Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр.Хасково, 01.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №679 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба от „М. М. - ****“
ЕООД, гр.Х., ЕИК …., подадена чрез пълномощник, против Решение №63/11.03.2020
г., постановено по АНД №39 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 година.
В касационната жалба се навеждат
доводи за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на материалния
закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Като спорен се определя въпросът за приложимостта на чл.12, ал.1 от Закона за
хазарта (отм.), доколкото обектът – „Заведение за бързо хранене“, бил
регистриран с рег.№********* като обект за търговия на дребно и вписан в
регистъра на обектите за обществено хранене, но на формата на друг правен
субект, а именно ЕТ „Манолов – М. М.“. Предвид това, изводът на съда за наличие
на нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.) се счита за неправилен. Сочи се, че
обектът бил разположен на ъгъла на бул.“Б.“ №.. и пл.“Общински“, срещу сградата
на РЗИ – Хасково, и се състоял от няколко функционално свързани помещения за
производство и продажба на храни, като част от тях били с лице към пл.“Общински“,
а друга към бул.“Б.“. Следователно не се касаело за промяна на адреса на
обекта. Налице била погрешна правна квалификация. Нарушение на чл.12, ал.1 от
ЗХ (отм.) нямало, тъй като в случая наказаното лице не изпълнило друго
задължение, това по чл.15 , ал.1 от ЗХ (отм.) - да впише промяна в
удостоверението за регистрация на обекта, изразяваща се в обстоятелството по
чл.14, ал.1, т.7 от ЗХ (отм.). С оглед твърдението за погрешна правна
квалификация, се счита, че наказателното постановление следва да се отмени.
Ответникът, Областна дирекция по
безопасност на храните - Хасково, в писмени отговор и становище, подадени от
пълномощник, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, респ.
законосъобразност на атакуваното решение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на
Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С проверяваното решение състав на
Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление № 169-2019 от 28.10.2019 г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните - Хасково, с което за извършено нарушение на
чл.12, ал.1 от Закона за храните (ЗХ) /отм./ и на основание чл.42, ал.2, във
вр. с ал.1 от ЗХ (отм.), на „М. М. – ****“ ЕООД, гр.Х., е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че „М. М. - ****“ ЕООД, гр.Х., няма
удостоверение за регистрация по чл.12, ал.1 от ЗХ, с което е нарушил визираната
разпоредба. Установил, че лицето М. М. извършва търговска дейност – производство
и продажба на храни (закуски) в три правно-организационни форми, които били три
отделни субекта, три отделни ЮЛ - „М. М. 2019“ ЕООД и ЕТ “Манолов – М. М.“, за
които ЮЛ имало регистрация по чл.12, ал.1 от ЗХ, и „М. М. - ****“ ЕООД, гр.Х.,
ЕИК .., за което юридическото лице /жалбоподател/ нямало удостоверение за
регистрация по чл.12, ал.1 от ЗХ. Отбелязал, че всички обекти – „Заведения за
бързо хранене“ на жалбоподателя се помещавали на едно място, разделени по
определен начин и с отделни прозорци, от които се извършвала продажбата на
закуски на гражданите. Единият обект бил с изглед към бул.“Б.“ №.., другите два
към пл.“Общински“, срещу сградата на РЗИ - Хасково. Посочил, че няма пречка
едно лице да извършва търговска дейност с три отделни юридически лица, както
било в случая, но когато търговската дейност се изразявала в производство и
продажба на храни, всяко едно от трите юридически лица трябвало да има
регистрация по чл.12, ал.1 от ЗХ. Съдът формирал изводи за правилно определена
правна квалификация и правилно приложен санкционен текст за установеното
нарушение. Правилно от страна на административнонаказващия орган бил определен
и размерът на наказанието.
Настоящата инстанция счита
атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Предвид правните изводи на съда, фактическите му са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Не се споделя
твърдението, изложено в касационната жалба, за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила
Не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Спазени са разпоредбите на чл.42 и сл. от ЗАНН в хода на
установяване на нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на наказателното
постановление. В акта за установяване на административно нарушение, както и в
наказателното постановление, се съдържа ясно и точно описание на нарушението.
Не се констатира противоречие между словесното му описание и правната му
квалификация. В санкционния акт е посочено време, място и начин на извършване
на нарушението, като същото е правилно квалифицирано. Описанието на извършеното
е ясно и не води до неразбиране от страна на наказаното лице за какво нарушение
му се налага наказание. Не са представени данни или доказателства в обратен
смисъл, оборващи описаните констатации в АУАН и НП или внасящи съмнения в тях.
От приложения към преписката
Констативен протокол №191009-01 от 09.10.2019 г., връчен на управителя на
дружеството касатор, както и от другите доказателства по преписката се
установява по несъмнен начин извършването на проверка на обект на адрес гр.Х.,
пл.“О.“ №5, в който „М. М. – ****“ ЕООД е извършвало производство и търговия с
храни, като безспорно доказано е, че търговецът е осъществил вмененото му
нарушение по чл.12, ал.1 от ЗХ, тъй като към момента на проверката не е
разполагал с удостоверение за регистрация на стопанисвания от него търговски
обект, необходимо с оглед извършваната там дейност. След анализ на
доказателствата по делото, правилно районният съд е приел, че визираното в акта
и НП нарушение е извършено от посоченото в АУАН и НП юридическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1
от Закона за храните (отм.), „производство и търговия с храни в страната се
извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона“. Разпоредбата на чл.42,
ал.2 от ЗХ (отм.) предвижда наказание „имуществена санкция“ от 2000 лева до 4
500 лева за юридическо лице или едноличен търговец, който произвежда или
търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко
наказание, а при повторно извършване на същото нарушение - от 4 500 лева до 6
000 лева. Правилно АНО е отнесъл установеното административно нарушение към
съответната санкционна норма и правилно е определил размера на наказанието в
минималния предвиден такъв, доколкото се касае за единичен случай, предвид
липсата на данни за други такива, и не са налице установени съществени
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящата инстанция не споделя
изразеното в касационната жалба виждане, че чл.12, ал.1 от Закона за хазарта
(отм.) е неприложим, аргументирано с това, че обектът – „Заведение за бързо
хранене“, бил регистриран като обект за търговия на дребно и вписан в регистъра
на обектите за обществено хранене, но на формата на друг правен субект, а
именно ЕТ „Манолов – М. М.“. Доколкото разпоредбите на ЗХ регламентират
спазване на установените правила от субектите, които извършват съответните
дейности в даден обект, то съответно и отговорността за нарушаването им е
тяхна. Не се допуска осъществяване на дейностите по ЗХ от търговки субект, без
да разполага с удостоверение за регистрация на обекта, с посочено в него
наименование на лицето, осъществяващо дейността в този обект. В случая,
правилно районният съд е установил, че лицето М. М. извършва търговска дейност
– производство и продажба на храни (закуски) в три правно-организационни форми
- три отделни ЮЛ, а именно „М. М. 2019“ ЕООД, ЕТ “М. – М. М.“, за които ЮЛ
имало регистрация по чл.12, ал.1 от ЗХ, и „М. М. - ****“ ЕООД, гр.Хасково, ЕИК ….,
за което юридическо лице няма удостоверение за регистрация по чл.12, ал.1 от
ЗХ. Установено е, че проверката на контролните органи на Областна дирекция по
безопасност на храните – Хасково е била извършена именно в обекта, стопанисван
от „М. М. - ****“ ЕООД, като за този обект не е било представено удостоверение
за регистрация, издадено на това юридическо лице.
Предвид горното не се споделя и
доводът за неправилна правна квалификация на извършеното нарушение от
дружеството касатор. Твърдението, че наказаното лице не изпълнило друго
задължение, това по чл.15, ал.1 от ЗХ (отм.) - да впише промяна в
удостоверението за регистрация на обекта, изразяваща се в обстоятелството по
чл.14, ал.1, т.7 от ЗХ (отм.), е неоснователно, тъй като визираният законов
текст е неприложим в случая. Това е така, защото е очевидно осъществяването на
дейността в посочения в АУАН и НП обект от „М. М. - ****“ ЕООД към датата на
проверката, а според разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗХ (отм.), писменото
уведомяване на ОДБХ, съответно РЗИ, за промяна на обстоятелствата, които
подлежат на вписване по чл.14, ал.1, т.7 (отм.) се извършва в деня на
настъпването на промяната. След като доказателства за такова уведомяване не са
представени, същото явно не е било извършено, което е самостоятелно основание
за ангажиране отговорността на съответния субект и не рефлектира върху
реализирането на фактическия състав на чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.), т.е. не може
да доведе до освобождаване от отговорност за извършване на нарушението по чл.12,
ал.1 от ЗХ (отм.).
Със Закона за храните, обн. в ДВ
бр.52 от 09.06.2020 г., в сила от 09.06.2020г., е отменен Закона за храните,
действал към момента на осъществяване на процесното нарушение, съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, в
случая следва да се приложат разпоредбите на ЗХ (отм.), който е бил в сила към
момента на извършване на нарушението. В разпоредбите на сега действащия Закон
за храните отново е въведен регистрационен режим както за производство и/или
дистрибуция на храни - чл.23, ал.1 от ЗХ, така и за обектите, в които се
извършват такива дейности – чл.24, ал.1, предл. второ от ЗХ. Съответно се
налага имуществена санкция от 2 000 до 4 000 лева за извършване на дейност, без
да е вписана в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ - чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ.
Легална дефиниция на термина „дистрибуция на храни“ е дадена в §1, т. 6 от ДР
на ЗХ. Съгласно същата, дистрибуцията на храни представлява всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия,
внос и износ на храни. В §1, т.5 от ДР на ЗХ е дадено общо определение на
„дейностите по производство, преработка и/или дистрибуция“, като е посочено, че
това е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на
един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде
извършвана самостоятелно по време или място. Следователно, и по новия ЗХ (ДВ,
бр.52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) както производството, така и
търговията с храни, извършвани в/от обект, нерегистриран по ЗХ, представлява
състав на нарушение, което се наказва с предвидената в чл.128, ал.1 от ЗХ
санкция, чийто минимум е идентичен с този в разпоредбата на чл.42, ал.2 от
отменения ЗХ. В тази връзка, не е налице нов по-благоприятен закон, който би
следвало да намери приложение в процесния случай, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Напълно се споделя и извода на
районния съд относно правилното определяне на наказанието за извършеното
нарушение. Размерът на наложената имуществена санкция е в минималния предвиден
в разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗХ (отм.) размер и според настоящия състав
така определен постига визираните в чл.12 от ЗАНН цели.
Решението на районния съд, с което
наказателното постановление е потвърдено, е постановено валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за представителство пред настоящата
инстанция, определено по силата на разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №63/11.03.2020 г.,
постановено по АНД №39 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 година.
ОСЪЖДА „М. М. – ****“ ЕООД, гр.Х., ЕИК ….,
да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.