№ 287
гр. Смолян, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Боряна Д. Иброва
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500422 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 2798/28.03.2025г
от Регионална дирекция “Гранична полиция“ - Смолян, представлявана от
ИИв. Ст. - ВПД Директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт
М. Хр., против решение № 76 от 12.03.2025г., постановено по гр. дело № 37
по описа за 2025г. на Районен съд – Смолян, поправено с решение №
304/15.07.2025г по отношение надлежното наименование на ответника –
жалбоподател, с което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян, гр.
Смолян, бул. България № 1, е осъдена да заплати на В. В. М. ЕГН **********
гр. Златоград сумата 2 329,09 лв. - неизплатено възнаграждение за положения
от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
периода от 01.05.2022г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва от
08.01.2025г. до окончателното й изплащане, и сумата 370,73 лв. - обезщетение
за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода
01.06.2022г. – 07.01.2025г. Със същото решение РД Гранична полиция при
МВР гр. Смолян е осъдена да заплати на В. В. М. разноски по водене на
делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на
1
Районен съд - Смолян в полза на бюджета на съдебната власт - 150 лв.
разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на
157,99 лв.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че за
положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални
нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по
делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ,
поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия, в
хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца
за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен
от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл. 9 от
НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който счита, че не може да намери
приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е
изцяло неоснователна. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2020г. от
15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС,
постановено по тълкувателно дело № 1/2020г., с което съдът е приел, че при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9
ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през
процесния период Наредба № 8121з776/2016г.; Наредба № 8121з-36/2020г.;
Наредба № 8121з-1174/2020г.; Наредба № 8121з1353/2020г. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов
период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощният труд, който
ищецът е полагал, е 8 часа. В обжалваното съдебно решение изрично е
посочено обстоятелството, че съгласно изменението на ЗМВР в ДВ, бр.
60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. С приетата
нова ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР е регламентирано, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта по ал. 1 или с коефициент 1. В тази връзка намира, че неправилно и
незаконосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че
липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за
нощен труд или което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
2
време по отношение на държавните служители в МВР и в тази връзка
неправилно е счел, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСРЗ/. Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Първоинстанционният съд е счел, че
възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. За служителите на МВР, за които се
прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, счита, че е
установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг. чл.
187, ал. 1 и ал. З от ЗМВР). Твърди, че различието на двете правни уредби е
обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените
отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Счита, че
тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение
обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал. 2 от КТ извънредният
труд е изрично забранен и не може да надвишава 150 ч. годишно в хипотезите
на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР
съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други
извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми
до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Намира, че тези
различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на
конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните
условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в
сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите
държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица
компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения,
включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни
служители се ползват. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал още
едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно
основание, относимо към извънреден труд. Намира, че неправилността на
решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с
3
която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Търси се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което претенцията се отхвърли изцяло. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от В. В. М. чрез адв. Орм..
Счита, че не е спорно по делото, че ищецът работи по служебно
правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „Гранична полиция" град
Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, в Граничен
полицейски участък гр. Златоград на длъжност „старши полицай". Изпълнява
служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12
часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време,
като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа. Със
заключение на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза е
установено, че за процесния период ищецът е положил общо 1 224 часа нощен
труд. Твърди, че положените часове нощен труд за процесния период не са
преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с
коефициент 1,143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. Така,
положените общо 1224 часа нощен труд, приравнени към дневни часове, са
общо в размер на 1 399 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за положен нощен труд, изчислена на база часова работна
заплата, увеличена с 50 % надбавка за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2024 г.,
е в размер на 2 329,09 лева. Законната лихва върху дължимата сума за
извънреден труд е в размер на 370,73 лева. Съображенията на ответника във
въззивната му жалба се свеждат до несъгласие с правните изводи на районен
съд - Смолян за наличие на непълнота в Закона за МВР относно
преизчисляването и заплащането на нощния труд, полаган от държавните
служители в системата на МВР и за приложимост на разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че
тези възражения във въззивната жалба са неоснователни. За да прецени дали е
налице неравно третиране на служителите на МВР с работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, PC
- Смолян е направил анализ на правната уредба на нощния и извънредния
труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и е извършил
сравнение с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови
нормативни актове. Съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 - дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 на
чл. 140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници
и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Ал. 3
разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и
4
служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи
условия за ефективно полагане на нощния труд. В чл. 143, ал. 2 от КТ е дадена
легална дефиниция на извънредния труд, а ал. 2 на същия член сочи, че
извънредният труд е забранен. Съгласно чл. 146, ал. 1 от КТ
продължителността на извънредния труд през една календарна година за един
работник или служител не може да надвишава 150 часа, а ал. 2 сочи, че с
колективен трудов договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В
чл. 262 от КТ е посочен размерът на заплащане на извънредния труд - 50 на
сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни;
100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за
работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата в редакцията
към релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от
0,25 лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл. 8 от
Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от
минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един
лев. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния
служител вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч.
до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения извънреден труд се заплаща
допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху
индивидуалната основна заплата, в размер 50 % върху индивидуалната
основна заплата. Твърди, че тези размери не са променяни в следващите
редакции на наредбата. И по трите разглеждани закона на работниците или
служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна
или тяхната равностойност. Твърди, че сравнителният анализ на нормативната
уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в
ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите,
регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на
работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на
този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови
правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например, освен че в КТ
нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този
нормативен акт предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната
работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със
Заповед № 8121з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази
сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се
определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който
механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е
5
по-високо от 1 лев на час. С последното изменение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час
ограничението на нощния труд според КТ. Така се прави извод, че частен
охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и
извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-
благоприятно от служителя на МВР. Счита, че същото се отнася и за горските
инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената
компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР,
съществувала в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 2 8121з-407/11.08.2014 г., не е
възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка счита, че не
може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е
предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и
изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица
други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на основния платен
годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим
на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187,
ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Намира, че следва да се приеме, че по ЗМВР не са
предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време
за нощен труд. Придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл.
181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл. 185, ал. 1, чл.
186, чл. 186а, чл. 187, ал. 5, 6 и 7, чл. 189, чл. 190, чл. 191, чл. 233 и чл. 234, чл.
238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО, се ползват от всички държавни служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд,
работейки на смени. Описаните придобивки не могат да бъдат определени
като „компенсаторни механизми", като „други мерки за защита" в смисъла,
посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото дело - те не са насочени
специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито
пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд". Счита, че следва
да се отчете също, че размерите на минималната междудневна почивка и
непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано
изчисляване на работното време по КТ (чл. 152 —153), и по Наредба 8121з-
922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са еднакви. На практика, нито в Закона за МВР, нито в
мотивите за изменението му, са посочени причини, които да обосновават
необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен
труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния
към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са
6
свързани с допустима от закона цел. Или, ако се вземе предвид отново
регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧОД, (който
препраща към КТ за уреждане на трудовите правоотношения с тези
служители), остава без отговор въпросът на базата на какъв разумен критерий
трудовите правоотношения на служителите на МВР относно нощния труд са
уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения,
свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител. Счита, че, както
сочи СЕС в своето решение по преюдициалното запитване, макар че чл. 8 и
чл.12, буква "а" от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената
за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Твърди, че на 29.07.2024 г. е постановено определение на Съда на ЕС,
шести състав, по „Преюдициално запитване — Социална политика -
Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 12, буква
а) — Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз —
Безопасност и здраве на полагащите нощен труд — подходяща за естеството
на работата им защита на работниците, които полагат нощен труд — Полицаи
и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд — работници от
публичния и работници от частния сектор — Равно третиране", което има
пряко значение за разрешаване на висящия между страните спор. С това
определение СЕС приема, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и
целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне
до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел (в този смисъл
решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението", С-262/20, EU:C:2022:117, т. 79 и цитираната
практика). В заключение СЕС приема, че член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31
от Хартата на основните права на ниския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група
работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по
охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
7
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени
към работниците от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. По втория
поставен от запитващата юрисдикция въпрос СЕС приема, че член 12, буква а)
от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допуска прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий. Затова се счита, че
поради приоритета на европейското право над националното въззивният съд
не следва да съобразява дадените разяснения в цитираното в жалбата ТР.
Поддържа се, че приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
противопоставя на факта, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки
отработен час през нощта по начина, по който е отчел този труд. През исковия
период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Поради това при подобна празнота в специалния закон
следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната
продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно
отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143. Това на практика
би означавало, че в рамките на специалния закон категорията служители,
чието работно време се отчита подневно и категорията служители, чието
работно време се отчита сумарно, биват третирани различно, като работещите
на смени са по-неблагоприятно третирани в сравнение с работещите на
нормално работно време. При това положение нормата на чл.187, ал.1, изр.2
от ЗМВР не следва да се прилага от съда като противоречаща на чл. 12 и
членове 20 и 31 от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права, а за двете категории служители следва да се прилага чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ. Поради всичко изложено се иска обжалваното решение да бъде
потвърдено ведно със законните последици.
СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде
разгледан по същество.
8
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Не се оспорват следните фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд: че в процесния период ищецът е работил по
служебно правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „Гранична
полиция" град Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, в
Граничен полицейски участък Златоград на длъжност „старши полицай", че е
изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с
продължителност от 24 часа, съгласно утвърдени месечни графици и
протоколи, както и че е полагал нощен труд за периода 01.05.2022г. до
31.12.2024г. по утвърдени графици за отчитане и протоколи, предоставени на
вещото лице и съобразени при изготвяне на експертизата.
Не се оспорват и кредитираните от районния съд експертни изводи, че за
процесния период ищецът е положил общо 1 224 часа нощен труд, като при
преизчисление на тези часове в дневни с увеличаващ коефициент от 1,143 %
допълнително му се следва сума от 2 329,09 лв. по часовите ставки за
отделните месеци.
Спорът е правен и се състои в това следва ли при отчитане на
извънредния труд, положен от ищеца в процесния период, да се прилагат
разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ, в който случай би следвало да
се приложи увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната
уредба, както счита ищецът и за която няма спор, че не е била прилагана през
процесния период и в който случай би се полагало допълнително
възнаграждение за положен нощен труд ведно с мораторна и законна лихва в
претендираните размери, съвпадащи с неоспорените изводи на вещото лице.
Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на
ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено
е, че липсва празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време
на служителите в МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА),
тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че
нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.
187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо
от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в
9
неговата "светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната
хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3
ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР
в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР,
се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1
ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови
норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните
актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да
определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително
в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две
предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по
КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното се реализира за осъществяване на държавна
власт, т. е. касае се до различни, а не сходни по вид правоотношения.
Прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило
постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се
прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8
часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на
ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение
при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд - чл. 187, ал. 5 и 6
ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО,
пенсиониране при условията на I категория труд - чл. 69 КСО и др.
Така приетото тълкуване на закона не противоречи на правото на ЕС.
Според Решение на СЕС по дело С-262/20, разгледано и в тълкувателното
решение, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
10
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат определената в законодателството на държава - членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите
и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.
Изводите в Решение на СЕС по дело С-262/20 са споделени и в
Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, образувано по
преюдициално запитване от Окръжен съд - Смолян. Съдът на Европейския
съюз дава следните отговори на поставените въпроси: 1. Член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и членове 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват
в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група
работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по
охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2. Член 12,
буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните
права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по -
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий. При отговора на първия и втория въпрос в Определение от
29.07.2024 г. по дело С-435/2023 СЕС е мотивирал изводите си с възприетото
разрешение по дело С-262/20г. и въз основа на него е постановил
определението си. Ето защо следва да се приеме, че изводите в
определението по дело С-435/2023 на СЕС са в унисон с тези по дело С-
262/20г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР №
1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. Следователно, не би могло да се приеме,
че постановките в тълкувателното решение противоречат на вторичното
право на ЕС. Същевременно с приемането на тълкувателното решение
съдебната практика по тълкуването на правната норма на чл. 3 ЗМВР е
уеднаквена по задължителен за съдилищата начин /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/.
11
Следва да се посочи също, че след постановяване на тълкувателното
решение безпротиворечива е задължителната практика на касационната
инстанция по този въпрос /Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д.
№ 2332/2023г., Решение № 84 от 13.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. №
1066/2023г., Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
3285/2023г., Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2330/2023 г.,
Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023г., Решение №
220 от 4.04.2024г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023г., IV г. о., ГК, Определение №
549 от 8.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г., Решение № 84 от
8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023г., III г. о., Определение № 372 от
29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023г., IV г. о., Решение № 282 от
9.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 866/2023 г., III г. о., ГК и т.н./. Тя се запазва и
след постановяването на Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на
СЕС, като се приема, че не са налице основания, положените часове нощен
труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143, поради
което иск на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен /Решение № 525 от 13.08.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2329/2023 г., IV г. о., ГК; Решение № 234 от 28.04.2025г. на
ВКС по гр. д. № 2142/2024 г., III г. о., ГК/.
Съобразена със задължителната практика на ВКС, е и тази на останалите
окръжни съдилища в страната с изключение на ОС – Смолян. В тази връзка
следва да се посочи, че даденото от районния съд разрешение на практика
създава прецедент по отношение разрешаването на идентичен правен спор,
като води до неяснота как така относно едни служители на МВР по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд се прилагат
едновременно специалният закон и общият правен ред по КТ, а спрямо други
последният не се прилага. Прецедентното разрешаване на един и същи правен
спор по различен от останалите окръжни съдилища в страната и
задължителната практика на ВКС начин създава предпоставки за правна
несигурност, непредвидимост на съдебните актове по еднакви дела и
неравноправност на служителите на МВР, само някои от които /тези в района
на ОС – Смолян/ биха получили допълнително възнаграждение за положения
от тях нощен труд, а всички останали – не. Допускането на подобно
изключение крие риск от компрометиране доверието в правораздавателната
дейност на съда, която следва да е предвидима и единна, /еднакво третираща
страните по идентични дела/, както и от своеобразно „избиране на удобен
съд“, което е в разрез с прокламираните в ГПК основни начала, сред които са и
тези за законност и равенство.
Затова настоящият състав на съда, в неговото мнозинство, счита, че
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а
претенцията – отхвърлена.
При този изход на делото и претенцията за разноски въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя-ответник направените
разноски в производството пред двете инстанции за юрисконсултско
12
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 23, т. 1 НЗПП
съдът определя на 150 лв. за всяка инстанция или общо 300 лв. Следва да се
присъдят и разноски за заплатена ДТ за въззивно обжалване в размер на 79 лв.
или общо разноски в размер на 379 лв. Разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и ал. 2
ГПК имат предвид освобождаването от държавна такса и от всички други
разноски, които се определят от съда (за свидетели, вещи лица и т.н.). На
общо основание обаче ищецът отговаря за причинените на ответника разходи
при отхвърляне на иска му, както е в случая и дължи заплащане на всички
разноски, направени от него, включително за заплатена държавна такса по
делото. Това е така, защото макар и освободен по трудовото дело от
заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или
служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от
съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от
последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде
обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за
равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското
съдопроизводство. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозитът
за вещо лице по отхвърлените искове остават за сметка на бюджета на съда.
По тези съображения, СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 76 от 12.03.2025г., постановено по гр. дело № 37
по описа за 2025г. на Районен съд – Смолян, поправено с решение №
304/15.07.2025г, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. М. ЕГН **********, с постоянен
адрес град Златоград, ул. Горски пътник № 14 против Регионална дирекция
„Гранична полиция“ - Смолян, гр. Смолян, бул. „България“ № 1,
представлявана от ИИв. Ст. - ВПД Директор, искове за заплащане на сумата от
2329,09 лв. - неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд,
при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
01.05.2022г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва от 08.01.2025г. до
окончателното й изплащане, и сумата 370,73 лв. - обезщетение за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода
01.06.2022г. – 07.01.2025г.
ОСЪЖДА В. В. М. ЕГН **********, с постоянен адрес град Златоград,
13
ул. Горски пътник № 14 да заплати на Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Смолян, гр. Смолян, бул. „България“ № 1, представлявана от ИИв.
Ст. - ВПД Директор, сумата от 379 лв – разноски в първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Тоничка Димитрова Кисьова
Не споделям постановеното решение на мнозинството от настоящия състав и считам, че
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
Спорният по делото въпрос се свежда до начина на изчисляване на заплащането на
положените часове нощен труд за работещите на смени служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗВМР -
дали се дължи превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 ,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и
доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане. С
изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г., касаещо
процесния период, с което изменение в чл.187,ал.1 ЗМВР ясно и точно е посочено, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като съгласно новата ал.4 на чл.187 ЗМВР при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта, който безспорно е 1. Въззивникът поддържа
оплаквания, че като не е съобразил това изменение, действащо за процесния период, както и
постановеното ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС съдът е постановил
неправилно решение, което подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
14
период. Съгласно ал.7 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи според
чл.187,ал. 10 от ЗМВР.
С оглед изменението на ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 1.07.2020г. и
издадените след това изменение наредби се установява, че за исковия период е действала Наредба
№ 8121-1353/15.12.2020г., обн. в ДВ бр.107/18.12.2020г. в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022г., обн. в ДВ бр. 60/29.07.2022г., в сила от 22.07.2022г., действаща и към момента.
Преди това са действали Наредба № 8121з- 1174/21.10.2020г., обн. в ДВ бр.93/30.10.2020г. в сила от
30.10.2020г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. обн. в ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото е
предвидено и в наредбите от 2020г.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период
се умножава по 1,143., каквото разрешение е регламентирано и в чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В
следващите наредби от 2015, 2016 и 2020 година липсва такава норма,предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143.
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова
ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1. Същата е регламентацията се съдържа и в издадените впоследствие
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022г.
Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в издадените по реда на
чл.187,ал.10 от ЗМВР наредби след 2014г. е предвиден някакъв компенсаторен механизъм, който да
не е съществувал, при действието на наредбата от 2014г. и който да е въведен с цел да компенсира
полагащите нощен труд служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, с оглед отпадналия с отмяната на
наредбата от 2014г. предвиден такъв в чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г.
В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили
15
становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР,
„Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите
„Огнеборец“, които са предложили въвеждането на разпоредба, регламентираща приравняването на
положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна
дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра
на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са
включени в проекта на наредбата, като първият аргумент е правен – защото коефициентът за
преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната
продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа),
които в Кодекса на труда са различни, а съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението
помежду им е 1 и не налага преобразуване, а вторият аргумент в доклада е икономически, като е
подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими
допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли
2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева на година.
Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се
поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за
нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане,
не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие
на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. Решението е обнародвано в ДВ бр.
59/29.07.2016г.
Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС с Решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.№
8601/2019г. на 5-членен състав, който също е приел, че мотивите за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и липсва анализ и съпоставка кои норми от
наредбата с кои норми от Директива 2003/88/Е0 са съобразени. Решението е обнародвано в ДВ
бр.4/14.01.2020г.
От описаните разпоредби на закона и наредбите по прилагането му е видно, че за
процесния период след изменението на чл.187 от ЗМВР,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от
11.07.2020г.,новата редакция на чл.187,ал.1 ЗМВР, предвижда, че: „Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Изменения има и в
другите алинеи, но най-същественото относимо към настоящия спор е въвеждането на нова алинея
4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“
В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона: На 10 и 11
юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за
изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя
Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г. В първоначалния проект от 2019 г. на
вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187 от
ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто
16
четене на закона, наред с други изменения в закона, с Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по
сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са
обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в
действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по
ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и
седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид
спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение
на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина
на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя
страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното
време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при
полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите,
регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В
становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват
доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187, ал.1 и ал. 4. Законът за изменение и допълнение
на ЗМВР е обнародван в Държавен вестник, брой 60/2020 г., като съответно и измененият и
допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020г.
Съгласно чл.21, ал.3 от действалите през процесния период Наредби при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно
чл.187,ал.4 от ЗМВР.
Както в ЗМВР – чл.187, ал.1 и ал.4, така и в двете посочени по-горе наредби от 2020 г. и в
наредбата от 2022 г. вече се съдържа изричното правило, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период и че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта,т.е с
коефициент 1.
С постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.“ Съображенията на ВКС са, че „съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се
приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да
бъдат разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е празнота в
закона. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл.187,ал.1
ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е
8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00
часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на
17
ЗМВР установяват по -голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност
на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции
на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и
заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен
труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни.
Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите
по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е.,
като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на
регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т.
1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др. Прието е също, че
горното разрешение съответства и на правото на ЕС.
С решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС, образуваното по направено
преюдициално запитване от Районен съд-Луковит е прието в т. 49, 51 и 55, че Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд
през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не
се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита. Като
извод съдът е приел, че чл.20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
18
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се
прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е., е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.“
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023г.,
както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по
съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени
съответно от РС-Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове,
Смолянският окръжен съд също отправи преюдициално запитване по В.гр.дело № 193/2023 г. по
следните въпроси: 1/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31
от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-
кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за
работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите
и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с
допустима от законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор,
натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в
случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи
нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници
в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително
възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране,
по високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се
ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от
частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки,
но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения
ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла
група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ ?;
2/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват
прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е ТР № 1 от 15.03.2023
г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с
правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което
неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от
закона цел и не е съразмерно на тази цел ?
По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от
29.07.2024г.,получено в съда на 02.08.2024 г., Съдът на Европейския съюз дава следните отговори
на така поставените от Смолянски окръжен съд въпроси:
1.Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
19
въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния
сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
2.Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
За отговорите на поставените въпроси СЕС е изложил мотиви, че по силата на член 99 от
Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага
недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с
мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния
адвокат.В настоящия случай съдът е приел, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване
на правото на Съюза по първия въпрос се налага недвусмислено от решение от 24 февруари 2022г.,
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (C 262/20, EU:C:2022:117), както
и от решение от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
(Нощен труд) (C 529/21—C 536/21 и C 732/21—C 738/21, EU:C:2023:374). По първият въпрос
съдът е припомнил, че по т.55 от дело С-260/20 вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Съдът е приел, по т.79 и т.80, че членове 20 и 31 от Хартата трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно
положение — се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Накрая, съдът е постановил,
че запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да
направи необходимите проверки, така че, от една страна, да установи релевантните категории
работници, и от друга страна, да определи дали е изпълнено изискването за сходство на
разглежданите положения (т.70 от дело С-260/20 и т.63 от съединени дела C 529/21-C 536/21 и C
732/21—C 738/21). В мотивите е посочено още, че принципът на предимство на правото на Съюза,
който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава
всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото
на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са
пречка за това. Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква националните
юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и
като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната
20
ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-специално
задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна
практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на
директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е
изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на
Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право
смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи. Ако не е основана
на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би
налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел(т.79 C 262/20) От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да
осигури резултат, който да е в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без
приложение националната съдебна практика, която му противоречи.
При тези отговори на СЕС и предвид негови предходни решения, считам, че
разпоредбите на чл.187, ал.1, изр.2 и новата ал.4 ЗМВР след изменението на ЗМВР обн. в ДВ
бр.69/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., както и чл.22, ал.3 от Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020
г. и чл.21 ал.3 от следващите две наредби - Наредба № 8121з-1353/ 15.12.2020г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022 г. не следва да се прилагат, както и ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, тъй като са несъвместими с правото на Съюза по причина, че поставят в различно
по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите–държавни служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по
същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо
полагащи нощен труд работници по КТ и по ЗДСл., без да се открива тази разлика в положението
да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел по следните
съображения:
Настоящият ищец, както и ищците по аналогични дела са държавни служители по смисъла
на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които работят на 12-часови смени или на 24-часови смени, поради
което и съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното им време се изчислява сумирано за тримесечен
период.
В числото на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР освен описаните ищци,
работещи на смени и полагащи нощен труд, има и голям брой служители, които обаче не работят на
смени и не полагат нощен труд, като от справка от МВР е видно, че работещите на смени са
65,20%, а 34,80% от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, не работят на смени и не полагат
нощен труд. За тази втора група служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР (неработещите на смени и
неполагащи нощен труд) при предходната редакцията на чл.187 е предвидено, че се установява
ненормиран работен ден, като са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си
задължения и след изтичане на редовното работно време; работното им време се изчислява в
работни дни–подневно. Според настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните
служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява подневно отчитане на
21
работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата от 22.07.2022 г., за тях се установява работно
време от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка.
В същото положение са и служителите към Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на
правосъдието, чиято уредба е в чл.391-394 от ЗСВ, в Правилника за устройството и дейността на
Главна дирекция "Охрана", издаден от Министъра на правосъдието, както и в ЗМВР – чл. 393, ал.2
от ЗСВ разпорежда, че, по отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана", се прилагат
разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР. В Глава Седма са например Раздел
Шести, уреждащ „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“
от чл.176 до чл.186а включително, както и Раздел Седми - “Работно време и отпуски“ от чл.187 до
чл.190. от ЗМВР.
В същото положение се намират и служителите в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните й служби, чиято уредба е в ЗИНЗС, в Правилника за
приложението му и в ЗМВР – в чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е предвидено, че за държавните служители по
ал. 1, т.1 ( държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията
или на мярката за неотклонение задържане под стража) се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.
От посочената справка и от законовите разпоредби категорично се установява, че от
придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и
ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и
чл.234, чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО, се ползват всички държавни служители по чл.142, ал.1,т.1
от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. В тази връзка
следва специално да се изтъкне, че примерно изброените в ТР № 1/15.03.2023 г. придобивки:
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР/, по-голям основен
платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд
/чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др., се ползват не само от работещите на смени и
полагащи нощен труд полицаи и пожарникари, а и от всички останали държавни служители по т.1
на чл.142, ал.1 ЗМВР, включително и от онези 34,80% служители по същата т.1., които не са
работили на смени и не са полагали нощен труд. Следва да се отбележи, че в ал.5 на чл.187 ЗМВР в
редакцията му преди изменението обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г. се прави известно разграничение
между държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на смени, и тези по същата
точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е само по отношение компенсирането на
извънредния труд – „Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени.“
Също така, съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки се ползват и от
държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР – придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185,
ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1- частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184
ЗМВР, а някои – от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение – напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и ал.3, чл.182, чл.184,
22
чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.
Съгласно т.51 от решението по дело С-262/20 , „..когато определят необходимото
равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд,
държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите
нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Както се посочи по-горе, с изброените придобивки, включително и посочените в ТР №
1/15.03.2023г. на ВКС, се ползват от всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
включително от неработещите на смени и неполагащи нощен труд, а някои се ползват и от
останалите служители в МВР.Очевидно тези придобивки са предоставени, за да направят
възможно осъществяването на залегналите в чл.2 ЗМВР дейности - защита на правата и свободите
на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като същевременно компенсират
ограниченията, например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят, заради
особеното си положение, и завишените изисквания към тях.
Считам, че следва да бъде споделено изразеното от Районен съд-Луковит становище в
искането му за преюдициално запитване, по дело № С-262/20г., че „специалните и изключително
значими функции на тези държавни служители по принцип предвиждат завишени изисквания към
тяхната лоялност към държавата, на която служат. Именно поради това към държавните служители,
които упражняват държавна власт, се поставят множество допълнителни завишени изисквания и
задължения, включително допустимата продължителност на смените – до 24 часа, особени
задължения при извънредни ситуации и много други. В противоречие с целите на специалния
статут на полицаите и пожарникарите, чиито професии винаги се отличават със завишени рискове,
е те да бъдат изключени от закрилата на нощния труд, изразяваща се в ограничаване на неговата
нормална продължителност до 7 часа. По този начин биха се нарушили както индивидуалните
права на служителите, така и общественият интерес, поради намаляване на ефективността на труда
им нощем“. Безспорно е, че нощният труд разстройва биологичния ритъм на живот и нервната
система,обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето.
Описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни
механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по дело
С-262/20 , тъй като те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
След отмяната на наредбата от 2014 г., която позволява преобразуване на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, в последващите наредби и в ЗМВР не са предвидени придобивки,
които не са съществували дотогава и които същевременно да са създадени именно с цел по друг
начин да компенсират полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари. От друга страна,
лицата, работещи по трудово правоотношение в частния сектор не разполагат с посочените в
ЗМВР придобивки, тъй като те не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена
важност за обществото, каквито са описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по ЗМВР
23
компенсират точно нощния труд. Тези работници по трудово правоотношение в частния сектор за
полагания от тях нощен труд при работа на смени получават възнаграждение, което се образува по
методиката по чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, обяснено и в Решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. №
405/2011 г., IV г.о., а именно, че „тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.“
В тази връзка следва да се отчете също, че ставката за допълнителното трудово
възнаграждение по чл.179, ал.1 ЗМВР за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., което се
дава на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно Наредба № 8121з-
1059/26.09.2019г., обн.в ДВ бр.48/04.10.2019г. в сила от 04.10.2019г. и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи за исковия период е еднаква с тази за работещите по трудово
правоотношение - по чл.261 от КТ във вр. с чл.8 НСОРЗ.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и пожарникарите, както и
работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и
ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответни условия.
Също така както размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата
седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ /чл.152-
153/, така и по наредбите от 2020г. и наредбата от 2022г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, са еднакви.
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи
нощен труд служители по същата точка 1,на чл.187,ал.1 от ЗМВР и дадени им не заради нощния
труд, а заради особените им задачи по чл.2 от ЗМВР - на защитници на правата и свободите на
гражданите и обществения ред и сигурност.
Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не могат да се
възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в
частния сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с
особените функции и ограничения по ЗМВР.
След като специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби,
с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест
именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като него полицаи и пожарникари, работещи
на смени и полагащи нощен труд, то следва да се приложи методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което
обаче ЗМВР и тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ би могло да бъде изпълнение на предвиденото в член 12,
буква а) от директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита. В т.73-80 от Решението по дело С-262/20 е постановено, че: „ Що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че, съгласно
постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
24
законодателство и е съразмерна на тази цел…. т.74. В това отношение от преюдициалното
запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592
и № 8121з-776, както и в следващите, за преобразуване на нощните часове труд в дневни се
обяснява със съображения от правен и икономически порядък. т.75 От една страна, съгласно член
187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване. т.76 Освен ако не покажат друго проверките, които
следва да направи запитващата юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането. т.77 От друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би
изисквало значителни допълнителни финансови средства. Според т.78 подобен аргумент обаче не
може да се приеме. Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.“
Също така, в т.63 от решението по съединени дела С-529/21-С-536 и С 732/21 – С-738/21, СЕС
приема, че „ще трябва запитващата юрисдикция да прецени, първо, дали съответните категории
работници се намират в сходно положение; второ, дали е налице разлика в третирането на тези две
категории работници и трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, тоест, е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел…“
От изложеното може да се направи извод, че липсата на изрично правило за по-малка
продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и
промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР, обн.в ДВ бр.60/2020г.,в сила от 11.07.2020г. и в
съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да
се спестят значителни финансови средства, което може да бъде изведено и от икономическите
аргументи в мотивите залегнали в законопроекта за изменение на ЗМВР и в отказа да се включи в
последващите наредби на разпоредба, подобна на чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г., предвиждаща
преобразуването на нощният труд в дневен, каквото предложение е било направено от три
синдикални организации при общественото обсъждане. Този извод се налага и от обстоятелството,
че по-големият процент от служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР работят на смени и полагат
нощен труд а и в същото положение се намират и работещите на смени и полагащи нощен труд
държавни служители от Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и структури .В тази връзка изменението
на чл.187 от ЗМВР, направена между първото и второто четене на закона, заедно с множество
други промени, така, че да не е бил веднага видим ефектът от нея, е целяла и да преодолее
практиката на съдилища в страната, които приемат, че в ЗМВР е налице празнота, поради което
при решаването на споровете, идентични с настоящия, прилагат по аналогия разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ и уважават исковете. В тази връзка е и краят на последното изречение от
предложението на народните представители, касаещо промяната в чл.187 ЗМВР – че това „ще
наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд, и
ще допълни празнотата в специалния закон.“ От това може да се заключи, че промяната е
предприета именно в закона и поради това, че той не може да бъде атакуван по далеч по
облекчения ред пред съдилищата по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс
25
за оспорване на подзаконови нормативни актове, както могат и са били атакувани посочените по-
горе наредби от 2015 и 2016 г., отменени от Върховния административен съд.
Подобни обстоятелства от икономически порядък, обаче, съгласно решението по дело
С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за
различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това
различно третиране. В т. 79 от същото решение, възпроизведено и в т.41 от определението на СЕС
от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023, е указано, че националният съд следва да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
След като за процесния период разпоредбата на чл.187,ал.1 изречение второ и ал. 4 на чл.
187 от ЗМВР, както и посочените по горе Наредби, които изрично препращат към чл.187,ал.4 от
ЗМВР, че дневният труд е равен по продължителност на нощния –по 8 часа, то заради
несъвместимостта на тези разпоредби от специалния закон с правото на Съюза, националният съд
не следва да ги прилага, тъй като те поставят в неравностойно положение служителите по
чл.142,ал.1,т..1 от ЗМВР, полагащи нощен труд, спрямо друга група служители по чл.142,ал.1,т.1,
които не полагат нощен труд, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, полагащи нощен труд, без тази разлика в третирането им да е обоснована с
обективен и разумен критерий, като бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий и
тази разлика в третирането не е свързана с допустима от закона цел.
Безспорно правото на Съюза има върховенство над правото на държавите членки, а то не
допуска правна уредба, която да въвежда разлика в третирането на определена група служители от
публичния сектор, спрямо други категории служители, намиращи се в сходно положение.
Изискването за съответстващо тълкуване на националното право включва задължение за
националните юрисдикции да изменят постоянната си съдебна практика, ако тя се основава на
тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директивата( т.40 от дело С
435/23.) В случая прилагането на ТР 1/15.03.2023г. на ВКС, би довело именно до разлика в
третирането и до поставянето на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,работещи на смени и
полагащи нощен труд в по-неблагоприятно положение ,спрямо същите служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд, както и спрямо служители по трудово правоотношение
в сходно положение, които полагат нощен труд. Посочената в ТР разликата в третирането е
оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от
решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „ воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми…“ В т.76 от решението по дело 262/20 на СЕС обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна
да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат
друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. При извършените проверки
се установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на
26
гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в приетите
изменения на чл.187 от 07.07.2020г., след като полагането на нощен труд от работещите на смени
служители по чл.142, ал.1, т.1 на МВР всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни
механизми по описаните досега причини.
Не е налице и твърдяното в жалбата смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден
труд“ в обжалваното решение. Установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на вещото лице по счетоводната експертиза
е видно, че с оглед броя на нощните смени, след превръщането на отработените нощни часове в
дневни, полученият брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата
се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма
часове, разликата от 148 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са
неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията "нощен труд" и
"извънреден труд" от районния съд. От дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,
143, не следва да се приспада заплатеното възнаграждение на основание чл.179,ал.1 и 2 във вр. с
чл.9,ал.1 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г., защото тези възнаграждения са дължими на
самостоятелни и независими едно от друго правни основания, както е изяснено в посоченото по-
горе решение ВКС по дело № 405/2011г. на ІVг.о.
Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, поради което при липсата на
друг механизъм за компенсиране на вредните последици от нощният труд за посочената категория
служители, правилно районният съд е приложил чл.9,ал.2 от НСОРЗ, като е приел, че на ищецът се
дължи допълнително заплащане за положените след приравняването часове нощен труд. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По изложените съображения считам, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
Съдия:
(Т.Кисьова)
27