Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036
гр. Кюстендил, 27.04.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
в публично съдебно заседание на двадесети април, две хиляди
двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр.д. № 2329 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното
К.С.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес - чрез адвокатско дружество „Х., М., А.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление - гр. Петрич, ул. “Пере Тошев“ № 6, ет.1, е предявил против ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление-град
София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“ № 46, искове да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати
сумата от 2369.08 /две хиляди триста шестдесет и девет нула осем/лв., от която 2169.08 /две хиляди сто
шестдесет и девет нула осем/лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за исков период
15.11.2016 год.-15.11.2019 год., а сумата от 200.00 - двеста лева, представляваща сбора на
дължимата лихва за забава върху дължимите и незаплатени от ответника суми, явяващи се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.11.2016 год. до
15.11.2019 год., от момента когато сумите са станали изискуеми, начиная от 01.01.2017 год. до
15.11.2019 год., ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 15.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
С
Определение на съда от 10.03.2022г. спряното на осн. чл. чл. 631 ГПК във вр. с чл. 633 ГПК производство по делото бе възобновено.
В открито съдебно заседание
исковата молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а същото се
установява и от представените в него писмени доказателства (в т.ч. 37 бр.
платежни бележки – л. 44 до 79 от делото), че ищецът е изпълнявал длъжността
старши полицай-водач на служебно куче,младши инспектор Група за охрана на
Държавната граница на ГПУ-Олтоманци при РД“Гранична полиция“-Драгоман,която е
структурно подчинена на ГД“Гранична полиция“-София.
От представените 37 бр.
платежни бележки на л. 44 до 80 от делото се установяват начислени в полза на
ищеца плащания за период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г.
Приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.Т. установява брой
отработени нощни часове от ищеца за процесния период – 1422, при брой смени –
178. Експертът сочи, че платеният извънреден труд на ищеца е изчислен като
разлика между реално наработените часове и съответната норма, както и че при
заплащането на извънредния труд работодателят не е приравнявал нощния труд към
дневен. Затова се сочи, че експертизата начислява като извънреден труд – изцяло
приравнения нощен към дневен, когато нормата за тримесечие е изпълнена. При посочените
разяснения вещото лице определя сумата дължима за извънреден труд на 1393.28
лв. при дължима лихва за процесния период от 158.04 лв. Дължимите суми при
изчисляване на извънреден труд без съобразяване с нормата за тримесечие
експертът определя на 1448.34 лв. главница и 170.49 лв. лихва Накрая, вещото
лице сочи, че извънредният труд, положен и изчислен без да бъде предвиден
приравнен нощен към дневен труд с коефициент 1.143 е платен на ищеца К.П..
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира
следното:
Между страните няма
спор, че ищецът е служител в ответната дирекция, че е изпълнявал задълженията
си на смени по предварително утвърдени графици, че част от смените са били
нощни с продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковия период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съдът счита,че в казуса следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на
лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.
Настоящият състав, като съобразява
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и
неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението, счита че служителите от МВР не могат да се
третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и служители предоставящи
наемен труд, поради което и въпреки че в исковия период липсва изрична
регламентация в специалната уредба на МВР, то положеният от ищеца в рамките на
дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ.
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. /час.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и
неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се
допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В съответствие със законовата
делегация в цитираната разпоредба от министъра на вътрешните работи са издадени
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и предвиждат, че
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа. Само в първата Наредба от 11.08.2014 г.
чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време,
общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143. В останалите
две Наредби от 2015 г. и от 2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за преизчисляване на часовете положен нощен
труд със съответен коефициент. За процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019
год. са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. Към настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по
адм. д. № 8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Настоящият състав не споделя направеното от
ответника възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл. 67, ал. 3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след
като в др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР
са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл. 187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. /,съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР
възпроизвежда текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков период ,
т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение
следва да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Заключението на вещото лице по приетата като неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, установява
основателността на исковите претенции в двете й части - за главница и мораторни
лихви, но до установения според експерта размер при
приложимост на коефициент 1,143, а именно – 1448,34 лв. – главница и 170,49 лв.
– лихва за процесния период.
Не се спори по делото също така, че отработените от ищеца часове на смяна и
съответно за отчетния период от три месеца надхвърлят определената норма
часове, който извод следва от обстоятелството, че работодателят му е заплатил
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, което е било
определено, без да е било извършено превръщане на отработените нощни часове в
дневни.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащането на
държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени частично, поради което
разноски се следват и на двете страни. Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в общ размер на 720,00 лв., от което съобразно уважената част от
иска му се следват такива в размер на 491,98 лв. На ответника също се следват
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същият е представляван от юрисконсулт,
комуто съдът, с оглед фактическата и правна сложност на делото определя
възнаграждение в размер на 200,00 лв. От него съобразно отхвърлената част от
иска на ответната дирекция се следват разноски в размер на 63,34 лв.
На следващо място съобразно уважената
част от исковата претенция ответникът дължи заплащане на държавна такса.
Последната съдът определя на 136,76лв., формирана като сбора на държавните
такси по двата обективно съединени иска, а именно: 86,76 лв. по иска за
главницата и 50.00 лв. по този за мораторната лихва. От тази сума съобразно
уважената част от претенцията ответникът дължи 93,45 лв. За вещо лице от бюджета на съда е платено възнаграждение
в размер на 220.00 - двеста и двадесет лева, което също следва да се възложи в
тежест на ответника съобразно уважената част от исковете, а именно – сума от 150,33 лв., както и сумата от 5.00-пет лева, представляваща държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително
събиране на горните суми.
Съдът не ще допусне
предварително изпълнение на решението в частта му за главницата, тъй като макар
същата да представлява дължимо възнаграждение то срещу държавни учреждения,
каквото е настоящото, не се допуска предварително изпълнение – арг. от чл. 243,
ал.2 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и
адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на К.С.П., ЕГН ********** *** сумата от 1618.75
/хиляда шестстотин и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/лв., от която: 1448,34
лв. /хиляда четиристотин четиридесет и оесм лева и тридесет и четири
стотинки/лв.,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 257 часа за исков период 15.11.2016 год. -
15.11.2019 год., както и сумата от 170,49 – сто и седемдесет лева и
четиридесет и девет стотинки, представляваща сбора на дължимата лихва за забава
върху дължимите и незаплатени от ответника суми, явяващи се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.11.2016 год. до
15.11.2019 год., от момента когато
сумите са станали изискуеми, начиная от 01.01.2017 год. до 15.11.2019 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда (15.11.2019г.) до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска за горницата над 1448,34 лв. до пълно
претендирания такъв за главница от 2169,08 лв. и иска за горницата над 170,49
лв. до пълно претендирания такъв за лихва от 200.00 лв.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46 да заплати на К.С.П., ЕГН ********** *** сумата от 491,98 лв.
(четиристотин деветдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), сторени
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА К.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление -
град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46 сумата от 63,34 лв. (шестдесет
и три лева и тридесет и четири стотинки), сторени съдебно-деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление-град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 93,45 лв. (деветдесет
и три лева и четиридесет и пет стотинки) – държавна такса; 150,33 лв. /сто и петдесет лева и тридесет и три стотинки/лева,
представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице, а така също и 5.00 - пет лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай на принудително събиране на горните суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му – арг. от
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: