Разпореждане по дело №2340/2018 на Софийски градски съд

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

Гр. София, 15.11.2018 г.

 

         

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание в състав:

 

                                                                     СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа т.д. 2340/2018 г., намери следното:

 

Производството е образувано по предявени от К.Б. ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуване на вземания, предявени от кредитора (ответник) Б.П.Б. АД в откритото производство по несъстоятелност. Вземанията са приети от синдика, а направеното от длъжника възражение срещу приемането им е оставено без уважение по реда на чл. 692 ТЗ.

 

При служебна проверка относно допустимостта на иска съдът констатира следното:

По заявление на Б.П.Б. АД е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу К.Б. ЕООД за следните суми: 794 726,48 евро – главница по договор за кредит от 29.07.2009 г., ведно със законната лихва от 17.09.2016 г.; 64 391,86 евро – възнаградителна лихва за периода 30.01.2015 г. – 14.09.2016 г.; 19 342,42 евро – неустойка за забава (наименована „наказателна лихва“) за периода 30.08.2015 г. – 16.09.2016 г.; 2 284,78 евро – административна такса по чл. 4, ал. 1 от договора за периода 30.09.2015 г. – 16.09.2016 г., 41.71 евро нотариални такси, както и са присъдени разноски в размер на 60 823,45 лв. След постъпило възражение по чл. 414 ГПК е образувано исково производство за установяване съществуването на оспорените вземания, което към настоящия момент е висящо – постановено е първоинстанционно решение от 15.08.2018 г. по т.д. № 840/2017 г. на СГС, ТО, 15 състав, с което е установено съществуването на горепосочените вземания в предявения размер, като са присъдени и разноски за заповедното и исковото производство в общ размер от 90 378,84 лв. Към настоящия момент производството е висящо във фаза на администриране на подадена на 25.09.2018 г. въззивна жалба.

Междувременно срещу К.Б. ЕООД е открито производство по несъстоятелност и ищецът по иска по чл. 422 ГПК е предявил вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение. Вземанията са посочени в тяхната левовова равностойност, по какъвто начин те са индивидуализирани и в процесната искова молба. Срещу включването им в списъка на приетите вземания длъжникът е подал възражение – относно главницата поради погасяване в хода на изпълнителното (предварително) изпълнение; относно размера на законната лихва, начислен след 17.09.2016 г. и относно разноските за процесуално представителство. Възражението е оставено без уважение с определение от 19.10.2018 г., като за установяване несъществуването на оспорените вземания длъжникът е предявил настоящия иск.

 

При така установените факти съдът намира, че образуването на отделно производство за установяване несъществуването на приетите вземания е недопустимо и исковата молба следва да бъде върната. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ исковото производство за парични вземания срещу длъжника се спира с откриване на производство по несъстоятелност. Ако вземанията бъдат предявени и приети, но срещу тях е подадено възражение, което е оставено без уважение (както е в настоящия случай), спряното производство се възобновява съгласно чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ. Именно в така възобновеното производство ще се установи съществуването на вземанията, за които е предявен настоящия иск. Иск по чл. 694 ТЗ се предявява, само ако не е налице висящо, заварено от решението за откриване на производството по несъстоятелност, дело. Ако такова дело е налице – независимо в коя фаза е – въпросът относно съществуването на вземането се решава при неговото възобновяване.

 

Поради изложеното исковата молба следва да бъде върната – въпросите, предмет на предявения иск, а именно – за недължимост на главницата поради погасяването й в рамките на изпълнителното производство; за неправилно определен размер на законната лихва и за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение, ще бъдат решени във вече висящото исково производство, по което е подадена въззивна жалба.

         

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

          ВРЪЩА искова молба вх. № 144198/05.11.2018 г., по която е образувано т.д. № 2340/2018 г. на СГС, ТО, 20 състав.

Разпореждането може да бъде обжалвано пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

 

 

СЪДИЯ: