Определение по дело №332/2016 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 237
Дата: 28 април 2016 г. (в сила от 28 април 2016 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20161800200332
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2016 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 28 април 2016 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тодорова ч.н.д. № 332/2016 г. по описа на СОС, постановление на прокурор от СОП за прекратяване на наказателно производство от 23.03.2016 г., постановено по пр. пр.№ 5523/2014 г., както и досъдебно производство № 109/2014 г. по описа на ОД на МВР София и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Н. – повереник на З.Р.Е., действаща лично и в качеството си на законен представител /майка/ на малолетния Р.Х.К., Е.Х.К. и Х.А.Е. /всички наследници на пострадалото лице – починалия Х. Е. К./ срещу постановление на Окръжна прокуратура – гр.София от 23.03.2016 г. по пр. пр. № 5523/2014 г. по описа на СОП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 109/2014 г. по описа на ОД на МВР гр.София, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление на прокурор при СОП, с което е прекратено наказателното производство, е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че неправилно прокурорът е извел необходимостта от прекратяване на наказателното производство от липсата на извършено виновно действие или бездействие на определено лице, което да е причинило смъртта на пострадалия К.. В тази връзка се твърди още за неправилно прието от прокурора, че неспазването на правилата за безопасност при работа с бетон-помпата от страна на пострадалия – позиционирането по време на работния процес под стрелата на бетон-помпата, вместо в страни или пред стрелата, е единствената причина за неговата смърт. Сочи се, че в събраните по разследването доказателства, липсват такива за проведен инструктаж на пострадалия К. за това къде следва с оглед неговата безопасност, същия да се позиционира по време на изливането на бетона с машината. Твърди се и, че не е обоснована фактическата констатации на прокурора относно местоположението на К. под стрелата на машината по време на отливането на бетона, тъй като при такъв работен процес обикновено маркуча се държи „на рамо” от оператора предвид значителната му маса.  В тази насока се поддържа необходимост по делото да бъдат разпитани като свидетели колегите на пострадалия, които да изяснят въпросите относно извършването на тази работна операция и мястото, на което следва да се намира работника, който я осъществява. Излагат се и доводи, че в хода на разследването следва да се изискат всички документи относно извършения ремонт на бетон-помпата, от които да се установи кога и кой е извършил некачествения ремонт на същата. Предвид изложеното, жалбоподателите молят съда да отмени изцяло атакуваното прекратително постановление на прокурора, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно продължаване на порцесуално-следствените действия по него.

          Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:

          При условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно производство № 109/2014 г. по описа на ОД на МВР София, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК, а именно за това, че на 19.11.2014 г. в гр.Г., на строителен обект на ул.”А….” е причинил смъртта на Х. Е. К., с ЕГН **********,*** – служител на „Б……….”ООД, поради незнание и немарливо изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Впоследствие и самото разследване по така образуваното наказателно производство е водено срещу неизвестен извършител, като в хода на това разследване при условията на чл.219 ал.1 от НПК не е било привлечено като обвиняем конкретно лице за престъплението, за което е било образувано наказателното производство.

          След окончателното приключване на разследването и на основание чл.235 от НПК разследващ полицай от ОД на МВР София е изпратил досъдебно производство № 109/2014 г. по описа на ОД на МВР София, на наблюдаващия прокурор при СОП, с мнение за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

          С постановление на СОП от 23.03.2016 г. по пр. пр. № 5523/2014 г., предмет на съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 109/2014г. по описа на ОД на МВР, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

          За да прекрати наказателното производство, водено за посоченото по-горе престъпление, прокурорът от СОП е приел, че от събраните в хода на разследването по делото доказателства се налага извода, че настъпването на смъртта на пострадалия Х. К. се дължи единствено на неспазване от негова страна на правилата за безопасност при осъществяване на работния процес – по време на изливането на бетона, същия не е следвало да се намира под бетоноразпределителната стрела на машината. Именно по тази причина, според прокурора, са настъпили вредните последици в случая, а не в резултат на „виновно поведение на трето лице”. С оглед на тези съображения, поркурорът е обосновал и крайния си извод за наличие на основания за приложението на хипотезата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК, тъй като липсвало деяние, което да осъществява състав на престъпление по НК.

След съвкупна преценка на събраните до момента в хода на разследването доказателства и доказателствени средства настоящият състав на СОС възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 19.11.2014 г., около 11,30 ч., в гр.Г., на ул.”А………” се извършвали строително-монтажни работи по изграждане на спортен комплекс във връзка с открита процедура по възложена обществена поръчка на община Г. – реконструкция и изграждане на спортен комплекс в гр.Г. Строително-монтажните работи на обекта се извършвали от „Х…………..”АД, като доставката и механизираното полагане на всички видове бетонови разтвори на обекта се извършвало от „Б……..”ООД, във връзка със сключен между двете дружества договор за изработка и доставка на бетонови разтвори от 01.07.2014 г. По това време на строителния обект се намирали работници и на двете дружества. На строителната площадка пристигнал товарен автомобил марка „М…..” с рег.№ ………….., тип „Б…..” с бетонпомпа, с цел наливане с бетон на колоните и плочата на първо ниво на спортната зала. Посоченият товарен автомобил бил собственост на „Х……….”АД и се управлявал от негов служител – свидетеля С. Т. След изливане на колоните и асансьора, камиона с бетон-помпата бил преместен за наливане на плочата. Свидетелят Т. и свидетеля Д. П. /на длъжност оператор на бетон в „Х………”АД/ позиционирали неподвижно автомобила, мачтовата бетоноразпределителна стрела била разгъната, като крайния маркуч бил отведен в зоната на наливане на бетона във вътрешността на сградата – втория етаж на строителния обект. На това място се намирал и техническия ръководител на обекта от „Б………..” – свидетеля В. В. Водача на крайния маркуч – пострадалия Х. К. /работник в „Б……..”ООД/ бил в близост до крайния маркуч, под мачтовата бетоноразпределителна стрела, когато започнало изпомпването на бетона. В близост до опорния край на втората секция на бетоноразпределителната стрела била налична пукнатина, развила се в зоната на заваряване при извършен ремонт на тази секция на същото това място. Малко след началото на изпомпване на бетона, товароносимостта на този повреден участък достигнал да границата на якост на сечението и настъпило внезапно развитие на съществуващата пукнатина, при което сечението се разрушило и останалата част от втората секция, заедно с третата и четвъртата секция паднала на земята. В резултат на това падане последната секция на стрелата затиснала към земята пострадалия Х. К.. Свидетелят Т. веднага вдигнал първата част на стрелата с дистанционното управление, но смъртта на пострадалия била настъпила. Пристигналият на място екип на СМП само констатирал смъртта на К..

 Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, при огледа и аутопсията на трупа на Х. Е. К. са констатирани следните травматични увреждания: тежка съчетана гръднокоремна травма, изразяваща се в контузия и разкъсване на белия дроб, травматично разкъсване на аортата с последвал масивен кръвоизлив в гръдната кухина, счупване на ребрата, на гръдната кост и на гръдния отдел на гръбначния стълб, травматична руптура на черния дроб. Според вещото лице констатираните увреждания се дължат на удар съчетан с притискане между твърди тъпи предмети с много голяма енергия на въздействието. Оформеният и изместен напред сегмент от гръдните прешлени, както и контактното увреждане в областта на гърба сочат, че пострадалия е бил ударен в гърба от предмет с широка около 25 см. контактна повърхност и продълговата форма със значителна маса.  Експертът е заключил и, че  непосредствената причина за смъртта на пострадалия е тежката съчетана травма, като смъртта му е настъпила много бързо и е била неизбежна.

Видно от изготвената съдебно-химическа експертиза № А-721/2014 г. /л.78, т.1 от ДП/, в изследваната проба кръв, взета от трупа на Х. К. не е установено наличие на етилов алкохол или на други летливи редуциращи вещества.

От протокол за химическа експертиза № 2289/21.11.2014 г. /л.85, т.1 от ДП/ се установява, че в изследваната проба от кръв, взета от свидетеля С. Т. не се е доказало наличието на етилов алкохол.

Назначената съдебно-химическа и техническа експертиза /л.94-102, т.1 от ДП/ е дала заключение за материала, от който е изработено счупеното второ рамо на бетон помпата и неговата микроструктура, както и причината за разрушаването му на процесната дата. Вещите лица са констатирали, че поради материален и технологичен дефект, вследствие на продължително циклично натоварване и претоварване се е получила пукнатина на рамото на бетон помпата, която е била корегирана чрез заваряване, извършено и с допълнителен шев отвътре, надлъжно на рамото. Според експертите, това заваряване на ремонтния шев или подготовката му, вероятно са били извършени некачествено, което и е позволило появата и развитите на нова пукнатина – към срещуположната страна. В периода на използване на рамото след ремонта му, поради атмосферните и работни условия, началото на пукнатината силно е кородирала, като през нея е навлязла влага и мръсотия във вътрешността на рамото. Вследствие на повтарящите се натоварвания, пукнатината се е развила и е достигнала до критично сечение, което именно е довело до лавинообразното разрушаване на рамото. Дълбоките следи от разяждане са дали основание на вещите лица да приемат, че конструкцията е работила в това състояние – с развита в периода след ремонта, нова пукнатина на рамото, силно кородирала, в продължителен период от време.

