№ 560
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500691 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 6416/22.11.2024 г., по гр.д.№ 106207/2022 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-19 състав съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основА.е чл.
432 ал.1 от КЗ да заплати на Д. Д. З. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 03.11.2020 г. на път II-55, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.01.2021 г. до окончателното й изплащане е отхвърлил иска
за горницата до пълния предявен размер от 300 000 лв., частична претенция, при пълен
заявен размер от 400 000 лв., както и сумата от 9 979.67 лева - обезщетение за имуществени
вреди, съобразно приложени фактури с №№ 00400002069, 00400002070, 00400002071,
00400002072, 00400002093, **********, **********, 00400002158, 00400002161,
**********, **********, **********, 20000190915, 00400002181, **********, **********,
**********, **********, 00300004871, 00400002313, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********/26.01.2022 г., **********/11.02.2022 г., ********** и **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 19 959, 33 лв.
С решението ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основА.е чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА да заплати на адв. А. М. сумата от 11 757.80 лв., адвокатско възнаграждение с включен
ДДС. Д. Д. З. е осъдена да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основА.е чл.
78 ал. 3 от ГПК сумата от 330 лева съдебни разноски. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е
осъдено да заплати на основА.е чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 7 074.19 лв.
дължима ДТ и разноски, платени от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковата
претенция. Посочено е, че решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
1
Със същото решение са отхвърлени предявените от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ обратни искове с правно основА.е чл.
49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД, за сумата от 26 000 лв., частична претенция, при пълен заявен
размер от 300 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 03.11.2020 г.,
причинени на Д. Д. З. и сума в размер на 10 000 лв., частична претенция, при пълен заявен
размер от 19 959.33 лв. – обезщетение за имуществени вреди от ПТП от 03.11.2020 г.,
причинени на Д. Д. З. като неоснователни и недоказА.. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основА.е чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 1 250 лева съдебни разноски по обратните искове.
Срещу това решение частично в уважителната му част – за сумата над 50 000
лева до пълния присъден размер от 150 000 лева за неимуществени вреди и за пълния размер
на присъдените имуществени вреди 9 979.67 лева, е подадена въззивна жалба от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, което моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли
предявените искове и в тези им части. Счита, че неправилно е приложен чл.51, ал.2 от ЗЗД
като неправилно бил определен приносът на пострадалата за настъпилото ПТП вместо 70 %
- 50 % с оглед заключението на изслушаната комплексна експертиза, което сочи, че в случай,
че същата е била с поставен колан тези увреждА.ята нямало да настъпят. Счита, че размерът
на обезщетението за неимуществени вреди от 300 000 лева бил несправедливо определен и
завишен и не отговарял на изисквА.ята на чл.52 от ЗЗД.
Ответникът по въззивната жалба Д. Д. З. я оспорва и моли въззивния съд да
остави в сила решението в обжалваната му част като законосъобразно и правилно.
Третото лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ оспорва въззивната жалба и счита, че обезщетението е законосъобразно и
правилно определено от съда.
Срещу решението в частта, с който предявения иск е отхвърлен за сумата
50 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева е подадена насрещна въззивна жалба
от Д. Д. З., която моли въззивния съд да го отмени и да уважи иска й в пълния му размер.
Съдът в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2021 г. по тълк.д. № 1/2021 г. по описа
на ОСГТК на ВКС неправилно приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и присъдил
обезщетение в противоречие с определения от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Съдът правилно приел, че справедливото
обезщетение, което следва да бъде заплатено на Д. З. е 400 000 лева, но доколкото приел, че
има съпричиняване 50 %, следвало да присъди в нейна полза сумата 200 000 лева. Съдът
допуснал нарушение като съобразил определения с решението дължим размер на
обезщетението с исковата претенция от 300 000 лева. С посоченото тълкувателно решение
ВКС приел, че при наличие на предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдът следва да намали
обезщетението спрямо размера, за който искът би бил основателен като размерът на
заявената претенция не представлявал решаващ фактор.
Ответникът по насрещна въззивна жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
я оспорва като се позовава на това, че справедливия размер на обезщетението не е
определен законосъобразно и правилно от съда, както и приносът на пострадалата.
Третото лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ оспорва насрещната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
2
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
стрА.те и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. Д. З.
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обективно съединени искове с правно основА.е
чл.432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди при пътно-транспортно произшествие /ПТП. В исковата молба е
посочено, че на 03.11.2020 г., около 19.54 часа, на път II-55, км 76 +200, в близост до гр.
Нова Загора, е настъпило ПТП лек автомобил „Мазда“ с рег. № ******* и товарен автомобил
„Рено 24“ с турски рег. № ********, с прикачено към него полуремарке. При извършване на
десен завой, водачът на лекия автомобил П. Д. З., загубил напречна устойчивост над
автомобила, който излязъл извън контрола на водача; със стрА.чно плъзгане преминал през
средната пътна лента и навлязъл в дясната за насрещно движение като бил реализиран
сблъсък с движещия се в тази лента със скорост от 35 км/ч товарен автомобил. Вследствие
на удара между двете МПС пострадала Д. Д. З., която пътувала на задна дясна седалка и с
поставен предпазен колан в лек автомобил „Мазда“. Била откарана по спешност в МБАЛ „Д-
р Иван Селимински “ АД – гр. Сливен, където била хоспитализирана в периода 03.11.2020 г.
– 19.11.2020 г. В болничното заведение била приета в безсъзнА.е и след поредица от
прегледи и изследвА.я било установено, че е получила тежки травматични увреждА.я,
изразяващи се в травматичен шок, болки в областта на главата, гърдите и лява подбедрица,
голяма дълбока разкъсно-контузна рана, силно кървяща, обхващаща лицевата област около
20 см вдясно и 20 см вляво, наличие на кървави материи в устна кухина, наличие на
множество охлузвА.я по гръдния кош, наличие на охлузвА.я и екскориации,
полифрагментна фрактура по лицеви кости /нос, горна челюст, орбити, синус/, придружена с
размачкване на тъкА.те и руптура на лявата очна ябълка /булбус окули/, наличие на
контузионно огнище в мозъчния паренхим вляво париетално. Ищцата била подложена на
04.11.2020 г. на оперативна интервенция, при която под обща анестезия й била поставена в
трахеята трахеостомна канюла и било извършено възстановяване и реконструкция на лицеви
кости. Поради налични данни за субтотален пневмоторакс вляво, й била извършена и
торакоцентеза с поставяне на торакоцентезен дрен вляво и била включена на активна
белодробна аспирация в продължение на 4 денонощия. На 10.11.2020 г. Д. З. била подложена
на втора оперативна интервенция, при която й било извършено възстановяване на лицева
кост, възстановяване и реконструкция на кожа и подкожна тъкан, стоматологично телено-
фиксиране – междучелюстна фиксация. На 19.11.2020 г. била изписана от болничното
заведение с препоръки за строг постелен и хигиенно-диетичен режим. Вследствие на ПТП-
то същата безвъзвратно загубила лявото си око. На 29.12.2020 г. при преглед от неврохирург
било установено, че Д. З. е с намалена хватателна сила на дясна ръка, като се наблюдавало и
наличие на коренчева симптоматика. На 21.12.2020 г. отново била хоспитализирана в
„МБАЛ – Хасково“ АД, където престояла до 24.12.2020 г. и й била поставена окончателна
диагноза – травма на лява подбедрица, разкъсване на задна мускулна група на лява
подбедрица, силни болки в лява подбедрица, в шийната област върху спиноза С4-7, както и
в главата, подут крак, трудно ходене, оток, хематом, повишен тургор и еластичност на
заднолатерална мускулна група, наличие на флуктоация. На 22.12.2020 г . била извършена
нова спешна хирургична интервенция, изразяваща се в „друго разсичане на мека тъкан“. На
04.01.2021 г. ищцата провела консултация с лекар – офталмолог, който поставил основна
диагноза „слепота на едното око“, като било предвидено евентуално протезиране с имплант.
В отделението по Образна диагностика на 08.01.2021 г. й бил извършен магнитен резонанс
на цервикалния отдел на гръбначния стълб, при който се установили „форминални дискови
протурзии на С-4-5-6-7 нива, медиално парамедианно и двустранно, по-изразени вдясно,
компресия на десни С-5,6,7 нервни коренчета“, „нискостепенна медианна дискова протурзия
на Тн1-2 ниво“, „медианна дискова екструзия, умерена преднотекална компресия на Тн6-7
ниво“. Последвали множество прегледи и изследвА.я в медицински център „Невроцентрум“
гр. Пловдив, където било установено, че е с намалена амплитуда на сумарния моторен
3
акционен потенциал и била поставена диагноза „шийна радикулопатия“, увреждане на
улнарния нерв, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
контузия на шията. На 14.04.2021 г. ищцата провела консултация със специалист „уши-нос-
гърло“, била извършена риноскопия, при която се установили стеснени и деформирА. носни
ходове вляво и била поставена диагноза „остър мастоидит“. Ищцата постъпила по спешност
в отделението по „Уши-нос-гърло“ към УМБАЛ „Софиямед“ с оплакване от намаление на
слуха, заглъхване и шум в дясното ухо и липса на сетивност. След проведените изследвА.я й
била поставена окончателна диагноза „остро гнойно възпаление на ухото“ като под локална
анестезия с лидокаин била извършена инцизия в предно-долен квадрант на дясната
тъпанчева мембрана и се евакуирал гнойно-серозен ексдут. След посещение на 20.04.2021 г.
при неврохирург и извършено ЯМР на глава и шийни прешлени била поставена окончателна
диагноза „Множествени счупвА.я на гръдната част на гръбначния стълб“. На 19.07.2021 г.
ищцата направила преглед при специалист по физикална и рехабилитационна медицина,
който установил, че при нея все още са налице увреждане на шийните коренчета,
некласифицирА. другаде, последици от травма на нервите на горен крайник. На 19.08.2021 г.
постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където й била поставена окончателна
диагноза „флегмон и абсцес в устната кухина“ и била извършена оперативна интервенция,
изразяваще се в инцизия инфраорбитално, при която изтекло оскъдно количество гъст гноен
ексудат. На 21.02.2022 г. постъпила за лечение в отделението по „Лицево-челюстна
хирургия“ за оперативно лечение на заболявА.я в областта на ушите, носа и гърлото с голям
обем и сложност. На 23.02.2022 г. под обща анестезия бил направен разрез по стария
цикатрикс в областта на левия долен клепач като бил поставен титА.ев меш на пода,
фиксиран с 4 микровинта. Поставени били и филиформени дренове. Твърди се, че с оглед
нуждите от лечение на ищцата били издадени 13 болнични листове за периода 03.11.2020 г. –
21.10.2021 г. и четири експертни решения на ТЕЛК за временна неработоспособност.
Изложени са твърдения, че с оглед проведеното лечение ищцата търпяла болки, страдА.я,
стрес и битови неудобства, както и сторила имуществени разходи в общ размер на 19 959.33
лв. за закупуване на медикаменти и лечебни средства, за извършени медицински прегледи,
съобразно описА. фактури в исковата молба. Д. З. е поискала от съда да осъди ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мазда“, да й заплати сумата от 300 000 лв.,обезщетение за причинени
неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 400 000 лв. и сумата
от 19 959.33 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва иска като поддържа
и съпричиняване. Привлякъл е в процеса като трето лице помагач Агенция „Пътна
Инфраструктура“ и е предявил за съвместно разглеждане обратни искове срещу него.
Третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва
първоначалните искове, както и предявените срещу него обратни искове.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и чл.263, ал.2 от ГПК, изхождат от легитимирА. стрА. и са процесуално
допустими.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е огрА.чен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
4
Правото на ищеца произтича от и съответно претенцията се основава на
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което
застраховА.ят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изисквА.ята на чл. 380. Ищецът
претендира обезщетение за вреди вследствие смъртта на свой родител - майка.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържА.е е имуществено притезателно право. ОсновА.ето за неговото възникване е както
съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската отговорност на
застраховА.я. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ при
застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР 2 / 2012 на
ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което застраховА.ят е
отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изисквА.ята на чл. 380 от същия кодекс - при наличието на
посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност на
застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застраховА.я; виновният за настъпването водач да
управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застраховА.ят да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквА.я, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. огрА.чен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевирА.те във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Правният спор, пренесен
във въззивната инстанция не обхваща разрешения със сила на пресъдено нещо обратен иск
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“. Правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби не обхваща целия
фактически състав, от който произтича правото на ищеца спрямо ответника. По отношение
на въпросите относно деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между
вредата и деянието решението е влязло в сила с оглед на заявеното във въззивната жалба на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , че същото се обжалва в частта над уважения размер
от 50 000 лева.
Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивните жалби, се съсредоточава върху причиняването на имуществени вреди на
пострадалата от ПТП ищца и техния размер; справедливия размер на обезщетението,
дължимо от ответника на ищеца за причинените му неимуществени вреди при
травматичното увреждане вследствие процесното ПТП,както и какъв е приносът на
пострадалата със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес на
фактите и явленията в обективната действителност, с който същата е допринесла за
настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение.
При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение в този смисъл въззивният съд следва да приеме за
установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи
спорното материално право юридически факти: 1./ че чрез своето противоправно и виновно
поведение застраховА.ят водач на процесното МПС – П. Д. З., е причинил травматичните
5
увреждА.я на Д. Д. З.; 2./ че към момента на ПТП ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е
обезпечавало деликтната отговорност на водача на процесния лек автомобил - П. Д. З. при
наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите; 3./ при липса на оспорване от страна на Д. Д. З., следва да се приеме, че
същата с поведението си /непоставяйки си предпазен колан/ е допринесла също за
настъпването на унреждА.ята си. В този смисъл са и задължителните за правосъдните оргА.
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК – "Въззивният съд може да приеме опредЕ. фактическа констатация за необоснована
само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази
му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато
доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба съдържа оплакване за това".
Правния спор, пренесен във въззивната инстанция се концентрира единствено
върху причиняването на имуществени вреди; размера на дължимото обезщетение за
понесените от ищцата неимуществени вреди и размера на нейния принос за причинените й
увреждА.я.
I./ По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
9 979.67 лева:
По делото е представен Договор за изработка на медицинско изделие по
поръчка № С9780092 на стойност 17 280 лева с ДДС; 33 броя фактури с представени към тях
фискални бонове, установяващи извършени прегледи, медицински услуги и закупени
медикаменти и медицински изделия на стойност 19 959.33 лева.
От отговора на въпрос 15 от комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че извършените от Д. Д. З. разходи за лечение в
общ размер 19 959.33 лева са във връзка с проведеното лечение от ищцата.
От тези доказателства се установява, че направените разходи от ищцата, които
се установяват от приложените по делото писмени доказателства са в причинна връзка с
причинените й при процесното ПТП травматични увреждА.я.
ІІ./ По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера
от 120 000 лева:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищцата болки и страдА.я вследствие на причинените й травматични
увреждА.я, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства
и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 2020 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в
размер до 10, 492 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписА. в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
6
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждА.я са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдА.я, осакатявА.я, загрозявА.я и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързА. с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неогрА.чен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикА. от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Съдът отчита, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписА. в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Тъй като съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, се изисква съдът да прецени редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
които следва да бъдат отразени в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват
конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са
напърво място получените от ищцата травматични увреждА.я. Същите се установяват от
изслушаната по делото КСМАТЕ, изготвена в нейната медицинска част от вещите лица д-р
Д. М. /УНГ/, д-р Н. С. /очни болести/, д-р Г. М. /лицевочелюстна хирургия/, д-р К. С.
/ортопедия/. Съгласно заключението, при процесното ПТП ищцата е получила мозъчна
контузия със сътресение на мозъка, многофрагментарно счупване на горната челюст,
многофрагментарно счупване на носните кости и прилежащите синуси, разкъсване на лявата
очна ябълка довело до постоянна слепота на лявото око, големи разкъсно-контузни рА. на
7
лицето с подлежащо грубо размачкване на меки тъкА. и многофрагментарни счупвА.я на
лицевите кости, фрактури на телата на пети шиен и първи гръден прешлени, дискови
протрузии на ниво пети-седми шийни прешлени с компресия на десните нервни коренчета,
медианна дискова протрузия на ниво първи – втори гръдни прешлени и медианна дискова
екструзия с умерена предно-тектална компресия на ниво шести-седми гръдни прешлени,
субтотален левостранен пневмоторакс, разкъсване на задната група мускули на лявата
подбедрица и хематом на лява подбедрица , мекотъканни травми. По отношение на
травматичните увреждА.я общия възстановителен процес при ищцата е продължил 1
година, а оздравителният процес на лява очна ябълка и околните меки тъкА. е завършил в
първите месеци след претърпЯ.та травма. Възстановителният процес по отношение на уши
и ГДП е продължил в рамките на 1 година, а травмите в областта на меките тъкА. е
продължил няколко месеца. По отношение на лицевата травма, към момента на извършения
от вещите лица преглед, не е настъпило пълно възстановяване и оздравителният процес не е
приключил. Вещите лица са констатирали абсолютна слепота на лявото око на ищцата, като
в лявата орбита е поставена изкуствена протеза – люспа. Констатирано е при клиничния
преглед на Д. Д. З., че в резултат на получените травми се наблюдава огрА.чение в
отварянето на устата, затруднение при движението на долната челюст в резултат, на което
има нарушаване на основни функции като хранене, дъвчене и говор. Вещите лица са
посочили наличие на постоперативни цикатрикси с различен характер в средната част на
лицето, нарушения във функционалността на мимическата мускулатура с лицева асиметрия,
увреда на горни клончета на нервус фациалис синистра и на мускули на дясна лицева
половина, обезобразяване на лицето, прекъсване на лицеви нерви, като резултат на липса на
възможност за мимики и движение на лицевите мускули, необратима увреда на лява очна
орбита, промени на кожата и подкожната тъкан, сраствА.я и нервни увреди, заради които не
може да се извършва нормално затваряне на клепачите, намален слух на дясно ухо – загуба
54 децибела, отслабнало и променено като усет обоняние. Вещите лица са установили
пряката причинно-следствена връзка на получените увреди при Д. З. ищцата с процесния
пътен инцидент.
По делото е изслушана и съдебно-психологическа експертиза, изготвена от
вещото лице Е. К.. От даденото заключение се установява, че при Д. З. са налице прояви на
стрес, когато се сети за катастрофата. Налице е пост-травматичен стресов синдром, който се
характеризира с внезапен страх за бъдещето, тревожни мисли, особено вечер преди да заспи.
В различни моменти пред очите й се появяват картини от катастрофата и това я стресира и
притеснява като не е ясно кога този синдром ще отшуми и въобще дали ще мине. Д. З. е с
намалено самочувствие вследствие получените видими белези и травми по лицето като
споделила, че в началото като се погледнела в огледало не осъзнавала, че това е тя. Показала
е на експерта снимки от преди катастрофата, от които се виждало, че е хубава млада жена.
Това сривало самочувствието й и я правело несигурна и тревожна, водело до стесняване на
контактите с приятели, защото виждала, че те са притеснени и на моменти ужасени от
външния й вид. Особено зле се почувствала, когато деца от класа на детето й започнали да
му се подиграват заради външния й вид, което карало детето да прибегне на няколко пъти до
физическа разправа със съучениците си и тя се принудила да го премести в друго училище.
Контактите й с околните били нарушени и въобще не ставало въпрос за отношения с
противоположния пол. Експертът е посочил, че е добре за Д. З. да проведе терапия с
психолог, з ащото моментът на катастрофата не бил отработен.Споменът за катастрофата е
много подтиснат, но това не означавало, че травмата е излекувана. В даден момент и при
други стресиращи обстоятелства било много възможно да излязат на преден план
психологическите последствия от силния стрес при катастрофата, което да доведе до
различни псичически неразположения. Към момента ищцата изпитвала негативни чувства и
емоции, свързА. с преживените събития, защото целият й живот е променен и
самочувствието й ее сринато. Притеснявала се за детето, което започвало да проявява
болезнена привързаност към нея, което било следствие от страха да не я загуби и да не й се
случи нещо лошо отново. Тази привързаност ставала прекалено обсебваща. Експертът не
може да посочи точно какъв е периода на възстановяване. Травмата била прекалено тежка и
8
неприятните видими следи не можели да бъдат заличени трайно, поради което експертът
заключава, че върху психиката на Д. З. ще останат последици за цял живот.
С оглед установените, понесени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи
се в силни физически и психически болки, страдА.я и огрА.чения, лишения; невъзстановими
физически и психически травматични увреждА.я, които допълнително са свързА. с
негативна и невъзстановима промЯ. на външния й вид и драстична промЯ. на
себеусещането; сериозна негативна промЯ. в личния и обществения живот, които
представляват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, вината за което носи
П. Д. З., съдът намира че същите подлежат на репарация, като определеното от
първоинстанционния съд обезщетение отговаря на посочените по-горе критерии за
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението съдът
взема предвид, че към датата на ПТП ищцата е била на 44 години, когато човек има вече
изградена психика и самочувствие, изградени лични, социални и обществени връзки, които
са били трайно увредени без да има сигурност за възстановяване. Следва да бъде отчетено и
множеството претърпени хирургически интервенции от ищцата, съпроводени с отново с
допълнителни болки и страдА.я, болничен престой, огрА.чения. Основен фактор за размера
на обезщетението е и пълната слепота с ляво око, остатъчните загрозяващи лицеви белези
при нея, частична и трайна загуба на слуха на дясно ухо, деформирано и отслабено
обоняние, повече вляво, песимистичната прогноза за възстановяване на увредите в областта
на гръбначния стълб, шийна и гръдна области, нарушаване на основни функции като
хранене, дъвчене и говор, констатирА. от КСМЕ.
Във въззивната инстанция ищцата е представила допълнително Експертно
решение на ТЕЛК № 94967 от 215, издадено на 06.11.2024 г. от Първа МБАЛ София „Свети
Йоан Кръстител“ ЕАД, с което й е опредЕ. 72 % трайна неработоспособност без чужда
помощ пожизнено. За определянето са взети предвид разкъсната рана на лявото око с
пролабиране или загуба на вътреочни тъкА.; състоянието след травма и увреждане на
междупрешленните дискове с радикулопатия; състоянието след множество счупвА.я на
костите на черрепа, лицевите кости, контузия на шията, постлер, промени на лицевия череп
в резултат на множество фрактури и остатъчна лезия на н.фациалис; периферно-стволова
увреда на н.улнарис в дясно.
Приети са резултати от магнитно-резонансна томография на шиен отдел на
гръбначния стълб № 29816/21.11.2024 г., извършено в МДЛ Р. ЕООД. Изводите са за наличие
на квадрисегментна спондило-дискогенна дегенеративна спинална стеноза /стеноза 1 степен
според Kang клесифициране на стеноза на цервикалния канал/; статична гръбначна
аномалия. Условия за вертебо-базиларна недостатъчност.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - ноември 2020 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие
по застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица /чл. 492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 610 лева и размер на
средна работна заплата за този месец по данни на НСИ е около 1400 лв.
Въззивният състав намира, че с оглед събрА.те по делото доказателства и при
прилагане на всички критерии за справедливост обезщетението в размер на 400 000 лв. се
явява съответно на претърпените от ищцата болки и страдА.я.
С Тълкувателно решение № 1/2021 г. по тълк.д. № 1/2021 г. по описа на
ОСГТК на ВКС Върховният касационен съд е приел, че при прилагане разпоредбата на
9
чл.51, ал.2 от ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е огрА.чена от заявената претенция, но не може да се
присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.
