Решение по дело №348/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ 13“ ООД, ЕИК : ********* седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 6300, [улица], представлявано от управителя Н. Г. К., срещу Ревизионен акт № Р-16002623002728-092-001/13.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е частично потвърден с Решение № 110/18.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

 

В жалбата се твърди, че ревизионният акт (РА) е издаден в нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните при ревизията доказателства и при неизяснена фактическа обстановка.

Сочи се, че не били признати разходите по фактури, издадени от „Майдекс” ЕООД и „Неви 83” ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО и било отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Относно доставките на „Майдекс” ЕООД бил увеличен финансовият резултат за 2019 г. и 2020 г. и не било признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди – месеци/години, както следва: 11.2018 г., 03-10.2019 г., 12.2019 г., 08.2020 г., 10.2020 г. и 12.2020 г., по фактури, издадени от „Майдекс” ЕООД, № № 483/28.02.2019 г., 492/31.03.2019 г., 507/30.04.2019 г., 519/31.05.2019 г., 532/30.06.2019 г., 594/31.10.2019 г., 605/30.11.2019 г., 3244/31.07.2020 г., 3606/31.08.2020 г. и 4876/30.11.2020 г. Предмет на доставките било гориво – евродизел, заредено в бензиностанцията на „Майдекс” ЕООД в [населено място]. За периодите на издаване на фактурите „Строителна компания 13” ООД извършвала строителни дейности на обекти в [населено място], [населено място], общ. С., [населено място]. Съпоставяйки местоположението на бензиностанцията и обектите, на които дружеството работило, ревизиращите органи достигнали до извод, че нямало резон да бъде закупувано гориво от бензиностанция в [населено място]. Не бил признат разход за гориво на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО – за 2019 г. на стойност 39 096.81 лева, за 2020 г. на стойност 16 013.91 лева. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не било признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 837.62 лева за м. 03.2019 г., 970.96 лева за м. 04.2019 г., 1 194.52 лева за м. 05.2019 г., 1 375.73 лева за м. 06.2019 г., 1 590.80 лева за м. 10.2019 г., 421.73 лева за м. 12.2019 г., 1 504.17 лева за м. 08.2020 г., 1 017.10 лева за м. 10.2020 г., 681.50 лева за м. 12.2020 г.

Спорът бил дали закупеното дизелово гориво е свързано с дейността на дружеството и дали извършените разходи са документално обосновани. В тази връзка се твърди, че горивото било използвано на строителните обекти на дружеството при работа с машини на дизелово гориво, които работили на отделните обекти. Не отговаряло на истината записаното в решението на Директора на ОДОП, че не били представени документи, доказващи разходите на гориво за работа на тези машини. С възражението срещу ревизионния доклад били представени Заповед № 8/01.07.2019 г. на управителя на дружеството, определящ разходните норми на горива при работа на машините, собственост на дружеството, сменни рапорти за м. 03. – 07.2019 г., м. 10.2019 г., м. 12.2019 г., м. 08.2020 г., м. 10.2020 г., м. 12.2020 г. Тези доказателства не били взети предвид при определяне на данъчните задължения на дружеството и не били анализирани, както от ревизиращия екип при издаване на ревизионния акт, така и от решаващия орган.

От инвентарна книга на дълготрайните активи, сметка 204/1 Съоръжения, било видно какви активи притежавало дружеството. В хода на ревизията били дадени обяснения, че на обекта на „СУН България“ бил ползван дизел агрегат, комбиниран багер, малък багер. На обекта в [населено място] колиби бил използван комбиниран багер Hidromek и хидравличен чук. На обекта „Арма-да“ била извършена вертикална планировка, а в [населено място] – построена стопанска постройка. Писмените обяснения били цитирани дословно на стр. 23-24 от РД, за да се стигне до заключение, че не били представени пътни листа и справки за изразходваното гориво за месеците, в които били издадени процесните фактури. За работа на машините на строителните обекти не се изготвяли пътни листа, тъй като тези машини нямали пробег. Конкретният разход на дизелово гориво можело да бъде установен само при задълбочен анализ на осъществената от дружеството строителна дейност, а такъв анализ не бил направен. Ревизиращите органи само посочили по месеци на какви обекти работило дружеството, без да изследват какви дейности били извършени, с какви машини и при какъв разход на гориво.

Изборът на бензиностанция в [населено място] не бил случаен, тъй като голяма част от работниците на дружеството били от този район. В тази насока, с възражението срещу РД били представени трудови договори, сключени с работници от този регион. При тръгване на работниците към обект, на който щели да работят, те зареждали гориво в бензиностанцията на „Майдекс” ЕООД. Горивото се транспортирало в контейнери и се ползвало за работата на машините по обекти. Преценено било, че за „Строителна компания 13” ООД било най-удобно да зарежда гориво там, за да се проследяват доставките по-лесно, а не да се ползват бензиностанции на място по обектите. Освен това двете дружества имали трайни търговски отношения.

Тези доказателства не били обсъдени нито при издаване на ревизионния акт, нито в хода на административното обжалване. В резултат били направени изводи, които противоречали на събраните доказателства, като това, от своя страна, довело до неправилно прилагане и на материалния закон. Ако били анализирани представените сменни рапорти, още в хода на ревизията щяло да бъде установено, че закупеното гориво било свързано със строителната дейност на дружеството и това щяло да доведе до различни фактически и правни изводи.

На следващо място, по отношение на доставките на „Неви 83” ЕООД при данъчната ревизия било установено, че били отчетени фактури № № 907/17.10.2018 г., 908/17.10.2018 г., 909/18.10.2018 г. и 933/30.10.2018 г., издадени от „Неви 83” ЕООД. Предмет на стопанските операции били плодове и зеленчуци. Общата стойност на стоките била 19 494.50 лева, съответно ДДС в размер на 3 898.90 лева. Разходите били отразени по сметка 609 като „безплатна храна”. Спорът тук бил дали разходите били свързани с дейността. При ревизията на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО разходите не били признати за данъчни цели, като финансовият резултат за 2018 г. бил увеличен с 19 494.50 лева. За данъчни периоди м. 10. и 11.2018 г. било отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 551.50 лева, съответно 347.40 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

В хода на административното производство не били кредитирани представените списъци за раздадена храна за м. 10 и 11.2018 г., от които било видно, че работниците на дружеството получили плодовете и зеленчуците, предмет на спорните доставки. Представени били и ведомости за заплати за м. 10 и 11.2018 г., които доказвали, че физическите лица работили за дружеството през посочените периоди. Тезата на приходните органи била, че в случая не се касаело за безплатна храна, раздадена съобразно изискванията и процедурата, предвидена в относимата уредба. По същество спорът бил за прилагането на чл. 285 от Кодекса на труда. Настоящият случай попадал в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 11/21.12.2005 г., издадена на основание чл. 285, ал. 2 от КТ, тъй като разходите били определени като задължителни въз основа на нормативен акт. Съгласно чл. 11 от ЗКПО, тези разходи се признавали за данъчни цели и не се облагали с данък върху разходите. Неправилно било тълкуването в решението на Директора на ОДОП, че чл. 285 от КТ изисква кумулативно наличие на предпоставките - специфичен характер и организация на труда. Нормата на чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005 г. имала две алинеи, като първата регламентирала осигуряването на безплатна храна и добавки в хипотези на специфичен характер на труда, изброени в 14 точки, а втората – осигуряването на безплатна храна при работа при специфична организация за работа. Тълкуването на наредбата водило до извод, че при всяка една от тези хипотези – на специфичен характер на труда и на специфична организация на труда, работодателят бил задължен да предостави безплатна храна. Изискването за кумулативност на двете предпоставки не било регламентирано нито в наредбата, нито в закона.

Относно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС се счита, че в конкретния случай тази норма не била приложима. Касаело се за едно от изключенията, предвидено в чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС. Когато храната и/или добавките били предоставени по реда на чл. 285 от КТ, стоките не се третирали като предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическите дейности на лицето.

По изложените съображения се претендира отмяна на РА в оспорената му част.

 

В хода на настоящото съдебно производство, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител - адв. Г., поддържа жалбата, моли да бъде отменен обжалваният ревизионен акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя писмена защита, в която развива подробни аргументи в подкрепа на позицията си.

 

Ответникът в производството – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив, чрез пълномощника си, в съдебно заседание и в писмен вид, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя, в случай на отмяна на ревизионния акт.

 

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

От приложените по делото доказателства се установява, че ревизионното производство по издаване на обжалвания Ревизионен акт (РА) № Р-16002623002728-092-001/13.12.2023 г. е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002623002728-020-001/09.05.2023 г. (л. 124), с която С. А. Г. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложила извършване на ревизия на „Строителна компания 13“ ООД, по отношение на следните видове задължения: Корпоративен данък за периода от 06.03.2017 г. до 31.12.2021 г., Данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2023 г. Извършването на ревизията е възложено на Ц. С. Д. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В. В. Д. – главен инспектор по приходите. Даден е срок за извършване на ревизията – три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена по електронен път, изтеглена от имейл *********@***.** на 11.05.2023 г. (л. 127 и 132).

Със Заповед за изменение на ЗВР № 16002623002728-020-002/10.08.2023 г. (л. 259) срокът за извършване на ревизията е продължен до 10.10.2023 г. Заповедта е връчена на 11.08.2023 г. (л. 262).

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16002623002728-040-001/11.05.2023 г. (л. 128), връчено на 11.05.2023 г. (л. 127 и 132) от „Строителна компания 13“ ООД са изискани документи и информация, изброени подробно в искането.

С ИПДПОЗЛ № Р-16002623002728-040-002/14.07.2023 г. (л. 158) от „Строителна компания 13“ ООД са били изискани още документи и информация, изброени подробно в искането. Последното е било връчено по електронен път на 25.07.2023 г. (л. 235).

Видно от доказателствения материал по делото, част от посочените в ИПДПОЗЛ № Р-16002623002728-040-001/11.05.2023 г. и ИПДПОЗЛ № Р-16002623002728-040-002/14.07.2023 г. документи са били предоставени на ревизиращия екип. Сред тях са различни видове декларации, справка за налични МПС, справка за вземания от трети лица, справка за дългосрочни и краткосрочни инвестиции, договори за строителство (л. 133 – 157). Представени са били и Количествена сметка, извлечение от банкови сметки, протокол/акт № 19 относно строително-монтажни работи, дневник на сметка 401/1 за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2021 г., фактури, щатна ведомост, договор за изпълнение на СМР (л. 161 – 233).

С ИПДПОЗЛ № П-16002623148327-040-001/03.08.2023 г. (л. 236) са били изискани документи и от „Никеърклима“ ЕООД. Искането явно е било връчено по електронен път, тъй като в отговор, от имейл *********@***.** (вж. л. 239) на ревизиращия екип са били предоставени фактури за закупени материали, щатно разписание на персонала за 2017 г., договор за изпълнение на СМР и други (л. 238 – 258).

С Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трето лице (ИПДСПОТЛ) № Р-16002623002728-041-001/14.08.2023 г. (л. 264, 391) документи са били изискани и от „Стор инвест“ АД. Искането е било връчено по електронен път на 14.08.2023 г. (л. 267, 394). В отговор са били предоставени: заверени копия на фактури, издадени на „Строителна компания 13“ ООД; договор за подизпълнение; приемно-предавателни протоколи за извършени СМР; извлечения от банкова сметка; споразумителен протокол за прихващане на взаимни задължения; извлечения от сметка 411 за 2017 г. и 2018 г.(л. 268 – 286 и 395 – 413).

С ИПДСПОТЛ № П-16002623148327-041-001/14.08.2023 г. (л. 287), по повод започнала проверка на „Никеърклима“ ЕООД, от „Мултиком“ ООД е било изискано предоставяне на документи. Искането е било връчено по електронен път на 14.08.2023 г. (л. 290 от приложение I). По повод започнала проверка на „Никеърклима“ ЕООД, ИПДСПОТЛ № П-16002623148327-041-002/14.08.2023 г. (л. 291) е било отправено и до „Висман“ ЕООД, връчено по електронен път на 14.08.2023 г. (л. 294). Във връзка с последното са били представени доказателства (л. 295 – 303).

По повод започнала проверка на „Никеърклима“ ЕООД, ИПДСПОТЛ от 14.08.2023 г. са били адресирани и до „Малянов“ ЕООД, „Би джи ар груп“ ООД, „Сам Марко“ ООД (съответно л. 304, 318 и 322), като същите са били връчени (съответно л. 307, 321 и 325). Във връзка с тези искания са били представени документи (л. 308 – 317, 326 – 390).

Предвид извършената проверка на „Никеърклима“ ЕООД, на 07.09.2023 г. е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-16002623148327-141-001/07.09.2023 г. (л. 390).

Поради започналата ревизия на „Строителна компания 13“ ООД, ИПДСПОТЛ са били изпратени и връчени и на: Д. К., „Бо билд“ ЕООД, [община], „Строй стандарт инженеринг“ ЕООД, „Юка 74“ ЕООД (съответно л. 414, 416, 427, 430, 431, 434, 526, 529, 578), които в отговор са представили документи, находящи се съответно на л. 417 – 426, 435 – 525, 530 – 577 от делото.

На 27.09.2023 г. от ревизиращия екип е извършена проверка на място по документи – в офис на дружеството „Строителна компания 13“ ООД, за което е съставен Протокол № 1858730/27.09.2023 г. (л. 580).

По делото, като част от административната преписка, са представени копия от фактури за плодове и зеленчуци, издадени от „Неви 83“ ЕООД на „Строителна компания 13“ ООД (л. 581, 582); Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за периода от 14.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (л. 583 – 585).

С ИПДПОЗЛ № Р-16002623002728-040-003/02.10.2023 г. (л. 636) от „Строителна компания 13“ ООД са били изискани: конкретни фактури, придружени с фискални бонове, издадени от доставчика на гориво „Майдекс“ ЕООД; Дневник на сметка 401 за посочения доставчик за 2019 г. и 2020 г.; пътни листа и справки за изписано гориво за месеците 02-07, 10 и 11.2019г. и м. 08 и 11.2020 г.; обяснения кои автомобили на „Строителна компания 13“ ООД са зареждали гориво по изброените в искането фактури от бензиностанцията на „Майдекс“ ЕООД в [населено място]. Искането е било връчено по електронен път на 06.10.2023 г. (л. 686).

По преписката са налични: Дневник на сметка 401 за посочения доставчик за 2019 г. и 2020 г. (л. 638 – 651); писмено обяснение (л. 652); фактури, издадени от доставчика „Майдекс“ ЕООД на получателя „Строителна компания 13“ ООД (л. 675 – 684) и други документи (л. 654 – 674).

По делото, като част от преписката, са представени: трудови договори, сключвани от дружеството жалбоподател с различни физически лица и заповеди за прекратяване на трудови договори (л. 709 – 720); Протокол за раздадена безплатна храна през месеците септември и октомври 2018 г. (л. 720 – 724); разчетно-платежни ведомости за м. септември, октомври и ноември 2018 г. (л. 724 – 748).

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002623002728-092-001/24.10.2023 г. (л. 44). В същия данъчните органи са изложили следните относими констатации, обстоятелства и изводи:

Юридическото лице „Строителна компания 13“ ООД е със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица] с управител - Н. Г. К., дейност – строителство на жилищни и нежилищни сгради.

В рамките на ревизирания период дружеството сключило договори като изпълнител на строителство на обекти:

Договор от 24.04.2017 г. за строителство на „Сграда за търговия с текстил с административно-битово производствено-складова част и гараж за ведомствени автомобили“, находящ се в ПИ № 017013 в землището на [населено място], [община], местност „Чуките“, с възложител „Арма-да България“ ЕООД, за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2017 – 2019 г.), като за изпълнение на обекта ревизираното дружество сключило договори с подизпълнители – на 24.04.2017 г. със „Строй Инвест“ АД и на 06.07.2017 г. с „Никеърклима“ ЕООД, и доставките на строителните услуги били документирани с фактури (подробно описани);

Договор от 23.11.2018 г. с възложител „ГК Импекс“ ЕООД за строителство на обект „Център за отдих, спорт и развлечения“ в землището на [населено място] колиби, [община], [област], за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2019 – 2022 г.);

Договор от 25.05.2022 г. с възложител „Балкантрейд“ ЕООД за строителство на „Производствена сграда за фурнировани плоскости“ за производствени дейности и трафопост в [населено място], [община], за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2022 г.);

Договор от 02.12.2019 г. с възложител „Авеню 19“ ЕООД за строителство на „Пергола в [населено място] – художествена галерия“, за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2019 и 2020 г.);

Договор от 18.04.2018 г. с възложител „Експрес Транс“ ЕООД за строителство на „Къща за отдих в землището на [населено място], местност Богагаза“ общ. С., за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2018 и 2019 г.);

Договор от 20.04.2018 г. с възложител „СУН – България“ ЕООД за строителство на „Складова сграда, местност Стенето“ в землището на [населено място], [община], за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2018 – 2020 г.);

Договор от 01.09.2020 г. с възложител „Девекс Брейн“ ЕООД за строителство на „Стопанска сграда за съхранение на селскостопанска продукция в землището на [населено място], [община], за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2020 и 2021 г.);

Договор от 29.09.2020 г. с възложител „МП Инвестмънт Груп“ за строителство на „Жилищни сгради“ , находящи се в [населено място], [улица], за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2020 и 2021 г.), като за изпълнение на обекта ревизираното дружество сключило договор с подизпълнител – на 02.10.2020 г. със „Строй Стандарт Инженеринг“ ЕООД, и доставките на строителните услуги били документирани с фактури (подробно описани);

Договор № 13/07.01.2019 г., BG16RFOP001-1.037-0005-C01-S-001, с възложител О. В. по проект: „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в [населено място]“, за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2019 г.), като за изпълнение на обекта ревизираното дружество сключило договори с подизпълнители – на 09.04.2019 г. с ЕТ „ДИК – Д. К.“ и с „Бо Билд“ ЕООД, и доставките на строителните услуги били документирани с фактури (подробно описани);

Договор от 05.02.2018 г. с възложител „Билд Он Тайм“ ЕООД за строителство на „Реконструкция на съществуващи овцеферми и изграждане на навес и сеновал, намиращи се в имоти в землището на [населено място] , [община]“, за което от изпълнителя били издадени фактури за доставка (от 2018 г.).

Описано е финансовото и имуществено състояние на ревизираното лице (РЛ) и извършените процесуални действия от органите по приходите (ОП), като е отбелязано и извършването на насрещна проверка на „Никеърклима“ ЕООД.

Констатациите по Закона за корпоративното подоходно облагане са следните:

По отношение на дължимия корпоративен данък за 2017 г. (стр. 18 и сл.) е посочено, че анализът на издадените от „Никеърклима“ ЕООД фактури на „Строителна компания 13“ ООД (отчетени като разход от РЛ) показал, че стоките в тях не били описани по отделни артикули и количество – предметът на доставката бил посочен общо като строителни материали, брой и метри. Във връзка с последното, като се е позовал на чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от ЗСч, ревизиращият екип е направил извод, че стопанските операции, отразяващи отчитането на разходи по фактури № № 0…05/29.09.2017 г. и 0…09/31.10.2017 г., не били документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ ги вярно по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО тези разходи в общ размер на 8 902.34 лева не се признавали за данъчни цели. Поради този извод финансовият резултат на РЛ е преобразуван, вследствие на което е определен корпоративен данък за 2017 г. за довнасяне – 890.24 лева със съответната лихва (стр. 19).

По отношение на дължимия корпоративен данък за 2018 г. (стр.19 и сл.) е посочено, че относно издадените от „Неви 83“ ЕООД фактури (№ № 907/17.10.2018 г., 908/17.10.2018 г., 909/18.10.2018 г., 933/30.11.2018 г.) на „Строителна компания 13“ ООД (отчетени като разход от РЛ), с предмет на доставка банани – 2500 кг., ябълки – 3200 кг., портокали – 1160 кг., киви – 520 кг., домати – 2250 кг., лук – 2005 кг., краставици, моркови – 520 кг. и зеле – 430 кг., не били представени доказателства от страна на ревизираното дружество, че отчетените разходи имат характер на социален разход. Поради това, ревизиращият екип ги е определил като несвързани с дейността и на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО не ги е признал за данъчни цели – обща стойност на фактурите 19 494.50 лева. Поради този извод финансовият резултат на РЛ е преобразуван от ревизиращия екип, вследствие на което е определен корпоративен данък за 2018 г. за довнасяне – 1 949.45 лева със съответната лихва (стр. 21).

По отношение на дължим корпоративен данък за 2019 г. (стр. 21 и сл.) е посочено, че в издадената от „Никеърклима“ ЕООД фактура № 0…033/31.10.2018 г. на „Строителна компания 13“ ООД (отчетена като разход от РЛ), материалите не били описани по отделни артикули и количество – предметът на доставката бил посочен общо като строителни материали, брой и труд. Във връзка с последното, като се е позовал на чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от ЗСч ревизиращият орган е направил извод, че стопанската операция не е документално обоснована чрез първичен счетоводен документ, отразяващ я вярно по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО разходът по посочената фактура в размер на 1 220.20 лева не е признат за данъчни цели. Във връзка с последното, финансовият резултат на РЛ не е преобразуван от ревизиращия екип, както е постъпено за описаните разходи в горния абзац.

Относно отчетени за 2019 г. разходи за гориво – дизел, по фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД, в РД е посочено, че обектът на това дружество се намира в [населено място]. През 2019 г. „Строителна компания 13“ ООД извършила строителство на няколко сгради – Складова сграда СУН България, Арма-да България, закрит басейн и тенис зала в [населено място] колиби, селскостопански постройки в [населено място] и др. В обясненията на дружеството било посочено, че към този момент фирмата разполагала със следната техника: „Волво“ автокран, „Мерцедес 820“ бордови, багер „JCB ЗХС“, „KAMATSUR15“, дизел агрегат 55 kW, багер „HIDROMEK“, багер „KAMATSU 45“, както и друга информация. Ревизиращият екип е посочил, че не били представени пътни листа и справки за изразходвано и изписано гориво за месеците, в които били издадени процесните фактури. Направен е анализ на наличната информация за строителните обекти, на които РЛ извършвало дейности през периодите м. 02 – 06, м. 10 и м. 11.2019 г. и е прието, че с оглед местонохождението на обектите – [населено място], [населено място], община С., [населено място], нямало резон за нуждите на строителната техника, ползвана на тези обекти, горивото да бъде зареждано от бензиностанция в [населено място]. Предвид изложеното, ревизиращият екип достигнал до извод, че отчетените разходи за гориво по фактури № № 483/28.02.2019 г., 492/31.03.2019 г., 507/30.04.2019 г., 519/31.05.2019 г., 532/30.06.2019 г., 594/31.10.2019 г., 605/30.11.2019 г. – 39 096.81 лева без ДДС, издадени от „Майдекс“ ЕООД, се явяват несвързани с дейността на РЛ, съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради което този вид разход на посочената стойност не бил признат за такъв. Поради този извод финансовият резултат на РЛ е преобразуван, вследствие на което е определен корпоративен данък за 2019 г. за довнасяне – 4 029.70 лева с лихва 1 429.28 лева (стр. 25).

По отношение на дължим корпоративен данък за 2020 г. (стр. 25 и сл.) по повод отчетени за 2020 г. разходи за гориво – дизел, по фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД, в РД е посочено, че обектът на дружеството се намира в [населено място]. През 2020 г. „Строителна компания 13“ ООД извършила строителство на няколко сгради – Складова сграда СУН България, Арма-да България, закрит басейн и тенис зала в [населено място] колиби, селскостопански постройки в [населено място] и др. В обясненията на дружеството било посочено, че към този момент фирмата разполагала със следната техника: „Волво“ автокран, „Мерцедес 820“ бордови, багер „JCB ЗХС“, „KAMATSUR15“, дизел агрегат 55 kW, багер „HIDROMEK“, багер „KAMATSU 45“, както и друга информация. РЕ е посочил, че не били представени пътни листа и справки за изразходвано и изписано гориво за месеците, в които били издадени процесните фактури. Направен е анализ на наличната информация за строителните обекти, на които РЛ извършвало дейности през периодите м. 07, м. 02 и м. 11.2020 г. и е прието, че с оглед местонохождението на обектите – [населено място], [община], общ. Велико Търново, [населено място], нямало резон за нуждите на строителната техника, ползвана на тези обекти, горивото да бъде зареждано от бензиностанция в [населено място]. Предвид изложеното, ревизиращият екип достигнал до извод, че отчетените разходи за гориво по фактури № № **********/31.07.2020 г., **********/31.08.2020 г., **********/30.11.2020 г. – 16 013.91 лева без ДДС, издадени от „Майдекс“ ЕООД, се явяват несвързани с дейността, съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради което този вид разход на посочената стойност не е признат за такъв. Поради този извод финансовият резултат на РЛ е преобразуван, вследствие на което е определен корпоративен данък за 2020 г. за довнасяне – 1 601.39 лева с лихва 405.61 лева (стр. 28).

С РД не е установен корпоративен данък за довнасяне за 2021 г.

 

Констатациите по Закона за данъка върху добавената стойност са следните:

За м. 10.2018 г. (стр. 32) е посочено, че във връзка с издадените от „Неви 83“ ЕООД фактури (№ № 907/17.10.2018 г., 908/17.10.2018 г., 909/18.10.2018 г.) на „Строителна компания 13“ ООД (отчетени като разход от РЛ), с предмет на доставка банани – 2500 кг., ябълки – 3200 кг., портокали – 1160 кг., киви – 520 кг., домати – 2250 кг., лук – 2005 кг., краставици, моркови – 520 кг. и зеле – 430 кг., не били представени доказателства от страна на ревизираното дружество, че отчетените разходи имат характер на социален разход. За периода не било установено начисляване на данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО, като същият подлежал и на деклариране в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. От друга страна, не се установило извършването на последващи облагаеми доставки на горепосочените стоки. Във връзка с изложените обстоятелства ревизиращият екип не признал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите общо в размер на 3 551.50 лева, съответно определил сумата за дължима на бюджета, ведно със съответната лихва.

За м. 11.2018 г. (стр. 33) констатациите за издадена от „Неви 83“ ЕООД фактура (№ 933/30.11.2018 г.) на „Строителна компания 13“ ООД са идентични, поради което за този период ревизиращият екип не признал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата в размер 347.40 лева, съответно определил сумата за дължима на бюджета, ведно със съответната лихва.

За м. 03.2019 г. (стр. 33 и 34) е посочено, че за закупеното гориво по Фактура № 483/28.02.2019 г., издадена от „Майдекс“ ЕООД, чийто обект се намирал в [населено място], не били представени пътни листа и справки за изразходвано и изписано гориво за месеца, за който била издадена фактурата, като с оглед местонохождението на строителните обекти – [населено място] и [населено място], нямало резон за нуждите на строителната техника, ползвана на горепосочените обекти, горивото да бъде зареждано от бензиностанция в [населено място]. В хода на производството от страна на „Строителна компания 13“ ООД не били представени изисканите документи, доказващи разходването на закупеното гориво и ползването му за нуждите на икономическата дейност. По тези съображения ревизиращият екип не признал правото на данъчен кредит по посочената фактура в размер на 837.62 лева, съответно определил сумата за дължима на бюджета, ведно със съответната лихва.

За м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 10 м. 12 – 2019 г., м. 08, м. 10, м. 12 – 2020 г. (стр. 34 - 45) констатациите за издадени от „Майдекс“ ЕООД фактури на „Строителна компания 13“ ООД са идентични с изложеното в горния абзац, поради което за този период ревизиращият екип не признал правото на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 492/31.03.2019 г., 507/30.04.2019 г., 519/31.05.2019 г., 532/30.06.2019 г., 594/31.10.2019 г., 605/30.11.2019 г., **********/31.07.2020 г., **********/31.08.2020 г., **********/30.11.2020 г., в размери съответно на 970.96 лева, 1 194.52 лева, 1 375.75 лева, 1 427.99 лева, 1 590.80 лева, 421.73 лева, 1 504.17 лева, 1 017.10 лева, 681.50 лева, съответно определил сумите за дължими на бюджета, ведно с лихвите.

В РД (стр. 40 и стр. 45) е посочено, че не се признава правото на приспадане на данъчен кредит по фактури № 0…033/31.10.2019 г. и № 0.00038/05.02.2021 г., тъй като в тях не били описани поотделно артикули и количество (към последната липсвала и спецификация), предметът на доставката бил описан общо като строителни материални – брой и труд, респективно не отговаряли на изискванията на чл. 71 от ЗДДС, като непризнатите размери са съответно 240.04 лева (така общо непризнатия размер за м. 10.2019 възлиза на 1 830.84 лева, представляващ сбор от 1 590.80 и 204.04) и 360 лева.

В заключение, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, с РД е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове и периоди, и лихвите за просрочие към тях така, както е подробно описано в табличен вид в доклада.

Ревизионният доклад е връчен по електронен път на 24.10.2023 г., изтеглен от имейл *********@***.**, видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 75).

На 02.11.2023 г. срокът за подаване на възражение против РД е бил удължен от 01.12.2023 г., видно от Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на доказателства по Ревизионен доклад № Р-16002623002728-РУС-001/02.11.2023 г. (л. 706).

На 01.12.2023 г. в офис Хасково на ТД на НАП – Пловдив под вх.№ ВХК8324/01.12.2023 г. е било заведено Възражение (л. 34, 754, 796) срещу РД, в което РЛ е изразило несъгласие с констатациите в доклада. Като приложения към възражението са били представени: приемно-предавателни протоколи; сменни рапорти за м.03-07, 10 и 12.2019 г. и м. 8, 10 и 12.2020 г.; трудови договори, списъци за раздадена храна за м. 09-11.2018 г.; ведомости за заплати за м. 09-11.2018 г. (л. 758 - 790).

На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на така съставения РД, е издаден Ревизионен акт № Р-16002623002728-091-001/13.12.2023 г. от С. А. Г. - на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и Ц. С. Д. - на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.

В ревизионния акт, относно фактурите, издадени от „Никеърклима“ ЕООД на „Строителна компания 13“ ООД за строителни материали, без описание в тях на вида на стоките по отделни артикули и количество, органите по приходите са посочили, че с възражението против РД ревизираното дружество представило 4 бр. приемно-предавателни протоколи с изпълнител „Никеърклима“ ЕООД на строителни материали за обект „Сграда за търговия с текстил с административно-битова и производствено-складова част и гараж за ведомствени автомобили“, местност „Чупките“ в землището на [населено място]. При извършения преглед на първичните счетоводни документи в офиса на дружеството, по спорните фактури не се установили придружаващи документи – описи, приемно-предавателни протоколи и др. От страна на РЛ били предоставени копия на цитираните фактури, а посещението било документирано с Протокол (Кд73) № 1858730/27.09.2023 г. Във връзка с изложеното, новопредставените документи не били кредитирани от органите по приходите, като е прието, че същите били съставени за целите на ревизионното производство.

Относно разходите за гориво – дизел, по фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД, органите по приходите са посочили, че представените към възражението документи – сменни рапорти, не се кредитират, тъй като същите били съставени за целите на ревизионното производство.

Относно издадените на РЛ фактури от „Неви 83“ ЕООД органите по приходите приели, че от предмета на фактурите, включващи банани, ябълки, портокали, киви, домати, лук, краставици, моркови и зеле ставало ясно, че не представляват разходи за безопасни и здравословни условия на труд за работниците и служителите, поради което възражението не променяло фактическата обстановка и следвало да бъде оставено без уважение.

В резултат на направения анализ и преценка на законосъобразността на извършените процесуални действия, събраните доказателства в хода на ревизията, направените констатации и изводи, установената фактическа и правна обстановка, подробно изложени в констатациите на РД, с РА са определени задължения по видове и периоди, съобразно направените констатации в РД. Отбелязано е, че е установена фактическа грешка в констатациите в РД и Таблица 1 за м. 02.2021 г. относно отказания данъчен кредит в размер на 360 лв. по Фактура № 38 от 05.02.2021 г., издадена от „Никеърклима“ ЕООД. По тази фактура ползваният данъчен кредит бил в размер на 320 лева, във връзка с което в тази част РД е изменен.

Общата сума по РА на установените задължения възлиза на 34 381.87 лева – главници и лихви, както следва: 15 481.06 лева – ДДС и 6 992.09 лихви; 8 470.78 – корпоративен данък и 3 437.94 лихви.

Ревизионен акт № Р-16002623002728-091-001/13.12.2023 г. е връчен на ревизираното лице по електронен път, изтеглен от имейл *********@***.** на 08.01.2024 г., видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 29).

Ревизионният акт е обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК с Жалба вх. № ВКХ-508, подадена на 18.01.2024 г. (л. 876), от „Строителна компания 13“ ООД до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е постановил Решение № 110/18.03.2024 г. (л. 12, 865), с което потвърдил обжалвания РА № Р-16002623002728-091-001/13.12.2023 г. в частта на допълнително установени задължения: Непризнат данъчен кредит – 14921.02 лева с лихва 6779.42 лева, Корпоративен данък за 2018 г. – 1949.45 лева и с лихва 972.32 лева, Корпоративен данък за 2020 г. – 1601.39 лева с лихва 433.04 лева, изменил РА в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2019 г. от 4029.70 лева на 3909.68 лева, ведно с прилежащите лихви от 1498.29 лева на 1453.67 лева, и го отменил в частта на допълнително установените задължения: Непризнат данъчен кредит за м. 10.2019 г. – 240.04 лева с лихва 104.52 лева, Непризнат данъчен кредит за м. 02.2021 г. – 320.00 лева с лихва 108.15 лева, Корпоративен данък за 2017 г. – 890.24 лева и с лихва 534.29 лева.

Решението си административният орган е мотивирал със следното:

Относно задълженията по ЗДДС, са споделени напълно доводите и аргументите, въз основа на които било отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, ограничаваща правото на данъчен кредит, в случаите, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, за спорните фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД и „Неви 83“ ЕООД. Твърденията на жалбоподателя за наличие на достатъчно приложени от него доказателства, удостоверяващи покупката за целите на икономическата дейност и съответно изписването на гориво по спорните (10 бр.) фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД, били неоснователни. Не били представени никакви доказателства за разходване на въпросните количества горива. Представената заповед за определяне на разходните норми на отделните машини и транспортни средства не доказвала, че именно фактурираните от „Майдекс“ ЕООД горива били вложени в строителните обекти на дружеството. От приложените към преписката документи било видно, че гориво – евродизел, било закупувано, като за него било признато правото на приспадане на данъчен кредит, от бензиностанции на „ОМВ България“ ООД, „Европетрол“ ЕООД, „Лукойл-България“ ЕООД, „Петрол“ АД, „ЕКО България“ АД и др., които били в близост до строителните обекти на дружеството, противно на твърдяното от жалбоподателя. Нещо повече, с оглед принципа на обективност по ДОПК, ревизиращият екип приел разхода (направен на тези бензиностанции) и признал правото на приспадане на данъчен кредит за покупка на гориво, включително по фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД, когато „Строителна компания 13“ ООД имала обект в района на [населено място], а именно през м.06.2019 г. През този период РЛ извършвало преустройство на ремонтна работилница в района на бензиностанцията. В тази връзка от страна на „Строителна компания 13“ ООД били издадени фактури за СМР № 99/10.06.2019 г. – за аванс 15 000 лева с начислен ДДС – 3 000 лева и Фактура № 104/10.07.2019 г. – окончателна за 8333.33 лева с начислен ДДС - 1 666.67 лева.

По отношение на непризнатия данъчен кредит за покупка на плодове и зеленчуци по 4 броя фактури, издадени от „Неви 83“ ЕООД, правилно органите по приходите не кредитирали представените от РЛ доказателства. Приложените списъци на работници касаели два от ревизираните периоди – м. 10 и м. 11.2018 г., когато „Строителна компания 13“ ООД била получател на фактури за покупка на подове и зеленчуци. Съгласно чл. 285, ал. 1 от КТ, на работниците и служителите, които работили в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурявал безплатна храна и/или добавки към храната. Разпоредбата уреждала правото на безплатна храна и противоотрови, които се предоставяли на работещите в условията с вредни за здравето последици. Безплатната предпазна храна имала за цел да неутрализира влиянието на определени вредни за човешкото здраве фактори и целяла физиологично подпомагане на работника или служителя срещу влиянието на работната среда. Уредбата била доразвита в Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/добавки към нея. На безплатна храна имали право работещи при условията на специфичен характер и специфична организация на труда, изчерпателно изброени в чл. 2 и то само за дните, когато работели при тези условия. Видно било от чл. 2, ал. 1 на Наредба № 11, под специфичен характер на труд се разбирала работа под земята в мини, геологопроучвателни обекти, минно строителство, подземни ВЕЦ, водолази, среда на йонизиращи лъчения, при много високи (над 30 градуса) и при много ниски (под -10 градуса) температури, в лечебни заведения и други вредни условия. За специфична организация на труда според чл. 2, ал. 2 на Наредба № 11 се считала: т. 1. работници/служители, ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа; т. 2. работещи на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време; т. 3. работещи в производства с непрекъсваем процес на работа; т. 4. работещи в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене. Жалбоподателят твърдял, че в конкретния случай негови работници работели в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене, поради което била изпълнена разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 11. Следвало обаче да се има предвид, че съгласно дадените указания от Министерство на труда и социалната политика в Указание № ПК 25-3 от 31.08.2008 г., безплатна храна и/или добавки към нея получавали работниците и служителите, които работели в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Тези две условия трябвало да са налице кумулативно, съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда, за да имал задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Съгласно Наредба № 11, работодателят трябвало да определи с писмена заповед работниците и служителите, които имали право на безплатна храна и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към нея. За определянето на подходящите за конкретните условия на труд храна и/или добавки към нея, работодателят следвало да се консултира със службата по трудова медицина. В случая, от една страна, не били налице доказателства за кумулативно изпълнение на двете условия (специфичен характер на труд и специфична организация на труда), от друга страна – нямало изготвена заповед от управителя на предприятието, съгласувана със служба по трудова медицина, към която да бил приложен списък на работниците, имащи право на безплатна подходяща за условията на труд храна. Жалбоподателят закупил банани – 2 650 кг, ябълки – 4 007 кг, портокали – 1 910 кг, киви – 520 кг, домати – 2 250 кг, лук – 2 005 кг, краставици – 2 250 кг, моркови – 520 кг и зеле – 430 кг на стойност 66 132,84 лв. (с вкл. ДДС) и твърдял, че същите били раздадени като безплатна храна на 6-8 души (приложени списъци) за два месеца, без да били изпълнени условията на Наредба № 11, тоест били извършени безвъзмездни доставки в полза на трети лица.

Предвид гореизложеното, при липса на доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите, правилно било отказано правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по спорните фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД и „Неви 83“ ЕООД.

РА бил незаконосъобразен в частта за отказан данъчен кредит в размер на 560.04 лева, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, по 2 броя фактури, издадени от „Никеърклима“ ЕООД, с предмет на доставки строителни материали, тъй като с подаденото възражение към РД аргументът на органите по приходите за липса на реквизити във фактури № 33/31.10.2019 г. на стойност 1200.20 лева с начислен ДДС 240.04 лева и № 38/05.02.2021 г. на стойност 1600 лева с начислен ДДС - 320 лева, бил оборен, предвид приложените към възражението приемно-предавателни протоколи, съответстващи (по стойност) на цитираните по-горе фактури, в които подробно били описани видът и количеството на вложените материали и труд. Поради това РА следвало да бъде отменен, ведно с прилежащите лихви, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 240.04 лева за данъчен период м. 10.2019 г. и 320 лева за данъчен период м. 02.2021 г.

 

Относно задълженията по ЗКПО:

Неправилно и незаконосъобразно бил увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството за 2017 г. и 2019 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съответно в размер на 8902.34 лева и 1200.20 лева. Това било така, защото предвид съдебната и административната практика, не било оправдано да не се признават за данъчни цели разходи само и единствено на основание липса на реквизити във фактури – в случая по Фактура № **********/29.09.2017 г. с предмет материали за работа и стойност 5 138.54 лева и Фактура № **********/31.10.2017 г. за покупка на строителни материали и стойност 3763.80 лева и Фактура № 0..00000033/31.10.2019 г. за продажба на стоки и труд на стойност 1 200.20 лева, издадени от „Никеърклима“ ЕООД. Още повече, че същите били допълнени от представените към тях съпътстващи документи (приемо-предавателни протоколи), които не били кредитирани от ревизиращия екип без конкретни фактически констатации и обосновка. Следователно, не можело да се счете за правилно и законосъобразно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 г. и 2019 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съответно в размер на 8902.34 лева и 1200.20 лева, като в тази част РА подлежал на отмяна за допълнително установените корпоративен данък и прилежащи лихви.

На следващо място, относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съответно в размер на 19 494.50 лева, 39 096.81 лева и 16 013.91 лева, липсвали конкретни доказателства, че процесните разходи за храни и горива били пряко относими към дейността на РЛ и надлежно документирани, тъй като в счетоводството на дружеството липсвали – не били съставяни и представени, документи в каква връзка, с каква цел, конкретно към кои приходи били съпоставими. От ревизираното дружество не били изготвени и предоставени документи за разходването на гориво, нито специфичната документация относно приложимостта на относимата наредба за безплатна храна, чрез които по безспорен и несъмнен начин да се документирало и доказвало, че спорните разходи били именно за дейността му, че били необходимо присъщи за нея и обосновани за данъчни цели. За да се признаели процесните разходи за гориво за документално обосновани и за свързани с дейността, следвало да са налице освен посочените фактури за придобиването му и надлежно съставени първични документи за изписването му. Наличието на документ за разход на горивото без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без първичен документ за разходването му, не били основание за признаване на разхода на гориво. Визираните документи били необходими с оглед установяване на реалния размер на разхода и дали същият бил относим към дейността, но същите следвало да отразяват реално и вярно стопанските операции, за които били осчетоводени разходите за горива, което в случая явно не било налице. Отделно от това, не били налице и годни доказателства за закупуването и раздаването на описаните плодове и зеленчуци в значителни размери именно като безплатна храна, съобразно изискванията и процедурата, предвидена в относимата наредба. Следователно, можело да се приеме, че не било доказано процесните разходи да били реално осъществени, документално обосновани и правилно отчетени съгласно счетоводното и данъчното законодателство, действително извършени във връзка с дейността на РЛ. С тях се целяло увеличение на общите разходи и съответно намаляване на отчетените печалби от тази дейност и дължимите данъци от тях. Жалбоподателят не ангажирал нови безспорни доказателства, които да оборят констатациите в РА и да доказват по несъмнен начин относимостта на процесните разходи към дейността му. Законодателят предвидил, че нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, било основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане. Предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД/РА, основателен бил изводът на органите по приходите за наличие на предпоставките за увеличение на счетоводния финансов резултат с процесните суми в годината на счетоводното им отчитане.

Решение № 110/18.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е връчено на ревизираното лице на 20.03.2024 г., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 864) и това не е спорно между страните по делото.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. В заключението и във връзка с първия поставен от жалбоподателя към вещото лице въпрос е подробно изследвано как е осчетоводено в счетоводството на жалбоподателя закупеното гориво по фактурите, издадени от „Майдекс“ ЕООД. Даден е и отговор на въпроса какви са приходите по строителни обекти, които „Строителна Компания 13" ООД е отчела от строителна дейност, извършена през периода м. 02.2019 г. - м.12.2020 г., като вещото лице е отговорило, че приходите, отчетени за периода от 01.02.2019 г. – 31.12.2020 г., са в общ размер на 2 421 058.40 лв. На въпрос какви разходи за гориво по строителни обекти е отчело дружеството за работа на машини, с които е извършена строителна дейност през периода 01.02.2019 г. – 31.12.2020 г., вещото лице е отговорило, че разходите за гориво са за 64 639 литра на обща стойност 98 887.63 лева, като на вещото лице не са били предоставени данни за отчитане на разхода за гориво по отделни обекти. На въпрос въз основа на какви документи е отчетено разходването на закупеното гориво и ползването му за нуждите на строителната дейност, вещото лице, след като е посочило, че принципно за тази цел следва да се вземат предвид фактури за закупуване на гориво, пътни листове, работни дневници (за строителна и специализирана техника), зарядни ведомости, карнети или талони за зареждане, актове за извършени дейности, счетоводни регистри, протоколи за проверка на нивата на гориво и др., уточнява, че в случая на експертизата била предоставена Заповед № 81/01.07.2019 г. на управителя на „Строителна компания 13“ ООД, с която били определени разходни норми на всички машини и Сменни рапорти за брой отработени машиносмени. На въпрос как е отчетена в счетоводството на жалбоподателя безплатната храна, която е раздадена и която е закупена по спорните по делото фактури, издадени от „Неви 83“ ЕООД, вещото лице отговаря, че безплатната храна е отчетена като разход за други външни услуги (сметка 602/15) на база издадени фактури от „Неви 83“ ЕООД и раздавателни протоколи. Стойността на безплатната храна възлизала на 18 439,40 лв.

При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото уточнява, че в случая дружеството е решило да отчете горивото общо, без аналитично разпределение по обекти, като не му били представени документи за разхода на гориво по отделни обекти. Спорните фактури били отчетени по сметка 302, но начинът на отразяване на изписването на материалите (горивата) оставал неизяснен. За отнасянето на горивото като разход липсвали счетоводни данни. По отношение на разходването на горивата, вещото лице уточнява, че принципно отчитането се извършва въз основа на различни документи, които гарантират прозрачност и отчетност. В случая обаче били представени само фактури и заповед на управителя на дружеството. Разходът на гориво бил даден от сборна оборотна ведомост, но самото осчетоводяване не било представено като счетоводни операции от счетоводната програма. Разходната норма на машините била определена от управителя със заповед, но не били представени документи, които да показват кой метод е използван и как били направени изчисленията. Вещото лице заяви, че не може да отнесе съдържанието на заповедта към никой от методите за измерване на реалния разход, тъй като нямало документи, които да показват кой метод е използван, как са направени изчисленията и какъв е разходът на всяка машина. Относно фактурите за храна на служителите, вещото лице заявява, че били представени доказателства – ведомости с подписи и график на дните, в които била раздавана храна.

По искане на жалбоподателя по делото бяха събрани и гласни доказателства. Свидетелят В. М. В., заяви в показанията си пред съда, че работил в „Строителна компания 13“ ООД от 2019 г. до септември 2024 г. като багерист, шофьор и кранист. Не бил закупувал лично гориво от бензиностанция „Майдекс“ в Симеоновград, но знаел, че негови колеги носели гориво в туби на обект в [населено място] колиби, Търновско, когато идвали на работа от понеделник до петък. Носели нафта за багера, защото машината нямала номер и била само за вътрешно ползване, не можела да се движи по пътищата. Колегите му, които носели горивото, били кофражисти от Симеоновград. Носели по 3-4 туби гориво всеки ден или през ден, в зависимост от работата на обекта. Свидетелят обяснил, че пренасянето на гориво от Симеоновград било по-удобно, защото най-близката бензиностанция била в Търново, а колегите му пътували ежедневно.

Свидетелят Г. Х. Х., заяви при разпита си в съдебно заседание, че познава управителя на „Строителна компания 13“ ООД от 20 години и че работи в дружеството от 2018 г. Същият потвърждава, че дружеството закупувало гориво от бензиностанция „Майдекс“ в Симеоновград, след като изградили автомивка там. Той лично участвал в строежа на автомивката и зареждал гориво по време на строителството. През 2019 г. работил на обекти в [населено място] колиби и в [населено място], където изграждал метални конструкции. На обект в [населено място] работила цялата фирма, като неговата бригада се занимавала с метални конструкции и облицовка. На този обект също се доставяло гориво от кофражисти от Симеоновград, които пътували ежедневно и носели гориво в 20-литрови туби. Уточнява, че горивото се доставяло от Симеоновград, защото в радиус от 30-40 км около обектите нямало бензиностанции, а колегите му пътували оттам.

Административен съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице с правен интерес срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, на основание разпоредбата на чл. 156, ал. 1, във връзка с чл. 155, ал. 2 от ДОПК и по аргумент от чл. 156, ал. 2 и, ал. 3 от ДОПК. Ревизионният акт (РА) е оспорен по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, който с мотивирано решение, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, е потвърдил частично същия.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е потвърдената с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив част от обжалвания ревизионен акт, а именно: непризнат данъчен кредит за ревизирания период в размер на 14 921.02 лева и лихва 6 779.42 лева, допълнително начислен корпоративен данък за 2018 г. – 1 949.45 лева и лихва 972.32 лева, допълнително начислен корпоративен данък за 2019 г. – 3 909.68 лева и лихва 1 453.67 лева, допълнително начислен корпоративен данък за 2020 г. – 1 601.39 лева и лихва 433.04 лева.

Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентните органи (органа, възложил ревизията, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция, и ръководителя на ревизията), съгласно чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, като неразделна част от него е и ревизионният доклад. По делото се съдържат доказателства за уведомяването на ревизираното лице за образуваното спрямо същото ревизионно производство, за предоставената му възможност да даде обяснения и да направи възражения, както и да представи доказателства с оглед изясняване на спорните факти и обстоятелства, като не е ограничено правото му на участие в производството. Представени са доказателства, с които се удостоверява валидността на квалифицираните електронни подписи на решаващия орган, на органа, възложил ревизията, на лицата, включени в състава на ревизиращия екип, поради което и предвид липсата на оспорване на валидността на електронните подписи съдът приема, че не са налице основания за прогласяване нищожността, съответно за отмяната на РА, съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ДОПК.

Ревизионен доклад № Р-16002623002728-092-001/24.10.2023 г. е съставен от определения със ЗВР екип от ревизори на 24.10.2023 г., при спазване на предвидения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от изтичане на определения срок за завършване на ревизията. Ревизионният доклад има предписаното в чл. 117, ал. 2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл. 117, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, докладът е връчен на ревизираното лице на 24.10.2023 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение и представи доказателства пред органите, извършили ревизията, от която същото се е възползвало, след удължаване на срока за депозиране на възражение, с подадено на 01.12.2023 г. възражение.

Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 13.12.2023 г., тоест в 14-дневен срок от подаване на възражението, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх. № ВКХ-508, подадена на 18.01.2024 г.) се е произнесъл с Решение № 110/18.03.2024 г.

Поради изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване на установената процедура, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на ревизионния акт.

По приложението на материалния закон:

Не се спори, че през ревизирания период жалбоподателят, като търговско дружество, е регистрирано за целите на ЗДДС лице. Основната дейност на дружеството е свързана с осъществяване на строителни дейности.

На първо място, спорът по делото е свързан с отказано право на приспадане на данъчен кредит по четири броя фактури, издадени от „НЕВИ 83“ ЕООД в периода от 17.10.2018 г. до 30.11.2018 г., а именно: Фактура № 907/17.10.2018 г. с данъчна основа 6 672,00 лв. и ДДС 1 334,40 лв.; Фактура № 908/17.10.2018 г. с данъчна основа 4 650,00 лв. и ДДС 930,00 лв.; Фактура № 909/18.10.2018 г. с данъчна основа 6 435,50 лв. и ДДС 1 287,10 лв.; Фактура № 933/30.11.2018 г. с данъчна основа 1 737,00 лв. и ДДС 347,40 лв. Предмет на доставка по горецитираните фактури са плодове и зеленчуци и по-конкретно - банани - 2 650 кг, ябълки - 4 007 кг, портокали - 1 910 кг, киви - 520 кг, домати - 2 250 кг, лук - 2 005 кг, краставици - 2 250 кг, моркови - 520 кг и зеле - 430 кг. Не се оспорва, че ревизираното лице е приспаднало пълен данъчен кредит по горецитираните фактури през месеците октомври и ноември 2018 г. Стойността на фактурите е отчетена като разход по счетоводна сметка 609 - други разходи, партида „безплатна храна“. Ревизиращите органи са преценили, че плодовете и зеленчуците, предмет на посочените фактури, не са свързани с икономическата дейност на дружеството, същите няма да бъдат обект на последващи облагаеми доставки, съответно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м.10.2018 г. - в размер на 3 551,50 лв. и за м.11.2018 г. - в размер на 347,40 лв., като е оспорено наличието на условията на чл. 285 от КТ - осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за работници и служители, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, съгласно Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването на основание чл. 285, ал. 2 от Кодекса на труда. Жалбоподателят, от своя страна, оспорва констатациите относно отказания данъчен кредит за закупените плодове и зеленчуци, като сочи, че са налице списъци на работниците, получили въпросните храни, както и протоколи за раздаване на храна, които според него удостоверяват предоставянето на безплатна храна на персонала. Според жалбоподателя, спорните количества плодове и зеленчуци имат характер на „безплатна храна", тъй като строителните обекти, на които тези лица работели, се намирали на отдалечени места, в които нямало заведения за обществено хранене, което според него представлявало наличие на специфична организация на труда, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 11/21.12.2005 г. Жалбоподателят твърди още, че естеството на дейността му – строителство на отдалечени места, налага осигуряването на безплатна храна за работниците, тъй като те нямат друга възможност за хранене през работното време.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, право на безплатна храна и/или добавки към нея имат работниците и служителите, работещи при условията на специфичен характер и специфична организация на труда, изчерпателно изброени в чл. 2 и то само за дните, когато работят при тези условия. Тази разпоредба е императивна и не допуска разширително тълкуване извън посочените в Наредбата хипотези. Видно от чл. 2, ал. 1 на горецитираната наредба, под специфичен характер на труд се разбира работа под земята в мини, геологопроучвателни обекти, минно строителство, подземни ВЕЦ, водолази, среда на йонизиращи лъчения, при много високи (над 30 градуса) и при много ниски (под -10 градуса) температури, в лечебни заведения и други вредни условия. За специфична организация на труда, според чл. 2, ал. 2 на въпросната Наредба, се счита: 1. работници/служители, ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа; 2. работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време; 3. работят в производства с непрекъсваем процес на работа; 4. работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.

В тази връзка важно е да се подчертае, че цитираните разпоредби не просто определят материалноправните предпоставки за предоставяне на безплатна храна, но и въвеждат строго формализирана процедура за това. Съгласно чл. 7 от наредбата, на основата на оценката на риска, работодателят след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд и писмено съгласуване със службата по трудова медицина с писмена заповед определя работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея. В заповедта се определя видът и стойността на храната и/или добавките към нея. Тази процедура има императивен характер и нейното неспазване води до неизпълнение на законовите изисквания за осигуряване на безплатна храна, дори когато са налице материалноправните основания за това.

Поставя се въпросът може ли спецификата на предмета на дейност на дружеството да се определи като "специфична" по смисъла на Наредба № 11/21.12.2005 г., който начин на работа задължава дружеството като работодател да предоставя безплатна храна на работниците и служителите си. За да се отговори на този въпрос, следва да се изследва дали конкретната дейност на жалбоподателя се вписва в някоя от хипотезите на чл. 2 от Наредбата – било то по отношение на специфичния характер на труда (ал. 1) или по отношение на специфичната организация на труда (ал. 2). Предвид представените по делото доказателства и твърденията на жалбоподателя, най-релевантна в настоящия случай е хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредбата – "работещи в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене", която съставлява специфична организация на труда. В тази връзка настоящата инстанция не възприема довода на административния орган, че следва да са налице кумулативно и двете условия (специфичен характер на труд и специфична организация на труда), предвид използваният съюз "и" в чл. 285, ал. 1 от КТ, който не сочи на кумулативност на изискванията за едновременно проявена специфика на характера и на организацията на труда, като в този смисъл е и утвърдената съдебна практика, включително Решение № 12171 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2018 г., VIII о., Решение № 1839 от 16.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2023 г., VI о.). Установява се и, че в случая се касае за лица, работещи в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене От друга страна обаче, безспорно е, че няма изготвена заповед от управителя на предприятието, съгласувана със служба по трудова медицина, която да определи работниците и служителите, които имат право на такава безплатна храна с оглед характера на труда, който извършват, а също вида и стойността на храната. В този смисъл е налице нарушение на императивните изисквания на чл. 7 от Наредба № 11/21.12.2005 г. Липсата на специална заповед на работодателя, която да бъде издадена след надлежно проведена процедура на консултации и съгласувания, както и да определя конкретните работници с право на безплатна храна, вида и стойността на храната, сочи на неспазване на задължителната процедура и неизпълнение на условията за предоставяне на безплатна храна съгласно приложимите нормативни разпоредби. Освен това, анализът на фактите по делото разкрива и други съществени несъответствия, които поставят под съмнение реалността на твърдяното предоставяне на безплатна храна. В случая посочените количества плодове и зеленчуци (2 650 кг. банани, 4 007 кг. ябълки, 1 910 кг. портокали и т.н.) са очевидно непропорционални на броя работници (видно от приетите списъци) и продължителността на периода, в който се твърди, че са предоставени (два месеца - октомври и ноември 2018 г.). Тези количества надвишават многократно разумното количество хранителни продукти, които биха могли да бъдат консумирани от работниците за посочения период, създават основателно съмнение за действителната цел на придобиването на тези стоки и поставят под въпрос реалността на раздаването им като безплатна храна на персонала. При направен подробен разчет на доставените количества храна спрямо броя на работниците и работните дни в посочения период става ясно, че придобитите хранителни продукти многократно надвишават обичайната консумация на един работник, дори при най-щедра оценка на необходимите хранителни продукти за едно лице на ден. Този факт, съчетан с бързоразвалящия се характер на стоките (пресни плодове и зеленчуци), поставя под основателно съмнение твърдението, че тези продукти действително са били предназначени за и са били предоставени като безплатна храна на работниците. Макар по делото да са приети списъци на работниците и протоколи за раздаване на храна, тези документи са създадени от самото дружество и не установяват безспорно действителното предаване и получаване на храната. Не са представени други доказателства, които да потвърждават реалното раздаване на храната, нито са представени доказателства относно начина на съхранение и разпределение на тези значителни количества бързоразвалящи се продукти. Липсва информация за начина на съхранение на храната до момента на раздаване, както и за начина на транспортирането й до отдалечените обекти. Всички тези обстоятелства, разгледани в съвкупност, допълнително поставят под съмнение реалността на твърдяното раздаване на храна на персонала и обосновават извода, че извършените разходи не са непосредствено свързани с осъществяваната от дружеството икономическа дейност по смисъла на ЗДДС.

На второ място, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по десет броя фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД с обща данъчна основа в размер на 55 110,62 лв. и ДДС в размер на 11 022,12 лв. Предмет на доставките е евро дизел Б6. За всички фактури, издадени от „Майдекс“ ЕООД, дружеството-жалбоподател е приспаднало пълен данъчен кредит. Спорът относно упражняването на правото на данъчен кредит по ЗДДС се концентрира върху въпроса дали закупеното от „Майдекс“ ЕООД количество гориво е използвано за целите на независимата икономическа дейност на жалбоподателя, с оглед правото на ползване на данъчен кредит. Жалбоподателят оспорва изводите на органите по приходите и твърдението за недоказаност на факта, че закупеното количество гориво е използвано за целите на дейността на дружеството, като твърди, че горивото е било използвано на строителните обекти на дружеството при работата със строителна техника, като в подкрепа на това си твърдение представя заповед на управителя на дружеството, определяща разходните норми на горива, както и сменни рапорти за процесните периоди. Органите на приходната администрация, от своя страна, вземайки предвид факта, че въпросните десет фактури и придружаващите ги множество фискални бонове установяват, че в един и същи ден на една и съща бензиностанция - в [населено място] е зареждано многократно гориво в малки количества и за кратък интервал от време, като същевременно на въпросните дати ревизираното лице е извършвало СМР на отдалечени от бензиностанцията обекти в [населено място], [населено място], [населено място], община Б. С. и [населено място], са приели, че са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за ограничаване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно цитираната законова разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Изхождайки от така заявените позиции на двете страни, настоящата инстанция намира, че в случая нито в хода на ревизионното производство, нито пред съда бяха ангажирани убедителни доказателства, които да установят използването на закупеното гориво за икономическата дейност на жалбоподателя. В тази връзка е необходимо да се отбележи следното:

Безспорен е фактът, че за признаване на разход за данъчни цели и за възникване на право на данъчен кредит, данъчно задълженото лице трябва да докаже не само придобиването на стоката, но и нейното реално използване за икономическата му дейност. В случая жалбоподателят се позовава на представените сменни рапорти и заповедта за определяне на разходни норми. Тези документи обаче са създадени от самото дружество и не могат да бъдат приети за достатъчно обективно доказателство сами по себе си за реалното използване на горивото в конкретните обекти. Липсват данни, установяващи движението на горивото от момента на закупуване до момента на използването му в конкретни строителни обекти - не са представени документи за получаване и съхранение на горивото, за транспортирането му, за предаването му на различните обекти и за изразходването му на всеки обект поотделно. В случая не се установява между жалбоподателя и "Майдекс" ЕООД да има заявки за доставка, приемо-предавателни протоколи, товарителници, експедиционни бележки, декларации за съответствие на качеството на течните горива и други към процесните фактури. Представените сменни рапорти (отразяващи извършените строителни работи за дадена смяна) не съдържат конкретни данни за горивото, използвано на отделните строителни обекти. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, разходите за гориво в дружеството са отчитани общо, без обвързване с конкретни обекти, което прави немъзможно установяването на пряката връзка между доставките на гориво и икономическата дейност на дружеството. Заповедта на управителя за определяне на разходни норми, от своя страна, не съдържа методика за изчисление на тези норми. Не са представени технически спецификации на машините или други документи, потвърждаващи установените норми. Това прави разходните норми необосновани от техническа гледна точка. На практика в дружеството липсва система за отчитане на реално отработените часове от всяка машина, което би било необходимо за точното изчисляване на разхода на гориво според посочените норми. Сменните рапорти съдържат обобщена информация без детайлизиране на часовете работа за всяка машина. Следва да бъде отбелязано, че определянето на нормите за разход на гориво е процедура, която приключва с утвърдена от управителя заповед с разходните норми и възможните им отклонения. Средни норми за разход на гориво по видове работа се утвърждават поотделно за всяка марка строителни машини. Тези норми подлежат на периодично преразглеждане. Това е базата, която следва да се вземе предвид при отчитането на разходите за гориво и нейното утвърждаване следва да е резултат от отчитането на множество фактори, подробно и изчерпателно посочени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като пътни листове, работни дневници (за строителна и специализирана техника), зарядни ведомости, карнети или талони за зареждане, актове за извършени дейности, счетоводни регистри, протоколи за проверка на нивата на гориво и др., каквито в случая безспорно не са налични. Следва да бъде отбелязано още, че транспортирането на горива в туби на големи разстояния (например от Симеоновград до Велико Търново) е икономически необосновано и противоречи на обичайната търговска практика. Разходите и рисковете при такъв транспорт надвишават потенциалните ползи от евентуално по-ниската цена или удобство. Твърдението, че в радиус от 30-40 км около обектите няма бензиностанции, е неправдоподобно за населени места като Велинград, Стара Загора или Велико Търново и не се кредитира от настоящата инстанция. От своя страна, събраните гласни доказателства не могат да компенсират липсващата документална обоснованост на разходите. Свидетелските показания имат само допълваща доказателствена стойност, но не могат да заместят документите, които данъчно задълженото лице е длъжно да създава и съхранява. Още повече предвид факта, че по делото не бе осигурено явяването като свидетели на нито едно лице от тези, за които се твърди, че на практика са осъществявали дейността по зареждане и пренасяне на горивото. В този смисъл в случая не може да се установи дали за икономическата дейност на дружеството са използвани именно тези количества горива и именно за тези строителни работи. Настоящата инстанция намира, че не бяха опровергани изводите на приходната администрация, че така закупеното гориво не е използвано за независимата икономическа дейност на ревизираното лице. В случая жалбоподателят не доказва по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки за ползване право на приспадане данъчен кредит в процесните периоди и по-конкретно, че закупените горива по процесните фактури са предназначени и използвани за осъществяваната от него икономическа дейност, поради което жалбата се явява неоснователна, респективно РА, в частта, с която е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е законосъобразен и обоснован.

Съгласно чл. 26, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Законодателят е въвел тази разпоредба с оглед принципа на данъчна неутралност и необходимостта от точното определяне на облагаемата печалба, като се изключат разходи, които нямат обоснована връзка с осъществяваната стопанска дейност. В конкретния случай, отчетените разходи, предмет на ревизионното производство, се отнасят до закупуване на храна и разходи за гориво. Както вече бе посочено, при анализа на събраните доказателства не се установиха достатъчно убедителни и категорични данни, че тези разходи са били извършени в пряка връзка с осъществяваната от „Строителна компания 13“ ЕООД търговска дейност. Данъчно задълженото лице не ангажира доказателства, които да обосноват необходимостта и функционалната връзка на тези разходи с обичайната стопанска дейност на дружеството, както в хода на ревизионното производство, така и при настоящото административно обжалване. В случая ревизираното лице не представи документи и други доказателства, които да установят, че процесните разходи за храна и гориво са били реално извършени за нуждите на дейността на дружеството, а не за лични или други, несвързани с дейността му цели. С оглед на това, органите по приходите правилно са приели, че тези разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели. Разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО има за цел да гарантира точното определяне на данъчната основа с оглед принципа на корпоративното данъчно облагане – само разходи, които генерират или поддържат приходи, следва да бъдат признати за данъчни цели, както и да предотврати практики, водещи до изкуствено увеличаване на счетоводните разходи и съответно до намаляване на отчетената печалба, което би довело до необосновано намаляване на корпоративния данък. Предвид изложеното, правилно е извършена данъчна регулация по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като съответните суми са изключени от признатите разходи за периода на счетоводното им отчитане.

В този смисъл настоящият съдебен състав споделя констатациите и изводите на ревизиращите органи, изложени в РД, съответно и в РА, във варианта, в който същите са възприети частично и доразвити от решаващия орган – директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив в постановеното от него Решение № 110 от 18.03.2024 г., като намира, че тези изводи са обосновани, правилни и законосъобразни, съобразени със събраните в хода на ревизията многобройни доказателства и обективно и задълбочено изследваната цялостна фактическа обстановка, при съобразяване с приложимите материалноправни разпоредби. Това налага крайния извод, че подадената жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело, същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, в полза на ответника по жалбата се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като искане за присъждането им е своевременно направено и предвид разпоредбите на чл. 161, ал. 1, предл. второ и трето от ДОПК, които регламентират, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид това, съдът намира, че на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на задълженията, които са предмет на обжалване в настоящото производство, възлиза на 32 019,99 лева. С оглед горното, приложима е нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Чл. 8, ал. 1 от Наредбата регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, каквото е и настоящото, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. Изчислено съобразно тази разпоредба, в полза на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 211.60 лева.

 

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ 13“ ООД, ЕИК : ********* седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 6300, [улица], представлявано от управителя Н. Г. К., срещу Ревизионен акт № Р-16002623002728-092-001/13.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е потвърден с Решение № 110/18.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ 13“ ООД, ЕИК : ********* седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 6300, [улица], представлявано от управителя Н. Г. К., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП, сумата в размер на 3 211.60 лв. (три хиляди двеста и единадесет лева и 60 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от настоящото решение, на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се връчи на страните по делото.