РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300503322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.199 и
чл.258 от ЗОВСРБ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Военно
Формирование *** - с. Щ., като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България, против Решение № 1889/26.10.2021г. по
гр.д.№ 1305/2021г., постановено от Районен съд –Пловдив, XV гр.с., с което е
осъдено да заплати на М.К. К., с ЕГН - **********, сумата от общо 320,38
лв., представляваща неизплатен остатък от парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск при освобождаване от военна служба,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /24.06.2020г./ до окончателното й
изплащане, както и е осъдено да зплати сумата от 300 лв. – представляващи
направените разноски за платеното адвокатско възнаграждение, както и е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пловдивски районен съд сумата от 50 лв. държавни такси. Моли да бъде
отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят
1
изцяло заведените искови претенции.
Въззиваемата страна М.К. К., с ЕГН **********, чрез адв.К.Д.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Поддържа, че
има право да оспори заповедта за удържане на сумата 320,38 лв. по основание
и размер, независимо от това дали е военнослужещ или е цивилен.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от М.К. К. против Военно
Формирование *** - с. Щ., като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България е заведена искова молба, с която посочва,
че ищецът е служил в Българската армия до 27.04.2020г., като е заемал
длъжност РСВ във взвод КИО /“***“/ при военно формирование ***, с. Щ..
Изтъква, че неправомерно ответникът му е начислил сума в размер от 320, 38
лв. за установени във военното формирование липси. Уточнява, че през м.
11.2019г. е извършена цялостна инвентаризация на всички материални
активи, за които е отговарял ищецът като липси не са установени. Въпреки
това, командирът на военното формирование издал заповед № ЗРД- 89 от
21.04.2020г., с която начислявал сумата от 320, 38 лв. в тежест на ищеца.
Допълнително, по силата на Заповед № ЗЛС- 1 от 27.04.2020г. на командира
на ответното военно формирование, сумата от 320, 38 лв. била удържана от
дължимото обезщетение на ищеца за неизползван платен годишен отпуск,
което следвало да му бъде изплатено при освобождаване от военна служба.
Ищецът е посочил, че е оспорил и двете заповеди пред Административен съд
- Русе, но производстовата били прекратени, тъй като съдът е приел, че не е
спазена процедурата за реализиране на ограничената имуществена
отговорност на военнослужещия, съгласно чл. 258, ал. 3 от ЗОВСРБ. Затова,
със заведената искова молба поддържа, че ответникът неправомерно е
удържал сумата от 320,38 лева от дължимото му обезщетение по чл. 199 от
ЗОВСРБ и следва тази сума да му бъде заплатена. Претендирани са разноски.
Към исковата молба прилага Заповед № ЗРД-89/21.04.2020г., изд.
от Командира на Военно Формирование 42 450 относно назначаване на
комисия за определяне стойността на констатираните липси на материални
запаси и дълготрайни активи при сдаване и ред да заплащане от материално
2
отговорно лице старши сержант М.К., Заповед № ЗЛС -1/27.04.2020г., изд. от
Командира на Военно Формирование 42 450 за отчисляване от списъчния
състав, считано от 28.04.2020г. на старши сержант М.К., Покана за
доброволно възстановяване на дължими суми в размер на 320,38 лв.,
Инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на дълготрайни активи,
утвърдени от Командира на Военно Формирование *** /общо 2 бр./,
Обяснение, съдържащо отказ за подписване на протоколите за липси,
Болнични листове - 4 бр., Извлечение от Банка ДСК, заверени копия от
Определение № 15/05.06.2020г. по адм.д.№ 269/2020г., с което е оставена без
разглеждане жалбата на М.К. К. против Заповед ЗРД – 89/21.04.2020г. и е
прекратено производството по делото, както и Определение № 15/05.06.2020г.
по адм.д.№ 269/2020г., с което е оставена без разглеждане жалбата на М.К. К.
против т.4 от Заповед ЗЛС – 1 от 27.04.2020г. и е прекратено производството
по делото.
Ответникът Военно Формирование ***- с. Щ., като част от
структурата на Министерство на отбраната на Република България депозира
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който се оспорват исковите претенции по
основание и размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил Писмен отговор на искова
молба от ответната страна. Оспорен е иска по основание и размер. Поддържа,
че ограничената имуществена отговорност на ищеца е ангажирана
законосъобразно. Изтъква се, че ищецът като материалноотговорно лице не е
положил дължимата грижа към повереното му имущество и е допуснал
разпиляването му. Поддържа също, че ищецът нито веднъж не е осъществил
контрол за наличност на повереното му имущество, с което се е отнесъл
безотговорно към възложените му дейности. Счита, че правилно сумата от
320, 38 лв. е удържана от дължимото му обезщетение за платен годишен
отпуск. Претендирани са разноски.
Към писмения отговор прилага заверени копия от Договор за
военна служба с рег.№ 30-213/28.04.2010г., от Допълнително споразумение с
рег.№ 211-43/06.04.2015г.към Договор за военна служба, от Рапорт от старши
сержант К., че не желае на осн. чл.66 ал.1 т.2 от ППЗОВСРБ да му бъде
удължаван срока на договора за военна служба, считано от датата на неговото
изтичане, Доклад на комисия за приемане/сдаване на ДМА и МЗ, Доклад
3
затова, че серж. К. е заявил, че отказва да съдейства и да представи каквито и
е документи.
В хода на производството са приложени като доказателства,
всички представени от страните документи към делото. Други
доказателствени искания не са заявявани.
Районен съд – Пловдив, с решението си, се позовава на чл.258
ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ и излага основно съображение, че с депозираната
жалба от М.К. К. до Административен съд - Русе по същество е направено
оспорване на основанието и размера на отговорността по смисъла на чл. 258,
ал.3 от ЗОВСРБ, поради което редът за реализиране на ограничената
имуществена отговорност спрямо М.К. К. е чрез иск пред гражданския съд,
който следва да бъде предявен от Министерството на отбраната.
Аргументира, че от граматическото, систематичическо и целево тълкуване на
горепосочените разпоредби чл.258 ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ, че след като е
налице такова оспорване от страна на старши сержант М.К. К., неоснователно
му се е удържала процесната сума, тъй като граждански съд не е бил сезиран
от ответната страна,след като безспорно ищецът е атакувал писмено
заповедта и то в законоустановения срок.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на Военно Формирование *** - с. Щ., се
възразява, че неправилно Районният съд е приел, че ищецът К. е оспорил
основанието и размера на имуществената отговорност с депозираната жалба
пред Административен съд – Русе. Към момента на оспорването той е загубил
качеството си на военнослужещ, тъй като със Заповед № ЗЛС -1/27.04.2020г.,
изд. от Командира на Военно Формирование 42 450 за отчисляване от
списъчния състав, считано от 28.04.2020г. Жалбата до Административния съд
е подадена през м.май, поради което и не е отговарял на изискванията на
4
чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл.258 ал.3 от ЗОВСРБ се прилага
само военнослужещи, които след установените липси продължават да служат
и не прекратяват договора си за военна служба. Ищецът може е да е оспорил
удържането на сумата в срока по чл.258 ал.3, но към момента на оспорването
той вече не е военнослужещ. За такива случаи, при които договорът за военна
служба е прекратен и военнослужещият е освободен от военна служба е
приложимо разпоредбата на чл.258 ал.4 от ЗОВСРБ, която е и спазена в
случая.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Съгласно чл. 258, ал.1 от ЗОВСРБ - В случаите на ограничена имуществена
отговорност командирът или началникът определя със заповед основанието и
размера на отговорността. Съобразно ал.2 пр.1 – заповедта се издава в
едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от три месеца от
причиняването им. Съгласно ал.3 - Ако военнослужещият в едномесечен срок
от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на
отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него
иск пред съда. Съгласно алинея 4 – Дължимата сума се удържа от
възнаграждението на военнослужещия и/или от полагащите му се
обезщетения при освобождаването от военна служба, в размер, определен от
ГПК.
От съдържанието на приложените съдебни актове - заверени
копия от Определение № 15/05.06.2020г. по адм.д.№ 269/2020г., с което е
оставена без разглеждане жалбата на М.К. К. против Заповед ЗРД –
89/21.04.2020г. на Командира на Военно Формирование ***, с.Щ. и е
прекратено производството по делото, както и Определение № 15/05.06.2020г.
по адм.д.№ 269/2020г., с което е оставена без разглеждане жалбата на М.К. К.
против т.4 от Заповед ЗЛС – 1 от 27.04.2020г. на Командира на Военно
Формирование ***, с.Щ. и е прекратено производството по делото, се
констатира, че Административен съд – Русе е установено, че – „с
депозираната жалба по същество от М.К. К. е направено оспорване на
основанието и размера на отговорността по смисъла на чл.258 ал.3 от
ЗОВСРБ, поради което редът за реализиране на ограничената имуществена
отговорност спрямо жалбоподателя е чрез иск пред гражданския съд, който
следва да бъде предявен от Министерството на отбраната“. В конкретния
5
случай, няма спор, а и това се установява от данните по делото, че от страна
на Министерството на отбраната като ищец не е предявяван такъв иск срещу
военнослужещия /което не е и задължително, тъй като с чл.258 ал.3 от
ЗОВСРБ, е записано, че Министерството на отбраната може да предяви иск
пред съда/. От друга страна, няма и спор по делото, а това се установява и от
писмените доказателства от двете насрещни страни, че Министерството на
отбраната вместо да предяви иск по чл.258 ал.3 от ЗОВСРБ процесната сума
общо 320,38 лв. е предприело действия по удържане от парично обезщетение,
дължимо на военнослужещия за неизползван платен годишен отпуск при
освобождаване от военна служба, което е неправилно. Разпоредбата на чл.258
ал.4 от ЗОВСРБ подлежи на прилагане в случай, че издадената заповед по
чл.258 ал.1 от ЗОВСРБ не е писмено оспорена от военнослужещия, респ.
заповедта е оспорена извън законоустановения срок по чл.258 ал.2 от
ЗОВСРБ.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на М.К. К. сумата в размер на 300 лв. за направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно приложен
ДПЗС /на л.17 по делото/.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1889/26.10.2021г. по гр.д.№
1305/2021г., постановено от Районен съд –Пловдив, XV гр.с.
Осъжда Военно Формирование *** - с. Щ., като част от
структурата на Министерство на отбраната на Република България, да заплати
на М.К. К., с ЕГН - **********, сумата в размер на 300 лв. за направени
разноски по възз.гр.д.№ 3322/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V
гр.с.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7