РЕШЕНИЕ
№ 19513
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110118626 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД срещу М. Г. Н - Н. след развило се заповедно производство по ч.
гр. дело № 2648/2022 г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответницата М. Г. - Н., че дължи
на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 26.01.2022 г. по ч. гр. д. 2648/2022 г. по описа на
СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 451,94 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит - овърдрафт номер: ECL-
000000000HU/09.10.2012 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2022 г. до
изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 25,40 лева, представляваща договорна лихва за
период от 09.10.2012 г. до 19.03.2021 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 37,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.03.2021 г. до
17.01.2022 г.
„Тексим Банк“ АД е подало заявление за издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника в производството по ч. гр. дело № 2648/2022 г.
по описа на СРС. След възражение от длъжника, ищецът „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД e предявил искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, като
се сочи и се представят доказателства, че ищцовото дружество е придобило
процесните вземания вследствие на сключен договор за цесия със заявителя в
1
заповедното производство „Тексим Банк“ АД.
Ищецът твърди, че на 09.10.2012 г. между „Тексим Банк“ АД, като кредитор, и М.
Г. Н- Н., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит –
овърдрафт № ECL – 000000000НU. Сочи се, че по силата на договора банката
предоставила на ответницата банков кредит – овърдрафт по разплащателна сметка в
размер на 500 лева, като кредитополучателят се задължила да върне сумата, заедно с
всички дължими лихви, такси, комисионни и други разноски при уговорените условия
и срокове. За усвоените суми било уговорено заплащането на договорна лихва в
размер на 12 %, дължима на всеки първи работен ден от месеца, последващ месеца, за
който била начислена. ГПР бил уговорен в размер от 28,828594 %, като в чл. 4, ал. 2 от
договора били отразени взетите предвид допускания. Договорът бил сключен за срок
от 12 месеца, като действието му се продължавало за всеки нов 12-месечен период,
освен ако не е прекратен по искане на някоя от страните по договора. Договорът бил
многократно подновяван, като кредитополучателят усвоявала суми до 2020 г.
включително. Поради просрочие, банката обявила за предсрочно изискуем целия
кредитен лимит, като уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено на
ответницата на 19.03.2021 г. С договор за цесия от 01.11.2023 г. ищецът придобил
процесните вземания. Уведомлението за настъпила цесия било връчено на ответницата
на 03.02.2024 г. в хода на образувано изп. производство по ИД № 3808/2023 г. по описа
на ЧСИ Стоян Якимов, но въпреки това, ищецът сочи, че прилага препис от
уведомлението към исковата молба за връчване на ответницата. Сочи, че непогасените
задължения възлизат на претендираните в заповедното производство. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнало
правоотношение по договор за цесия между „Тексим Банк“ АД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, тъй като договорът има характера на възмезден такъв, но от
съдържанието му не се установявало вземанията да са прехвърлени срещу определена
продажна цена. Счита, че пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен
да уведомява длъжниците за извършената цесия, е непротивопоставимо на
ответницата, тъй като нямало достоверна дата. Ето защо намира, че не е надлежно
уведомена за извършената цесия. Счита освен това, че предявените искове са
недопустими и за част от претендираните суми. Така, искът за главница намира за
недопустим за сумата от 294,10 лева, както и искът за лихва - пропорционално на тази
сума, тъй като в Приложение № 1 към договора за цесия е посочено, че придобитата
от цедента главница е в размер н а197,84 лева. Сочи освен това, че преди датата, на
която се твърди да е сключен договор за цесия, и след издаването на изпълнителния
лист в заповедното производство, ответницата е заплатила на цедента „Тексим Банк“
АД сума в общ размер от 300 лева, което се установявало от приложените към
отговора на исковата молба разписки, издадени от „Изипей“ АД. В условията на
евентуалност прави възражение за погасяване поради изтекъл давностен срок на
претендираното вземане за договорна лихва за периода от 09.10.2012 г. до 13.03.2021 г.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
2
За основателността на предявените искове за главница и договорна лихва в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между „Тексим Банк” АД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение
по процесния договор за потребителски кредит - овърдрафт, по силата на който за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и
заплащане на договорна лихва в претендираните размери; настъпилата цесия между
„Тексим Банк” АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за процесните вземания, за която
ответницата е уведомена.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи
погасяване на паричното си задължение.
С изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без възражения от
страните, като безспорен и ненуждаещ се от доказване между тях е отделен фактът, че
между „Тексим Банк” АД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение
по процесния договор за потребителски кредит - овърдрафт. Този факт се установява и
от приетия по делото договор за потребителски кредит – овърдрафт от 09.10.2012 г. По
силата на сключения договор банката предоставила на ответницата банков кредит –
овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 500 лева, като кредитополучателят се
задължила да върне сумата, заедно с всички дължими лихви, такси, комисионни и
други разноски при уговорените условия и срокове. За усвоените суми било уговорено
заплащането на договорна лихва в размер на 12 %, дължима на всеки първи работен
ден от месеца, последващ месеца, за който била начислена. Видно е от договора ГПР
бил уговорен в размер от 28,828594 %, като в чл. 4, ал. 2 от договора били отразени
взетите предвид допускания. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца, като
действието му се продължавало за всеки нов 12-месечен период, освен ако не е
прекратен по искане на някоя от страните по договора.
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което
цесионерът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл.
99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за
цесия. Приложено по делото е и уведомителното писмо до ответницата за
извършената цесия, както и доказателство, че същото й е било връчено и в хода на
образуваното изпълнително производство по изп. дело № /покана за доброволно
изпълнение, удостоверяваща и връчването на уведомлението за цесия/. Ето защо се
налага извод, че ответницата е надлежно уведомена за настъпилото прехвърляне на
вземанията по процесния договор.
Основни спорни въпроси са свързани с валидността на договора за цесия,
достоверната дата на пълномощното в полза на цесионера за уведомяването по чл. 99
ЗЗД, както и обема на прехвърлените в полза на ищеца права.
Неоснователно е направеното от ответницата възражение за невалидност на
договора за цесия поради факта, че не е посочена цена на възмездната сделка. Видно
от приетия по делото договор същият е възмезден, а не безвъзмезден, както твърди
ответната страна. В чл. 1 е посочено, че цедентът прехвърля на цесионера вземанията
по посочените в Приложение № 1 договори за потребителски кредит. Посочено е, че
прехвърлянето е срещу заплащане на определена парична сума, която е заличена с
оглед търговската тайна между страните по договора. Уговорената цена обаче е
ирелевантна в случая, като не променя извода за валидно настъпило прехвърляне на
процесното вземане. Неоснователно е и направеното възражение за
непротивопоставимост по отношение на ответницата на пълномощното от цедента, по
силата на което цесионерът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е упълномощен да
уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са
3
предмет на договора за цесия, поради недостоверност на датата на упълномощаването.
Пълномощното е представено като приложение на исковата молба, с която е
представено и уведомление за извършената цесия до ответницата, поради което
неминуемо към тази дата упълномощителната сделка е била сключена. Уведомяването
в хода на производството за извършената цесия е валидно и допустимо, поради което
възражението на ответницата не следва да бъде прието.
По делото е прието заключение по изготвена съдено-счетоводна експертиза, от
което се установява, че съобразено към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК /19.01.2022 г./ вещото лице
е посочило, че считано от м. ноември 2020 г. е преустановено погасяването на месечни
вноски. Отразено е, че до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение от ответницата са извършени плащания в общ размер от 1809,75 лева,
като са останали дължими сумите от 451,94 лева – главница и 62,94 лева договорна
лихва. Посочено, че всички лихви са с изискуемост, настъпила след 19.01.2019 г. В
открито съдебно заседание вещото лице е допълнило експертното заключение, като е
представило допълнителна справка, издадена от „Тексим банк“ АД, от която се
установява, че в периода след образуване на ч. гр. дело № 2648/22 г. и преди
образуване на гр. дело № г. по описа на СРС, ответницата е извършвала погасявания
на суми по процесните вземания. Същото се установява и от представените от
ответницата разписки за извършвани плащания. Вещото лице е посочило, че с
платените след образуване на заповедното производство суми от ответницата, при
цедента „Тексим банк“ АД били погасени всички задължения на ответницата,
включващи дължимите лихви, а така също и разноски в размер на 75 лева, направени в
заповедното производство. Посочено е от вещото лице, че единственият непогасен
остатък е в размер на 197,44 лева главница.
Основателно е възражението на ответницата, че цесионерът може да претендира
вземанията, единствено до размера на който е настъпило прехвърляне на права. Видно
е от Приложение № 1 към договора за цесия, че по отношение на процесния договор
за кредит е настъпила цесия в размер на общо 208,15 лева, от които 197,84 лева
главница и 10,31 лева законна лихва. С оглед заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза и направеното в открито съдебно заседание допълнение, и като
се вземе предвид представената справка за извършени плащания след образуване на
заповедното производство /л. 92/, може да се приеме, че прехвърлените права на
цесионера включват размера на целия непогасен остатък. Видно е, че след образуване
на заповедното производство /19.01.2022 г./ и преди сключването на договора за цесия
/01.11.2023 г./ са извършавани погасявания, с които дългът на длъжника, посочен в
издадената заповед за изпълнение, е погасяван.
Поради изложеното, като основателен следва да бъде уважен единствено
предявеният иск за главница до размера, установен от вещото лице като непогасен
/197,44 лева/, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер като
неоснователен. Като неоснователен следва да се отхвърли и искът за установяване
дължимостта на договорна лихва поради погасяване на сумата.
Другият спорен между страните въпрос е погасена ли е поради изтекъл давностен
срок претендираната договорна лихва. Съдът достигна до извод за неоснователност на
иска за договорна лихва /поради настъпило погасяване с оглед експретното
заключение/. Ето защо въпросът за погасяване на задължението поради изтекъл
давностен срок е ирелевантен.
По разноските:
С оглед изхода от делото право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
4
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени разноски, пропорционално на уважената част от предявените искове в общ
размер от 165,65 лева, от които: 12,26 лева държавна такса, 50,61 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер и 115,04 лева
възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза.
Ответната страна не е представила доказателства за сторени разноски в исковото
производство. Претендира се и заплащането в полза на адв. Т. Н. Н. на адв.
възнаграждение в размер на 400 лева на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 и предл. 2 от
ЗАдв. Следва да се посочи, че съдът е задължен да определи размера на задължението
с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно
възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1
ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството
и извършените от процесуалния представител действия. В случая повдигнатият спор
не се отличава с правна или фактическа сложност, като производството е приключило
с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният
представител на ищеца не се е явил. Същевременно съдът съобрази, че по делото е
изготвено експертно заключение, по отношение на което ответницата, чрез проц.
представител е изразила отношение. Предвид изложеното настоящият състав счита, че
в полза на адв. Н. следва да бъде определено адв. възнаграждение в първоначален
размер от 400 лева, което е съответно на претендираното такова. На адв. Н. следва да
бъде присъдено възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете, а
именно сумата от 246,61 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 75 лева. От събраните по делото доказателства обаче /експертно
заключение и издадена от „Тексим банк“ АД справка/ се установи, че направените в
заповедното производство разноски са погасени след образуване на заповедното
производство и преди прехвърлянето на процесните вземания с договора за цесия. Ето
защо в полза на ищеца не следва да се присъждат разноските, направени в
заповедното производство.
Ответницата претендира сторените в заповедното производство разноски в
размер на 200 лева – заплатено адв. възнаграждение. По делото е представено
доказателство, че разноските са направени, като в полза на ответницата следва да бъде
присъдена сумата от 123,31 лева, пропорционално на отхвърлената част от
предявените искове.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, че М. Г. Н – Н., ЕГН **********
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен
правоприемник на „Тексим банк“ АД по договор за цесия от 01.11.2023 г., сумата от
197,44 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит -
овърдрафт номер: ECL-000000000HU/09.10.2012 г., ведно със законна лихва за период
от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни:
предявения иск за главница за горницата до пълния предявен размер от 451,94 лева,
както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 25,40 лева, представляваща договорна лихва за период
от 09.10.2012 г. до 19.03.2021 г. и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 37,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.03.2021 г. до
17.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 26.01.2022 г. по ч. гр. д. 2648/2022
г. по описа на СРС
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Г. Н – Н., ЕГН ********** да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 165,65 лева,
представляваща разноски в исковото производството съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на М. Г. Н – Н., ЕГН ********** сумата от 123,31 лева,
представляваща разноски в заповедното производството съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. Т. Н. Н., вписана в САК, с
адрес: гр. София, бул. „сумата от 246,61 лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника М. Г. Н – Н. в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6