РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Монтана, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20241600100303 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 511,ал. 3 във връзка с ал. 2 и с чл. 513 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Образувано е по искова молба на П. П. от гр. *, подадена на 05.07.2024г. чрез куриер
чрез адвокати Б. Х. и С. И. срещу Сдружение „ /НББАЗ/ гр. *, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове за заплащане обезщетения за вреди и обезщетение
за забава, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 11.10.2021г. в село* , обл. *.
Твърди се от ищеца, че на 30.01.2023 год. е предявил срещу ответника частичен иск
в размер 90 000 лева от общо 140 000 лева за заплащане обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.10.2021г. , по който е постановено решение по
гр.дело № 459/2023г. по описа на ОС Монтана, с което искът е уважен в предявения размер,
като с настоящата искова молба се претендира за плащане сумата 50 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди като разлика между уважения частичен иск и пълния претендиран
размер от 140 000 лева.
Основание на исковете е ПТП настъпило на 11.10.2021 год. в село *. обл. *с
участието на два товарни автомобила, а именно: товарна композиция, управлявана от П. П.,
с рег. № * и товарен автомобил, управляван от Е.К.- турски гражданин. Вследствие на ПТП
ищецът е получил тежки телесни увреждания, хоспитализиран МБАЛ ”Д-р С.И.” АД- гр. *,
а оттам в УМБАЛ ”С.Г.” ЕАД- гр. *, където е лекуван, а впоследствие е лекуван в “СБПЛР -
Л.“ ЕООД и в санаториум.Твърди се, че управляваният от Е. К. товарен автомобил е имал
застраховка ГО, въз основа на която е искано заплащане на обезщетение от ответника, но
1
такова не е изплатено, въпреки установената вина на водача му.Твърди се, че през 2024 год.
здравословното състояние на ищеца отново се влошило, поради което на 28.02.2024 год.
същият е постъпил в болница като му е извършена операция за смяна на увредената при
ПТП-то тазобедрена става, която операция се сочи за новонастъпила вреда от същия деликт,
във връзка с която ищецът е заплатил разходи за медицински изделия на стойност 4455 лева.
Заявено е на 22.03.2024г. искане за плащане на обезщетения към ответника, но с писмо от
13.05.2024г. е отказано.
Твърди се, че в резултат на ПТП и всички медицински интервенции ищецът
преминава през много тежък, изключително болезнен възстановителен период, който все
още не е приключил, състоянието му е тежко и рехабилитационното лечение продължава.
Вследствие на инцидента П. П. не може да спи, не е в състояние да се качи в автомобил и за
него се явява невъзможно да води нормален социален живот. Освен физическите и
психическите страдания ищецът е напълно зависим от близките си хора за изпълнение на
ежедневните действия, нормални и естествени за всеки един човек.След ПТП ищецът е
получил няколко ТЕЛК решения, установяващи, че с всеки изминал месец инвалидността му
се увеличава и към датата на исковата молба е 74 процента.
На 22.03.2024г. ищецът е депозирал допълнителна писмена претенция пред
ответника за заплащане застрахователно обезщетение за новонастъпилите вреди , което му е
отказано. Вредите, които търпи оценява на 100 000 лева, като върху същите се дължи и
обезщетение за забава, считано от 22.03.2024г. .
Твърди се, че ищецът е подал първата писмена претенция в НББАЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение на 17.11.2021г. , от която дата ответникът е в забава и дължи
обезщетение за това върху присъдената му по гр.дело № 459/2023г. главница от 90 000 лева
за периода 17.11.2021г. до 30.01.2023г. , датата на която е предявена исковата молба по
гр.дело № 459/2023г. в размер на сумата 11 106.50 лева.
Обезщетение за забава се дължи и върху претендираното за плащане като
новонастъпила вреда обезщетение за имуществени вреди от 4455 лева.
При така твърдените обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати следните суми:
- сумата от 50 000,00 лева - разликата от вече присъдената от ОС - Монтана сума,
представляваща претърпените от П. П. неимуществени вреди болки, страдания и силен
стрес, вследствие на претърпяното ПТП, реализирано на 11.10.2021 год., ведно със законната
лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;
сумата от 26 000,00 лева, частичен иск от 100 000 лева, представляваща претърпени
от П. П. неимуществени вреди- болки, страдания и силен стрес от последващата
операция на тазобедрената страна, която е вследствие на претърпяното ПТП, ведно
със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане:
сумата от 4 455,00 лева, представляваща претърпените от П. П. имуществени вреди-
2
заплатените от него медицински изделия за последващата операция на тазобедрената
страна, която е вследствие на претърпяното ПТП, ведно със законната лихва, считано
от деня на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;
сумата от 11 106,50 лева. представляваща лихва за забава върху вече присъдената по
гр. д. № 459/2023 г. по описа на ОС - Монтана сума в размер на 90 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, дължима за периода от 17.11.2021 г. до
30.01.2023 г. ;
сумата от 15 480,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 50
000.00 лева за периода от 17.11.2021 г. до 04.07.2024 г., включително.
сумата от 1 045,74 лева, като частична от 4 022,08 лева. представляваща лихва за
забава върху частичния иск от 26 000 лева за периода от 22.03.2024г. / поправена дата
като техническа грешка/ до 04.07.2024 г.. включително.
сумата от 179,18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 4 455.00
лева имуществени вреди за периода от 22.03.2024г. / поправена дата като техническа
грешка/ до 04.07.2024 г., включително.
Претендират се за плащане разноски.
Ответникът чрез пълномощник адвокат З. Х. с подаден в срок писмен отговор
оспорва исковете по основание и размер.
Признава наличие на застрахователно правоотношение , настъпилото ПТП и
уведомяването за него от ищеца на 17.11.2021г., както и вината на водача на Е.К., като не се
оспорва механизма на ПТП , установен с влязлото в сила решение по гр.дело № 459/2023г.
на МОС.
Оспорва иска за сумата 50 000 лева с твърдения, че с влязлото в сила решение между
страните съдът е приел справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди
120 000 лева, като разликата над присъденото по частичния иск обезщетение е 30 000 лева.
Оспорва претенциите за заплащане обезщетение за новонастъпили имуществени и
неимуществени вреди с твърдения,че липсва причинна връзка между тези вреди и
настъпилото ПТП.
Заявява при условията на евентуалност и възражение за съпричиняването им от
ищеца, поради неизпълнение точно дадените му лекарски предписания.
Евентуално се твърди, че размерът на неимуществените вреди е прекомерен с оглед
вредите и принципа на справедливост .
Оспорва се претенцията за забава върху обезщетението от 90 000 лева, присъдено с
влязло в сила решение с твърдения, че не е изпаднал в забава . Поддържа, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 496 КЗ и НББАЗ изпада в забава с изтичане на тримесечния
срок от предявяване извънсъдебната претенция.
Оспорва като неоснователни и останалите акцесорни претенции за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, поради неоснователност на
главните искове, евентуално с оглед специалните правила, уреждащи отговорността на
3
бюрото.
Претендира разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебни - медицински и комплексна психиатрична-психологична експертизи. Приложено в
цялост е и гр.дело № 459/2023г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство,
във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено
следното:
С влязло в сила на 12.03.2024г. Решение № 35/01.02.2024г. по гр.дело № 459/2023г, по
описа на Окръжен съд ответното сдружение е осъдено на основание чл. 511,ал.3 във връзка с
ал.2 и чл. 513 от КЗ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
90 000 лева по предявен като частичен иск, както и обезщетение за имуществени вреди
4481.40 лева, търпени в резултат на ПТП , настъпило на 11.10.2021 г. по вина на водача на
товарен автомобил влекач марка „*” с турски рег.№ * и полуремарке Е.К.. Видно от
мотивите на решението съдът е определил общ размер на обезщетението за неимуществени
вреди 120 000 лева, като е съобразил следните увреждания, получени от ищеца : контузия
/натъртване/ в областта на дясна ключица и дясна раменна става, травма в областта на таза с
многофрагментно счупване на костите му в ляво /с фрактурни линии в областта на горния и
долния клон на срамната кост , на илеопубичната еминенция , на границата между срамната
/пубисната/ и седалищната /ос исхии/ кости, както и на гаванковидна ямка с изразено
разместване на фрагментите и травматични промени в прилежащите мускулни групи,
травма в областта на ляво ходило с голяма разкъсно-контузна рана по долната му
повърхност, със счупване на задходилни и предходилни кости и с изкълчване на ставите
между тях, както и с изкълчване на метатарзо-фалангеалните стави на II-ри, III-ти и IV-ти
пръсти. Съобразени са претърпените операции за наместване счупванията на костите на ляво
ходило и операция на таза под обща анестезия с поставени метална остеосинтеза на
счупените кости /поставяне на метал за фиксация на костните фрагментни/, които към
18.01.2024г. в областта на таза не са били отстранени. Отчетено е, че предвид травмите,
движението на снагата и долния ляв крайник са били невъзможни за период над два месеца.
За период от 8 месеца ищецът е бил временно нетрудоспособен, имал е определена 62 %
трайна нетрудоспособност, 40 % от които са в причинна връзка със счупването на таза. В
резултат на травмите ищецът е търпял болки и страдания , като болките не отшумели,
липсва пълно възстановяване от травмата на таза, левият крайник е леко скъсен, като
ищецът изпитва затруднения в придвижването си , ползва патерица, щади левия крайник и
натоварва десния, което води до болки и в двете тазобедрени стави. За определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на ищеца , 64 години
към датата на ПТП , както и това, че прогнозите за пълно възстановяване са неблагоприятни,
развил е коксартроза, според вещото лице по СМЕ най-вероятно ще се наложи смяна на
засегната тазобедрена става, налице са видими трайни белези от проведеното оперативно
лечение, ищецът не може да упражнява професията си на шофьор, изпитва затруднения при
4
продължително ходене, бързо се уморява, като качеството му на живот е значително
влошено в сравнение с това преди инцидента. Съобразено е и емоционалното му състояние -
вследствие получените увреждания , проведеното лечение , бавното му и трудно
възстановяване ищецът бил силно стресиран и обезверен , бил отчаян , изгубил духа си,
чувства се половин човек, изпитва неудобства от това, че е в тежест на близките си. Фактите,
които съдът е съобразявал при постановяване на решението си са настъпилите такива в
периода до 18.01.2024г., когато са приключили устните състезания по посоченото гражданско
дело.
От представените в настоящето производство писмени доказателства се установява,
че на 28.02.2024г. ищецът е приет на лечение в МБАЛ *гр. *, отделение по травматология,
където на 29.02.2024г. му е извършена операция-тотална смяна на лява тазобедрена става
под спинална анестезия с имплантиране тотална циментна/безциментна хибридна
ендопротеза след поставяне Бърк Шнайдер с 4 винта. Изписан е на 05.03.2024г. с указания
раната да се наблюдава амбулаторно със смяна на превръзка през 4 дни, отстраняване на
конците на 14 ден, прием на медикаменти и умерено натоварване на крайника с ползване на
две помощни средства. Издаден е болничен лист за временна нетрудоспособност от
28.02.2024г. до 04.04.2024г. . За извършената операция ищецът е заплатил на болничното
заведение общо сумата 4455 лева, включваща 2570 лева консумативи и винтове за
операцията, 1325 лева тазобедрена ендопротеза, 500 лева избор на екип и 60 лева за
преданастезиологична консултация, видно от приложените на л. 50 и 51 фактура и касови
бонове. На 12.03.2024г. е приет отново в болницата поради усложнения от механичен
произход, свързани с вътреставни протези, довели до луксация на ендопротезата, опериран е
на 13.03.2024г. като ставата е наместена закрито под обща анестезия . Изписан на
15.03.2024г. с препоръки 30 дни с антиротаторна имобилизация на крака, след това
рехабилитация.
От заключението на вещото лице Д. Д., съдебен лекар, изготвено на база
медицинските документи приложени по делото и след личен преглед на ищеца на
30.01.2025г., се установява, че извършената на 29.02.2024г. операция за тотална смяна на
лявата тазобедрена става е последица от уврежданията /многофрагментното счупването на
костите в областта на таза/ получени при станалото на 11.10.2021г. ПТП. Същата е била
необходима за подобряването на здравословното състояние на пострадалия, за
възстановяване на движенията на левият долен крайник и за предотвратяване на пълната му
инвалидизация. Престоят за лечение в МБАЛ”*” от 12.03. до 15.03.2024г. е по повод
луксация /изваждане/ на изкуствената тазобедрена става, като в медицинската документация
е отразено, че това е станало по механична причина /дефект/. При провежданото му лечение
ищецът е спазвал лекарските предписания. В представената медицинска документация е
отразено, че постъпването на ищеца в здравното заведение за операция по поставянето на
изкуствена тазобедрена става, имплантите поставени при оперативните интервенции
направени през 2021 г. не са били отстранени. В представената медицинска документация
няма отразена препоръка от лекуващите лекари и не е бил определян срок за отстраняване
5
на тези импланти, като такива могат да останат и за постоянно. Отстраняването или
оставянето на имплантите няма причинна връзка с решението за смяна на тазобедрената
става. При ищеца не е налице, а не е и възможно пълно възстановявне от получените травми
- като остатъчни явления от получените травми и към момента на прегледа пострадалият
има значително затруднение в движенията на долните крайници и изпитва болки и
страдания.
При изслушване на експерта в с.з. на 06. 03.2025г. заключението е допълнено , като е
посочено , че към момента възстановителният период не е приключил и не се знае изходът
какъв ще бъде поради намаления обем мускулатура на крайника, последица от първите
операции през 2021г.. Вещото лице установява, че поради травмата в лявата тазобедрена
става, то ищецът се принуждава да я щади, което натоварва дясната тазобедрена става, което
води до изменения и в нея и евентуални бъдещи проблеми и с другата става. Наличието на
метал в тялото ограничава някои изследвания от рода на магнитен резонанс.
С експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „*” ЕООД гр. *№ 90754 от 09.05.2024г. на
ищеца е определена за срок от една година 74 % трайна нетрудоспособност с водеща
диагноза „ Друга първична коксартроза“ , като в мотивите е посочено Коксартрозис син.
тежка степен след фрактура ацетабули синистра. Ст. пост остеосинтезис - м. 10.2021г.,
впосл.алопластика , за което състояние процента т.н.р е 50 .
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.П., съпруга
на ищеца, и Д.Д. , съсед и познат. Установява се от показаният им, че по препоръка на
лекарите се е наложила смяната на тазобедрената става. При посещение в кабинета на
лекаря за сваляне на конците, ищецът седнал и ставата излязла, което наложило нова
операция. След изписване от болницата 40 дни бил на легло, без да става, на памперси, с
подлоги, което го сринало психически и физически. Имал забрана от лекаря да се обръща и
трябвало да лежи само по гръб, да не мърда, за да не излезе ставата от крака. Мъките му
продължават и до днес. Не може да се вози в автомобил, още по-малко да управлява такъв и
да упражнява професията си на шофьор. Все още изпитва силни болки и продължава да
взема болкоуспокояващи. Движи се с две патерици, като все още има нужда от чужда помощ
дори, за да се изкъпе. Не може да излиза сам. Разчита на помощта на съпругата си.
Психически е сринат тотално, станал е изнервен, поради това, че е зависим от близките си и
не може да се обслужва сам. Преди бил пълноценен мъж, но след катастрофата е инвалид,
животът му е тотално променен , като според прогнозите на лекарите няма да се
възстанови, а дори е възможно да има проблеми и със ставата на другия му крак.
При преценка така събраните гласни доказателства по реда на чл. 172 ГПК, съдът
приема, че същите са обективни, възпроизвеждат лично възприети от свидетелите
обстоятелства, като са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и
заключение на СМЕ, поради което и съдът ги приема за достоверни и изцяло ги кредитира.
От заключението на приетата по делото съдебна психиатрична –психологична
експертиза , обективно и компетентни дадено, неоспорено от страните , се установява, че
вследствие претърпяното ПТП, последвалите медицински интервенции и влошеното
6
здравословно състояние ищецът страда по посттравматично стресово разстройство , средно
тежко изразено, въпреки провежданото лечение от психиатър. Налице е и депресивен
синдром и мисли за самоубийство, изпитва безсилие, усещане за безпомощност, апатия.
Съпътстващата ситуация от телесните травми и инвалидизацията налага промяна в
приспособяването му към по друг тип живот, обгрижване от близките и липса на
автономност на поведението , поради телесните травми водят да депресивна реакция и
депресия- хронично състояние, подлежащо на продължително лечение. Споменът за
катастрофата, въпреки изминалото време и провежданото лечение не е избледнял,
постоянно се връща към него , не може да спи, често го сънува , сънят му е повърхностен с
чести пробуждания и кошмарни сънища. Загубил е способността си да се радва, да се смее и
весели.Станал е потиснат, затворен, себевглъбен и страдащ. Изпитва тъга и мъка, които
стават толкова силни, че го довеждат до мисли за пълна непотребност от съществуването му.
Чувства се виновен за това, че е безполезен за семейството си, срам, че не може да бъде
пълноценен негов член, гняв, че се е случило точно на него и точно по този нелеп начин,
печал от това, че животът му е свършил.
Безспорно е по делото , че по отношение т.а. влекач марка „*” с турски рег.№ *и
полуремарке е налице застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ за МПС -
сключен със застрахователна компания „НDІ ЅІGORTA А.Ѕ.”, застрахователна полица №
6228257, валиден към датата на ПТП - 11.10.2021 г..
С писмена претенция вх.№ 2-1859/17.11.2021г. ищецът е поискал от ответното
сдружение заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, като с
писмо изx. № 1-0127/25.01.2022г. ответникът е заявил, че няма основание за заплащане
обезщетение, което е било основание и за предявяване на исковата молба, по която е
образувано приложеното гр.дело № 459/2023г. по описа на ОС Монтана. С писмена
претенция, заведена на 22.03.2024г. ищецът е поискал от ответното сдружение заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, търпени от операцията за смяна на
тазобедрената става, отказано му, поради липсва на установена причинна връзка с ПТП-то.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 511, ал.3 във връзка с ал.1,т.2 , чл. 513
КЗ и чл. 45 ЗЗД.
Установено е, че процесното ПТП е настъпило на територията на РБългария с участие
на товарен автомобил с турска регистрация , с валидна застраховка ГО, сключена с турски
застраховател с валиден сертификат "Зелена карта" , като пред НББАЗ е предявена на
17.11.2021г. и приета претенция за плащане обезщетение за търпени от ищеца
неимуществени вреди при липса на данни за кореспондент на чуждия застраховател в РБ.
Материалноправни предпоставки за уважаване предявените искове са наличие на
валидно застрахователно правоотношение и настъпване на застрахователно събитие –
непозволено увреждане/ деликт/- виновно извършено противоправно деяние в причинна
връзка с което ищецът търпи вреди . Същите са установени, предвид влязлото в сила
7
решение по гр.дело № 459/2023г. по описа на МОС, с което е уважен в размер на 90 000
лева, предявен от ищеца срещу сдружението като частичен иск за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на настъпилото на 11.10.2021г. застрахователно
събитие. Предвид наличието на това решение , то със сила на присъдено нещо между
страните са установени материално правните предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника. В този смисъл задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 2 на ТР
3/2016г. от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2016г.. С решението по гр.дело
№ 459/2023г. на МОС съдът е определил общ размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на сумата 120 000 лева, съобразявайки търпените от ищеца болки и
страдания, в която част също е формирана сила на присъдено нещо , поради което и
настоящият съд е обвързан от така определения пълен размер на обезщетение, поради което
и искът за заплащане разликата над присъденото по частичния иск обезщетение за
неимуществени вреди е основателен до размер 30 000 лева. Над този размер до
претендирания такъв от 50 000 лева искът е неоснователен . За това, че силата на присъдено
нещо по частичния иск обхваща и пълния размер на обезщетението, определено по реда на
чл. 52 ЗЗД е и съдебната практика - Определение № 50172 от 16.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
1191/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 60243 от 22.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/2021
г., I т. о., ТК, Определение № 231 от 28.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 482/2023 г., I т. о., ТК,
Решение № 20/20.06.2020г. на ВКС по т. д. № 376/2018 г., I т. о. , Определение № 50497 от
4.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2185/2021 г., I т. о., ТК и др..
По частичния иск за заплащане сумата 26 000 лева от общо 100 000 лева обезщетение
за новонастъпили неимуществени вреди, търпени от ищеца поради извършена на
29.02.2024г. операция за смяна на лява тазобедрена става, съдът приема следното:
Безспорно е установено от заключението на приетата по делото СМЕ, че операцията
за тотална смяна на лявата тазобедрена става е последица от уврежданията
/многофрагментното счупването на костите в областта на таза/ получени при станалото на
11.10.2021г. ПТП. Същата е била необходима за подобряването на здравословното състояние
на пострадалия, за възстановяване на движенията на левият долен крайник и за
предотвратяване на пълната му инвалидизация. Операцията за смяна на ставата е
новонастъпил факт, необхванат от силата на присъдено нещо по предходното гражданското
дело, представлява ексцес , новонастъпила вреда в причинна връзка с ПТП-то от
11.10.2021г., поради което и вредите, които ищецът търпи от тази операция подлежат на
обезвреда от ответника.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост.
В причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял операция за смяна на лява
8
тазобедрена става, впоследствие нова такава за наместване на изкуствената става, поради
луксация. Бил е на легло минимум 30 дни, видно от лекарските преписания , след
наместването на ставата без да може да се движи с поставена антирототарен имобилизация
на крака, последвано от поетапно раздвижване първоначално с проходилка , след това с две
патерици, каквито ползва и към настоящи момент. Изпитва болки при продължително
движение , сядане , все още движението му не е самостоятелно, като за придвижване са му
необходими две патерици, въпреки изминалия период от операцията. Изпитва затруднения и
болки при ставане и сядане, щади левия крайник и натоварва десния, което за в бъдещо
може да доведе и до проблеми с дясната тазобедрена става. Въпреки смяната на ставата
прогнозата за пълното му възстановяване е неблагоприятна, като вещото лице по СМЕ
установява, че възстановяването е невъзможно. Липсата на перспектива за пълното му
възстановяване е довело до посттравматично стресово разстройство и хроничен депресивен
синдром, като ищецът не намира смисъл в съществуването си. Увеличен е и процента трайна
нетрудоспособност.
Предвид горепосочените обстоятелства , съобразявайки възрастта на ищеца към
датата на ПТП, липсата на възстановяване и липса на перспектива за това, претърпените
физически и психически страдания и неудобства в резултат на оперативните интервенции за
смяна на тазобедрена става , последици върху психическото състояние на ищеца,
обстоятелството , че към настоящия момент все още не е възстановен напълно и продължава
да изпитва болки и затруднения при движение, като качеството му на живот трайно е
влошено , то съдът приема сумата 70 000 лева за справедлив размер на обезщетението за
физическите болки и психическите страдания, търпени от ищеца вследствие
новонастъпилите, след 18.01.2024г. , вреди . Искът е предявен в размер на 26 000 лева , като
частичен от 100 000 лева, поради което и следва да бъде уважен в предявения размер, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба.
По иска за заплащане обезщетение за новонастъпили имуществени вреди, съдът
приема следното:
От приложените по делото фактура от 28.02.2024г., ведно с касов бон, както и касови
бонове от 05.03.2024г. се установява, че по повод операцията за смяна на тазобедрена става
ищецът е направил разходи в общ размер 4455 лева, които подлежат на обезвреда, поради
което и искът за заплащане тази сума като имуществени вреди се явява доказан и
основателен в пълния му размер, като се дължи ведно със законна лихва от датата на
исковата молба.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по повод
извършената смяна на тазобедрена става , поради това, че ищецът не е изпълнявал точно
лекарските преписания, съдът намира за недоказано и като такова неоснователно.
По делото не е установено ищецът в периода на възстановяването си от
първоначално търпените травми, вследствие процесното ПТП да е нарушил някое от
даваните му от лекарите предписания . Луксацията на новата става е поради усложнение от
механичен произход на вътреставни протези, както е посочено в епикризата , издадена от
9
здравното заведение , което вещото лице по СМЕ сочи като дефект, извън поведението на
ищеца. В експертизата изрично е дадено заключение, че ищецът е спазвал точно дадените
му лекарски предписания.
По отношение исковите претенции за заплащане обезщетения за забавено изпълнение
върху присъдените обезщетения, съдът приема следното:
Отговорността на ответника НББАЗ в настоящия случай е ангажирана предвид
функциите му на представително национално бюро – член на бюрата от системата "Зелена
карта", с оглед уреждане на претенциите на пострадали лица вместо чуждестранния
застраховател за настъпило произшествие на територията на Република България,
причинено по вина на водач на МПС, застрахован по международната система за
автомобилна застраховка на "Гражданска отговорност", система "Зелена карта" съгласно
националното законодателство на посетената държава, поради което и с оглед
регламентираните в чл. 511 КЗ права и задължения на бюрото при отправена
застрахователна претенция, неговата пасивна легитимация по предявени по чл. 511,ал.3 КЗ
искове и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 КЗ задължения на
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите /чл. 512,ал.1 КЗ/
, обосновават извод, че отговаря към увреденото лице по същия начин, както отговаря
застрахователят по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. След като
отговорността на НББАЗ е еквивалентна на тази на застрахователя по застраховка ГО на
автомобилистите, то част от застрахователното покритие съгласно чл. 493,ал.1,т.5 КЗ са
лихвите по чл. 429,ал.2,т.2 КЗ –дължимата от делинквента лихва за забава от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от двете дати е най-ранна.
Позоваването от страна на ответника на предвидения в чл. 496,ал.1 КЗ максимален
тримесечен срок за произнасяне по претенцията за обезщетение, към който препраща чл.
512,ал.1 КЗ, е относимо към евентуална негова забава, а не към дължимата от Бюрото лихва
за забава, покриваща отговорността на делинквента от момента на предявяване на
претенцията. В чл. 497,ал.1 и ал. 2 КЗ ясно са разграничени дължимите лихви след
изтичането на срока по чл. 496,ал.1 КЗ от лихвите за забава по чл. 429,ал.2,т.2 КЗ. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение
от ответника , същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава.
С оглед горното върху присъдените на ищеца обезщетения от 90 000 лева по гр.дело
№ 459/2023г. , 30 000 лева с настоящето решение, се дължи лихва за забава в размер на
законната лихва, считано от 17.11.2021г., датата , на която ищецът е заявил първоначалните
си претенции за заплащане обезщетение за неимуществени вреди .
Размерът на обезщетението за забава върху сумата 90 000 лева за периода 17.11.2021г.
до 30.01.2023г. е установено в размер на 11 106.50 лева , определен от съда по реда на чл.
162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор , достъпен на интернет адрес www.calculator.bg.
10
Размерът на обезщетението за забава върху сумата 30 000 лева за периода
17.11.2021г. до 04.07.2024г. е установено в размер на 9287.82 лева , определен от съда по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвения калкулатор , поради което и искът за
заплащането му е основателен до този размер.
Претенцията за заплащане обезщетение за вредите от ексцес е заявена пред Бюрото
на 22.03.2024г. , съответно обезщетение за забава върху сумата 26 000 лева за периода от
22.03.2024г. до 04.07.2024г. е в размер 1045. 28 лева, а върху сумата 4455 лева за същия
период е 179.11 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78,ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни имат
право на разноски, присъждането на които е поискано с представени списъци по чл. 80 ГПК.
Установените разноски на ищеца са в размер на 5580.68 лева, включващи 1250 лева
платени депозити за вещи лица и 4330.68 лева платена държавна такса, от които с оглед
изхода на спора предявени искови претенции с обща цена 108 267.04 лева и уважени такива
за 82073.71 лева, му се следват разноски в размер на 4241.32 лева.
На основание чл. 38,ал.2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата на
упълномощеното от ищеца адвокатско дружество „Х., И. & Партньори“ , представлявано от
адвокати Б. Х. и С. И., осъществили безплатно процесуалното представителство по делото,
видно от приложените договори за правна защита и съдействие, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер 5000 лева, определен за всеки един от предявените
искове във връзка с чл. 2,ал. 2 и ал. 5 и чл. 7,ал. 2,т.2 и т. 4 от Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа. При определянето му съдът съобрази липсата на
фактическа и правна сложност на спора, предвид наличие на СПН относно
правопораждащите факти, съдебна практика, проведените две съдебни заседания,
извършените в защита интересите на ищеца процесуални действия, обусловеността на
акцесорните претенции от главните.
Установените разноски на ответника са 250 лева платен депозит и 21 654 лева
платено адвокатско възнаграждение с ДДС. По възражение на ищеца на основание чл.
78,ал.5 ГПК съдът приема платеното адвокатско възнаграждение за прекомерно с оглед
липсата на фактическа и правна сложност и извършените от пълномощника процесуални
действия – подаване на отговор, неявяване в съдебно заседание, поради което и намалява
същото до 6000 лева с ДДС. При съобразяване общия размер на предявените искове и
отхвърлените частично такива, то на ответника се дължат разноски в размер на 1500 лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
*, ул.* № *,ет.*да заплати на П. П. , ЕГН **********, с адрес гр. * , ул. *№ * сумата 30 000
лева , обезщетение за неимуществени вреди като разлика между присъдено такова по
11
предявен по гр.дело № 459/2023г. на МОС частичен иск и установено такова от травматични
увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 11.10.2021 г. по вина на водача на товарен
автомобил влекач марка „*” с турски рег.№* и полуремарке Е.К., ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 05.07.2024г. до окончателното изплащане, КАКТО и да му
заплати сумата 9287.82 лева обезщетение за забава върху горната сума , дължимо за периода
17.11.2021г.-04.07.2024г. , като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди и обезщетение за забава над уважените до предявените размери
съответно от 50 000 лева и 15 480.62 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
*, ул.* № *,ет.* да заплати на П. П. , ЕГН **********, с адрес гр. * , ул. *№ * сумата 26 000
лева по предявен частичен иск обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди, както
и сумата 4455 лева обезщетение за имуществени вреди в резултат на ексцес в причинна
връзка с ПТП реализирано на 11.10.2021 г. по вина на водача на товарен автомобил влекач
марка „*” с турски рег.№* и полуремарке Е.К. , ведно със законната лихва върху горните
суми, считано от 05.07.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
*, ул.* № *,ет.* да заплати на П. П. , ЕГН **********, с адрес гр.* , ул. *№ * обезщетения за
забава, както следва:
-сумата 11 106.50 лева обезщетение за забава върху сумата 90 000 лева, дължимо за
периода 17.11.2021г. до 30.01.2023г. ;
-сумата 1045.28 лева обезщетение за забава върху сумата 26 000 лева, дължимо за
периода 22.03.2024г.-04.07.024г.;
-сумата 179.11 лева обезщетение за забава върху сумата 4455 лева, дължимо за
периода 22.03.2024г.-04.07.2024г..
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
*, ул* №*,ет.* да заплати на П. П. , ЕГН **********, с адрес гр. * , ул. *№ * сумата 4241.32
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
*, ул.* № *,ет.* основание чл. 38,ал.2 ЗА на Адвокатско дружество „Х., И. & Партньори“ ,
Булстат *, представлявано от адвокати Б. Х. и С. И.а адвокатско възнаграждение в размер на
5000 лева.
ОСЪЖДА П. П. , ЕГН **********, с адрес гр. * , ул. *№ * да заплати на
СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.* № *,ет.*
сумата 1500 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. София с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
12
13