В мотивите на това тълкувателно решение съставът на Върховният касационен
съд е изяснил, че: „Съдът, при доказан по основА.е иск и при установено съпричиняване, не
може да обезщети само част от неимуществените вреди от деликта с мотив, че с оглед
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 ГПК) е недопустимо при
прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да се намалява обезщетение, което не е
поискано. Диспозитивното начало е водещо в гражданския процес и съобразно с този
принцип предметът на съдебното производство и участниците в процеса се определят по
волята на търсещото защита лице, но същият не изключва задължението на съда да направи
своите изводи за това дали юридическите факти, на които стрА.те основават правата си, са
се осъществили и са породили твърдените от тях правни последици, както и да се съобрази с
принципа за справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от
деликт. Пострадалият следва да посочи ясно обстоятелствата, от които може да се направи
извод за накърняване на негови неимуществени блага, а съдът по вътрешно убеждение
(чл.12 ГПК) определя обезщетението за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, и спрямо определения по справедливост размер
прилага разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. При постановяване на решението съдът е длъжен
да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след предявяване
на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода на процеса болки и страдА.я
не са ново правопораждащо основА.е. Съдът следва в своите мотиви да посочи
величината (размера), спрямо която прилага намаляването, а размерът на паричното
обезщетение, предявен с исковата молба, има значение с оглед забраната за
произнасяне plus petitum .“ Общото събрА.е на Гражданската и Търговската колегии на
ВКС при тези съображения е приело, че когато са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, съдът следва да намали обезщетението спрямо размера, за който искът би бил
основателен, ако не би се наложило намаляването му поради принос на пострадалия.
Посочено е, че размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при
преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй като
претендираното обезщетение може да не е равно по размер на определеното от съда по
справедливост. С оглед забраната за присъждане plus petitum съдът следва да присъди
обезщетение до размера на исковата претенция, ако след намаляването му при
предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД същото надхвърля по размер претендираното.
В случая въззивният съд намира, че обезщетението за неимуществените вреди,
понесени от ищцата е 400 000 лева и спрямо този размер следва да бъде приложено
намалението, обусловено от приноса на пострадалата за тяхното настъпване.
ІІІ./ Относно размера на приноса на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат:
Ищецът не е възразил срещу определения от съда процент на съпричиняване
50%, поради което съдът следва да приеме, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата /чл.51, ал.2 ЗЗД/.
Въззивният съд намира неоснователно е наведеното от ответника с отговора на
исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата в
по-голям размер. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните
последици и степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е
необходимо да се изследва мехА.змът на настъпване на процесното ПТП. В
доказателствената тежест на ответника е установяването на този правнорелевантен факт
като неговото доказване трябва да е пълно, несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК. Изслушаната комплексна съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза е
установила липсата на поставен предпазен колан като е извела това от обстоятелството, че
10
при инцидента тялото на пострадалата е осъществило свободно движение в автомобила,
лицето й е контактувало с предното стъкло на автомобила. Вещие лица се посочили, че при
наличие на поставен предпазен колан, тялото на ищцата би останало прикрипено към
седалката на автомобила и главата не би достигнала до части от интериора на автомобила,
от които да получи увреждА.я при контакта с тях. В допълнение са посочили, че при
пострадалата липсата на поставен колан се установява и от липсата на констатирА. т.нар.
„коланни травми“.
Въззивният съд приема, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.137а
от ЗДвП и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат като размерът на
съпричиняване е 50%, с който следва да бъдат редуцирА. определените обезщетения за
ищцата. Съдът приема, че отговорността на водача на автомобила не следва да се определя
на по-малко от 50 %. Това следва от изводите на комплексната съдебно-медицинска и
съдебно-техническа експертиза, които сочат като, причина за пътния инцидент единствено
субективните действия на водача на лек автомобил „Мазда“, който не се е съобразил с
условията на пътя и след като е имал техническата възможност да управлява със скорост, по-
ниска от критичната за загуба на устойчивост на автомобила, при което да контролира
траекторията на движение в лентата по посока север-юг. Констатирано е, че критичната
максимална скорост за преодоляване на кривата без загуба на устойчивост е равна и по-
ниска от 49 км/ч. Скоростта на лекия автомобил непосредствено преди сблъсъка е била 67.7
км/ч., а към м.юли 2022 г. този пътен участък е бил регулиран с пътен знак В26 – „Забранено
е движението със скорост, по-висока от означената /50 км/ч/". Експертите са посочили, че
при движение със скорост равна или по-ниска от 49 км/ч, водачът на лек автомобил „Мазда“
би имал възможност да контролира траекторията на движение от север на юг и
автомобилите биха се разминали безпрепятствено.
При тези мотиви въззивният съд намира неоснователна жалбата на ответника
и основателна жалбата на въззивника. Заявеният частичен иск за сумата от 300 000 лв. е
основателен за сумата 200 000 лева като първоинстанционното решение в частта, с която
искът за неизмуществени вреди е отхвърлен за сумата 50 000 лева, дължима над присадената
сума от 150 000 лева, следва да бъде отменено и искът за сумата 50 000 лева, дължима над
присъдената сума от 150 000 лева следва да бъде уважен.
По разноските:
Имущественият интерес по делото във въззивната инстанция е 150 000 лева,
поради което на процесуалния представител на ищцата във въззивната инстанция съдът
следва да определи възнаграждение пореда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа в размер 10 650 лева. Върху сумата
следва да се начисли и дължимото ДДС, предвид данните, че процесуалният представител е
лице, регистрирано по ЗДДС т.е. дължимият размер на адвокатско възнаграждение е за
сумата от 12780 лв.
За първоинстанционното разглеждане на делото по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА. при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, извършените и
предприети процесуални действия по него, цената на заявените искове, размерите на
адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав
намира, че към размера на адвокатското възнаграждение, присъден от съда 9 798.17 лв.,
/като се има предвид, че общия такъв е 19 596.34 лв./, следва да се присъди още сумата 3266
лева. Върху сумата следва да се начисли и дължимото ДДС, предвид данните, че
процесуалният представител е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. дължимият размер на
адвокатско възнаграждение е за сумата от 3919.20 лв.
11
Водеен от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6416/22.11.2024 г., по гр.д.№ 106207/2022 г., В ЧАСТТА
с която Софийски градски съд, ГО, I-19 състав съдът е отхвърлил предявения от Д. Д. З.
срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основА.е чл. 432 ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата 50 000 лева, дължима над присъдената с това решение сума от 150 000
лева, която „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Д. Д. З., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 03.11.2020 г. на път II-55,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2021 г. до окончателното й
изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 на основА.е чл. 432 ал.1 от КЗ
да заплати на Д. Д. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „България“ №
150, ет.2, офис 217 – адв. А. М. сумата от 50 000 лева, дължима над присъдената с решение
№ 6416/22.11.2024 г., по гр.д.№ 106207/2022 г. сума от 150 000 лева, която „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Д. Д. З., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 03.11.2020 г. на път II-55, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6416/22.11.2024 г., по гр.д.№ 106207/2022 г., В
ЧАСТТА с която Софийски градски съд, ГО, I-19 състав съдът е уважил предявения от Д. Д.
З. срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основА.е чл. 432 ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата 50 000 лева, дължима над присъдената с това решение сума от 100 000
лева, която „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Д. Д. З., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 03.11.2020 г. на път II-55,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2021 г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 на основА.е чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА
да заплати на адв. А. М., със съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „България“ № 150, ет.2, офис
217 сумата от – адв. А. М. сумата от 3919.20 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС
за първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 на основА.е на основА.е чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. А. М., със съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „България“ №
150, ет.2, офис 217 сумата от – адв. А. М. сумата от 12780 лв. адвокатско възнаграждение с
включен ДДС за въззивната инстанция инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на стрА.те, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13