№ 32663
гр. София, 04.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110139954 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Ж. П. срещу
съдия В. Ж..
При служебната проверка на допустимостта на иска съгласно чл. 130 ГПК съдът
приема, че предявеният иск е недопустим.
Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България (КРБ) "при осъществяване
на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и
гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер".
В исковата молба като обстоятелства, на които се основава исковата претенция, ищецът
е посочил действия на ответника В. Ж. в качеството й на съдия по конкретно
административно дело. Тези действия, без настоящият съдебен състав да може да обсъжда
тяхната законосъобразност, представляват осъществяване на съдебната власт по смисъла на
чл. 132 КРБ. Безспорно е, че описаните в исковата молба действия са служебни действия и се
обхващат от хипотезата на чл. 132 КРБ. Поради това не са налице предпоставките на
конституционната норма, при които ответникът да носи гражданска отговорност за
описаните в исковата молба действия-обстоятелствата, посочени като основание на иска, се
включват в предвидения в чл. 132 КРБ функционален имунитет на магистратите.
Конституционно предвиденият имунитет, независимо от неговата форма - наказателна или
гражданска неотговорност и/или неприкосновеност (Решение № 10/1992 г. на
Конституционния съд) винаги представлява процесуална пречка за развитието на делото
чрез неговото образуване и разглеждане.
Поради това функционалният имунитет е абсолютна процесуална пречка спрямо
посочения ответник да се провежда съдебно производство за реализиране на гражданска
отговорност (в този смисъл константната съдебна практика на Върховния касационен съд:
Определение № 100/05.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. на ВКС-II г. о., Определение №
373/09.07.2009 г. по ч. гр. д. № 310/2009 г. на ВКС-I г. о., Определение № 307/18.06.2010 г. по
ч. гр. д. № 324/2010 г. на ВКС-III г. о., Определение № 671/25.11.2010 г. по ч. гр. д. №
1
598/2010 г. на ВКС, Определение № 146/17.03.2011 г. по ч. гр. д. № 40/2011 г. на ВКС-IV г. о.,
Определение № 348/06.06.2011 г. по ч. гр. д. № 433/2010 г. на ВКС-IV г. о.).
При наличието на така констатираната абсолютна процесуална пречка съдебното
производство по предявения срещу В. Ж. иск подлежи служебно на прекратяване като
недопустимо.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 239212/09.07.2025 г., подадена от П. Ж. П. срещу съдия
В. Ж..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 39954/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването
му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2