М О
Т И В И
към
присъда по НОХД № 3080/2010г. по описа на ПРС, ХХ н.с.
Районна прокуратура
гр. П. е повдигнала обвинение срещу М.И. ***, ЕГН ********** и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК за
това, че на 08.07.2008г. в гр.П. е отнел чужди движими вещи – чип-карта за лек
автомобил „Рено Лагуна”, на стойност 240 лева и
пари – 40 лева, всичко на обща стойност 280 лв. от владението на П.И.К., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били
върнати на собственика им.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия М. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, чието изпълнение да бъде отложено при
условията на чл.66, ал.1 от НК.
Направи се искане за възлагане на подсъдимия М. на направените по делото
разноски. Направи се искане приложените ВД да останат на съхранение по в делото.
Подсъдимият М.И.М. се яви лично в
съдебно заседание, не се призна за виновен и даде подробни обяснения по
повдигнатото му обвинение. Подсъдимият М. лично и неговият защитник адв. Х.Р.
направиха искане за признаването му за невинен и оправдаване по повдигнатото му
обвинение, като защитника му в пледоарията си изложи основанията за това искане,
и които основания се споделиха от подсъдимия при упражняване правото си на
лична защита.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият М.И.М. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан,
с ЕГН **********.
Съгласно приложената справка
съдимост подсъдимият М. не е осъждан и
спрямо него не са налагани разпоредбите на чл.78а от НК.
На 08.07.2008г. преди обяд свидетел
П.И.К. посетил плувния басейн на Н. П. в гр. П.. Последният оставил в сейф № 9
към рецепцията на спортния център към Н.а своя мобилен телефон и други лични
вещи – чип карта за л.а. „Рено Лагуна” и
парична сума в размер на 40лв. След като приключил ползването на басейна, преди
12 часа свидетел К. тръгнал към рецепцията за да си вземе личните вещи. При
приближаването си той чул, че мобилният му телефон звъни. Свидетелката М.Б. –
на смяна в този ден на рецепцията, му
съобщила , че телефона му преди това също така няколкократно е звънял. Свидетел
К. отключил сейфа, взел мобилния си телефон и започнал да води разговор по
него. Свидетел К. се насочил към изхода на центъра и минавайки покрай
свидетелката Б. оставил пред нея, на плота, ключа на сейф № 9, след което
продължил. В този дене свидетел К. ползвал лек автомобил марка „Рено Лагуна”, с
рег. № ... собственост на ЕТ”К. и син – П.К.”, който бил паркиран в подземния
паркинг на Н.а, и достигайки го установил че не се отваря, тъй като чип картата
не била в него.
Към инкриминираната дата
08.07.2008г. подсъдимият М. бил полицейски служител, и като полицейски
инспектор при … РУ”Полиция” гр. П. заемал длъжност началник група 02 в сектор
„Криминална полиция” към посоченото полицейско управление. Служителите на управлението
ползвали карти на приносител за спортния центъра към Н.а. На 08.07.2008г. малко преди 12 часа подсъдимия
влязъл в спорния център на Н.а и отишъл до рецепцията където в този ден като
рецепционистка изпълнявала своите задължения свидетелката Б.. За този ден и час, подсъдимия имал уговорена от преден ден среща
със свой колега – свидетел Г. Т., с уговорката да се срещнат по време на
обедната им почивка, да потренират във фитнес центъра и ако им остане време да
обядват заедно. Времето за обедна почивка на подсъдимия и свидетел Т. е строго
регламентирано, и не виждайки колегата си на рецепцията, подсъдимия извадил и представил на свидетелката Б. картата
си за ползване на фитнеса, която се намирала до този момент в чантичка, носена
от него през рамото му. За съхранение на личните вещи свидетелката Б. му представила ключ за сейф №
9 намиращ се на плота. Подсъдимият М. отишъл до сейфовете, намиращи се на
отстояние няколко метра от рецепцията и отворил сейф № 9. След като оставил
чантичката си тип „Брусета”, съдържаща лични и служебни документи в сейфа и при
отделянето нужните му за тренировката вещи в друга жълта, найлонова чанта,
подсъдимия видял че в сейфа има предмет с правоъгълна форма, както и банкноти
на обща стойност 40 лева. Тъй като не видял свидетелката Б. да е зад плота на
рецепцията, подсъдимия взел в себе си само правоъгълния предмет считайки го за
малък бележник за съхранение на лични документи и се отправил към фитнес залата,
за да уведоми свидетел Т. че ще позакъснее, и че трябва да установи собственика на вещите за тяхното
предаване. Подсъдимия М. установил че свидетел Т. го няма във фитнеса, както и
че правоъгълния предмет не е бележник за съхранение на лични документи а
представлява електронна карта. Подсъдимият М. веднага се върнал към рецепцията.
Стигайки до стълбище намиращо се между фитнес залата и рецепцията, залата е на
по ниско ниво от рецепцията, той бил пресрещнат от свидетелката Б.. Зад нея бил
свидетел К., който след установяване липсата на чип картата се е върнал до
рецепцията за да потърси свидетелката Б.. Свидетел К. при пристигането си до
рецепцията, по повод негово искане на
ключа на сейф № 9 за да провери за вещите си бил уведомен, че е бил даден на друго лице, и че същото е
влязло в залата за фитнес. Свидетелят
поискал да бъде извикано лицето тъй като така се процедирало в този център,
защото и друг път му се било случвало да си забравя лични вещи при ползване на
тези сейфове, Свидетелката Б. при срещата и с подсъдимия при стълбите го
уведомила, че го търси по повод на забравени вещи в сейфа. Подсъдимия М.
посочил че идва при нея именно поради тази причина. Свидетелката посочила
свидетел К. като лицето което е ползвало преди подсъдимия сейф № 9, и че той е
забравил свои вещи в него, след което се върнала на рецепцията и не е била в
непосредствена близост и не е възприела проведения между подсъдимия и свидетел К.
разговор. Подсъдимия и свидетел К. провели разговор при който, подсъдимия бил
уведомен за предназначението на правоъгълния предмет тъй като става въпрос за
чип карта за автомобил, както и за размера на сумата която била забравена. Подсъдимия М. отворил и сейфа пред свидетел К..
Подсъдимият след като се убедил че лицето пред него е собственика на вещите,
които описал точно и като предмет и като сума пари, предал на свидетел К. намиращата се в него чип
карта, след което от сейфа взел и предал и сумата от 40 лева. След предаване на
вещите за свидетел К. бил решен въпроса, поради което на запитване от страна на
подсъдимия му отговора му бил че няма претенции към него. След това свидетел К. напуснал хотела, а
подсъдимия се върнал във фитнес залата. След случая подсъдимия провел разговор
от неофициален характер със своя пряк началник - свидетел Р., който към този
момент бил началник на полицейско управление относно случая. В следващите дни свидетел Т. уведомил
подсъдимия за причината за не идването му, при което подсъдимия споделил с него
за случилото се на 08.07.2008г.
По повод на сигнал от непосочено
по делото лице за кражба на парични суми от фитнес центъра до Областната
дирекция на МВР, от директора на същата
било разпоредено със заповед извършването на проверка и изясняване
съпричастността на подсъдимия по случая.
Проверката била извършена от свидетелите И.В.У., В. Т. В. и И.М.Ч., която приключила
в посочения срок и които в справка относно установеното посочили че не е
установено престъпно поведение от страна на подсъдимия, и изложили становище за налагане на
дисциплинарно наказание на същия. Със Заповед № ЯЗ/03-161 от 31.07.2008г. на
Началника на … РУП П. подсъдимия бил дисциплинарно наказан с наказание „
писмено предупреждение”. В хода на проверката към преписката с приемо –
предавателен протокол на комисията били предадени като ВД два броя
компакт дискове, съдържащи информация – записи от охранителни камери на зоната
на рецепцията и сейфовете към спортния
комплекс на Н. П..
С постановление на РП П. от
23.02.2010г. е образувано досъдебно производство – следствено дело № 24/2010г.
срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Привлечен
като обвиняем М.М. не се признава за виновен, като дава обяснения за своето
поведение и по повдигнато му обвинение. В хода на следственото дело на 25.02.2010г.
е извършен преглед на съдържанието на ВД – два броя компакт – дискове за което
действие е изготвен надлежен протокол по реда на НПК, в който по часове, минути
и секунди са възпроизведени писмено действия на подсъдимия, свидетел К. и
свидетелката Б. съдържащи се във видеозаписа.
В хода на съдебното следствие по
искане на страните се допуснаха и разпитаха като свидетели Г. А. Т. – служител
на ОДМВР П., и бивш служител на …. РПУ П. и Г.Р.Р., бивш началник на ….РПУ П..
От заключението на вещото лице К.И.И.
се установява, че стойността като
предмет на чип карта за лек автомобил марка Рено Лагуна, с първа регистрация
2001г. възлиза на 240 лева.
Съдът възприе и кредитира заключението
на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите професионални
знания и опит, както и че същото е дадено след проверка в съответната област.
Същото не се оспори от страните.
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка
съдът намира като установено по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира частично от обясненията
на подсъдимия М., частично показанията
на свидетел П.К., частично от показанията на свидетелката М.Д.Б., изцяло показанията
на свидетелите И.В.У., В.Т.В., И.М.Ч., Г.
А. Т. и Г.Р.Р., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства по следствено дело 24/2010г. по описа на ОСО при ОП гр. П..
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия М.М. дадени в съдебно заседание в частта им относно
местонахождението на забравените от свидетел К. пари на обща сума от 40 лева, а
именно както се посочи че те са били в джоба на ризата му. Основание за не
кретиране на обясненията на подсъдимия в тази им част е установеното при огледа
на записите на охранителните камери направен на 25.03.2010г. и надлежно отразен
в протокол приложен в следственото дело. От отразеното в протокола съдът намира
като безспорно установено, тъй като се касае за технически носител който е записал
действията на свидетел К. и подсъдимия, и този запис относно последователността
на действията им не е повлиян от времето изминало от инкриминираната дата до
неговото възпроизводство, както и от други субективни причини. Съгласно
отразеното в този протокол / лист 41 и 42 от следственото дело / в 12:04:40 ч. подсъдимия / облечен с бежов
панталон и жълта риза / е пред сейф № 9 и с лявата си ръка изважда от джоба си
предмет който дава на свидетел К. / облечен с тъмни панталони и раирана фанелка
/. След посоченото предаване на предмет
за когото от събраните по делото доказателства, съдът намира като
безспорно установено че е чип картата за лек автомобил, съгласно
видеозаписа подсъдимия е извадил чантичка от сейфа и от нея изважда и предава
на свидетел К. друг предмет, който на основание събраните по делото
доказателства съдът намира като безспорно установено че това е сумата от 40
лева. Съгласно посочения запис в
12:06:20 свидетел К. е напуснал обсега на камерата, а подсъдимия прибира чантичка
в сейфа и го заключва.
На основание посочения видеозапис
отразен надлежно в протокол от досъдебното производство съдът не кредитира
показанията на свидетел К. в частта им че вещите които получил подсъдимия е
държал в себе си, картата в единия джоб а парите в другия.
На основание посочения видеозапис
отразен надлежно в протокол от досъдебното производство съдът не кредитира
показанията на свидетелката Б., дадени в хода на досъдебното производство и
надлежно прочетени и приобщени към делото в съдебно заседание, в частта им че
парите които получил свидетел К. подсъдимия е държал в себе си и за предаването
им ги е извадил от джоба си.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите У., В., Ч. и Р., тъй като те са последователни, обективни и
логични, и излагат факти относно установеното от тях при участието в
извършваната проверка за У., В. и Ч., както и от проведените разговори със
подсъдимия, с когото и четиримата посочени свидетели са разговаряли. Освен
посоченото съдът кредитира показанията на посочените свидетели и поради
обстоятелството че и четиримата са или са били дължи години служители на МВР, и
притежават опит придобит при работата им
по събиране и оценка на доказателства
свързани именно с разкриване на престъпления. Във връзка установеното по делото
че проверката е била със задача установяване съпричастност на подсъдимия към
извършена кражба във фитнес центъра / а не пред него или на рецепцията която е
обща за фитнес центъра и плувния басейн, които са два различни по
предназначение спортни обекти / съдът не намира като правилно заключението на
представителят на РП П. относно заключението на свидетелите У., В. и Р., както
и относно заключението на свидетел Р.
след проведените разговори със подсъдимия че се касае за съждение не съответстващо на установеното от
тях и че са укрили извършването на престъпление тъй като не са предали веднага
преписката на РП П. именно поради посоченото по – горе относно техния опит и
познания по правната материя разкриването на извършено престъпление, разкриване
неговото авторство както и събирането на годни за това доказателства.
Събраните и приети по наказателното
делото писмени доказателства съдът намира, че същите са изготвени съгласно НПК
или изхождат от органи с активна и пасивна легитимация за тяхното издаване и
поради своята не противоречивост съдът използва при постановяването на своя
съдебен акт с който се приключи наказателното производство.
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че подсъдимият М.И.М. ***,
не
е извършил инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Съдът
намира че са неоснователни наведените от представителят на РП П. доводи за
съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. От
данните по дело съдът намира като безспорно установено и неоспорено от
страните, че на посочената дата – 08.07.2008г. свидетел П.К. е забравил чип
карта и пари в размер на 40 лева в сейф № 9, представляващ част от спортен
център на Н. П..
Съгласно трайната
практика на ВКС когато вещта е забравена, а не е загубена / собственика и
владелеца на вещта знае място на което е забравена /, владението върху нея тях
не се прекъсва, поради което при противозаконно отнемане на забравената вещ е
налице престъпление „ кражба”, като това деяние е умишлено. А
за да е противозаконно това отнемане то трябва да е извършено без съгласието на
собственика, и да е с намерение да се присвои / да се ползва от вещта като неин
собственик по начин както намери за добре /. И пак съгласно трайната
практика на ВКС всяко умишлено деяние задължително предполага от субективна
страна наличието на мотив за неговото извършване, тъй като чрез него се
провокира умисъла на дееца. Мотивът се отнася към субективната
страна на деянието и чрез него се провокира формирането на умисъл у дееца. И като допълнение на това теоретично
отклонение, съгласно трайната практика на ВКС относно изводите на съда досежно
субективната страна – за вината, под формата на пряк или евентуален умисъл или
на непредпазливост / чл.11 от НПК / те
следва да се основават на обективните
данни по делото.
Във връзка с така изложеното съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не се доказа от страна на
обвинението че и двете инкриминирани вещи – чип карта и пари са напуснали сейфа
в който са се намирали и че подсъдимият М. е установил трайно владение върху
тях с намерение да ги свои като свои. Становището на РП П. относно посоченото
се позовава единствено на показанията на свидетел К., които както се посочи са
в противоречие с установеното от видеозаписа, който е направен на същото място
и дата. Показанията на свидетел К., дадени в досъдебното производство са дадени
през 2010година, след повече от година и половина след инкриминираната дата, и
след като с него са били извършени многобройни беседи с различни служители на
МВР, както посочи самия свидетел в съдебно заседание. От събраните и обсъдени
по отделно и в тяхната съвкупност съдът намира като установено, че чип картата
е била в подсъдимия и което е определило определянето и от него за нейния
характер, както и че забравените от свидетел К. пари са били в сейфа, където са
били и парите на подсъдимия, тъй като при ползване на фитнеса се създават
условия за тяхното изпадане и изгубване /
факт посочен от подсъдимия в съдебно заседание /. Във връзка с посоченото по – горе, съдът
намира че представителят на обвинението не представи доказателства обосноваващи
намерението на подсъдимия за своене на вещите на свидетел К.. Както се посочи
по горе, в съответствие с практиката на комплекса относно забравените вещи,
парите на свидетел К. не са напуснали сейфа в който са се намирали. В
съответствие на установеното по делото съдът намира че подсъдимият не е имал
никакво намерение да свои чип картата, която взел със себе си, с цел да
установи на кого са тези вещи имайки първоначална представа за него че е
бележник за съхранение на лични документи, като по делото не се представиха
доказателства оборващи това твърдение на подсъдимия от страна на обвинение. От
поведението на подсъдимия съдът намира че същия е установил че това е карта,
както и че нейното предназначение е установено след като свидетел К. е дал
описанието като физичен предмет и предназначението и. Както се посочи, в настоящето наказателно производство не се
представиха и не се установи наличието на доказателства сочещи намерение у
подсъдимия за своене на тази карта, още повече че тя като вещ има своята
търговска стойност, но е неизползваема извън автомобила за когото е
била предназначена. Основание за настоящето заключение е установения характер
на чип картата, която е част от техническите елементи на автомобила относно
неговата охрана от посегателства, осигуряване достъпа до автомобила от страна
на ползвателя му и също така е елемент от системата за привеждане в работен
режим двигателя на автомобила. С оглед установеното че подсъдимия не се познава
със свидетел К., няма никакви отношения с него, и не знае какъв автомобил
ползва съдът намира като необосновано заключението на представителят на РП П.
за намерение за нейното своене от страна на подсъдимия. От събраните и обсъдени заедно и поотделно
доказателства съдът не намира като доказано наличието на умисъл за своене от
подсъдимия нито като пряк, нито като евентуален. Посоченото до настоящия момент
определя именно това заключение за неналичието на пряк умисъл у подсъдимия. Но
при обсъждане на доказателствата съдът не установи и наличието на евентуален
умисъл, при който подсъдимият съзнавай че тези вещи са били забравени, да е
предприел такива действия от които да определят именно такова съзнаване и
определяне поведение на изкачване на непотърсването им, с оглед тяхното своене.
От събраните и приети доказателства по делото съдът намира като безспорно
установено, че подсъдимия е предприел действия за установяване собственика на
вещите, като не виждайки в момента на намиране на вещите свидетелката Б., той е
отишъл да уведоми свидетел Т. че ще се забави докато установи собственика им.
Съгласно обичайното право, тъй като няма написани правила за такова поведение,
видно и от приетата практика в спортния център при забравени вещи – или веднага
да се уведоми рецепционистката, или се връщат след ползване на центъра и при
връщане на ключа и като най правилно от морална гледна точка съдът намира правилно
съждението на свидетел К., че е следвало
да се дадат веднага вещите му на рецепцията, и че е укоримо от страна на
подсъдимия първо да отиде до залата, а после да търси рецепционистката. Но не е правилно че
след като едно поведение е укоримо то е и престъпно. Съдът намира че от
събраните по делото доказателства са достатъчни за обосновано заключение
относно това че подсъдимият не е имал намерение да свои тези вещи, че той
веднага след намирането им – съгласно протокола с който е записан възпроизведения
видеозапис сейфа е бил отворен от подсъдимия в 11:59:34 ч. както и че вещите са
върнати пред сейфа от подсъдимия, който е отключен от него в 12:04:40 часа.
Поради гореизложените съображения, съдът счита, че нито от обективна, нито от субективна страна е доказано
обвинението срещу подсъдимия М.. Абсолютно неприемливо в случая е да се
твърди, че е доказана вината на подсъдимия, въз основа на
вероятности и предположения, тъй като категорични и
неоспорими доказателства за вината му не бяха събрани, а към настоящият момент и няма как да се съберат.
Безспорно,
според съда, след обстойна преценка на събраните доказателства и невъзможността за събиране на повече такива, които да доведат до допълнително разкриване на обективната истина
по делото, може да се направи единственият възможен
извод за невинността на подсъдимия.
Ето защо съдът счита, че следва да се признае подсъдимия М.И.М. за невинен в това, че на
08.07.2008г. в гр.П. е отнел чужди движими вещи – чип-карта за лек автомобил „Рено Лагуна”, на стойност
240 лева и пари – 40 лева, всичко на обща стойност 280 лв. от владението на П.И.К.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи
са били върнати на собственика им
и да бъде оправдан на основание
чл.304 от НПК в извършването на престъпление по чл.197, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Предвид изхода на процеса, направените разноски по делото в размер на 60 / шестдесет / лева
остават за сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.И.