Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1247
гр. Бургас,
04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми
октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Николова
при
секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова
административно дело № 1342/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.С.Т., ЕГН: **********,*** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 - 0769 - 000781/29.06.2022
год., издадена от В.С.– полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас,
с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на
жалбоподателя е приложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се
твърди,
че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, поради липса на мотиви и
се иска отмяната ù.
В
съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
По делото е представена
административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и допълнително изискани писмени доказателства, като
при изпращането им ответникът не е изразил
становище по оспорването.
В съдебно заседание, редовно уведомен, ответникът не се
явява и не изпраща представител.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед №
22 - 0769 - 000781/29.06.2022 год., издадена от В.С.– полицейски инспектор в
Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, на основание
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя Г.С.Т. е приложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен АУАН № АД465309/28.06.2022
год. против Г.С.Т. за това, че на 28.06.2022г., около 12:48 часа, в
ж.к. Меден Рудник, гр.Бургас, по ул. Въстаническа до №6А в посока ул. Ортото управлява лек автомобил марка Киа Спортидж с рег. № А8978НВ, собственост
на Стоян Иванов Т. с ЕГН:**********, като водачът отказва да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен
№АКВВ-0052 в 13:40 часа. Посочено е, че на водача е издаден талон за изследване
№118725. С оглед описаното е прието, че водачът е извършил управление на МПС,
като отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Към преписката е приложен цитирания АУАН
№ АД
465309/ 28.06.2022 год., в който е изложена същата
фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. В АУАН Г.С.Т. не е вписал възражения. Приложен е и описания в акта талон
за изследване № 118725, който е бил връчен на жалбоподателя в 14.15 часа на 28.06.2022
год. и с него той е бил уведомен да се яви в ЦСМП на УМБАЛ Бургас до 45 мин. от
връчването му. По делото е приложена и докладна записка от Константин Вангелов
- инспектор при Сектор „ПП” в ОДМВР - Бургас, в която е посочено, че след извършена
проверка в дневника за приемане на кръвните проби в ОДЧ при ОДМВР - Бургас и в
журнала за кръвни проби на сектор БНТЛ при ОДМВР - Бургас, се е установило, че
не е приемана кръвна проба на името на Г.С.Т.. Приложено е и НП №
22-0769-002264/14.09.2022 год., с което за същото деяние водачът е наказан по
административен ред, като видно от придружителното писмо и наказателното
постановление, същото към датата на изпращането му в съда не е връчено на Т..
Жалбоподателят
е запознат с обжалваната заповед на 25.07.2022 г., за което е направено
отбелязване върху заповедта и е обжалвал същата с жалба, подадена на 02.08.2021
год., в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В хода на проведеното съдебно
оспорване на заповедта по делото не са ангажирани допълнителни писмени или гласни
доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбоподателят е адресат на
оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена
в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което съдът счита жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Нормата на чл.168,
ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания за оспорване на
административните актове по смисъла на чл.146
от АПК.
Съгласно чл.172,
ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на
АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните
административни актове относно тяхната законосъобразност, както по
административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не
подлежи на обжалване.
Оспорената Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0769-000781/29.06.2022
г., издадена от В.С.– полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас е
издадена от административен орган с териториална и материална компетентност,
тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас /л.27 от
делото/, издадена на основание заповед № 8121з-1623/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч. и полицейски
инспектор в сектор "Пътна полиция", които могат да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата
правомощия.
Не се установява
при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена в писмена форма и
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Посочено е, че се издава въз основа на АУАН № АД 465309/28.06.2022
год., съставен от компетентен орган,
при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му, като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.59,
ал.2 от АПК, като в текста й фигурира
позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е правното
основание – чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП
и са описани фактите, обосноваващи преценката за приложението на тази
разпоредба, като процесната заповед се явява и мотивирана. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36
от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Представен е и талонът за изследване. Предвид изложеното, съдът
намира за неоснователно възражението за липса на мотиви на издадената заповед
още повече, че видно от издадената ЗППАМ, административният орган се е позовал
на установен отказ за извършване на проверка за установяване употреба на алкохол,
което е достатъчното фактическо основание за налагане на мярката.
Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел.
Съгласно
приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП
(прил.ред.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: ……… б) който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи. Приложима в случая е хипотезата на закона, която
свързва наложената ПАМ с отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол чрез
техническо средство, поради което материалният закон е правилно приложен.
От
всичко изложено по-горе, се налага извод, че законосъобразно спрямо
жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Съдът намира, че оспорената заповед
съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.1, б."б" от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. (Вж. в тази насока решение № 5226 от 03.05.2016
г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015 г., VII о.) Анализът на разпоредбата на чл.171
от ЗДвП сочи, че мерките от вида на
процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това
имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон – в случая чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок
(ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се
счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с
което е обвързано действието й.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата срещу оспорената заповед за прилагане на ПАМ е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, тъй като са били налице материалноправните
предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед,
с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона принудителна
административна мярка.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Т., ЕГН: **********,***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 - 0769 -
000781/29.06.2022 год., издадена от В.С.– полицейски инспектор в Сектор „ПП“
при ОДМВР гр. Бургас, с която на
основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя
е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл.172,
ал.5, изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: