Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 20.10.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На тридесети септември,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 898
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: „ Толофикация-София“ -ЕАД-град София,
Ответници: П.Р.Р. и С.В.Р.,двамата с постоянен адрес ***
и настоящ адрес ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ицецът твърди,че ответниците, в качеството на собственици на топлоснабдения имот, са му клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 57, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиент на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответниците е изпадала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/KnHemn/ проверка на сметка.
Ответниците, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 313909, са използвали доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесния период, като не са погасили задълженията си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с “Нелбо Инженеринг” ООД.
Сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „НЕЛБО” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “НЕЛБО” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл, 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 57.04.2007 г./. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Моли да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на П.Р.Р. с ЕГН: ********** и С.В.Р. с ЕГН: **********, че дължат на „Топлофикация София” ЕАД в условията иа разделна отговорност всеки по 1/2 от сума в размер на 2133,36 лв., от които 1737,03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с №ххххххххведно със законната лихва от 05.08.2019г. до изплащане на вземането, и 396,33 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 22.07.2019г„като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по делото,в който същите излагат следното:
В срока по чл.131,ал.1
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответиците чрез пълномощник адв.Р.-САК,в
който излага следното:
Считат,че исковата
молба е неоснователна.Изразяват становище,че нямат качеството потребител на топлинна енергия
за процесния недвижим имот и период. С исковата си молба,
ищецът не представя каквито да било годни писмени доказателства, удостоверяващи
кое лице/кои лица са собственици на процесния недвижим имот, кога е възникнала
съсобствеността. Представеното от ищеца решение №
1-25-146/20.01.2016 г. по гр.д.№ 28919/2015 г. по описа на СРС не удостоверява
качеството потребител на доверителя ми П.Р., нито се ползва със сила на
пресъдено нещо по отношение на доверителя ми С.Р., която не е била страна по
делото. Посоченото съдебно решение се ползва със сила
на присъдено нещо по отношение на ищеца и П.Р. досежно претенцията на ищеца към
ответника за минал период, за
която съдът е признал, че е недължима. В тази връзка, следва да бъде
посочено, че е влязло в законна сила Решение от 21.11.2018 г. по грщ.№
2027/2018 г. по описа на СГС, ГО, TV-Б състав, е отхвърлена претенцията
на ищеца ответника П.Р., тъй като по делото не е било установено същият да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, т.е.
не е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ за описания в
исковата молба имот и период. Посоченото производство касае
период предхождащ процесния.
Считат, че твърдението на ищеца, че
са съсобственици при равни дялове на процесния недвижим имот, респективно
титуляр на ограничено вещно право на ползване върху процесния недвижим имот и
поради това са потребител на топлинна енергия, не е подкрепено с каквито и да
било доказателства. Ищецът не представя документ, удостоверяващ право на
собственост или ограничено вещно право, от който да е видно, че ответниците са съсобственици на процесния
имот или са титуляри на
ограничено вещно право върху него. Вещното право върху
недвижим имот не може да бъде установявано посредством частни свидетелстващи
документи - извлечение от сметка, фактури, заявление за откриване на партида,
протокол от ОС на етажната собственост и други подобни. Посочените части документи не само са оспорени от ответниците с настоящия отговор, но и не доказват, че същите са собственици на процесния имот или лице, на което е
учредено право иа ползване върху имота. Считат, че
представеното писмо от
Столична община не удостоверява право на собственост, тъй като лицето, коего го
е издало няма компетентносг и правомощия по силата на ЗМСМА да удостоверява
право на собственост. С подобна компетентност се
ползват кметовете на населени места, в които няма нотариус, какъвто очевидно не
е случаят със Столична община. Още повече, че цитираният в писмото
договор от 1991 г. не е представен от ищеца, нито са представени доказателства
за статуса на недвижимия имот в периода от 1991 г. до процесния период.
Оспорват твърденията на ищеца в исковата му
молба, че са ползватели
на енергийни услуги за процесния недвижим имот в периода от 05.2015 г. до
м.04.2018 г., както и за период предхождащ процесния.
Оспорват, че страните
по делото са в договорни отношения за доставка на топлопреносен флуид за периода
на процесния имот, защото нямат качеството потребител на услугите на
монополиста по смисъла на §1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, относно
имота, находящ се на адрес: гр. ххххххххххкакто е цитиран в исковата молба и приложенията
към нея.
Отбелязано, че от представените по делото документи не е възможно да се установи, че процесният абонатен номер касае партида на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. *************В тази връзка, се оспорва твърдението на ищеца, че за топлоснабдения имот на процесния адрес е открита партида на името на ответниците за аб. № ххххххх
Считат, че каквито и да било суми се дължат само и единствено от абонати
(потребители) на ищеца за съответния период и за конкретен адрес, при това за
“реално доставена и консумирана топлинна енергия”, а не за презюмирана и едностранно
начислена услуга.
Считат, че от изложените от ищеца
обстоятелства и от представените по делото доказателства не е възможно да се
направи обоснован извод, че посоченият в извлечението от сметки и в съобщенията
към фактури абонатен номер е открит по партида на името на ответниците и касае процесния недвижим имот. Намират, че
представените доказателства са неотносими към спора по делото.
На следващо място, считат, че през
процесния период ищецът е начислявал служебен разход на топлинна енергия при
липса на законовите предпоставки за това. Липсват доказателства, че до
процесния недвижим имот не е бил осигурен достъп за отчитане на изразходваното
количество топлинна енергия, поради което и за ищеца не е възникнало право да
начислява топлоенергия „на база“. Още повече, че към
исковата си молба ищецът не е представил и доказателства доверителят ми да е
заявил от колко лица се обитава тошюснабденият имот. Предвид
разпоредбата на чл.154 от ГПК, считат, че в тежест на ищеца е да установи, че
не е осигурен достъп за отчитане изразходваното количество топлоенергия, както
и колко лица са обитавали процесния недвижим имот.
Считат, че посочените по-горе обстоятелства не
могат да бъдат установявани посредством формуляр за отчет, тъй като съгласно
изискванията на ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия на ищеца,
при неосигурен достъп за отчет на изразходваното количество топлинна енергия се
съставя протокол, който удостоверява това обстоятелство. Ето
защо, считат, че в полза на
ищеца не е възникнало правото да начисли посочените в нормата на чл.69 вр.
чл.68 от Наредба за топлоснабдяването количества
разход на топлинна енергия. Посочените разпоредби не въвеждат
санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до
жилището за отчитане на ИРРО, а единствено регламентира механизъм за определяне
на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната ог абоната
топлинна енергия. По този начин е установен начин за определяне на цена
на реално ползвана услуга, тъй като противното би позволило на ищеца да получи
цена за недоставена и неизползвана от потребителя топлинна енергия, каквато не
е целта на закона, както и по този начин би се нарушил принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване.
Твърдят, че трето лице е собственик на процесния недвижим имот, като същото е оспорило процесните изравнителни сметки в срок. В условията на евентуалност твърдят, че разпоредбите на чл.29, ал. I, ал.2 и ал.З от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Доколкото ищецът не е представил доказателства кога е изтекъл срокът по чл.29, ал.1, респективно срокът по чл.29, ал.З от ОУ, считат че възражението на ответниците е своевременно направено.
Изразяват становище по размера на претенцията ,като твърдят,че ищецът представя извлечение от сметка, от което е видно, че общият размер на иска е определен като сбор от суми по фактури, издадени в процесния период. В обстоятелствената част на исковата си молба, обаче, ищецът твърди, че е осъществил доставка на топлинна енергия в период от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., поради което и претенцията по фактурите, издадени преди този или след този период, е неоснователна и недопустима.Твърдят, че вземанията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостга на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. Ето защо, считат, че сумите за топлинна енергия за процесния период са частично погасени по давност. Ежемесечният характер на задължението на потребителя не се променя от издаването на изравнителни сметки, доколкото последните определят окончателния размер на дълга, но не променят периодичния му характер, както и не рефлектират върху установения давностен срок за погасяването му.
Оспорват методиката, по която ищецът начислява суми за дялово разпределение. Считат, че начислените с горецитираните фактури суми за дялово разпределение, са определени произволно от „Топлофикация София“ ЕАД. По делото не са изложени твърдения, нито са представени доказателства, от които да е видно по какъв начин ищцовото дружество определя размера на таксата за дялово разпределение. Липсват и доказателства, че ищецът е заплатил на фирмата за дялово разпределение претендираните такси.Считат, че неоснователно ищецът включва в общия размер на претенцията си сумите за дялово разпределение, тъй като съгласно исковата молба предмет на настоящото производство е единствено вземането на ищеца за доставена топлинна енергия. Следва да се отбележи, че вземането за доставена топлинна енергия възниква на основание различно от това на таксата за дялово разпределение, като двете вземания са самостоятелни и не са задължително обусловени едно от друго.
Считат, че претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главницата е недоказан по основание и размер. В частност, считат, че не са изпаднали в забава към ищеца за периода от 14.09.2016 г. до 22.07.2019 г.В исковата си молба ищецът твърди, че на основание общите си условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като публикуването се извършва в присъствието на нотариус, който удостоверява съответните действия в констативен протокол. Доколко го по делото не са представени доказателства за публикуване на процесното вземане на интернет страницата на продавача, респективно за удостоверяване на това обстоятелство от нотариус, то считаме, че ищецът не е поставил в забава ответниците, поради което последните не дължи обезщетение за забава.
Твърдият, че
не са изпаднали в забава относно плащането на процесните вземания за главница за топлинна
енергия и поради нищожност на клаузите па чл.ЗЗ. ал.1 и ал.2 от общите
условия на „Топлофикация София“ ЕАД. С клаузата на чл.ЗЗ, ал.1 от общите
условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозен дял, в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на ал.2 -
падежът на изпълнение на задължението за плащане на дължимите суми за доплащане
след изготвяне на изравнителните сметки, отново в 30-дневен срок след публикуването
им на интернет страницата на ищеца. Така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаване на специално техническо средство от
страна на потребителя (компютър, таблет, смартфон и т.н), което да му дава
възможност до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможност за достъп до интернет (сключване на договор с
трето лице, предоставящо услугата и заплащане на съответната цена), го поставя
в значително неравностойно икономическо положение спрямо търговеца.
Потребителят не може да бъде задължаван да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с такива технически средства и отделно от
тях - да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп
до интернет, за да може да изпълнява задълженията си към „Топлофикация София“
ЕАД. Още повече, че задължението за топлинна енергия няма
връзка с тези вложения и не се обуславя от тях. Ето защо, считат, че разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1 и
ал.2 от Общите условия на ищеца от 2014 г. противоречат на чл.143, ал.1 ог ЗЗП
и на основание чл.14б, ал.1, пр.1 ог ЗЗП са нищожни. В този
смисъл е и Решение № 5991 от 18.08.2017 г. по гр.д2МЬ 15611/2016 г. на СГС, 1V-B състав.
Твърдят, че трето за спора лице е погасявало задълженията по
абонатния номер. В тази връзка, твърдят, че ищецът е
погасявал начислените от него суми неправилно и в нарушение с правилото на чл.
76, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че ищецът
неправилно третира претендираното от него вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като вземане ползващо се с привилегия по чл.76, ал.2 от ЗЗД. Трайно, в съдебната практика се приема, че
лихвата за забава не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените
вреди за времето на забавата. В тази връзка, когато
обезщетението по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за забавено изпълнение на парично задължение се дължи наред с главница,
не следва да се прилага правилото на чл. 76, ал.
2 ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 1
11/27.10.2009 г. по т.д.№ 296/2009 г. на ВКС, 1 ГО.
Предвид горното, твърдят, че претендираните от ищеца суми за главница за доставена топлинна енергия през процесния период са погасени чрез плащане още преди подаване на заявлението по чл.410 от ТПК, поради което с поведението си не са дали повод за завеждане на настоящото производство.
Възразяват и срещу слуедните обстоятелства,на които се основава иска: По силата на Закона за енергетиката, задължено за претендираното вземане е лице, което има качеството потребител на топлинна енергия. Законът изрично свързва това качество със сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия върху такъв имот. Представеното извлечение от сметки на монополиста не може да обоснове и докаже такова основание, а отразеното обстоятелство с посочен абонатен номер,не е основание да възникне задължение за плащане по смисъла на закона, защото оспорват изрично ответниците по този иск да са сключвали договор с монополиста за посочения като топлоснабден имот, в приложеното извлечение от сметки, за процесния адрес и период. Представените писмени доказателства не са сред предвидените в закона обстоятелства, които могат да направят едно лице собственик на недвижим имот - оспорват ги изрично, като неверни.Изразяват становище ,че от гореизложеното, ищецът твърди, че е търговско дружество, извършващо дейност по пренос на топлинна енергия, за което няма никакви доказателства към иска (липсва приложено копие от лицензия за това), в тази връзка, отношенията между доставчик и потребител са основани ма равнопоставеност между субектите, поради което и напълно приложими са правилата на договорното право. С други думи, веднъж овластен (лицензиран, ако хипотетично допуснат, че ищецът е такъв) да осъществява такава дейност, доставчикът на топлоенергия дължи да полага тази грижа, която се очаква от добрия търговец (чл.302 от ТЗ), поради това, че доставянето на услугата от доставчика се явява за същия търговска сделка и респективно да гарантира качество и надлежен отчет на изпълнението, както и кой е нейния получател.
Провежданата от дружеството,
съобразно действалите за периода Наредби за топлоснабдяване, възможност за
начисляване на суми без последните да са обвързани с реална доставка на стока
или услуга е нищожна поради противоречие със закона /чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл.
44 ЗЗД/. Доколкото отношенията между доставчика и потребителя
са договорни, същите се базират па принципа на равенството на страните. Действително, законодателят е предоставил възможност на монополиста
да обвързва потребителите с изработени от тях общи условия, но тези условия не
следва да нарушават основни принципи и императивни законови разпоредби. Сред принципите за търговия с топлоенергия, установени с чл.
2, ал. 2 от Закона за енергетиката,
законодателят с предвидил гарантиране защитата на интересите на потребителите.
В чл. 82 от ЗЗД е уреден обхвата на
гражданската отговорност при неизпълнение на договорни задължения, която
отговорност винаги е виновна, която разпоредба на общо основание е приложима в
отношенията, възникващи във връзка с търговията с топлоенергия. Презюмирането на конкретно потребление, независимо от какви
обстоятелства е породено, поражда неблагоприятни последици за потребителя, като
по този начин нарушава установения с чл. 2, ал.
2 ЗЕ принцип на търговия с топло енергия и законовото
изискване за наличието на вина като предпоставка за пораждане на гражданската
отговорност, която ако се касае за такава би била различна от търговска
доставка изискваща редовен отчет и явяваща се предпоставка за заплащане на суми.
Съгласно чл. 149, ал.1
от Закона за енергетиката: „Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия. ” Видно от правната
норма, суми се дължат само и единствено от абонати, при това за "консумирана топлинна енергия ” и
следва да съществуват счетоводни документи (първичен отчет и въз основа на него
редовно издадени месечни фактури), които да бъдат връчени с посочени периоди
цени, установяващи количеството и качеството на потресената от получателя
топлоенергия.
С оглед на тези
факти и представената разпечатка по пера на претендираните суми от страна на
ищеца и като се вземе предвид изтеклата погасителна давност за отделните пера
на разпечатката следва да се приеме, че се касае за случай, при който, ако се
установи наличието па останалите законови предпоставки, евентуалния потребител,
не ответникът, дължи само и единствено суми за сградна инсталация. Претендираната сума е недължима и съгласно чл. 13 на
Директива 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2006 г.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО изискваща сметките
да се изготвят от енергоразпредел ителните дружества, операторите на
разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на
реалното енергийно потребление, като информацията следва да е представена по
ясен и разбираем начин. В противоречие на тези императивни
разпоредби, топлофикационното предприятие изготвя „прогнозни сметки” за
презюмирани количества топлоенергия, която не е била месечно доставяна, месечно
измервана и месечно поггребена на адреса. Въз основа
на лицензионния режим и решението на ДКЕВР относно месечното отчитане на
топлоенергия, сумата е недължима и на това основание, като съставена в
нарушение на законовите изисквания.
Когато директивата е въведена
(транспонирана) в българското право в срока, указан в нея, тя действа като
съответния национален акт. В този случай източник на съответните норми на МЧП е
националният акт и той не поражда различни въпроси от тези, отнасящи се до
всеки кодекс, закон или подзаконов акт. Българският
правоприлагащ орган следва да тълкува и прилага нормите, приети въз основа на
директивата в съответствие с изискванията на общностното право - С-14/83.
В случая директивата не е въведена в действие изрично и
своевременно, но след този срок всеки правен субект може да се позове пряко на
директивата пред българския съд. Лицето, което се е
съобразило с нормите на директивата и не е спазило несъвместимите с нея
национални норми, може да иска от съда да откаже прилагането на последните -
С-148/78. CEO разпростира това задължение не само към
съдилищата, но и към националните административни органи - С~103/88; 0441/93. Държавната фирма и администрацията не може да се позовава на
собственото си мълчаливо бездействие саботиращо хармонизирането на правните
норми в ЕО и да се позовава на собственото си неправомерно поведение.
Съгласно § 3 от Закона за енергийната
ефективност, този закон въвежда изискванията на Директива 2002/91/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните
характеристики на сградите и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 5 април 2006г. относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна
на Директива 93/76/ЕИО на Съвета.
Считат, че сумите, посочени в представеното от ищеца извлечение за аб.№ 282332 за периода, са по-големи от реалното потребление. Доколкото по делото не са представени изравнителни сметки, намират, че ликвидностга на процесните вземанията не е установена. При систематично, логично и граматическо тълкуване на разпоредбите на ЗБ, а и на чл. 30 от ОУ за 2005 г. и на чл. 32 от ОУ за 2008 г., при условията на чл. 20 от ЗЗД, заплащането на лихви за забава е само за дължими суми, тоест за такива, които са определени въз основа на реалната консумация, а не на прогнозните сметки, ако те не съответстват на реалното потребление. Този извод кореспондира с чл. 13 от Директивата на ЕС /2006/32 ЕО/, а и с разпоредбата на чл. 154 от ЗЕ, съгласно която възможност за снабдяване с изпълнителен лист съществува едва след изравнителната сметка за съответния сезон. Към горното следва да се добави, че в ОУ не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размер на платени лихви за забава за периодите, през които не се извършва реално отчитане. Или, сумите по прогнозните сметки не са ликвидни, поради което и за този период лихва за забава върху тях не следва да се присъжда, от момента за който се претендира обезщетението от ищеца. (В този смисъл Решение № 5973/10.05.2010 г. по адм. д. № 13185/2009 г. на ВАС, 5-членен състав.Считат, че сумите са недьлжими и като погасени по давност.
Конституираното по
искане на ищеца трето лице-помагач „Нелбо“-ЕАД-град София/неправилно посочено
наименование „Нелбо инженеринг“ООД-град София/ не изразява становище по
допустимостта и основателността на предявения иск.
От приложените по делото писмени доказателства,заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено от вещото лице инж. К. Т.,заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р.М., както и доказателствата по приложеното ч.гр.дело №хххххххх описа на Софийски районен съд,съдът приема за установено следното:
Въз основа на депозирано от „Топлофикация София“-ЕАД-София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по образуваното ч.гр.дело №хххххххх по описа на Софийски районен съд,с разпореждане на заповедния съд от 15.08.2019г е издадена заповед срещу ответниците/длъжници в заповедното производство/,за следното вземане: сумата от 1737.03 лева представляваща цена на доставена от дружеството-заявител топлинна енергия за периода от 01.05.2015г до 30.04.2018г,ведно със законната лихва от 5.8.2019г до изплащане на вземането,мораторна лихва в размер на 396.33 лева за периода от 14.09.2016г до 22.7.2019г и 92.67 лева разноски по делото.При описание на обстоятелството,от които произтича вземането е отразено,че същото е за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в град София,1632,ххххххххх
След постъпило възражение срещу заповедта от длъжниците,с разпореждане от 15.09.2019г е указано на заявителя,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата държавна такса.Исковата молба,предмет на настоящето производство е депозирана първоначално пред Софийски районен съд на дата 08.10.2019г,т.е. в указания на съда преклузивен едномесечен срок.
Въз основа на искане на ищеца,от Столична Община-район „хххх“е изпратено писмо,с рег.индекс №хххххххх,в което е отразено,че хххххххх“ е продаден с договор №ххххххх на С.В. и П.Р.Р.. От извършената от съда справка по Наредба №хххххххх е видно,че постоянният адрес на двамата ответници съвпада с посоченият в писмото от кмета на район „ххххх
Приложен е договор ,сключен на 30.08.2002г между топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“-ООД и етажна собственост на адрес в град София,ж.к. „Овча купел 1“,чл.506,вх.Б,за извършване от изпълнителя на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата-етажна собственост,протокол от проведено общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок 506,списък на етажните собственици,в който фигурира и името на ответника П.Р..
Приложено е извлечение по абонатен номер 313909,с посочени две общи фактури,на стойност/обща/ от 2133.36лева,както и съобщения към фактурите,с посочени дати на издаване/данъчно събитие 31.07.2016г и 31.07.2018г.
Приложен е договор от дата 06.11.2007г,сключен между ищеца и „Нелбо инженеринг“-ООД-София,за извършване на услугата дялово разпределение по чл.139в,ал.2 от ЗЕ.
С отговора на исковата молба са приложени удостоверения за одобрена гама изчислителни блокове и топломери за измерване на количество топлина при нагряване и охлаждане.
В хода на производството и в изпълнение на вменени от съда указания,ищецът е представител протокол за подмяна/въвеждане на топломер от 13.02.2014г,от 14.12.2015г,14.12.2017г.,свидетелства за проверка на средство за измерване/СИ/,удостоверение за качество на блокова абонатна станция,констативен акт за установяване на годност за приемане на строеж от 10.02.2012г,протокол за проведена проба.
От заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че за процесния период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от ищеца,отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване.Разпределена е топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в абонатната станция.Топломерът в АС е минал последващи проверки.
Във връзка с частично предоставена информация от ищеца на вещото лице,последното е отразило,че не може да даде категоричен отговор за разпределението на топлинната енергия за абоната,респективно ответника по делото и също така и за това дали топлинната енергия е разпределена по методиката към приложение на чл.61 от Наредба 16-334 за топлоснабдяване.
В
констативната част на заключението вещото лице е отразило следното:“При анализ
на разпределение на топлинната енергия във връзка с нормативната уредба дали е
спазена-не нормативната уредба не е
спазена“.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че по цитираните в исковата молба общи фактури са останали непогасени плащания за топлинна енергия в размер на 1737.03 лева,посочен е размерна сума за изравнителни сметки и нейното приспадане ,както и размер на законна лихва върху главницата до 22.07.2019г.
При така изложената фактология се налагат следните изводи:
Тетевенският районен съд е сезиран с установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. Съгласно чл.154
ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения.В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, осъществяване на фактическия състав, от
който произтича вземането му, съдържанието на вземането, размерът му и
настъпилия падеж, а в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга и
възраженията си.
Настоящият спор касае потребена, но незаплатена топлинна енергия за имот в град София,1632,обл.София град,общ.Овча купел,ж.к. „хххххххххх за периода от м.май 2015г до м.април 2018г.
Първият спорен въпрос по делото е кой е потребителят на топлинната енергия и носи отговорност за задълженията към „Топлофикация” ЕАД за процесния имот – собственикът, реесп.носителят на вещното право на ползване или ползвателят.
Според чл.153,ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съществуващата противоречива съдебна практика по прилагането на тази норма е преодоляна с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК. В т.1 от същото е формиран извод, че „собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и”.
Това тълкуване е задължително
за съда, разглеждащ спора, предвид разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ, поради
което следва да се приеме, че цената на доставената топлинна енергия до
процесния имот се заплаща от собствениците, респ. носителите на вещното право на
ползване на имота. По делото не са представени доказателства, че някой от
ползвателите на жилището е подписал договор с топлопреносното дружество.
В настоящето производство не
са представени релевантни доказателства,годни да установят ,че ответниците са
соблсдтвеници или вещни ползватели на посочения в исковата молба топлоснабден
имот в град София.Към исковата молба е приложено уведомително писмо,подписано
от кмета на район „Овча купел“ при СГО,което обаче е оспорено от ответниците в
отговора на исковата молба и по изложените в отговора съображения,които
настоящият състав споделя изцяло,същото не може да удостовери посочените
по-горе обстоятелства,към релевантния за спора времеви момент.
Действително,регистрираният през 2001
година постоянен адрес на двамата ответници,съвпада с индивидуализацията на
топлоснабдения имот,за който ищеца претендира да е доставял топлинна
енергия,както и на този имот ответниците са получили призовки за някои от
проведените по настоящето производство открити заседания. В същото време облаче
от 2009г същите са с регистриран настоящ адрес ***,което обстоятелство и
предвид нормата на чл.113 от ГПК е обусловило компетентността на настоящата
съдебна инстанция. Безспорни данни за качеството на пребиваващите на адреса на
топлоснабдения имот ответници не са ангажирани от ишщеца,чиято е
доказателствената тежест за установяване на този факт.
В отговора на исковата молба
ответниците са въвели твърдение,че трето лице е собственик на топлоснабдения
имот,като същото е оспорвало изравнителни сметки в срок,както и е погасявало
начислени суми за топлинна енергия към ищеца.По тези въведени твърдения ищецът
не е изразил становище по срока по чл.143 от ГПК.
Основателно е и твърдението на
ответниците,че от представените по делото доказателства не може да се
установи,че процесният абонатен номер 313909 ткасае партида на топлоснабден
имот ,находящ се на административния адрес,посочен в исковата молба.
Приложеното към исковата молба
Решение № Iхххххх,постановено по гр.дело
№ххххххххх по описа на Софийски районен съд също не би могло да се възприеме
като извънсъдебно признание на ответниците,респ. на ищецът по това дело П.Р.Р.,че
е собственик на топлоснабдения имот през периода,за който се отниса претенцията
на ищеца.От мотивите и диспозитива на това решение е видно,че П.Р. е твърдял,че
е собственик ан топлоснабдения имот в друг времеви период,за който са му били
начислявани суми за топлинна енергия,а именно периода от 01.05.2008г до
30.04.2009 година.Освен това липсва отберешението да е влязло в сила.
В заявлението на „Топлофикация” ЕАД-София се претендира солидарна отговорност на ответниците,без да става ясно основанието за това.В случай,че цитираното решение по гр.дело №ххххххх по описа на СРС е влязло в сила,същото има СПН досежно ищеца и ответника П.Р.,но не и досежно ответника С.Р.,а както се отбеляза,същото касае период,различен от процесния такъв.
Следващият спорен между страните въпрос е досежно факта на реално
доставяна топлинна енергия до топлоснабдения имот,респ. при спазване на
методиката за разпределяне на топлинната енергия към приложение по чл.61 от
Наредба 16-334 от 06.04.2007г за топлоснабдяването. Възраженията на ответниците
за неправилно изчисляване на доставяна топлинна енергия се подкрепят от
констатациите и неоспореното заключение на вещото лице инж.К.Т.,изготвила
съд.-техническата експертиза,според която цитараната методика не е била
спазена,респ. „нормативната уредба не е спазена“.Компрометираният размерът на фактурираните суми за топлинна енергия за
процесия период за уравнителните сметки,респ. разпределянето на топлоенергията
за всеки сезон не според утвърдената методология, подкрепя възраженията на
ответниците в отговора на исковата молба за произволно начисляване на суми за
доставяна топлинна енергия.В тази връзка съдът приема за недоказан и размера на
предявения иск за главницата,а оттгам и на мораторната лихва.
Следващото основно възражение на ответниците е за частичното погасяване по давност на част от претендираните суми за топлинна енергия. Това възражение също се споделя,като основателно,от решаеващия съдебен състав.
Според чл.111, б.в) ЗЗД с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други
периодични плащания.Плащанията за потребена топлоенергия са периодични и в този
смисъл е константната практика на ВКС- решение № 111 от 8.10.2010 г. по т.д.№
1068/2009 г. на І т.о., решение № 173/28.10.2010 г. по т.д.№ 1095/2009 г. на ІІ
т.о. Поради това, че заявление по по чл.410 ГПК е подадено 06.08.2019г, то
задължението за плащане остава за периода от 07.08.2016г до м.април 2018г., а
за периода от м.май 2015 година и до 06.08.2016 година включително е погасено
по давност.
Поради изложените по-горе съображения досежно качеството на потребители на топлинна енергия на ответниците и неправилното/произволно/ начисляване на суми за доставена топлинна енергия,предявенияут установителен иск,в часттаза главницата,следва да бъде изцяло отхвърлен,с оглед на което следва да бъде отхвърлен и иска,в чмастта на акцесорната претенция за мораторна и текуща лихва.
При този изход от процеса ищецът следва да бъде осъден,на основание чл.78,ал.3 от ГПК,да заплати на ответниците сторените разноски в производството-сумата от 100.00 лева на всеки един от ответниците,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,както и общо на двамата ответници сумата от 100.00 лева,представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от „
Топлофикация-София“-ЕАД-град София,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от Александър Славчев Александров,чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Ц.П.,против П.Р.Р.,ЕГН:********** и С.В.Р.,ЕГН:**********,двамата
с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, установителен иск с основание
чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,за установяване съществуване на
вземане,в условията на разделна отговорност по ½ от сума,за която е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело №45806/2019г по
описа на Софийски районен съд,както следва:главница в размер на 1737.03
лева,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.май
2015г до м.април 2018г,,дължима сума за реално потребена енергия,отразена в
Общи фактури с №хххххххх,ведно със законната лихва от 05.08.2019г дво изплащане
на вземането и сумата от 396.33 лева-мораторна лихва за забава от 14.09.2016г
до 22.07.2019г,както и за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ Топлофикация-София“-ЕАД-град София,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от Александър Славчев
Александров,чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.П.,да заплати на П.Р.Р.,ЕГН:**********
и С.В.Р.,ЕГН:**********,двамата с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, общо
сумата от 100.00/сто/лева,представляваща сторени разноски по ч.гр.дело
№45806/2019г по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „ Топлофикация-София“-ЕАД-град София,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от Александър Славчев
Александров,чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.П.,да заплати на П.Р.Р.,ЕГН:**********,***
и настоящ адрес ***,сумата от 100.00/сто/лева,представляваща сторени разноски
по гр.дело №898/2019г по описа на Районен съд-Тетевен.
ОСЪЖДА „ Топлофикация-София“-ЕАД-град София,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от Александър Славчев
Александров,чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.П.,да заплати на С.В.Р.,ЕГН:**********,***
и настоящ адрес ***,сумата от 100.00/сто/лева,представляваща сторени разноски
по гр.дело №898/2019г по описа на Районен съд-Тетевен.
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на ищеца-„Нелбо“-ЕАД,със седалище и адрес
на управление ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: