изцяло претенцията за заплащане на
1940,84лева, стойност на обезщетение за имуществени вреди, причинени на 08.07.2021г. от
падане на клон от дърво, част от зелената система на Община Стара Загора, върху лек
автомобил „Фолксваген“ модел „кади“ с рег.№ ***** собственост на ищеца в настоящото
производство М. М. М., като претенцията му неимуществени вреди, причинени от същото
падане на клон от дърво на 08.07.2021г. до размера на търсените 500лева била отхвърлена
изцяло като неоснователна. Решението е влязло в законна сила /не е обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд/.
Видно от представеното и прието като доказателство по делото заверено копие от
входящ номер до Община Стара Загора, заявление ВХ№ 010-030748 е било заведено на
12.08.2021г., а плащането на сумата от 1940,84лева присъдено обезщетение е било
извършено на 31.08.2022г. – видно от представеното и прието като доказателство платежно
нареждане в полза на М. М. М. от Община Стара Загора. Видно от представеното и прието
като доказателство по приложеното гр.д.№ 1060/2022г. заявление вх.№ 10-03-
748/12.08.2021г. ищецът е отправил същото до Кмета на Община Стара Загора за
обезщетение за причинената му имуществена щета от случая на 08.07.2021г.
Следва претенцията на ищеца за заплащане на дължимите суми за непотърсената
първоначално законна лихва върху присъдената с влязло в законна сила решение главница
от 1940,84лева, търсена за периода от датата на изискуемостта – 12.08.2021г., до
заплащането на сумата, присъдена като обезщетение на 31.08.2022г. да бъде уважена, тъй
като за този период тя не е погасена по давност. Съобразно принципната постановка на
Решение № 334 от 07.02.1970г. по гр.д№ 2304/1969г. на I г.o. на ВС на НРБ – лихви могат да
се търсят отделно от главницата и когато тя е погасена чрез плащане. Чл.119 ЗЗД има
предвид погасяване по давност на главницата, в какъвто случай страната не може да
осъществява чрез иск своето вземане/конкретният случай не е такъв/. В този смисъл е и
5
актуално приложимата практика на ВКС на РБългария – Решение № 38 от 23.02.2011г. на
ВКС по гр.д.№ 276/2010г. IIIг.о. ГК постановено по реда на чл.290 ГПК, според което
„вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се
погасява с погасяването на главното вземане. Чл.119 има предвид погасяване по давност на
главницата, в какъвто случай страната не може да осъществява чрез иск своето вземане.“
Следва да бъде присъдена сума в размер на 207,57лева, които съдът изчисли служебно с
помощта на кредитен калкулатор за размера на законната лихва.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 50лева внесена държавна такса, а на пълномощника на ищеца - дължимото
възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 ЗА, съобразно размера на иска и Наредба № 1 от 2004г. за
размера на минималното адвокатско възнаграждение – в актуалната й редакция - в размер
на 400лева.
Следва присъдената сума за претендираната лихва и държавната такса да бъде внесена
по сметка на ищеца М. М. М. – IBAN ***********, BIC UNCR BGSF в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ЕАД, а дължимото адвокатско възнаграждение – по сметка на адвокат М. В. М.,
както следва IBAN ************, BIC BGSF STSA В „Банка ДСК“АД.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 107, ЕИК
*********, представлявано от Кмета Живко В. Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М. ЕГН
**********, от *************, чрез пълномощника му адв.М. М., съдебен адрес гр.Стара
Загора, ул.“Александър Батенберг“ № 28, ет.5, офис 42 сумата от 207,57лева/двеста и седем
лева и 57стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главница от 1940,84лева - присъдено с решение № 602 от 04.07.2022г. по гр.д.№
1060/2022г. на Старозагорския районен съд и заплатено на 31.08.2022г. обезщетение за
причинени имуществени вреди за периода от 12.08.2021г./ момента на изискуемостта с
подаване на заявление за плащането им от ищеца до Община Стара Загора/, до 31.08.2022г.,
както и направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева внесена държавна
такса.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца М. М. М. с ЕГН ЕГН
**********, от *************, – IBAN ***********, BIC UNCR BGSF в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ЕАД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 107, ЕИК
*********, представлявано от Кмета Живко В. Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М.,
съдебен адрес гр.Стара Загора, ул.“Александър Батенберг“ № 28, ет.5, офис 42 сумата от
400/четиристотин/ лева дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
6
Присъдената сума може да бъде платена по сметка на адв.М. В. М., както следва
IBAN ************, BIC BGSF STSA В „Банка ДСК“АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7