Изготвена е и тройна съдебно-техническа експертиза /л.122-143, т.1 от ДП/, която е потвърдила констатациите на горепосочената експертиза относно причината за разрушаване на второто рамо на бетон помпата и периода, в който същото е настъпило. Съгласно заключението по тази експертиза, проверка на машината съгласно Ръководството за експлоатацията й, следва да се извършва на всеки 3 месеца след 10 годишното й използване. Наличието на пукнатина е можело да бъде открито чрез безразрушителен метод на контрол от типа на радиационен, акустичен, капилярен, магнитен и др., които са строго специализирани , изискват специална техника и квалифициран персонал, като е следвало да се извършат при изготвяне на заваръчния шев. Вещите лица са открили причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка в разрушаването на втората секция от мачтовата бетоноразпределителна стрела, в резултат на внезапно и незакономерно развитие на наличната пукнатина в близост до основата на това рамо. Причина за произшествието според тях е и позиционирането на водача на краен маркуч – Х. К. под  мачтовата бетоноразпределителна стрела, в нарушение на Наръчника по техника на безопасност – част от техническото приложение на автобетон помпата. Ако пострадалият бе изпълнил това предписание, според което работното място на водача на краен маркуч се намира в опасната зона на крайния маркуч, но не под мачтовата бетоноразпределителна стрела, дори и при настъпилото разрушаване на последната и падането й на площадката , не би настъпило притискането на пострадалия. Според експертите, в случая са нарушени следните правила за безопасност на труда: 1. пострадалият е работил без предпазна каска – чл.16 т.1, д от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР; 2. Инструкцията на работодателя за безопасност на труда при извършване на бетонови работи с бетонпомпа не съдържа необходимата информация за ситуациите на счупване на стрелата, скъсване на бетонопровода в нарушение на чл.166 ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места; 3. Опасната зона около бетонпомпата не е означена, в нарушение на чл.77 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.

 

Без да са били събрани всички относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства и без да са били изследвани в пълния им възможен обем всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства прокурорът от СОП немотивирано и необосновано е приел, че в конкретниия случай единствен отговорен за настъпилите общественоопасни последици – смъртта на пострадалия К., е самия той, тъй като не спазил правилата за безопасност на труда при работа с бетоноразпределителната стрела, да не се позиционира под нея.  Според настоящия съд в тази връзка се налага да бъдат допълнително изяснени следните обстоятелства:

- кое лице, респ. кои лица от дружеството-работодател на пострадалия Х. К. – „Б…..”ООД е/са изпълнявало /изпълнявали/  функциите на орган за безопасност и здраве при работа към посоченото дружество. В тази връзка следва да бъдат изследвани обстоятелствата: защо това лице /тези лица/ са допуснали пострадалия К. да се позиционира по време на работния процес под мачтовата бетоноразпределителна стрела на автобетонпомпата, в нарушение на изискванията за местоположението на работното място на водача на краен маркуч да се намира в опасната зона на крайния маркуч, но не под мачтовата бетоноразпределителна стрела, съгласно Наръчник по техника на безопасност – част от Техническото приложение на автобетонпомпа; защо това лице/тези лица не са означили опасната зона около бетонпомпата, в нарушение на изискванията на чл.77 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР; инструктиран ли е бил пострадалия преди започване на работа за тези изисквания относно местонахождението на работното му място като водач на краен маркуч на бетонпомпа /съгласно техническата експертиза, инструкцията на „Б………”ООД за безопасност на труда при извършване на бетонови работи, не съдържала необходимата информация в нарушение на чл.166 ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/.

- кое лице, респективно лица е отговаряло /са отговаряли/ за техническото състояние, техническата изправност и подръжката на автобетонпомпата марка „П………” ………….., монтирана на шаси „М…..” с рег. № …….. в търговско дружество  Х…………." АД;

- съобразно вътрешната организация на търговското дружество „Х……….” АД кой е компетентен и оправомощен да взема решения във връзка с извършването на периодична проверка на техническото състояние на автобетонпомпата. По делото съществуват данни, съгласно заключението на тройната техническа експертиза, че проверка на машината следва да се прави на всеки 3 месеца след 10 години експлоатация на същата /според Ръководството за експлоатацията на машината/. Видно от показанията на свидетеля П., камионът е закупен от „Х………….” през 2004 г., а по делото липсват събрани доказателства за това дали от този момент до настоящия, са извършвани технически проверки на автобетонпомпата. В тази връзка следва да се има в предвид и установеното от двете изпълнени по делото технически експертизи обстоятелство, че рамото на бетонпомпата е била и е работила с наличие на развиваща се пукнатина, в продължителен период от време. Т.е. съществуващата пукнатина на рамото на помпата, станала причина за разрушаването на втората секция от стрелата, е възникнала не непосредствено преди инцидента, а много време преди това, което е следвало да бъде забелязано от компетентните да следят техническото й състояние лица в дружеството. 

Като е възприел за безспорно доказана фактическата обстановка по делото без да е проведено пълно и всестранно разследване, без да са установени всички релевантни обстоятелства и без да са налице съответни доказателства, прокурорът от СОП е постановил един незаконосъобразен и необоснован акт, с който на този етап от разследването необосновано и некзаконосъобразно е прекратил наказателното производство. Поради това атакуваното постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, а делото върнато на С.о.п. за допълнително разследване. Като за пълното, всестранно и обективно разследване по делото е необходимо да бъдат изяснени всички обстоятелства, посочени по-горе от настоящата съдебна инстанция.  

          Воден от горното и на основание чл.243 ал.5 т.3 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ постановление на Окръжна прокуратура – гр.София от 23.03.2016 г. по пр. пр. № 5523/2014 г. по описа на СОП, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 109/2014 г. по описа на ОД на МВР София.

            ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – гр.София за изпълнение на дадените указания, изложени в обстоятелствената част на настоящото определение.

          Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                              Председател: